Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 26.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 411/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 33-0000017 от 14.02.2018 г., издадено от Началник
ОО „АА“ в ГД „АИ“ гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.43 ал.2 т.2 от
Наредба № 40/14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ на основание чл.103 ал.2 т.8 от
Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер 3 000 лева и
за нарушение на чл.43 ал.1 т.2 от Наредба № 40/14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ
на основание чл.103 ал.2 т.6 от Закона за автомобилните превози му е наложена
глоба в размер 3 000 лева.
Релевираните в жалбата бланкетни оплаквания се свеждат
до това, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се
явява само в първото съдебно заседание и се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументирано становище за незаконосъобразност на НП, като иска неговата
отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата няма депозирано становище, а единствено в
съпроводителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка е депозирано искане за потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите, изложени от
процесуалния представител на въззивника, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съблюдавайки
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Г.Б. е санкциониран, за това че на
23.01.2018 г., около 16,45 часа, на пътен възел с. Д.-М.К.- П.- 3703, като водач
на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ от категория N1, с рег. № ***, негова собственост, превозва
1 150 литра дизелово гориво, видно от фактура № **********/03.01.2018 г. и
дадено от него обяснение, като количеството не попада в изключенията за
освободени количества съгласно т.1.1.3.6, глава 5.4, част 5 на приложение А от ADR, като в момента на проверката извършва превоза без да
притежава ADR свидетелство на водач превозващ опасни товари и няма писмени
инструкции по Приложение № 1а.
За така констатираното св. И.П.-***
съставил срещу водача Б. АУАН № 230775/23.01.2018 г. в негово присъствие, след
което му бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на съставения акт било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено на санкционираното лице лично на 26.02.2018 г., видно от разписката
към НП, а жалбата против последното била подадена от санкционирания лично до РС
Пазарджик чрез АНО на 02.03.2018 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. И.П. и свидетелите Н.П., Д.И., С.К. и Г.П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП,
които обуславят незаконосъобразността на последното.
И в двата акта не е дадено точно и ясно описание на
извършените административни нарушения и описание на обстоятелствата, при които
са извършени. От посоченото фактическо описание не става ясно защо е прието
първо, че превозваното дизелово гориво е опасен товар, не е посочен вида на
дизеловото гориво, най-малкото номера му по ООН съгласно Европейската спогодба
за международен превоз на опасни товари по шосе, от коя опаковъчна група, в
какви съдове се превозва. Всичко това е необходимо с оглед преценката извършва
ли се превоз на опасен товар, в коя транспортна категория попада, а от там и
допустимото максимално общо количество за превоз на транспортна единица, което
пък да обуславя необходимостта водачът да притежава ADR свидетелство за превоз на опасни товари, както и
писмена инструкция по Приложение №1А.
Липсата на посочените обстоятелства лишава наказаното
лице от възможността да разбере какви нарушения са му вменени, а от там и
правилно да организира своята защита. Едва в съдебно заседание стана ясно, че
превозвания товар е бил в два съда, които свидетелите описват като бидони, баки
и др.под., като вместимостта на всеки от тях бил 1 000 литра, определена
съгласно наличното оразмеряване на съдовете. Всички свидетели сочат, че единият
от съдовете е бил пълен, а в другият имало около 100-150 литра, от което
всички, в т.ч. и актосъставителят св. П. са заключили, че общото количество
превозвано гориво е 1 150 литра. Установи се категорично, че превозваното
количество не е било измерено при проверката. Св. П. посочи, че е приел наличие
на превоз на дизелово гориво в посоченото количество, на база зрителната си
преценка при огледа на транспортираните съдове и обясненията, които водачът е
дал, като изрично заяви, че не е правено измерване. Посочи също, че това
количество отговаряло на представената от водача фактура, според която
дружество „В.Ж.- П.“*** е закупило от „В.Л.“ ООД гр. Пазарджик 2 008,300
литра дизелово гориво за ИПТ и трактори на 03.01.2018 г. Безспорно обаче се
установи, че превозваното количество е по-малко от закупеното, като в
показанията св. Г.П.- собственик на закупеното гориво, обясни, че част от
същото е било използвано за техниката на дружеството му, като е останало около
950 литра, който жалбоподателят е превозвал с буса си към момента на проверката
от контролните органи. Беше категоричен, че половината от закупеното количество
дизелово гориво е било използвано за техниката, като останалата половина е била
в двата съда в буса на Б..
