Р Е Ш Е Н И Е
№4507/24.10.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3618 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 17022/ 12.03.2018 год. от М.Г.Ц.,
ЕГН: ********** и Л.С.Ц., ЕГН: ********** срещу В.С.В.,
ЕГН: ********** и И.В.С., ЕГН: **********,***, с искане до съда да постанови
решение, с което да:
-
приеме за установено в отношенията между ищците и И.В.С. (съобразно изричното изявления в исковата молба), че първите са
собственици на реална част с площ от * кв. м. от
имот с идентификатор № * на КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „*“,
кв. *, м. „*“, при граници на целия имот: имоти с № *, № *, № *, № *, и граници
на реалната част: имот № *, № *, № * и № *;
-
осъди ответниците да предадат на ищците
владението върху - реална част с площ от * кв. м. от
имот с идентификатор № * на КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „*“,
кв. *, м. „*“, при граници на целия имот: имоти с № *, № *, № *, № *, и граници
на реалната част: имот № *, № *, № * и № *;
-
осъди ответниците да премахнат съществуващата между имоти № * и * ограда, както
и надземен резервоар за вода и паянтова барака, попадащи в реална част с площ
от * кв. м. от имот с идентификатор № * на КККР на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „*“, кв. *, м. „*“, при граници на
целия имот: имоти с № *, № *, № *, № *, и граници на реалната част: имот № *, №
*, № * и № *.
В исковата молба се твърди, че по
силата на правна сделка от 2008 год. ищците са собственици на имот № *. Към
момента на придобиване на собствеността между този имот и съседния - № * не е
поставена ограда. Такава е поставена от ответниците няколко месеца след
придобиване на имота от ищците. След извършено измерване от геодезист,
установяват, че в заградената от ответниците част, в която се намират
резервоара и бараката попада в техния имот. При последваща среща между
страните, от страна на ответниците е отправено предложение за закупуване на
частта от имота, в която се намират резервоара и бараката, което не е прието от
ищците. С действията си, ответниците пречат на ищците да упражняват правата си
върху имота в пълен обем.
Ответниците – В.С.В. и И.В.С.,
депозират писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат съображения
за неоснователност на исковете. Твърдят, че първият ответник е бивш собственик
на имота, придобил го е след успешно проведена процедура по изкупуване по § 4
ЗСПЗЗ. По силата на правна сделка от 04.02.2008 год., И.В.С. придобива правото
на собственост върху имот № *, част от който е и спорната реална част, от
когато и владее същия. Евентуално, позовава се и на придобивна давност, като
присъединява и владението на своите праводатели, за периода 18.09.1997 год. –
04.02.2008 год. След придобиване на имота, новият собственик е ремонтирал
металната мрежа. Възразяват, че винаги са владели като свой имота, в настоящите
му материализирани граници.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С НА № * год. В.С.В. е признат за
собственик на място, закупено по реда на § 4 „а“ ЗСПЗЗ, с площ от * кв. м.,
находяща се в м. „*“, представляващо имот № * по КП на местността.
С НА № * год. В.С. В. и Р. Г.
В. продават на И.В.С. дворно място с площ от * кв. м., кв. „*“, СО „*“, представляващ имот № *, в кад. район *, ведно с
изграденото в имота жилище и подобрения.
С НА № * год., Е.
Б. Г. продава на Л.С.Ц. и М.Г.Ц. поземлен имот с пл. № *, в кад. район * с площ
от * кв. м, находящ се в гр. Варна, обл. Варна, район „*“, землище „*“, СО „*“.
Видно от приобщения на л. 6
протокол, на 23.11.2017 год., по възлагане на Л.Ц., е извършено трасиране,
означаване и координиране на имот № *.
От заключението
на вещото лице Ш.Х., по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа
експертиза, което се кредитира от съда като обективно, всестранно и компетентно
изготвено, се установява следното: процесиите имоти се намират в местност „*",
за която територия има одобрен ПНИ на СО"*", със
заповед№РД-1-7706-467/ 04.12.2002 г. на Областен управител на Варна, която е
интегрирана в кадастралната карта на административен район *, одобрена със
заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АЕКК; за процесната територия няма
изработени стари кадастрални планове. Първият КП е от 1983 г. ("* от *"),
а последващите планове са: КП от 1991г.-„*“', КП на ползватели към 1995г., ПКП,
ПНИ – 2002 г. и КК; по КП от 1983г. „* от *", НПИ *,
попада в имоти пл.№ № * и част *. За имот пл. № * - без запис в разписния лист,
с площ от * кв.м (изчислена графически); по КП от 1991г. „* ", НПИ *,
попада в пл. № * и част от *, последният - без запис в разписния лист, с площ
от * кв.м.; по КП на ползвателите, НПИ * попада в пл.№
№ * и част от *. За имот пл.№*, с площ от *кв.м, записан на В.В.; по ПКП на местността ,
процесният имот * е образуван от стар имот № *, който е с площ от *
кв.м, и в таблицата е записан на Г. С. А., при граници: стари имоти с №№ *; по ПНИ на СО„*", НПИ *, е с площ * кв.м , и в регистъра е
записан на Г. С. А.. Имотът е при граници и съседи:от запад - имот № *, записан
на В.С.В.; от север - имот № *, записан на Г. С. Г. и С. Г. С.; от север и
изток-имот № *; от юг-имот №*-път; по КК на административен
район „*“, в обхвата на СО„*", процесният имот е с
идентификатор *, е с площ * кв.м , и в регистъра е записан на М.Г.Ц. и Л.С.Ц.,
по силата на документ - НА № * г., СВ-Варна, при граници: *, *, * и *; процесната реална
част, защрихована с оранжев цвят на скицата на л. 75, с площ от * кв. м., попада в НПИ №*; в
тази част попадат резервоар за вода, градинска чешма, както и паянтова
постройка, оградена с мрежа, в югозападната част; между двата имота
има трайно материализирана ограда, изградена от телена мрежа на
бетонови колове.
За изясняване на спора от фактическа
страна за ангажирани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите
С. М. Д., Л. Л. Ц., П. И. П. и Й. Г. Й..
В показанията си свид. Д. излага, че е
в близки отношения с ищците, познава и ответника В.В. и съпругата му Р..
Известно и е, че преди през 2008 год. Ц. са закупили дворно място, с площ около
2 дка. – 2.5 дка. Описва имота като правоъгълен, до който се стига по черен
път. При първото и посещение на място е бил обрасъл, а между имота и ищците и В.
е нямало ограда, а пътека, с ширина около 80 см., по която е възможно да се
преминава свободно. В лявата част на пътеката има резервоар за вода и дървена
барака, а в дясно – друга дървена барака. Свидетелката сочи, че и е известно,
че около година след закупуване на имота, ищците са възложили изготвяне на ПУП,
с оглед строежа на вилна постройка. Ищците са възложили геодезическо заснемане
на имота. Поради предприето почистване на имота, премахнали коловете и мрежата,
намиращи се по средата на имота. В последствие, с тези материали, ответникът В.
е изградил оградата между двата имота, като резервоара и бараката остават към
имота на ответника. При последващи посещения, свидетелката е присъствала на разговор
между ищцата и В.В., в който последният е изразил желание да и плати
заградената част. От страна на ищцата е изразено нежелание да продава, а В. да
и освободи мястото и да премести оградата, на което отговорът на ответника е да
е спокойна, че ще оправят нещата. Свидетелката сочи още, че преди около година
е присъствала на телефонен разговор между ищцата и В., в който последният
отново и предлага да и заплати частта. В присъствие на свидетелката, В.В. е
обосновал поставяне на оградата с влизане на безпризорни кучета в имота му.
В показанията си свид. Л. Л. Ц. излага,
че през 2008 год. родителите му (ищците) са закупили дворно място в местността
„*“. Към този момент, в съседния имот е живял ответникът В., а между двата
имота – е имало пътека. От лявата страна на пътеката са се намирали дървената
барака и резервоар за вода, ползвани от ответника. Към момента на закупуване на
имота, в същия е имало вътрешни огради, премахнати от ищците, с оглед разчистване
на терена. От тези материали, няколко месеца след закупуване на имота, след
геодезическо заснемане В. е направил ограда между двата имота, която е на място
и към настоящия момент. Свидетелят излага, че е присъствал на разговори, в които
В.В. е предлагал на ищцата, убеждавал я, да закупи частта от имота, в която
попада резервоара.
В показанията си свидетелят П. излага,
че познава страните от 1985 – 1986 год. Известно му е, че имат къща в
местността „Б.“, там живеят В.В. и съпругата му – Р., съседи са там. В имота
има малка вила, кокошарник, козарник, ламаринена барака и бетонна цистерна, в
направата на която, през 1984 – 1985 год., е участвал и свидетеля. Под
металната барака и резервоара, е имало малка пътека. Известно му е, че
ответникът С. е поставил ограда, минаваща покрай резервоара. Свидетелят твърди,
че не му е известно да съществуват спорове по отношение на границата със
съседния имот.
В показанията си свидетелят Й. излага, че
познава страните от 1981 – 1982 год., те имат лозе в местността „Б.“, съседи. В
имота има къща, работилница, хамбар. В последствие е започнал да строи
резервоар от бетон. Към този момент, границата със съседния имот, е била
пътека, на която преди няколко години (през 2008 – 2009 год.), от В., е
поставена оградна мрежа, за да не влизат животни. Свидетелят твърди, че от
както помни мястото, Вълчеви винаги са ползвали имота, синът им – И. също е
посещавал мястото. От В. му е за споровете за границата, както и че същият е
отправил предложение на ищцата да и изкупи частта. Свидетелят излага още, че В.
му е споделил нежеланието си да премахне резервоара, тъй като той го правил, а
и го използва за отглеждане на домати.
Гореустановената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.
По
отношение на страните:
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 3/ 2016 год. ОСГК, липсва съвместна
процесуална легитимация на съпрузите по искове за собственост на вещи или имоти, по отношение на които е приложим режимът на семейната
имуществена общност, те са необходими, но не и задължителни другари.
Във връзка с тези указания, съпругата
на ответника В.С.В. не е конституирана като ответник по делото.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за успешното провеждане на иска, в тежест на ищеца е да установи кумулативното
осъществяване на следните предпоставки, а именно: че е собственик на процесната реална част на наведеното придобивно
основание – правна сделка, а също и че ответниците владеят имота.
При установяване на тези обстоятелства,
в тежест на ответниците е да установят възраженията си -
правоунищожаващи, правоизключващи и правопогасяващи, в т. ч. и факта на упражняване на явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение по отношение на спорната реална част, за периода от 1979 год. до
настоящия момент.
В настоящата хипотеза липсва спор
относно обстоятелството, че спорната реална част се владее от ответниците.
Същевременно, от представените по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че по силата на правна
сделка от * год. ищците придобиват собствеността върху имот № * по КК,
идентичен с № * по КП от 1995 год. От експертното заключение по безспорен и
категоричен начин се установява, че реалната част, защрихована в оранжев цвят
на скицата на л. 75, попада в границите на имот № *.
Фактическият
състав на придобивната давност изисква, при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищците, установяване на владение отговорящо на
признаците установени в чл. 68 ЗС и изтичане на определен период от време, в
случая – десет години.
Владението
следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт
върху имота се упражнява с намерението той да се
свои. Релевантно е владението, което не е осъществено по скрит начин, т.е.
владелецът следва да манифестира явно намерението си да владее целия имот за
себе си, като го противопостави на собственика. При
установяване на владението, владелецът би могъл да се позове на общо или частно
правоприемство, с твърдение за присъединяване към своето владение и това на
праводателя си (чл. 82 ЗС).
За установяване възражението на ответниците за придобиване на имота по
силата на давностно владение, в хода на процеса са ангажирани гласни
доказателства, чийто съвкупен анализ не установява упражнявана от ответниците
фактическа власт върху спорната част, с намерение за своене.
Анализът на гласните доказателства не установява ответниците да са
установили фактическата власт върху спорната част, с намерение да я своят, още
повече да са манифестирали това спрямо ищците. Изразеното през ищцата желание
за доброволно уреждане на спора и закупуване на процесната част, което се
установява от показанията на свидетелите Д., Ц. и Й., изключват намерение за
своене. Съдът кредитира показанията на тези лица, като приема същите за
последователни и логични, кореспондиращи помежду си и с останалия
доказателствен материал, събран по делото, а също и като отразяващи преките и
непосредствени впечатления на тези лица относно изнесените данни. В подкрепа на
извода за липса на намерение за своене са и доводите, с които В. е обосновал
нежеланието си да събори резервоара, изложени пред свидетеля Й. – поради това,
че той го е изградил и му е нужен, а не поради обстоятелството, че са намира в
неговия имот (или в имота на сина му), каквото би била обичайната реакция на
всяко лице, което се счита за собственик. Изграждането на резервоара през 1985
год. от ответника В. (свид. П.) не се променя горния извод. От показанията на
водените от ответника свидетели (П., Й.) не се установява, към 1985 год., а и в
по – късен момент, В. да счита терена върху който е изграден резервоара за
свой. Дори и снабдяването с КНА през 1997 год., само за * кв. м., е индиция в
тази насока.
С оглед гореизложеното, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се приеме за
оборена.
Изложеното обуславя извода, че по силата на правна сделка ищцците са
собственици на процесната реална част.
Фактическият състав на чл. 108 ЗС е осъществен, поради което и предявеният
ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен.
До колкото съдът е седиран с осъдителни искове
по чл.108 ЗС, следва да се произнесе и с
отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост
към патримониума на ищеца спрямо всеки от ответниците (в този смисъл са и
задължителните указания по т. 2а ТР № 4/ 2014 год. ОСГК).
По
иска с правно основание чл. 109 ЗС:
В тежест на ищеца е да установи кумулативно дадени предпоставки, а именно: че е
собственик на процесната реална част на наведеното придобивно основание – правна
сделка, а също и обстоятелствата (основанията), които са
предизвикали търсената съдебна защита и намеса, в
случая - неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява своето
право (ТР № 31/ 1984 г.
от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/ 1984 г., ОСГК). Визираните предпоставки обуславят изхода от спорното правоотношение,
поради което и следва да бъдат установени в условията на пълно и главно
доказване.
Искът, основан
на чл.
109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта (имота), според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска
се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от
вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия,
но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита
(ТР № 31/ 1984 г.). Функцията на иска е да отрече
във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати
неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
последиците от тях.
Правото на
собственост, от своя страна, включва правомощията на носителя на правото на
собственост да владее, ползва и да се разпорежда с вещта. Всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие или отражение върху кое да е от трите
правомощия на собственика на вещта (ползване,
владение
и разпореждане),
представлява ограничение на неговото право на собственост, защитимо по реда на чл. 109
ЗС.
За да е налице
възпрепятстване на правата на собственика да ги упражнява в пълен обем, следва
да е налице неблагоприятно отражение или
въздействие, което пряко или косвено рефлектира върху някое от правомощия на собственика, като при
всички случаи, с оглед фактите по конкретния спор следва да се направи преценка
относно наличието на ограничаването. Това ограничение следва да пречи на
ползването на вещта, съобразно нейното предназначение.
В тази връзка, следва да се приеме, че
извършените от ответниците действия, а именно – изграждане на надземен бетонен
резервоар, поставяне на ограда от бетонни
колони и телена мрежа и паянтова дървена барака, ограничават
правата на собствениците досежно неговото ползване, с оглед предназначението на имота.
По изложените съображения, се налага
извод за наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма,
поради което и следва да се приеме, че предявеният негаторен иск е основателен
и следва да бъде уважен, на основание чл. 109 ЗС.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
сумата от 1456.50 лв., представляваща извършени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В предвиди релевираното от
процесуалния представител на ответниците възражение, следва да бъде отбелязано,
че в настоящата хипотеза не са налице предпоставките на редуциране на
претендираното от ищеците адвокатско възнаграждание, до колкото същото е
съобразено с фактическата и правна сложност на спора, отклоненията във връзка
със страните и исковете, извършените от пълномощника процесуални действия.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.С.В.,
ЕГН: **********,
с адрес *** и И.В.С., ЕГН: **********, с адрес ***, че М.Г.Ц.,
ЕГН: **********, с адрес *** и Л.С.Ц., ЕГН: **********, с адрес *** са собственици на реална част с площ от * кв. м.
от имот с идентификатор № * на КККР на гр. Варна, находящ
се в гр. Варна, район „*“, кв. *, м. „*“,която реална част е
защрихована в оранжев цвят на скицата на вещото лице Ш.Х. на л. 75 от делото,
която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото
решение
при граници на целия имот: имоти с № *, № *, № *, № *, и
граници на реалната част: имот № *, № *, № * и № *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.В.,
ЕГН: **********,
с адрес *** и И.В.С., ЕГН: **********, с адрес *** да предадат на М.Г.Ц., ЕГН: **********, с адрес *** и Л.С.Ц., ЕГН: **********, с адрес *** владението на реална част с площ от * кв. м.
от имот с идентификатор № * на КККР на гр. Варна, находящ
се в гр. Варна, район „*“, кв. *, м. „*“,която реална част е
защрихована в оранжев цвят на скицата на вещото лице Ш.Х. на л. 75 от делото,
която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото
решение
при граници на целия имот: имоти с № *, № *, № *, № *, и граници на реалната
част: имот № *, № *, № * и № *, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА В.С.В.,
ЕГН: **********,
с адрес *** и И.В.С., ЕГН: **********, с адрес *** да премахнат изградените в реална част реална част с площ от
* кв. м. от имот с идентификатор № * на КККР на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „*“, кв. *,
м. „*“,която реална част е защрихована в оранжев цвят на скицата
на вещото лице Ш.Х. на л. 75 от делото, която скица, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение при граници на
целия имот: имоти с № *, № *, № *, № *, и граници на реалната част: имот № *, №
*, № * и № * надземен бетонен резервоар, ограда от бетонни колони и телена мрежа и паянтова дървена барака, по иска на М.Г.Ц., ЕГН: **********, с адрес *** и Л.С.Ц., ЕГН: **********, с адрес *** срещу В.С.В., ЕГН: **********,
с адрес *** и И.В.С., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА В.С.В.,
ЕГН: **********,
с адрес *** и И.В.С., ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят на М.Г.Ц., ЕГН: **********, с адрес *** и Л.С.Ц., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1456.50 лв.
(хиляда четиристотин петдесет и шест лева и петдесет стотинки),
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: