Решение по дело №195/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    780/16.4.2021г.        Година  2021, 16.04.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 17.03.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                                ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 195 по описа за 2021 година и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ОД на МВР – Пловдив срещу решение №1466/20.11.2020г. по АНД №5043/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив X-ти н. състав, с което е отменено Наказателно постановление/НП/ №20-1030-005180 от 15.06.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, в ЧАСТТА, с което на А.А.Ш. *** е наложено на основание чл.175а ал.1,предложение трето от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение на чл.104б т.2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Районния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради което моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови потвърждаване на НП и в тази му част. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – А.Ш. счита жалбата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на касационната жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуванното НП в посочената му част, състав на Районния Съд е приел, че в крайна сметка не се установява Ш. да е осъществил поведение, с което да покрива признаците на вмененото нарушение, а освен това липсва дефиниция на понятието „дрифт“, използвано в АУАН и издаденото на негова основа НП.

Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение следва да се остави в сила, поради следните причини.

По отношение основанията за незаконосъобразност, изложени в решението на първостепенния съд, то следва да се посочи, че с касационната жалба от страна на ОД на МВР – Пловдив са посочени основания в най-общ за вид за неправилност на съдебния акт.

В казуса вмененото за извършено от страна на наказаното лице нарушение е, че същият нарушава забраната да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари/чл.104б т.2 ЗДвП/, а като описание е посочено, че Ш. преднамерено извел извън контрол, чрез презавиване, до загуба на сцепление задните гуми/дрифт/, като блокирал движението по път, отворен за обществено ползване.

В тази връзка така вмененото поведение не се установява по несъмнен начин, вкл. и от разпита на св.Петкова(служител на касационния жалбоподател), който е била очевидец. В показанията са в о.с.з. на 09.10.2020г. същата сочи, че единственото, което е извършил Ш. е било „Автомобилът, влизайки в левия завой, завърта, заиграва задницата“. Като веднага след спирането служителите на полицията получили обяснения от него, че това било резултат от влизане в завоя на трета скорост. Свидетелят обаче не описва ситуация, при която е бил блокиран пътя в наблюдаваната от патрула отсечка. Т.е. вписаното и в АУАН, и в НП не отговаря на вмененото нарушение. Или може да се обобщи, че става въпрос за еднократно действие, но така както се описва то, не може да се приеме, че осъществява състава на чл.104б т.2 ЗДвП, а по-скоро става въпрос за друго нарушение, каквото обаче не е вменено на лицето.

При това положение на нещата касационната жалба се явява неоснователна, което пък обосновава и изводите на настоящия състав – за законосъобразност на решението на първостепенния Съд.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски, които се установи да са в размер на 350 лева и същите не са прекомерни, тъй като са близо до установения за това минимален размер.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №1466/20.11.2020г. по АНД №5043/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив X-ти н. състав.

      ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 да заплати на А.А.Ш. *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски за тази съдебна инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                    2.