При тези обстоятелства и при липсата на измерване, посоченото
обстоятелство, че превозваното дизелово гориво е било 1 150 литра остана
доказателствено необезпечено.
Действително от писмените и гласни доказателства, а
именно протокол за извършена проверка, съставен от митническите инспектори при
ТМУ- Пловдив, участвали в проверката и показанията на св. Д.И.- митнически
инспектор, че при извършеното замерване с полеви уред денситометър, е
установено, че течността в двата съда, отговаря на дизелово гориво, като е
установена и неговата плътност.
Съгласно §1 т.16 от ДР на Закона за
автомобилните превози „опасни товари“ са вещества и изделия, чието
транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени
обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), а според
т.31 от същия параграф-„превоз на опасни товари“ е превозът на опасни товари от
едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за
престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства,
цистерни или контейнери.
При така изясненото е безспорно, че
превозваният товар е дизелово гориво. то обаче е от неуточнен вид, т.к.
съгласно Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе
(ADR) дизеловите горива са три вида с UN № 1202 по ООН. съгласно Таблица
А от Глава 3.2 на ADR и трите вида дизелово гориво
са от опаковъчна група ІІІ. В Приложение А, част1, глава 1.1 на ADR в т.1.1.3.3 са посочени изключенията, отнасящи се до
превоз на течни горива. Съгласно т.1.1.3.6.2, ако количеството на опасните товари,
превозвани на една транспортна единица не превишават стойностите посочени в таблицата
в т.1.1.3.6.3 за дадената транспортна категория, когато са от една и съща
категория, както е в настоящия случай, те могат да бъдат превозвани в опаковки
в една транспортна единица без прилагане на изискването на Раздел 5.4.3, който
се отнася до необходимостта от писмени инструкции при превоз на опасен товар.
Съгласно таблица 1.1.3.6.3 дизеловото гориво като товар от опаковъчна група ІІІ
попада в транспортна категория 3, за която максималното общо количество товар
на за превоз на една транспортна единица е 1 000 литра.
С оглед на установеното е безспорно, че
е извършван превоз на опасен товар- дизелово гориво. Не е установен обаче
неговият вид, нито общото му количество, респ. дали същото с категоричност
надвишава граничната стойност от 1 000 литра, с оглед правилната преценка
дали попада в изключенията, съгласно т.1.1.3.6 и ако не попада съответно
необходимостта от наличието на борда на транспортната единица на документите
съгласно разпоредбите на глава 4.5 от ADR.
Следва да се посочи, че дори част от обстоятелствата
се установиха с категоричност едва в съдебно заседание на база събраните
писмени и гласни доказателства. В АНП наказващият орган е съставил НП базирайки
се единствено на констатациите в АУАН, които обаче не са подкрепени от
обективни доказателства, като сам не е събрал нужните доказателства за
изясняване на съставомерните обстоятелства елементи от фактическите състави на
вменените нарушения.
При това положение настоящият съдебен състав намира,
че в АНП е допуснато нарушение на чл.42 т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. в
АУАН и НП липсва ясно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени. Допуснатите процесуални нарушения са
съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят
по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, защото са довели до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя, тъй като не е могъл да разбере в какво точно е
обвинен. В конкретния случай, нормите, които са нарушени от страна на актосъставителя
и административнонаказващия орган, са императивни и допуснатите процесуални
нарушения са съществени, опорочаващи целия административнонаказателен процес,
правейки атакуваното пред съда наказателно постановление незаконосъобразно.
Освен това изложеното по-горе дава основание за
извода, че вменените на жалбоподателя нарушения не бяха доказани до изискуемата
степен на несъмненост. При това положение
неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и същият е санкциониран неправомерно.
Ето защо Районен съд Пазарджик, в настоящия съдебен
състав, намери обжалваното НП за незаконосъобразно и необосновано, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000017 от 14.02.2018 г., издадено от Началник
ОО „АА“ в ГД „АИ“ гр. Пазарджик, с което на Г.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес ***,
за нарушение на чл.43 ал.2 т.2 от Наредба № 40/14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ
на основание чл.103 ал.2 т.8 от Закона за автомобилните превози му е наложена
глоба в размер 3 000 лева и за нарушение на чл.43 ал.1 т.2 от Наредба №
40/14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ на основание чл.103 ал.2 т.6 от Закона за
автомобилните превози му е наложена глоба в размер 3 000 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: