№ 465
гр. Казанлък, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510100110 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез пълномощника
адв. З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения:
****, против А. С. В., ЕГН **********, с адрес: ****. Процесуалният
представител на ищеца твърди, че между А. С. В. и „Й.Б.“ ЕАД (с предишни
наименования „К.Б.М.“ ЕАД и „Т. Б.“ ЕАД) били сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги и лизинг както следва: за мобилен номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги от
12.02.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № **** от 10.12.2020г. към
договор за мобилни услуги; за мобилен номер **** - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № **** от 17.03.2020 г.; за мобилен номер **** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № **** от 10.12.2020 г.;
за мобилен номер **** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ **** от 04.08.2021 г.; за мобилен номер **** - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № **** от 04.08.2021 г.; за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А51 128GB Dual Blue - условията, договорени в Договор за
лизинг от 17.03.2020 г.; за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A21s 32GB
Dual Blue - условията, договорени в Договор за лизинг от 04.08.2021 г.; за
комплект от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за
базови аксесоари № **** от 17.03.2020 г.; за мобилно устройство Samsung
Galaxy А10 32GB Dual Red - условията, договорени в Договор за лизинг от
03.12.2019 г.; за комплект от 5 бр. аксесоари - условията, договорени в
Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 04.08.2021 г. Твърди,
1
че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр.
фактури, издадени в периода м. август 2021 г. - м. декември 2021 г., а именно:
фактура № **********/18.08.2021 г., фактура № **********/18.09.2021 г.,
фактура № **********/18.10.2021 г., фактура № **********/18.11.2021 г. и
фактура № **********/18.12.2021 г. Във всяка от фактурите били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори,
сключени между него и клиента. Изискуемостта на вземанията на „Й.Б.“ ЕАД
по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. Сочи, че
в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой). Размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по
вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични
клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно в р. 3, т. 2
от Допълнително споразумение № **** от 10.12.2020 г. към договор за
мобилни услуги; в т. 11 от Договор за мобилни услуги № **** от 17.03.2020 г.;
в т. 11 от Договор за мобилни услуги № **** от 10.12.2020г.; в т. 9 от Договор
за мобилни услуги № **** от 04.08.2021 г.; в т. 9 от Договор за мобилни
услуги № **** от 04.08.2021 г. Настъпването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на
това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т. ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Сочи,
че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на
лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не е
довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по
договора за лизинг, тъй като в който и момент след възникването им да било
реализирано това право на лизингодателя, начислената сума щяла да
представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането
на договора. Доколкото устройството не било върнато, цената му не била
напълно изплатена и не били предприемани действия по разваляне на
договора за лизинг (на основание чл. 10 от Общите условия), вкл. и от
лизингополучателя, твърди, че договорът запазил първоначално уговорения
си срок на действие. Общата стойност на неизплатените парични задължения
2
на А. С. В. спрямо „Й.Б.“ ЕАД по издадените фактури към сключените между
тях договори, описани по-горе, била в размер на 2232,47 лв., от които: 836,77
лв. - общ размер на незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси по сключените договори за мобилни
услуги/допълнителните споразумения към тях; 929,24 лв. - общ размер на
задълженията за неустойка, дължими поради предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в
забава, от които: 394,89 лв. - общ размер на неустойките, представляващи
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номер, без ДДС; 66,89
лв. - общ размер на неустойките за ползвани отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора;
467,46 лв. - общ размер на неустойките, касаещи разликата в цената на
устройство на лизинг, между стандартната цена без отстъпка, съгласно
актуалната ценова листа и дължимата обща преференциална цена по
договорите за лизинг. Претендира и установяване дължимост на 466,46 лв. –
общ размер на незаплатените задължения за лизингови вноски по сключените
договори за лизинг, от които: 162,32 лв.- дължими незаплатени лизингови
вноски и 304,14 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски. Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Й.Б.“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от
ГПК до Районен съд-Казанлък, въз основа на което по образуваното частно
гражданско дело № ****/**** г. била издадена заповед № **** за изпълнение
на парично задължение от **** г. Предвид съобщението на съда по
заповедното производство, с което били уведомени, че издадената по делото
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на
длъжника-ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
в законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 от ГПК. Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на
вземането по издадената заповед № **** за изпълнение на парично
задължение от **** г. по частно гражданско дело № ****/**** г. по описа на
Районен съд-Казанлък, против длъжника-ответник А. С. В., ЕГН **********,
както следва: 2232,47 лв., представляващи общ сбор на дължимите суми,
описани по горе, по сключените между страните Договор за мобилни услуги
от 12.02.2018 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
№ **** и Договор за лизинг от 03.12.2019 г., Договор за мобилни услуги №
**** и Договор за лизинг от 17.03.2020 г., Договор за лизинг за базови
аксесоари № **** от 17.03.2020 г., Договор за мобилни услуги № **** от
10.12.2020 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
**** от 10.12.2020 г., Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг
от 04.08.2021 г., Договор за мобилни услуги № **** от 04.08.2021 г., Договор
за лизинг за базови аксесоари № ********* от 04.08.2021 г., за които суми са
издадени фактура № **********/18.08.2021 г., фактура №
**********/18.09.2021 г., фактура № **********/18.10.2021 г., фактура №
**********/18.11.2021 г. и фактура № **********/18.12.2021 г., ведно със
3
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.09.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Моли съдът, на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, да
осъди ответника да заплати на „Й.Б.“ ЕАД присъдените в полза на
дружеството деловодни разноски по заповедното и исково производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. М.
К., в качеството й на особен представител на ответника. Заявява, че счита
предявеният иск от страна на „Й.Б.” ЕАД - гр. С. за допустим, но
неоснователен по основание и размер. Относно незаплатените задължения за
месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси,
начислени по Договор за мобилни услуги № **** от 12.02.2018 г., изм. с
Допълнително споразумение № **** от 10.12.2020 г. и по Договор за мобилни
услуги № **** от 17.03.2020 г., по Договор за мобилни услуги № **** от
10.12.2020 г., по Договор за мобилни услуги № **** от 04.08.2021 г. и по
Договор за мобилни услуги № **** от 04.08.2021 г., всички за периода
18.07.2021 г. – 17.11.2021 г., счита, че са основателни само претенциите за
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, но не и претенциите
за неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя. Липсвали доказателства в тази насока относно вината
на потребителя А. С. В. за предсрочно прекратяване на изброените Договори
за мобилни услуги, което обосновавало неоснователността на исковата
претенция от страна на ищеца, в качеството на мобилен оператор за заплащане
на неустойки. Претендира за отхвърляне на исковете изцяло като недоказани и
неоснователни.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител, но с писмено становище поддържа изложеното в
исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът чрез назначения му особен
представител поддържа изложеното в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д № ****/**** г., по описа на Районен съд -
Казанлък, съдът е издал в полза „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от Д.К.К. - изпълнителен
директор, заедно с М.С. - член на съвета на директорите против А. С. В., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: **** заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № **** от ****г.. Заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.
5 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда на съда по чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил против длъжника
установителни искове.
4
А. С. В. сключила с Й.Б. ЕАД (предходно наименование Т. Б. ЕАД)
следните договори: Договор за мобилни услуги № **** от 12.02.2018 г., изм.
с Допълнително споразумение № **** от 10.12.2020 г. към договор за
мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер **********. Договор за
мобилни услуги № **** от 17.03.2020 г., с който се предоставя мобилен номер
****, Договор за мобилни услуги № **** от 10.12.2020 г., с който се
предоставя мобилен номер ****, Договор за мобилни услуги № **** от
04.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ****, Договор за мобилни
услуги № **** от 04.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ****;
Договор за лизинг от 17.03.2020 г., с който е предоставено ползването на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А51 128GB Dual Blue, Договор за
лизинг от 04.08.2021 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Blue, Договор за лизинг за
базови аксесоари № **** от 17.03.2020 г., с който е предоставено ползването
на комплект от 4 бр. аксесоари, Договор за лизинг от 03.12.2019 г., с който е
предоставено ползването на мобилно устройство Samsung Galaxy А10 32GB
Dual Red, Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 04.08.2021 г.,
с който е предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на
което те били прекратени едностранно от Й.Б. ЕАД (предходно наименование
Т. Б. ЕАД) на 29.04.2021 г. (за договора за лизинг - чл.11, ал.1 от общите
условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 19б от
Общите условия).
