Разпореждане по дело №357/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.317 от ГПК.

С решение № 122/11.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1134/2011 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от С. Ю. Ю. от Г. против “О.” – Г. искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на С. Ю. Ю., извършено със заповед № РД-09-231/16.06.2011 г. на Изпълнителния директор на “О.” – Г., по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на С. Ю. Ю. на заеманата преди уволнението длъжност “а/х.” в Цех “м.и.” и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4 800 лв. за периода от 17.06.2011 г. до 17.12.2011 г., ведно със законната лихва от 17.06.2011 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. Ю. Ю., представляван от процесуален си представител, който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че въззивникът не бил подписвал протокол за изземване от Н.И.Б., който не го уличавал в кражба. Показанията на свидетеля М.М. били неориентирани и не установявали нищо, а и следвало да се има предвид, че свидетелят бил служебно зависим от ответника, който бил негов работодател. От дадените писмени обяснения от С. Ю. не се доказвало кражба на акумулатори, извършена от него. Съдът не бил обсъдил доводите, изложени в исковата молба, което представлявало съществено процесуално нарушение. Твърди се, че имало образувано наказателно производство, което било решаващо за изхода на делото, тъй като присъдата на наказателния съд била задължителна за гражданския съд. Наказателното производство било и основание за спиране на делото съгласно чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Въззивникът не бил участвал в наказателното производство в никакво качество – нито като обвиняем, нито като свидетел. Наказателното производство било приключило в хода на производството, като това представлявал нов факт по смисъла на чл.266, ал.2 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да уважи предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемият “О.” – Г., представляван от ю.к. М., оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.263 от ГПК. Твърди се, че решението на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, представителят на въззивника поддържа изложеното в отговора и моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, за отмяна на заповеди № РД-09-231/16.06.2011 г. и № 96/17.06.2011 г. на Изпълнителния директор на “О.” – Г., възстановяване на С. Ю. на предишната му работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ищецът сочи в исковата молба, че не бил извършил дисциплинарните нарушения, които не били конкретизирани по време, място, начин на извършване, от кого са извършени, предметът на нарушението и неговата стойност.

От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на С. Ю. Ю. се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с “О.” – Г. за времето от 07.03.1991 г. до 20.06.2011 г., като е заемал длъжността “а.х.”.

С протокол за изземване от 09.06.2011 г. били иззети три броя акумулатори от Н.И.Б. – технолог в “ц.п.о” при “О.” – Г.. Във връзка с това била издадена заповед № РД-09-227/16.06.2011 г. на Изпълнителния директор на “О.” – Г., с която били поискани писмени обяснения от Ю. А. Ю. и С. Ю. Ю. по повод установена кражба на акумулаторни отпадъци от дружеството. В изпълнение на посочената заповед въззивникът С. Ю. Ю. дал писмени обяснения, в които посочил, че му било известно, че в склада има 3 акумулатора, като на 09.06.2011 г. попитали служител от дружеството дали може да изкарат 3 акумулатора на Неждет. Посочил също, че около 08.30 часа Неждет дошъл при него да поиска ключовете от автомобила ми и той му ги дал. От показанията на свидетеля М.М. се установява, че същият превозил три акумулатора до банята, където изпълнявал служебните си задължения, след което същите били превозени до лек автомобил, собственост на работник от ответното дружество. Посочва също, че по случая бил извикан от охраната и разпитван от полицията, като акумулаторите били собственост на “О.” – Г..

При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и недоказани и правилно са били отхвърлени от Кърджалийския районен съд, чието решение е обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че въззивникът е спомогнал да бъдат изнесени 3 броя акумулатори, собственост на ответното дружество. Това се установява най-вече от писмените обяснения на С. Ю. Ю., дадени по повод налагане на дисциплинарното наказание, в които същият описва своето участие в извършеното дисциплинарно нарушение. Нещо повече, обясненията са дадени на основание заповед № РД- 09-227/16.06.2011 г., в която изрично е посочено, че същите се искат по повод установена кражба на акумулаторни отпадъци. Т.е., С. Ю. е знаел за установеното дисциплинарно нарушение и именно по този повод е описал своето участие. На следващо място обясненията на въззивника се подкрепят косвено от съставения протокол за изземване на 3 броя акумулатори от Н.И.Б., както и от показанията на разпитания по делото свидетел М.М.. Действително свидетелят М. не посочва конкретни лица, като извършители дисциплинарното нарушение, но посочва, че именно той е превозил акумулаторите, а въззивникът в обясненията също твърди, че “б.” е превозил акумулаторите. Освен това по делото няма данни за друго дисциплинарно нарушение, изразяващо се в изнасяне на 3 броя акумулатори от ответното дружество, поради което доводите в тази насока, изложени във въззивната жалба са неоснователни.

Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ като е приел писмените обяснения на въззивника. При налагане на дисциплинарното нарушение не са нарушени императивни законови разпоредби, а в заповедта е описано дисциплинарното нарушение, съгласно изискванията на чл.195 от КТ, като съдът споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Що се отнася до изложения довод за преюдициалност на наказателното производство по отношение на производството по налагане на дисциплинарно наказание, то същият е неоснователен и не се споделя от настоящата инстанция. Обстоятелството дали извършеното дисциплинарно нарушение е и престъпление и дали ще бъде образувано наказателно производство е без значение за дисциплинарната отговорност на работника. Дисциплинарната отговорност съществува наред с наказателната и работодателят следва да упражни правото да наложи дисциплинарно наказание в срока по чл.194, ал.1 от КТ. В случай, че бъде постановена присъда за извършено престъпление и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е призната за незаконна единствено поради пропускането на срока, от влизането на присъдата в сила започва да тече нов срок за налагане на дисциплинарното наказание.Започването на наказателно преследване нито спира, нито прекъсва теченето на давностния срок за налагане на дисциплинарно наказание и няма отношение към дисциплинарната отговорност на работника. В тази връзка и представената във възивната инстанция призовка за свидетел е неотносима към предмета на делото и съдът не я обсъжда.

Неоснователни са и доводите, че първоинстанционният съд не е изложил съображения по описаните в исковата молба съображения. С решението си първоинстанционният съд е дал отговор на всички относими към предмета на делото доводи.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 122/11.10.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1134 по описа за 2011 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират от въззиваемия, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.315, ал.2, във с чл.316 от ГПК, във вр. с чл.317 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/11.10.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1134 по описа за 2011 г. на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от обявяването му.

Председател: ЧленовÕ:1. 2.