АНД № 64/2017 год.
МОТИВИ:
Обвинението е
против обв.С.П.Т. *** с ЕГН: ********** за престъпление по чл.237, ал.1 от НК
за това, че на 14.01.2017 г. в местността
„Щ Р“ в землището на гр.Панагюрище е убил без надлжено разрешение – писмено
разрешително за лов на едър дивеч, изискващо се съобразно чл.57, ал.1 от ЗЛОД във връзка с чл.85 а, ал.1 от ППЗЛОД,
едър дивеч - 1 (един) брой сърна.
В съдебно заседание, редовно
призованият обвиняем се явява лично и с упълномощен защитник, който пледира за
приложението на чл.78а от НК. Оспорва ветеринарно-медицинската експертиза,
изготвена на досъдебното производство, като счита че не е събрана по
предвидения в процесуалния закон ред. По тази причина смята, че на обвиняемия
не следва да бъдат възлагани разноските, направени за изготвянето й.
Представителят на Районна прокуратура -
гр.Панагюрище поддържа изцяло обвинението и пледира за приложението на чл.78а
от НК.
Районният съд, като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Обвиняемият С.Т. членувал в
Ловно-рибарско дружество „Глиган“ – първа ловна дружинка. Притежавал членска
карта № *******, издадена от дружеството, както и билет за лов №******, издаден
от ТП ДГС Панагюрище, които били заверени за 2017г. (Вж. писмо на Директора на
ДГС Панагюрище на л.20 в делото). Обвиняемият притежавал ловна карабина „Арсенал SLR-HM“,
калибър 7,62 х 39 с № КР***** и
разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжието, валидно до
28.02.2021г. (Вж. справка на л.31 в Д.П.)
На 14.01.2017
г. обв. С.Т. се намирал на вилата на баща си, находяща се в м. „Щ Р“ в
землището на гр. Панагюрище. Местността представлявала ловно-стопански район.
Около 08,00 часа сутринта обвиняемият се намирал на верандата, която имала
изглед към гората. Изведнъж той забелязал между дърветата неподвижно стоящо
животно. Взел карабината си, която носел, погледнал през оптическия прибор и
ясно видял, че животното е сърна. Подтикнат от ловната си страст, обвиняемият
се прицелил и прострелял сърната. След като обвиняемият произвел изстрела,
сърната паднала и се приплъзнала към дола. Обвиняемият чул, че ловните му
кучета лаят от мястото. По лая им се ориентирал и отишъл при сърната. Установил,
че е мъртва, след което я хванал за задните крака и влачейки я по снега, я
довлякъл до вилата. Там обвиняемият обработил сърната, като й свалил кожата.
Вътрешностите и главата ги дал на ловните си кучета.
Същия ден,
свидетелят С Л – ловен надзирател към ЛРД „Глиган“ град Панагюрище, заедно с
колегата си Д Д извършвали обход на района в местността „Щ Р“. При обхода
забелязали кървавата следа по снега, оставена от сърната. По този повод
свидетелят Л телефонирал на свидетеля Г Ц – инспектор по КОС при РУ Панагюрище,
който пристигнал на място.Свидетелите Л и Ц , както и Д Д тръгнали по кървавата
следа, като същата ги отвела до вилата на бащата на обвиняемия. В този момент
от вилата излязъл обвиняемият Т.. За да го провокира, свидетелят Ц му казал да предаде убитото диво животно и
оръжието, с което го е убил. Тогава обвиняемият изнесъл от вилата син на цвят
чувал, в който се намирал трупът на сърната. След това донесъл и кожата.
Изнесъл и ловната си карабина,като заявил, че с нея е убил сърната. При това
положение, свидетелят Ц сигнализирал ОДЧ
при РУ Панагюрище. Служителите на полицията пристигнали на място. Бил извършен
оглед на местопроизшествието, който сложил началото на настоящото наказателно производство.
С протокол за доброволно предаване (л.
9 в ДП) обвиняемият С.Т. предал на разследващия полицай 1 бр. черен на цвят
полиетиленов чувал, съдържащ кожа от мъжка сърна, 1 бр. чувал син на цвят,
съдържащ трупа на сърната, 1 брой ловна карабина „Арсенал SLR-HM“, калибър 7,62 х 39
с № КР*****, пълнител за карабината, оптичен прибор, 5 броя патрони
калибър 7,62х39, както и 1 брой гилза, калибър 7,62х39. За предадените предмети
обвиняемият собственоръчно написал следното: „Заявявам, че на сутринта на
14.01.2017 г. с личната си карабина убих мъжка сърна. Карабината ми е гореупоменатия
модел. Сърната, която убих я предадох в два чувала. В единия е кожата, а в
другия – трупа на убитото животно. Предавам и гилзата от патрона, с който убих
сърната.“
В хода на досъдебното производство е
изготвена ветеринарно-медицинска съдебно-констативна експертиза, видно от
заключението на която простреляното от обвиняемия животно е сърна от клас
бозайници, разред: чифтокопитни, подразред: преживни, семейство: еленови.
Причините за настъпването на смъртта на животното според експерта са
огнестрелно проникваща рана в областта на дясната кост, фрагментирано счупване
на дясната бедрена кост, разкъсни и контузни рани в областта на шията,
лопатката, ребрата и хълбока от ляво.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе изцяло въз основа на обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно
заседание, показанията на свидетелите С Л и Г Ц , дадени на досъдебната фаза на процеса и
ценени при условията на чл.378, ал.2 от НПК, а също и от писмените и веществени
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на защитника на обвиняемия, че ветеринарно-медицинската
експертиза, изготвена на досъдебното производство, не е събрана по предвидения
в НПК ред. Възраженията се опровергават от материалите по досъдебното
производство, от които е видно, че първоначално на сърната е била извършена
патолого-анатомична аутопсия, за което е бил изготвен ветеринарно-медицински аутопсионно-констативен
протокол (л. 20 в делото). Именно резултатите от аутопсията са дали повод на
разследващия полицай да назначи ветеринарно-медицинска съдебно-констативна
експертиза (л. 17-19 в ДП). Тук е мястото да се посочи, че ветеринарно-медицинския
аутопсионно-констативен протокол не е способ на доказване по смисъла на чл.
136, ал.1 от НПК. Такъв способ се явява експертизата и именно това
обстоятелство е наложило назначаването и изготвянето й. Експертизата е била назначена
от разследващия полицай с постановление, датиращо от 19.01.2017 г., като същото
е било предявено на вещото лице на 20.01.2017 г. Експертизата е била изготвена
на 23.01.2017 г. Всичко това идва да покаже, че възраженията на защитника на
обвиняемия, че експертизата е била изготвена преди постановлението за нейното
назначаване, при което вещото лице е изпълнило задачи, които не са му възлагани,
са неоснователни.
Неотносимо към въпросите, на които
съдът следва да отговори с присъдата си, в случая с решението, е възражението за
прекомерността на възнаграждението на вещото лице по назначената ветеринарно-медицинска
съдебно-констативна експертиза. Възнаграждението се определя от разследващия
полицай въз основа на справка-декларация от вещото лице и при положение, че
същото е платено (вж. писмо на Директора на ОД
МВР Пазарджик на л. 21 в делото), при осъдително решение разноските се
възлагат в тежест на обвиняемия.
При така възприетата фактическа обстановка и въз
основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, съдът
приема за безспорно установено, че обв. С.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 237, ал.1 от НК, тъй като на 14.01.2017
г. в местността „Щ Р“ в землището на гр.Панагюрище е убил без надлжено
разрешение – писмено разрешително за лов на едър дивеч, изискващо се съобразно
чл.57, ал.1 от ЗЛОД във връзка с чл.85
а, ал.1 от ППЗЛОД, едър дивеч - 1 (един) брой сърна.
Безспорно е
по делото, че за инкриминираната дата обвиняемият не е имал надлежно разрешение
за лов, още повече че за периода ловът на едър дивеч е бил забранен. Съгласно
Закона за защита на биологичното разнообразие сърната не е защитен вид, но е
забранена за отстрел по ЗЛОД, освен в изрично изброените в приложение № 3
случаи – женски приплоди от 01.09. до 30.10., след изрично разрешение и контрол
на Изпълнителната агенция по горите и НЛРС. Ловът се провежда само индивидуално
и в присъствие на горски стражар или ловен надзирател, като съществува
изискване след лова, на гърба на бележката за разрешението да се вписва вид,
пол, дата и час на отстреляния едър дивеч.
Авторството
на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване
се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е осъществено при форма на
вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като деецът е съзнавал
обстоятелствата, че животното, по което стреля представлява едър дивеч – сърна
и че за инкриминираната дата няма надлежно разрешение за лов на дивеч.
При определяне размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на обвиняемия съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на
чл.54 от НК - относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е
личност с ниска степен на обществена
опасност. Не е осъждан, позитивно охарактеризиран по местоживеене.
В конкретния
случай обществената опасност на деянието е завишена, предвид характера на
средството, с което е извършено престъплението – огнестрелно оръжие.
При това положение, съдът намира че
понастоящем са налице предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1 от НК.
За умишленото
престъпление по чл. 237, ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание
лишаване от свобода до една година. Както вече се посочи, обвиняемият е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, положителната характеристика,
а и оказаното съдействие на полицаите от страна на обвиняемия. Отегчаващи обстоятелства
– не се установиха.
Предвид това
и като отчете наличните индивидуализиращи отговорността обстоятелства, според
относителната им тежест съдът на
основание чл.78а, ал.1 от НК счете, че на обв. С.Т., след като бъде освободен
от наказателна отговорност, следва да бъде наложено административно наказание
глоба в минималния размер от 1 000 (хиляда) лева, което е съответно на
извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
При
определяне размера на глобата съдът съобрази наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, а също семейното положение, материално и имотно състояние на
извършителя.
На основание чл.78а, ал.4 във връзка с чл. 237, ал.1, във връзка с чл.
94 от ЗЛОД и във връзка с чл. 86, ал.1, т.2 от ЗЛОД съдът лиши обв. С.Т. от
право на ловуване за срок от една година, считано от 14.01.2017 г., когато му е
бил отнет ловния билет, членската карта и удостоверението за подборно ловуване,
видно от констативния протокол на л. 12 в ДП. Съдът намери, че следва да наложи това наказание, кумулативно
с наказанието глоба, за да се упражни по-осезателно въздействие върху личността
на обвиняемия, с оглед формиране на нова ценностна система и отношение към
дивеча в гората. При определяне на срока на това наказание съдът отново съобрази
наличните индивидуализиращи отговорността обстоятелства, според относителната
им тежест, като намери, че именно с този размер ще се постигнат целите на
наказанието.
На основание чл. 53,
ал.1, б. „а” от НК веществените доказателства по делото - един брой ловна
карабина „Арсенал SLR-HM“, калибър 7,62 по 39 и № КР*****, пълнител за
карабина, оптичен прибор, 5 (пет) броя патрони кал. 7,62 х 39, 1 бр. гилза кал.
7,62 х 39, намиращи се на съхранение в
служба КОС при РУ Панагюрище, се отнеха в полза на държавата като вещи,
които принадлежат на виновния и са послужили за извършване на умишлено
престъпление.
На основание чл. 237,
ал.3 от НК, съдът постанови убитият дивеч, намиращ се на съхранение в ДГС
Панагюрище, а именно: 1 (един) брой труп от сръндак, ведно с 1 (един) брой кожа
от сръндак да се отнеме в полза на
държавата.
С оглед изхода на делото
и признаването на обвиняемия за
виновен в престъплението и на основание
чл.189 ал.3 от НПК, същият бе
осъден да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в
размер на 697,22 лв. (шестстотин деветдесет и седем лева и двадесет и две
стотинки), представляващи разходи за ветеринарно медицинска експертиза в
досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд Панагюрище 10,00
(десет) лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на ОД МВР и на РС Панагюрище за събиране на наложеното наказание
глоба и присъдените разноски.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: