Решение по дело №205/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Н. А., [ЕГН] с посочен постоянен адрес гр. Габрово, [улица], ап. 4, депозирана чрез пълномощника и съдебен адресат адв. М. Д. – ГАК, съдебен адрес гр. Габрово, [улица], ет. 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-1323453 от 24.05.2025 година на Младши автоконтрольор към ОДМВР Габрово, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП му е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

Жалбоподателят навежда подробни възражения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта и моли същата да бъде отменена. Спори извършването на нарушение –отрича да е употребил наркотични вещества или техните аналози, поради което на основание издадения му талон за изследване с номер 070267 и 8 бр. стикери към него с номер [рег. номер] дал проби от кръв и урина за изследване в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово до където бил транспортиран. Счита, че според чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана по-долу само „Наредба/та‘), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказвала чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, каквито имало в настоящия случай, то резултатите от него следвало да бъдат съобразени, в противен случай се нарушавало правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. На следващо място, съгласно чл. За, т.2 от Наредбата се предвиждало, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Даването на кръв и урина (биологични проби) за изследване от доверителя ми, съобразно издадения му талон за медицинско изследване с номер 070267, се явявало своеобразно оспорване на резултатите от техническото средство за проверка за употребата на наркотични вещества и техни аналози. Това произтичало и от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от посочената Наредба, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ - показанията от техническото средство са достатъчно основание за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, като в конкретния случай нито едно от посочените предпоставки от Наредбата не било налице. За да приложи принудителната административна мярка, административният орган приел за меродавен резултата от техническото средство (дрегер дръгтест), а от своя страна той не се явявал годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача. Неспазвайки Наредбата административният орган е допуснал съществено нарушение, в резултат на което е стигнал до необоснования извод, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗдвП. Даденият биологичен материал задължавал органа да изчака резултатите от изследването и едва тогава да извърши преценка налице ли е управление на ППС под въздействието на наркотични вещества или не. В тежест на административния орган се явявало установането наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не било сторено с предвиденото от закона и избрано от доверителят ми доказателствено средство - химико- токсикологично лабораторно изследване.

Твърди да му били предписани медикаменти от неговия лекар по дентална медицина на 21.05.2025г., които той приемал, сред които антибиотик и силни обезболяващи и които биха могли да повлияят на извършения тест с техническото средство.

В обобщение счита ЗППАМ издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като, според жалбоподателя, не е установено по безспорен начин нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ ЗДвП, поради което и няма основание за прилагането на процесната принудителна административна мярка, а ответният орган е дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, след което да формира законосъобразно извод за наличието на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което не е сторил, с което бил нарушил закона.

Търси отмяна оспорения акт и присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата – Младши автоконтрольор към ОДМВР Габрово, сектор „Пътна полиция“, чрез представителя си по пълномощие – юрисконсулт И. С. (пълномощно на л. 30 от делото) счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на ОД на МВР – Габрово на 24.05.2025 г. в гр. Габрово, в резултат на която на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, № 3275852/24. 05. 2025 г. за това, че „на 24.05.2025 Г., около 04:25 ч. в гр. Габрово по [улица]до № 36 в посока към [улица], управлява лек автомобил „Форд Фиеста“ с регистрационен № [рег. номер], собственост на С. С. П. с [ЕГН] от гр. Габрово, като при извършена проверка от АПЕ ма РУ - Габрово, А. а изпробван за употреба но алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARPM – 0694, като уредът отчита 0,00 промила алкохол в издигания от него въздух. След което водачът е изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабричен № ARJL - 0026, като уредът отчита валиден положителен резултат за "Кокаин“. А. отрича да е употребил наркотични вещества. Издаден му е талон за изследване с номер 070267 и 8 бр. стикери към него с номер [рег. номер]. Водачът транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово, където даде кръв и урина за химичен анализ“.

По делото не е представен протокол от изследването, което е разбираемо, предвид късия срок време от проверката до образуване и разглеждане на делото.

С процесната заповед, издадена от Младши автоконтрольор към ОДМВР Габрово, сектор „Пътна полиция“ на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по горния АУАН на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от съставения АУАН; отчетено е и издаването на талон за медицинско изследване. Посочено е, че деянието съставлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Със Заповедта е отнето и СУМПС на жалбоподателя.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК – неговата валидност, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР – Габрово, със своя Заповед № 264з-3272/10.10.2024 г. е делегирал правомощия на изброени длъжностни лица, включително и на „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Габрово, какъвто е ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както и при отказ за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В настоящия случай не се спори, че при процесната проверка жалбоподателят е бил проверен с посоченото по-горе техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на кокаин, но не е приел отчетените показания. В този случай нормата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози определя установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване.

По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози единствено и само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В настоящия случай лицето е подписало талона за медицинско изследване, транспортирано е до посоченото му лечебно заведение, където е дало биологични проби за изследване. При това положение, резултатите от проверката с техническо средство не е следвало да се приемат като основание за установяване употребата на наркотични вещества. В чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП макар двата способа за установяване на употребата на наркотични вещества са регламентирани алтернативно – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, то изр. Последно определя, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Същият извод следва и по аргумент от чл. 6, ал. 10 от цитираната наредба - поредността на изброяването налага да се приеме, че при различни резултати по двата способа следва да се съобрази медицинското и химико-токсикологично изследване.

Не се спори, че жалбоподателят е дал биологични проби за лабораторно изследване, но резултатите от него не са изготвени към разглеждане на делото. При това положение и при наличие на категорично заявено оспорване на показанията на техническото средство, в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, което не е сторено в хода на производството и не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя. При липсата на доказателства, че резултатите от теста с техническо средство за упойващи вещества са потвърдени от медицинско изследване на биологичните проби, оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Настоящото произнасяне не препятства, обаче повторното разглеждане на въпроса – взависимост и след изготвяне на коментираното лабораторно изследване.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 610 лв., представляващи от внесената държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-1323453 от 24.05.2025 година на Младши автоконтрольор към ОДМВР Габрово, сектор „Пътна полиция“, с която на К. Н. А., [ЕГН] с посочен постоянен адрес гр. Габрово, [улица], ап. 4 на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Габрово да заплати на К. Н. А., [ЕГН] с посочен постоянен адрес гр. Габрово, [улица], ап. 4сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението е окончателно – чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП.