О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№101
град Велико Търново, 17.03.2023 г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 125/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.256, ал.2
от АПК.
Производството
е образувано по искова молба /именувана „жалба“/ на И.Т.Д. ***, с която се иска
от съда да осъди Кмета на Община Велико Търново да предприеме действието, за
което е сезиран с искането на ищцата от 15.02.2023 година.
Съдът
намира, че т.н. жалба е недопустима и оспорването следва да се остави без
разглеждане, като производството по делото бъде прекратено.
От
приложеното към жалбата искане се установява, че от Кмета на Община Велико
Търново на основание чл.34, ал.1 от АПК е поискано да се предоставят на ищцата копия
от всички документи от цялата преписка по водена от нея кореспонденция,
намираща се в Дирекция „СУТ“ в общината, свързана със сграда с административен
адрес на улица „Константин Кисимов“ №5 в град Велико Търново. Посочено е, че се
искат преписи от протоколи или предписания, както и документи, удостоверяващи
връчването им на всички заинтересовани страни в това производство /обратни
разписки и други/. На практика ищцата е приела, че ответникът дължи извършване
на поискана административна услуга, тъй като е декларирала готовност да заплати
извършването на исканите процесуални действия.
От
представената преписка от страна на Кмета на Община Велико Търново се
констатира, че административното производство е учредено по повод на подадена
жалба от Тодорка Т. *** срещу собственик на етаж на къщата, която е с
административен адрес улица „Константин Кисимов“ №5, като жалбата касае
незаконни строителни действия. От преписката се установява и, че назначената
със заповед на кмета на общината №РД 22-330 от 07.02.2023 година комисия е
проверила на място посочения недвижим имот, като на проверката е и присъствала
и ищцата. В крайна сметка е издаден протокол №ВТ-3328 от 23.02.2023 година на
въпросната комисия, който е одобрен от ответника и който е изпратен за връчване
на ищцата, видно от известието за доставяне, съдържащо се в изпратената от
ответника преписка.
При
тези факти следва да се приеме, че материализираният чрез жалбата иск е
недопустим.
Според
разпоредбата на чл.256, ал.2 от АПК „Неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.“.
Константно
се поддържа в практиката, че проявлението на този институт предполага твърдение
от страна на оспорващият за бездействие от страна на конкретен административен
орган в случай, при който този конкретен компетентен административен орган
следва да извърши определено фактическо, а не правно действие, което фактическо
действие произтича от конкретна правна разпоредба, изискваща предприемането му
/вж. например Определение № 3602 от
14.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2022 г./.
В случая се твърди, че ответникът е бил длъжен да
извърши фактическото действие представяне на определени писмени доказателства и
документи, дължимо по силата на чл.34, ал.1 от АПК. Тази норма обаче не създава
за кмета на общината, а и за всеки административен орган задължение за
предприемане на конкретно фактическо действие. Всъщност разпоредбата има
процесуален характер и оправомощава и едновременно задължава административния
орган, като водещ административната фаза на конкретно производство орган, да
осигури спазването на процесуалните права на страните в същото това конкретно
административно производство.
Следователно, неспазването на тази сочена от ищцата
разпоредба, не представлява неизпълнение на фактическо действие, а при
проявлението си би било израз на нарушаване на административно – производствени
правила от водещия административната фаза на производството административен
орган. Защитата срещу това незаконосъобразно процесуално поведение се реализира
чрез оспорване на крайния акт, с който това производство завършва, а не чрез
иницииране на недопустимо исково производство по чл.256 от АПК. Посоченото важи
и в случай, че административният орган, водещ съответното административно
производството, в разрез с процесуалния закон, не е конституирал надлежно
заинтересована страна в същото това
производство, осигурявайки и по този начин процесуалните права, която всяка
конституирана страна има.
Следва т.н. жалба да се остави без разглеждане, а
производството по делото следва да се прекрати.
Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Т.Д. ***, с която се иска
осъждането на Кмета на Община Велико Търново да извърши фактически действия по
искане с вх.№94-ИИ-8334-1/15.02.2023 година и прекратява производството по
делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: