Решение по дело №33854/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5106
Дата: 20 май 2022 г.
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20211110133854
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5106
гр. С., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110133854 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на Н. ВЛ. В., ЕГН:
**********, АДРЕС чрез адв. О., АДРЕС спрямо ФИРМА, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от
управителите чрез юрисконсулт Х..
Ищецът твърди, че на 01.09.2020г., около 16:30 часа, в гр. С., по ул.
“П.Б.В.“, с посока на движение от ул.“С.“ към ул. “К.“ трето по делото лице -
К. Б. Б., с ЕГН: ********** управлявал товарен автомобил марка “М.“, модел
“Вито“, с peг. № *******. В същото време по ул. “П.Б.В.“ с посока на
движение по ул.Ж. се е движил ЛА марка Т.К. с рег. № ******, управлявана
от ищеца. В района на № 25 при движение на заден ход водачът Б. причинил
ПТП с намиращия се зад него ЛА Тойота. От случилото се ПТП на ищеца
били причинени телесни увреждания - кръвонасядане в областта на ляво
рамо; кръвонасядане на лява мишница; охлузване на лява предмишница и
оток на ляво коляно; частично разкъсване на ротатарния маншон,
постравматични непълни увреждания на раменни мускули и сухожилия,
контузия и частична руптура на корако – хумералния лигамент вляво,
синдром на притискане и компресия на меките тъкани, руптура на ляво
коляно и медиален менискус, изкълчване, навяхване и разтягане на външна и
вътрешна ставна връзка, възпаление на околоставната торбичка формирана
1
киста в коленната става резултат на увреда на вътрешния менискус /Бекерова
киста/;контузия на раменния пояс и лява мишницата. Тези травматични
увреждания са довели до трайно затруднение в движението на ляв горен
крайник за период по - голям по 30 дни и трайно затруднение в движението
на ляв долен крайник за период по-голям от 30 дни.
Излага се, че след пътния инцидент на мястото на произшествието
пристигнал екип на СМП, който извършил преглед на ищеца като поради
продължаващи силни болки в областта на ляв горен и ляв долен крайник, на
02.09.2020г. ищецът е прегледан от специалист, който установил
кръвонасядане в областта на ляво рамо; кръвонасядане на лява мишница;
охлузване на лява предмишница; оток на ляво коляно. Поради затруднените и
болезнени движения в областта на лява раменна става и лява коленна става му
е препоръчано провеждането на допълнителни образни изследвания.
На 08.09.2020г. е извършено Магнитно - резонансно образно -
диагностично изследване на лява коленна става и лява раменна става от
заключенията на проведените ЯМР изследвания става ясно, че вследствие
настъпилото ПТП са причинени на ищеца - руптури на предна кръстна връзка
и медиален менискус, посттравматичен бурсит и синовиит, бекерова киста,
посттравматични инкомплетни лезии на ротаторния маншон, който е
частично руптуриран от негово залавно място върху лявата раменна кост,
контузия и частична руптура на корако- хумералния лигамент вляво, прояви
на субакромеален импиджмент синдром.
На 15.09.2020г. специалист - съдебен лекар, след запознаване с
допълнителна медицинска документация на ищеца и ЯМР констатирал -
посттравматични непълни увреждания на раменни мускули и сухожилия,
които контролират движенията на раменната става /лява раменна става -
ротаторен маншон/. Частично разкъсване и пр. на 16.09.2020г. е проведен още
един преглед с поставена отново диагноза ‚изкълчване, навяхване и разтягане
на външна и вътрешна колатерална ставна връзка на коляно“.
Във връзка с така установените травми ищецът е провел лечение на
15.09.2020г, когато е заплатил сума от 640 лева, на 16.09.2020г., когато е
заплатил сума от 31.95 лева, на 10.11.2020г. със сума от 70.96 лева, на
09.12.2020. на стойност от 26.92 лева, на 16.12.2020г. на стойност от 79.30
лева и на 11.02.2021г., на стойност от 117.90 лева.
2
Излага се, че виновният за случилото се водач е със съставен АУАН, а
автомобилът му е бил със застраховка ГО, сключен със ФИРМА по полица №
BG/23/120000519608/ 16.02.2020г. валидна до 15.02.2021г.
Излага се, че с молба от 15.09.2020г. ищецът е сезирал ответника за
изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди и са
посочили и банкова сметка. С четири допълнителни молби от 16.09.2020г.,
10.11.2020г., 16.12.2020г. и от 11.02.2021г. са потърсени и суми за
допълнително претърпени имуществени вреди - разходи за лечение, които са
в размер на 966,22 лева.
При горното се желае решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за
товарен автомобил марка „М.”, модел „Вито” с рег.№ ******* да заплати на
ищеца сумата от 966.22 лева като стойност на сторените от него по лечението
му разходи, която сума се търси със законовата лихва за забава от датата
11.02.2021г. – последната дата на сезиране на застрахователя до изплащане на
обезщетението. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
се оспорва изцяло – по основание и размер. Навежда се, че вината за
случилото се ПТП не е на водача на застрахования при ответника водач,
оспорват се и част от посочените травми и прегледи да са в причина връзка
със случилото се. Оспорват се част от доказателствата по делото и се
ангажират такива.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ във вр.
с чл.499, ал.1 и 2 от КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.493а, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
На база на събраните по делото доказателства и от правна страна съдът
намира за установено следното:
От справка за сключена ГО към Г.ф. на л.44 се установява, че за ЛА с
рег. № СВ ******** за периода от 30.10.2019г. до 15.02.2020г. е била налична
застраховка ГО при ФИРМА и за периода от 16.02.2020г. до датата на
извършване на справката вкл. и за 01.09.2020г. е била налична такава за
същия ЛА при ФИРМА по полица с № BG/ 23/120000519608.
Представен е ППТП от 01.09.2020г. и от АУАН със серия с № 266296 от
01.09.2020г., който протокол за ПТП се оспорва, и от които се установява, че
3
на датата 01.09.2020г. спрямо К. Б. Б. – трето по делото лице – като водач на
товарен автомобил ППС с рег. № СВ ********, е бил съставен АУАН за това,
че в гр.С., по ул.П.В. с посока на движение от ул. С. към ул. К. , преди № 25
поради неподсигурена маневра „движение на заден ход“ е реализирал ПТП с
преминаващия зад него ЛА „Тойта Корола“ с рег. № ******.
С оглед стореното оспорване на ППТП и АУАН съдът е събрал и
показанията на свидетелите Ф.Н.Г. и К. Б. Б., чийто показания съдът
кредитора като дадени от лица, участници в случилото се и дотолкова,
доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото. От
показанията им се установява, че през м.септември на 2020г., движейки се по
път с нерегулирано движение със скорост от около 35-40 км/ч. по улица в
гр.С., в кв. О. били ударени от бял бус. Споделя, че те са се движили с
автомобил, чиято марка не си спомня като след удара са се завъртели
перпендикулярно на улицата като задната част на автомобила се качила на
част от тротоара. Слезли от автомобила след като свалили коланите.
Установили, че водачът на другия автомобил е младо момче, както и че от
ръката на Н. течало кръв. Свидетелят уточнява, че автомобилът, който ги
ударил, излязъл от пряката. Обадили се на 112 като първо дошла полицейска
кола, а след това и „Бърза помощ“. Излага, че той се е возил в ЛА, управляван
от Н. като е бил на предната седалка до него. Другият автомобил правел
маневра на заден ход и ги ударил с теглича в задната врата долу на прага и
задния калник - всичко това било сгънато. Споделя, че Н. бил с теч от лявата
ръка и затова лекарския екип се погрижил за него.
От показанията на свидетеля К. Б. Б., който е бил другият участник в
случилото се и водач на автомобила ‚М.“ се установява, че през 2020г. е
управлява автомобил „М.“ в кв. „О.“ като от ул.“К.“ маневрирал на заден ход,
с много бавна скорост, когато кола се ударила в него. Спомня си, че била
„Мазда“. Излага, че били на кръстовище като той излизал от улица. Ударът
бил на кръстовището. Излага, че шофьорът на колата излязъл и започнал да
обижда свидетеля, след което извикали органите на КАТ и Бърза помощ. От
КАТ установили вина за случилото се на свидетеля Б., съставили му акт.
Шофьорът на другия ЛА казал, че го боли ръката, но извиканата линейка не
го взела като спешен случай.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите тъй като същите са
4
еднопосочни и кореспондиращи помежду си и със съставения ППТП.
Въз основа показанията на свидетелите и информацията, посочена в
протокола за ПТП, е изпълнено и заключение по САвТЕ. Съдът е приел
заключението като пълно и обосновано и дадено от лице с нужната
компетентност. От заключението се установява вкл. и чрез графики на района
на случилото се, следното:
Въз основа на анализа на събраните доказателства и от техническа
гледна точка би могло да се стигне до извода, че причина за настъпване на
исковото ПТП е поведението на водача на ТА М. спринтер или на свидетеля
Б., който е предприел маневра „движение на заден ход“ без да се убеди, че
зоната за превозно средство ще бъде свободна, в резултат на което се е
случило и съприкосновението с ЛА Т.К..
Съдът е изслушал и заключение на вещо лице по СМЕ, което е прието
без възражения от страните в процеса. От заключението, изпълнено въз
основа на медицинската документация, се установява, че на 02.09.2020г. –
ден след случилото се – ищецът е бил прегледан от съдебен лекар с диагноза
„кръвонасядане в областта на лявото рамо и лява мищница. Охлузване на лява
предмишница.“ Имал е по предната повърхност на лявото рамо
кръвонасядане с размери 4.5/ 2 см. , придружено с охлузване с размери 3.8/
2.6 см. Лявото коляно е оточно и болезнено. Дадени са предписания във
връзка със затрудните и болезнени движения в областта на лявата раменна
става и лява колянна става – а именно да се извършат допълнителни образни
изследвания. На 08.09.2020г. ищецът е направил ядрено-магнитен резонанс на
лява раменна става, при което е установено частично разкъсване на роторния
маншон от неговото залавно място върху лявата раменна кост. Частично
разкъсване на корако – хумералния лигамент вляво. Остеоартрозата на лявата
акромео-клавикуларна става. Същият ден е направен ЯМР на лява колянна
става като се установява, че има левостранна гонотраза с хроничен асептичен
остео – артрит. Разкъсване на кръстна връзка и медиален менискус,
постравматичен бурсит и синувит. Бекерова киста. Разходите, които са били
сторени за извършени два броя ЯМР, са 640 лева на 15.09.2020г., 31.95 лева за
лечение на травми от ПТПто, разходът от 70.96 лева от датата 10.11.2020г. за
Витаслим, който е бил необходим за лечение на травмите и Тамаира капсули
на стойност от 26.92 лева, които също са били нужни за лечението му.
5
Закупуването и ползването на Витаслим и упсарин с вит. Ц от
16.12.2020г. и от 11.02.2021г. не са били необходими за провеждане на
лечение на травмата от случилото се ПТП.
При така установеното от фактическа страна и като съобрази закона
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ (обн. ДВ бр. 102 от
29.12.2015) застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването
или използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой като в тези случаи застрахователят покрива - неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, а съгласно
чл. 493а. , ал. 1 от КЗ в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи
обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице.
Според текста на чл. 478, ал.1 от КЗ пострадало е лицето, на което е
причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно
превозно средство, а увредено – ал. 2 – е лицето, включително пострадалото
лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно
превозно средство.
При така цитираните разпоредби, увреденият може да иска обезщетение
пряко от застрахователя като за да получи такава обезвреда следва да
установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно-следствена връзка
между събитието и вредата, както и в случая, когато се ангажира
отговорността на застрахователя, наличието на застраховка "Гражданска
отговорност", както и качеството си на правоимащо – увредено или
пострадало лице.
В конкретния случай се доказаха всички елементи от фактическия
състав, които ангажират отговорността на застрахователя – ответник като
такъв по застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от
деликвента МПС, за водача на което се установи, че е нарушило правилата за
движение по пътищата, в следствие на което е причинило ПТП с движещия се
по пътя ЛА „Т.К.“ с водач ищеца. Доказа се от гласните доказателства и от
6
даденото въз основа на тях заключение на вещото лице по САтЕ, че водачът
на ТА М., чиято ГО е била застрахована при ответника, е предприел маневра
‚движение на заден ход“ като така е навлязъл в платното, в което се е движил
ищеца с управлявания от него автомобил и така е причинил удара между
двата автомобила. Възражението на ответника за липса на вина при водача на
ТА „М.“, остана недоказано. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а съгласно
текста на чл.40, ал.1 от ЗДвП водачът на МПС преди да започне движение
„назад“ е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.