Задълженията били начислени в 5 бр. фактури, издадени в периода м.
август 2021 г. - м. декември 2021 г., а именно: фактура №
**********/18.08.2021 г., фактура № **********/18.09.2021 г., фактура №
**********/18.10.2021 г., фактура № **********/18.11.2021 г. и фактура №
**********/18.12.2021 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени
между оператора и клиента, като във всяка фактура е посочено подробно как е
формирано вземането.
В системата на Т. Б. ЕАД длъжникът В. е с клиентски номер ****.
Всичките й непогасени и изискуеми задължения били размер на 2234,72 лева
били обединени във фактура № **********/18.12.2021 г. за клиентски номер
****, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Към настоящия
момент посочената сума не била заплатена от длъжника.
Видно от удостоверение от Български пощи ЕАД на адрес: **** на А. С.
В., ЕГН ********** е доставена кореспондентна пратка – последна покана за
доброволно плащане с подател „ Й.Б.“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
5
Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил
да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е
предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като
за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В тежест на
ответника е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
От анализа на представените по делото писмени доказателства -
договори за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител на мобилния
оператор и на ответника, и чийто подпис не е оспорен от последния, се
установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по
силата на които "Т. Б." ЕАД се е задължило да предостави на ответника
достъп до мрежа за мобилни услуги за мобилни номера. Тук се включва
задължението за абонаментна такса, вноски и задължението за заплащане на
предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че
предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този
аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса,
съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия.
Според Раздел IV, т. 23, б. "б" от ОУ потребителят дължи цена за месечен
абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от
потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се дължи
предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния
абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка
на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. Освен това
се начислява и месечна цена за ползвани услуги, на допълнителни или на
други услуги. След сключването на договора от волята на потребителя ще
зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите
на мобилния оператор или не, но при всички случаи обаче той ще дължи
уговорената абонаментна такса. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който по този начин е декларирал, че е запознат с тях и е получил
екземпляр от същите. От горното следва, че не са налице основанията за
наличие на предпоставките за нищожност на договорите за мобилни услуги,
като същите обвързват страните с договорените им задължения.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените
му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото
страната не ангажира писмени доказателства за погасяване на сумите по
фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на
6
потребителя е обстоятелство, което няма отношение към задължението му за
заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е
направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на
ползваните услуги по договора. Действително задълженията като конкретни
суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил
и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента.
Отделно от това, следва да се посочи, че според публично известните ОУ
операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за
доброволното й плащане, а след това и още 6- месечен срок за оспорване на
дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни
абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен
договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно
такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка
за осъждането му да заплати ползваните услуги.
По отношение на прекратяването на договорите, според чл. 75 от ОУ
на ищеца, при неизпълнение на задълженията на абоната да заплаща суми към
оператора, последният има право незабавно да прекрати предоставянето на
услугите, както и да прекрати едностранно договора с потребителя, без да е
необходимо предизвестие. След прекратяването на договора, което в случая е
станало поради вина на абоната и неизпълнение на задълженията му по
заплащане на абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договорите за мобилните номера, е била издадена една обобщена фактура №
**********/18.12.2021 г.. Старите непогасени задължения на абоната се
установяват и от съдържанието на предходните фактури. Подробно в исковата
молба е посочено как точно е формирана общата сума за предходните
задължения, какво конкретно включва, за кои периоди, по кои номера и т. н.,
като всичко това се доказва с приложените фактури. Искът е доказан както по
основание, така и по размер и търсената сума е дължима, като тя следва да
бъде присъдена с решението. Предвид изложеното, съдът намира за
установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесните договори,
като е предоставил на ответника услуги за ползването им от последния. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2023г., всички такси
за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги и други вземания
са били падежирали. С оглед изложеното съдът намира, че за настъпване на
изискуемостта им не е било нужно същите да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми от оператора.
