№ 49
гр. Б., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора и Е. Т. Д.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200600857 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от адв.П. Н., защитник на подсъдимия А. Л., срещу Присъда
№29/16.05.2024г., постановена по НОХД №995/2023г., по описа на Районен
съд- гр.Б..
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явял незаконосъобразен
и неправилен. Липсвали категорични и еднозначни доказателства за това, че
А. Л. е отправил закана за убийство по отношение на Г.А., което заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Твърди се, че
между Л. и А. е имало комуникация, свързана със забавена доставка, имало е и
нанасяна на един шамар от страна на Л. към Г.А., но не е имало замахване с
нож и изричане на думите ***.
Отбелязано е, че многобройните доказателства по делото не подкрепяли
обвинителната теза. Твърденията на прокуратурата не се установявали дори от
приложения по делото диск, съдържащ видеозапис на част от случая. На този
видеозапис се виждало как част от служителите на П.п. седяли на една маса и
докато Л. и А. комуникирали помежду си, а в последствие напуснали
1
полезрението на видеокамерата, тези служители не реагирали по никакъв
начин на случващото се до тях. При положение, че е имало изваждане на нож
и отправяне на закани, които да възбудят основателен страх за тяхното
осъществяване, някой от тези служители биха станали от местата си или биха
изразили някакво безпокойство от случващото се около тях, но такива
реакции във видеозаписа, няма.
Посочено е и това, че според защитата заканата за убийство и това тя да
би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, следвало да се
разглежда най-вече от гледна точка на лицето, срещу което такава евентуална
закана е отправена. Видно от доказателствата по делото, Г.А. не е подавал
жалба, а такава жалба за отправяне закана за убийство е била подадена от
Б.Д.С.- собственик на П.п., който изобщо не е присъствал на инцидента.
Моли се ОС да отмени Присъда №29/16.05.2024г„ постановена по НОХД
№995/2023г., по описа на Районен съд - гр.Б. и да признаете А. Л. за
невиновен в извършване на престъплението, предмет на повдигнатото
обвинение.
В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло жалбата си.
Прокурорът намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, поради което моли съдът да я потвърди изцяло.
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:
С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимия А. И. Л.,
с ЕГН **********, за виновен в това, че на 01.06.2022 г., около 23:50 часа, в
гр. Б., на ул.П.Т.№, на територия, прилежаща към заведение за обществено
хранене П.п., се заканил с убийство на Г.А. А., като замахнал към него с нож, с
назъбено острие, с дължина от 11 см и му казал ***, като това заканване би
могло да възбуди у Г.А. А. основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, му
наложил наказание "лишаване от свобода" за срок 8 месеца, чието изпълнение
отложил на основание чл.66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Заедно с това, на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК, отнел в полза на
Държавата вещественото доказателство - 1 бр. нож с назъбено острие, с
2
дължина от 11 см, по отношение на който постановил да се унищожи след
влизане в сила на присъдата.
Приетата за установена фактическа обстановка от първата инстанция е
следната:
Подсъдимият А. И. Л. е роден на ***.
Към 01.06.2022 г. свидетелят Г.А. работел в заведение за обществено
хранене П.п., находящо се в гр.Б., ул.П.Т.№, като част от задълженията му
били и доставката на храна.
На същата дата А. следвало да достави поръчка на адрес ул.Х.С.№. При
доставката клиентът - А. Л. се развикал, упрекнал А. за забавянето на
поръчката и отказал да заплати стойността на поръчаната храна.
След като се върнал в пицарията, А. разказал на колегите си за случилото.
Свидетелят К.Х., който бил приел поръчката, провел телефонен разговор с
клиента, който заявил, че няма да заплати пицата, заради забавянето на
доставката й, като отправил псувни и прекратил разговора.
Около 23:50 часа, на 01.06.2022 г., свидетелите Г.А., С.Т., С.Б., К.Х., С.П.,
Д.Д., Е.Г. Б.С. и А.Б. - служители на П.п., които били на смяна, седели на една
от масите пред заведението и си говорели.
В това време към тях се приближили подсъдимият Л. и свидетелят И.Л.,
като Л. попитал на кого трябва да си плати. Свидетелят А. се приближил до
Л., който му дал 20 лв. А. се върнал при колегите си, а подсъдимият го
последвал, дръпнал лявата ръка, която А. държал в джоба си, след което му
ударил един силен шамар. Свидетелят А. останал на място, но не отвърнал на
удара. Л. се завъртял с гръб към пострадалия, направил няколко крачки, след
което се обърнал отново към него като държал в ръката си нож, с назъбено
острие, с дължина от 11 см и замахнал с ножа към А., като му казал ***. А. се
уплашил и се отдръпнал назад. Л. тръгнал срещу пострадалия като държал
ножа, насочен срещу него. А. побягнал по пешеходната улица в посока МОЛ
„Ларго“ като казвал на подсъдимия да хвърли ножа. Л., държейки ножа,
следвал пострадалия и отново му повтарял ***, отправял към него псувни и
му крещял, че всеки ден е в пицарията.
В това време свидетелят Е.Г. активирал паник-бутона и подал сигнал до
охранителна фирма „СОТ 161“.
3
Подсъдимият видял приближаващия се патрулен автомобил на „СОТ
161“, който бил с включени светлини и хвърлил ножа до циментови саксии,
пред магазин, намиращ се на ъгъла на ул.П.Т. и ул.Т. А.“, след което се върнал
обратно към заведението.
На място, пред заведението пристигнал патрул на охранителна фирма
„СОТ 161“ в състав свидетелите К.С. и К.П., които установили присъстващите
на място служители на П.п., подсъдимия и свидетеля П..
Л. и П. обяснили на служителите на охранителна фирма, че няма
проблем, тъй като били заплатили поръчаната пица и си тръгнали.
А. показал на служителите на „СОТ 161“ изхвърления от подсъдимия
нож, обяснил им, че Л. го е хвърлил там след като видял приближаващия се
патрулен автомобил и заедно с другите служители на пицарията им разказали
за действията на подсъдимия и отправените от него заплахи към А., след което
служителите на заведението прибрали ножа.
Управителят на дружеството, стопанисващо П.п. бил уведомен за
случилото се и на 02.06.2022 г. подал жалба до 01 РУ Б., като предал диск с
видеозаписите от охранителните камери на пицарията и изхвърления от Л.
нож.
Така изложената фактическа обстановка РС приел за установена въз
основа на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Г.А., С.Т., С.Б., К.П., К.Н., К.С., Р.Х., Б.Ц., Б.С.,
И.Л., С.П., Д.Д., Е.Г., Б.С. и А.Б.; писмените доказателствени средства:
докладна записка УРИ *********/15.06.2024 година, жалба от Б.С. от
02.06.2022 година, протокол за доброволно предаване от 02.06.2022 година - 2
броя, протокол за предупреждение от 09.06.2022 година, справка за съдимост
от 09.06.2022 година, протокол за предупреждение от 10.06.2022 година,
докладна записка УРИ 1899р-12962/19.07.2022 година, протокол за оглед на
веществени доказателства от 18.01.2023 година ведно с албум, справка за
съдимост на А. Л. от 18.05.2023 година, декларация за семейно и материално
положени и имотно състояние на Л..
Въз основа на същата първата инстанция намерила подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, в която връзка му наложила и
съответното наказание.
4
Въззивната жалба е депозирана в срок от страна, притежаваща активна
процесуална легитимация, като същата е насочена срещу присъда, подлежаща
на проверка по реда на инстанционния контрол, поради което се явява
допустима.
Разглеждайки я по същество, ОС намери жалбата за неоснователна
поради следните съображения:
Страните не спорят, че в хода на първоинстанционното следствие в
оптимална степен са били събрани и проверени релевантните доказателства
по делото. Индиция за това е и липсата на отправени до въззивния съд нови
доказателствени искания. Безспорни се явяват и обстоятелствата, свързани с
това, че на посочените дата, час и място, между Л. и А. е възникнал инцидент,
при който подсъдимият е нанесъл удар с ръка по лицето на пострадалия. За
достатъчно изяснени въззивният съд намира и обстоятелствата, свързани със
задействането на „паник-бутон“, с който е бил снабден персоналът на П.п. в Б.
към инкриминираната дата, в резултат на което на място е пристигнал патрул
на охранителната фирма „СОТ 161“, пред който част от служителите на
заведението разказали за възникналия инцидент и показали мястото, на което
бил открит приобщения като веществено доказателство по делото нож. Факт
е, че с оглед проявеното агресивно поведение на Л., А. е напуснал района на
пицарията и се завърнал след пристигането на охранителите.
Настоящата съдебна инстанция намира, че са спазени действащите
процесуални правила по приобщаването на вещественото доказателство – нож
към доказателствената маса по делото, включително чрез предявяването му на
страните в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие.
Правилно РС е кредитирал показанията на разпитаните по делото
свидетели, съдържанието на приетите по съответния ред към
доказателствената маса документи и видеозапис, и заключенията на
назначените по делото експертизи.
Преки доказателства за действията на подсъдимия, осъществяващи
състава на престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, се съдържат в
показанията на пострадалия Г.А., свидетелите С.Б., С.Т. и др. Заявеното от тях
във фазата на ДП и кредитирано от първоинстанционния съд, е
възпроизведено от разпитаните служители на охранително фирма „СОТ 161“,
както и полицейски служител.
5
С оглед на всичко това РС основателно е приел, че фактите, изложени
по-горе, са установени по предвидения в закона ред.
Не следва да се сподели оплакването на защитата, че липсвали
доказателства за отправена закана от подсъдимия към пострадалия, поради
което и Л. следвало да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Както бе
посочено и по-горе, налице са множество данни, съдържащи се в различни
доказателствени източници – свидетелски показания, видеозапис, веществено
доказателство, анализът на които води до един-единствен законосъобразен
извод, а именно , че на посочените в ОА дата, място и час, чрез описаните
действия – нанасяне на удар по лицето на Г.А., размахването на кухненски
нож, преследването на отдалечаващия се от заведението пострадал и
отправените изрази, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по
чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Обстоятелството, че не Г.А., а собственикът на П.п. – Б. е подал сигнал
до РУ на МВР – Б., не може да се разглежда като доказателство за липса на
елемент от състава на престъплението - възможността отправената закана да
възбуди основателен страх у пострадалия. Както бе посочено по-горе,
главният факт в разглеждания случай е установен чрез множество
доказателствени средства, поради което и неподаването на жалба до
полицията от Г.А. не води до извод, че същият не е бил обект на закана с
убийство от страна на подсъдимия.
При формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите
по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения.
РС е приложил правилно материалния закон.
Подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Законосъобразно и правилно е процедирал РС и при определяне на
конкретните санкции.
По начало наказателната репресия почива на принципите за
законоустановеност на наказанията, индивидуализация и адекватност на
стореното от привлеченото към отговорност лице. РС е приложил стриктно
тези принципи, поради което и присъдата се явява законосъобразна и
правилна и в тази й част. Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт е, че
6
съдът се е съобразил с установените по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства в пълния им обем, като подробно
и аргументирано е посочил защо в случая, след като е определил наказанието,
е приложил нормата на чл.66, ал.1от НК. В тази насока са били не само
отчетени, но и е била съобразена и относителната тежест на всяко едно от тези
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав счита, че чрез така определената по вид и
размер санкция в оптимална степен биха се постигнали целите на генералната
и специална превенции.
При служебната проверка, която въззивният съд извърши съобразно
правомощията си , същият не констатира основания за изменение или отмяна
на обжалвания акт. Ето защо и присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №29/16.05.2024г., постановена по НОХД
№995/2023г., по описа на Районен съд- гр.Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7