В конкретния случай не се доказа, напротив установи, се че водачът на
застрахования при ответника ТА е започнал маневра ‚движение назад“ без да
се е убедил, че пътят зад него е чист и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението като така е причинил
сблъска между двете ППС.
Настоящият съдебен състав приема, че събраните писмени
доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетелите, чиито
показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал и помежду си, както и
заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, установяват деликта и
причинната връзка с вредите като се установи, че механизмът на процесното
ПТП е този, посочен от вещото лице в заключението си. С действията си
водачът на ТА М. е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, свързани с осъществяването на маневри – нарушил е правилото на
чл.25, ал. 1 и чл.40, ал.1 от ЗДвП. Деянието на посочения водач е
противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените
7
увреждания на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага –
чл.45, ал. 2 ЗЗД.
Стойността на претендираното обезщетение за имуществени вреди
обаче следва да бъде само в размер на 769.83 лева, което е сборът на онези
вреди, разходи за лечение, които са в пряка и необходима връзка със
случилото се, а именно: 640 лева за ЯМР, 31.95 лева за лечение на травми от
ПТПто, 70.96 лева от датата 10.11.2020г. за Витаслим и Тамаира капсули на
стойност от 26.92 лева. За останалите разходи искът е неоснователен.
Дължима е лихва за забава в размер на законовата такава от датата на
поставения отказ на застрахователя да заплати претендираната сума на
основание чл.409 от КЗ или от датата 11.02.2021г. така, както е поискана
въпреки, че отказът за плащане на всички разходи е от 17.11.2020г – виж
отговор на застрахователя по щета с № 0411-110-0005-2020г. по повод и
искания на ищеца от 15.09.2020г. за сумата от 640 лева, от 16.09.2020г. за
сумата от 31.95 лева, от 10.11.2020г. за сумата от 70.96 лева и от 16.12.2020г.
за сумата от 26.92 лева.
При този изход на спора ответното дружество следва да плати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото съобразно уважената част
от исковата претенция – 517 лева като сбор от държавна такса в размер на 50
лева, 400 лева за възнаграждениe на вещо лице по САвЕ и 200 лева за такова
по СМЕ.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да плати на ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска или в размер на 67 лева, което
е редуциран сбор от възнаграждение за вещо лице по СМЕ , 30 лева за такова
на свидетел и 100 лева за възнаграждение на юрисконсулт.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.499, ал.1 и 2 от
КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.493а, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД
ФИРМА, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: . АДРЕС,
представлявано от управителите чрез юрисконсулт Х. да заплати на Н. ВЛ.
В., ЕГН: **********, АДРЕС чрез адв. О., АДРЕС сумата от 769.83 лева
8
като стойност на имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на
01.09.2020г., около 16:30 часа, в гр. С., по ул. “П.Б.В.“, с посока на движение
от ул.“С.“ към ул.“К.“ при маневра ‚на заден ход“ на товарен автомобил ‚М.“
с рег. № СВ ********, управляван от К. Б. Б., с ЕГН: *********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ с застрахователна полица № BG23/120000519608,
изразяващи се в направени от ищеца разходи лечение и разходи за
медикаменти - 640 лева за ЯМР, 31.95 лева за лечение на травми от ПТПто,
70.96 лева от датата 10.11.2020г. за Витаслим и Тамаира капсули на стойност
от 26.92 лева ведно със законната лихва от 11.02.2021г. до окончателното
плащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата до горницата от
966.22 лева и

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от управителите чрез юрисконсулт Х. да
заплати на Н. ВЛ. В., ЕГН: ********** , АДРЕС чрез адв. О., АДРЕС на
основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно- деловодни разноски в размер на 517
лева и

ОСЪЖДА Н. ВЛ. В., ЕГН: ********** , АДРЕС чрез адв. О., АДРЕС
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ФИРМА, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от управителите
чрез юрисконсулт Х. съдебно – деловодни разноски в размер на 67 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9