Ответникът като потребител не е доказал, че е изпълнил задължението
си да заплати стойността на предоставените му услуги, които съгласно
ангажираните от ищеца фактури възлиза на сумата в общ размер на общ
размер на 836,77лв. незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, ведно със законна лихва от 20.09.2023
г. до изплащане на вземането, както следва: по Договор за мобилни услуги №
**** от 12.02.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № **** от
7
10.12.2020 г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен
номер ********** - 542,08 лв., по Договор за мобилни услуги № **** от
17.03.2020 г., с който се предоставя мобилен номер ****, били начислени -
99,52 лв., по Договор за мобилни услуги № **** от 10.12.2020 г., с който се
предоставя мобилен номер ****, били начислени - 24,08 лв.; по Договор за
мобилни услуги № **** от 04.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер
****, били начислени - 121,07 лв.; По Договор за мобилни услуги № **** от
04.08.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ****, били начислени -
50,02 лв.
По иска да бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
466,46 лв., дължими незаплатени лизингови вноски, както следва: 304,14 лв.
предсрочно изискуеми лизингови вноски и 162,32 лв. незаплатени лизингови
вноски с настъпил падеж, съдът намира следното:
Клаузата за предсрочна изискуемост на лизингови вноски е
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2,. т. 15 вр. чл. 146 ЗЗП, тъй като
възможността лизингодателят да направи предсрочно изискуемо цялото
задължение на лизингополучателя за заплащане на периодично
възнаграждение до края на уговорения в договора срок срещу ползването на
вещта, макар да е принципно предвидена в чл. 71 ЗЗД, както и изрично при
договора за банков кредит – в чл. 432 ТЗ, не следва да се прилага към договора
за лизинг, тъй като същественото и характеризиращо договора за лизинг
задължение на лизингодателя съвпада с тези на наемодателя по договора за
наем – да предостави вещ за временно ползване срещу цена /възнаграждение/.
В същия смисъл е и Решение № 72 от 18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г.,
ВКС, II т. о. Договорът за лизинг поражда периодични задължения за
лизингополучателя, но също така лизингодателят има задължението трайно,
през целия период на договора да предоставя ползване на вещта. Договорът за
лизинг не е тъждествен с договора за продажба на изплащане, където
задължението на продавача да прехвърли собствеността върху вещта е
еднократно, а задължението на купувача да заплати цената е разсрочено на
вноски, но отново е едно единно задължение. Чрез уговорената клауза
лизингодателят търговец си гарантира правото да получава възнаграждение за
предоставяне на услуга, която все още не е предоставил и прехвърля риска от
случайно погиване и повреждане на вещта по договор за оперативен лизинг
върху лизингополучателя в противоречие с правния режим на този договор по
ТЗ (по арг. на противното от чл. 343 ТЗ и чл. 345, ал. 1 и чл. 347, ал. 2 ТЗ).
В същото време обаче, макар че според клаузата на чл. 12 от Общите
условия на договора за лизинг вноските с ненастъпил падеж не са станали
предсрочно изискуеми, то следва да се има предвид , че към датата на
подаване на заявлението по заповедното производство в съда- 20.09.2023 г.,
изискуемостта на всички вноски по договорите за лизинг е настъпила и
доколкото ответницата през този период е ползвала лизинговите вещи, в нейна
тежест е да изпълни и задълженията си за заплащане на дължимите лизингови
8
вноски, поради което следва да се приеме, че изискуемостта на лизинговите
вноски е настъпила редовно, съгласно уговореното в договора за кредит, а не
въз основа на клаузата за предсрочна изискуемост, която настоящият състав
намира за нищожна и поради това не прилага.
По отношение на договорите за лизинг може да се посочи, че основното
задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на
лизингополучателя, да му предостави ползване на обекта в рамките на
уговорения срок и да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет
на договора, а за лизингополучателят се пораждат задължения: да заплати
уговореното възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговорено предназначение, да заплаща всички разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето
право да придобие правото на собственост върху нея. Съгласно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при
пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
По делото не са ангажирани доказателства за връщането на лизинговата
вещ на ищеца, който я е предоставил за ползване на ответника във вид, годен
за употреба, поради което за лизингополучателя е възникнало задължението
да заплати цената на лизинговата вещ. Договорът за лизинг нито е развален,
нито е прекратен и има действие до изтичането на срока, за който е сключен.
Както по-горе стана ясно няма настъпила предсрочна изискуемост на
вноските. Поради това при настъпване на крайния срок на действие на
договора стават изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови
вноски, които лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането
срока на действие на договора и лизингодателят има право да претендира
тяхното присъждане след като е предоставил устройства и аксесоари на
лизингополучателя и последният ги е ползвал. В случая дори е без значение
дали лизингодателят е уведомил ответника за прекратяване на договора за
лизинг, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение срокът е изтекъл, сумата не е била платена от абоната и няма
данни мобилното устройство и аксесоарите да са върнати на оператора.
Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск от ищеца за
признаване на установено по отношение на ответника съществуване на
вземане в размер на 466,46 лева, представляващо незаплатени лизингови
вноски по договорите за лизинг е основателен и следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, съдът намира
следното:
На първо място относно претенцията за установяване съществуването на
9
вземане за неустойката в размер на 394,89 лв., обща сума на неустойките в
размер на три стандартни месечни такси, съдът намира следното:
В Договора за мобилни услуги, сключен между „Т. Б.“ ЕАД и
ответника е предвидено, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
настоящият съдебен състав намира същата за валидна. Уговорената неустойка
обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение,
водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността
мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане
на срока на договора. В случая тези неустойка не е необосновано висока и не
води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният
месечен абонамент за предоставената СИМ карта е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
максимален размер от три стандартни месечни такси. Неустойката притежава
присъщите на неустойката функции, като начина по който е уговорена,
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите
договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите
нрави и съответно не е налице нищожност на клаузата за неустойка. По
изложените съображения неустойка в размер на 394,89 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси се дължи от ответника.
Относно претенцията за установяване съществуването на вземане за
неустойката в размер на 66,89 лв. - отстъпка от месечните абонаментни такси,
съдът намира следното: Основното задължение на потребителя по договор за
мобилни услуги е да заплаща в срок абонаментните такси. Уговорената
неустойка обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това
задължение, водещо до предсрочно прекратяване на договора и
невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски,
дължими до изтичане на срока на договора. В случая тази неустойка не е
необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на мобилния
оператор. Неустойката в размер на отстъпката от месечните абонаментни
такси има за цел да набави заместваща облага за оператора поради факта, че
същият пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на
услугата на стандартна цена, но при предсрочното прекратяване на
правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил нарушен
и е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на
месечните абонаментни такси да бъде "компенсирана" от дългосрочната
обвързаност за пълния срок на договора за мобилни услуги. Уговорената
неустойка не води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, а цели да компенсира оператора за описаните
вреди от предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на
10
потребителя, като съобразявайки вида на предоставените услуги и всички
обстоятелства, свързани със сключването и неизпълнението на процесния
договор, съдът намира, че неустоечната клауза не е неравноправна и въз
основа на нея са възникнали валидно парични вземания в полза на ищеца, т. е
искът за неустойка по т. 11, б "а" от договора е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
На следващо място, относно претенцията за установяване съществуване
на вземане за неустойка в размер на 467,46 лв., представляваща част от
разликата между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключените договори за закупуване на устройство,
съдът намира следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличие на валидна клауза за неустойка, предвиждаща отстъпка на цена на
закупено устройство, както и размерът на уговорената неустойка.
Съгласно постигнатите между страните уговорки в процесния договор
за мобилни услуги във всички случаи, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи разликата между стандартната цена
на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента
на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
В случая потребителят получава на изплащане устройство на
преференциална цена, тъй като се ангажира за определен период да ползва
предоставените от оператора мобилни услуги. Когато операторът е
предоставил устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на
сключване на договора, той очаква печалба за уговорения срок по договора за
предоставяне на мобилни услуги. Дължимият размер на неустойката е
поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява
частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима
процесната неустойка. В случая изпълнението на договора е преустановено и
не е върнато на оператора полученото мобилно устройство. Поради което той
има право да поиска от ответника връщане на устройството, което държи и
ползва, и чиято цена не е заплатил, а не заплащане на разликата в цените с и
без договор. Като в случая е без фактическо и правно значение, дали
претендираните суми се явяват разлика между преференциална и редовна
цена, тъй като представлява обезщетение, което води до неравноправност на
клаузите, с които са уговорени. От изложеното по-горе се налага извод за
неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред.
преди изм. ДВ бр. 100/2019 г. – в този смисъл определение № 216/14.06.2021 г.
на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1401/2021 г., определение №
260355/16.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1139/2021
г., определение № 226/16.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр.
д. № 1403/2021 г., определение № 250/22.06.2021 г. на Старозагорски окръжен
11
съд по в. ч. гр. д. № 1388/2021 г. и много други. В практиката на търговско
отделение на Старозагорски окръжен съд: Решение № 260003/05.01.2021 г. по
в. т. д. № 1542/2020 г., решение № 260206/19.05.2021 г. по в. т. д. № 1046/2021
г., е прието, че няма задължение за потребителя да възстанови част от
ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е предоставено
устройство за ползваните услуги, посочено в договора или по предходно
подписан план, като потребителят дължи и разликата между цена на
устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценовата листа и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Тази
уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, където е посочено,
че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Затова претенция представляваща разликата между стандартната
цена без абонамент и преференциалната обща цена на устройство е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед на гореизложеното претенцията за неустойка се явява
основателна за сумата от 461,78 лв., а за неустойка в размер на 467,46 лв.
претенцията като неоснователна подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от исковете, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат
присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д №
****/**** г. по описа на Районен съд - Казанлък. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 538,59 лв., като следва да му
се присъдят по съразмерност 425,81 лв., а в исковото 1195,80 лв., като следва
да му се присъдят по съразмерност 945,41 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. С.
В., ЕГН **********, с адрес: **** дължи на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, чрез пълномощника адв. З.Й.Ц. от
12
САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: ****, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сума в общ размер от 836,77 лв., незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси, ведно със законна лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането по
Договор за мобилни услуги № **** от 12.02.2018 г., изм. с Допълнително
споразумение № **** от 10.12.2020 г.; по Договор за мобилни услуги № ****
от 17.03.2020 г., по Договор за мобилни услуги № **** от 10.12.2020 г., по
Договор за мобилни услуги № **** от 04.08.2021 г., по Договор за мобилни
услуги № **** от 04.08.2021 г.; на основание чл. 342, ал. 1 ТЗ сума в общ
размер на 466,46 лева, представляващо незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 03.12.2019 г., Договор за лизинг от 17.03.2020 г., Договор
за лизинг за базови аксесоари № **** от 17.03.2020 г., Договор за лизинг от
04.08.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
04.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 20.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД сумата в размер на 461,78 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент по вина на ответника, но не
повече от три стандартни месечни такси и отстъпка от месечните абонаментни
такси, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска за неустойка за сумата от
467, 46 лв., представляваща част от разликата между цената на устройствата
без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за
закупуване на устройство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № ****/**** г. по ч.гр.д № ****/**** г., по описа на Районен съд
- Казанлък.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. С. В., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т. Б.“),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 425, 81
лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д № ****/**** г., по описа
на Районен съд - Казанлък, и сумата от 945,41 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
13