Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени,
30.07.2019г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Радка
Цариградска
При секретаря Боряна Николова, като сложи за
разглеждане гр.дело N 301 по описа на съда за 2019 год. докладвано от съдията,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, вр. с чл.240, ал.1 и 2, вр.с чл.79 ЗЗД, съединен
с акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба
от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж рег №*** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България гр.София,
представлявано от *** Д. Д. чрез юрисконсулт Н.М. по обективно съединени искове
по чл.422 от ГПК против С.Д.Д. *** във връзка с издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД №***/2019г на ПРС. Излага, че въз основа на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца по ЧГрД №***/2019г на ПРС е издадена такава
против ответника за вземания, които произтичат от договор за потребителски заем
№ PLUS-***за сумата от 10000лв., ведно със сключване на договор за застраховка
на стойност 3360лв. Твърди, че по желание на ответника и съгласно чл.2 от
договора с част от сумата – 578,35лв. е рефинанасиран друг кредит, със сумата
от 350лв. са погасени такса ангажимент по кредита и остатъкът от 9071,65лв. е
получен от ответника, за което е подписано удостоверение. Договорено било
връщане на 60 месечни вноски по 429лв. всяка при ГПР 47,49%, но след 33 вноски,
считано от 05.12.2017г. ответникът преустановил плащанията и вземанията по
договора били обявени за предсрочно изискуеми от 05.01.2018г. Останали са
неплатени 27 вноски на обща стойност 10454лв., начислена е лихва за забава в
размер на 762,53лв. за периода.
Моли съда да постанови решение, по силата на което
да установи съществуването на четири вземания на ищеца към ответника, за които
е издадена заповед за изпълнение, а именно 7310.61лв. главница по договор за
кредит, 3143.39лв. възнаградителна лихва за периода 05.12.2017г.-05.02.2010г,
762.53лв. мораторна лихва за периода 05.01.2018г.-14.01.2019г., ведно със законната лихва от 30.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и за присъждане на разноските по заповедното и исковото производство.
Ответникът в срок не е депозирал писмен отговор. В
с.з. поддържа възражението си от заповедното производство, като не оспорва че е
сключил с ищеца договор за кредит и е усвоил отпуснатата сума. Възразява срещу размера
на ГЛП и ГПР, с които твърди, че не е бил запознат при подписване на договора и
че същите са прекомерни. Признава, че е спрял плащанията по договора, което
обяснява с прекъсване на доходи от трудова дейност. Моли да бъде преразгледано
от съда задължението му за договорна лихва.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от Заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.02.2019г., издадена по ч.гр.д. № ***/2019г. на
РС П., със същата е разпоредено С.Д.Д. *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс, гр.София
сумите: 7310.61лв. главница, 3143.39лв.
възнаградителна лихва за периода 05.12.2017г.-05.02.2010г., 762.53лв.
мораторна лихва за периода 05.01.2018г-14.01.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението 30.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
274.33лв. разноски. Заповедта е връчена на длъжника на 06.02.2019г. и в срок е
постъпило възражение по чл.414 от ГПК, в което последният е заявил, че е
заплатил сума над 10 000лв., но лихвите са били непосилни за него и след
заболяване, наложило болнично лечение останал без работа и престанал да
обслужва кредита. В предоставения на
ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Видно от представения писмен договор /л.15-16 от делото/, същият е за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-***.
Размерът на кредита е 10000лв., като е договорено и заплащане на
застрахователна премия в размер на 3360лв. и такса ангажимент от 350лв.
Вземанията по кредита ответникът е следвало да погасява на 60 равни месечни
анюитетни вноски по 429лв. всяка - общо 25740 лв., платими за периода
05.03.2015г. -05.02.2020г. Посочен е ГПР от 47,49% и лихвен процент от 37,80 %.
В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че
договорът за кредит влиза в сила при подписване на настоящия документ от
Кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на кредитора към датата
на получаване на размера на заем по банковата сметка на и предоставена от
Кредитополучателя. Кредитополучателят е декларирал своя лична банкова сметка ***
„***“. Декларирал е също, че му е известно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД не носи отговорност след превеждане на сумата: в случай на грешка при
записването й; за предварителни или последващи взаимоотношения с трети лица,
във връзка и/или по повод разпореждането със средствата по банковата сметка.
Според чл. 3 от Договора, предоставянето на посочената сума съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава
задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой
погасителни вноски“. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на заем и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.
Плащането ще се извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора.
Според чл. 4 от договора, погасителните вноски, посочени в полетата „месечна
погасителна вноска“ и „брой погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не
по-късно от определените дати, наречени „падеж“ и посочени в групата
„погасителен план“. Според уговореното между страните в чл. 5 от договора, при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение за настъпване на предсрочната
изискуемост. Според чл.9 от договора, всички изявления на кредитора към кредитополучателя
се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес /факс, електронна
поща, съобщени по телефон/, посочени в договора.
Установява се от приетия като писмено
доказателство – Сертификат от 29.01.2015г., че между ответника, от една страна,
като застрахован, и застрахователите „***“ и „***“, е сключен договор за
застраховка „Защита на плащанията“, при застрахователни рискове: „смърт“ в резултат на злополука или
заболяване; „инвалидизация над 70%, продължителен болничен над 60 дни“, в
резултат на злополука; „нежелана безработица в резултат на уволнение над 60
дни“. Като трето ползващо се от договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото са приети като писмени доказателства –
Последна покана от 15.06.2018 г., товарителница от „***“ ООД, от които се
установява, че ищцовото дружество е изпратило до ответника на адреса му в с.Д.
покана –предсрочна изискуемост, която видно от отразяването в товарителницата е
получена от длъжника на 26.06.2018г.
От извлечението по кредитния договор на л. 23-29
от делото се установява, че по потребителския кредит PLUS-*** от са извършвани
плащания в периода 29.01.2015г.- 20.12.2017г. на обща стойност 14250лв., които
са отнесени за погасяване на първите 31 вноски – до 05.09.2017г. вкл. на
стойност 13299лв. Разликата от 951лв. до пълния размер на внесената сума е
погасила части от всички вземания до претендирания с исковата молба размер.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
За успешното провеждане на предявените искове,
ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
валидно правоотношение по договор за потребителски заем между страните, по
който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума.
Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер.
По иска за мораторно обезщетение следва да установи деня на забавата. В негова
тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че на между ищцовото дружество „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като кредитор и ответника е сключен Договор за
потребителски паричен кредит в размер на 10 000 лева, както и че заемната сума
е усвоена от ответника. С оглед възраженията на ответника спорен е въпросът дали
е настъпила предсрочна изискуемост на паричния кредит, както и дали на
ответника е изпратено уведомление за предсрочната изискуемост, съответно дали
същият е получил такова и валидна ли е клаузата за размера на възнаградителната
лихва.
От коментирания договор за предоставяне на паричен
заем се установи, че същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК
писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения
заем, общ размер на плащанията, лихвеният процент по кредита – фиксиран годишен
лихвен процент от 37.80% и годишният
процент на разходите – 47.49%
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Изискването на т. 9а на чл. 11, ал.
1 ЗПК не намира приложение в случая, доколкото с договора не е уговорен
референтен лихвен процент, приложим за договори с променлива лихва, какъвто не
е настоящия случа. Налага се изводът, че са изпълнени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК, поради което и съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника за несъответствие на договора с установените
реквизити, съответно и не може да бъде споделена тезата за недействителност на
договора в неговата цялост. За неоснователни съдът преценява и доводите за
недействителност на договора за кредит като противоречащ на морала и в частност
размера на лихвата и начина й на изчисляване. Уговореният лихвен процент е
приблизително 3,5 пъти над размера на законната лихва по просрочени задължения
/съобразно чл. 1 от ПМС № 426/18.12.2014г. на МС, годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
БНБ, който към датата на сключване на договора е 0 плюс 10 процентни пункта
добавка/. Така уговореният размер, като част от ГПР, а и размерът на последния
не надвишават установения в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, поради което
и не може да се приеме довода, че възнаграждението на кредитора противоречи на
морала и добрите нрави.
По отношение на предсрочната изискуемост - В
Договора за потребителски кредит е уговорен краен за връщане на заема на
19.04.2019г. В конкретния случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изисуемост по кредита на 05.01.2018 г., като се позовава на чл. 5 от Договора
за потребителски кредит, съгласно който страните са уговорили, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. От справката за плащанията е видно, че ответникът е
заплатил 31 вноски изцяло, като до 12.09.2017г. е заплатил почти изцяло
вноската за същия месец, не е извършвал плащания за м.октомври, ноември и
декември и на 20.12.2017г. е заплатил наведнъж 1200лв., което е и последното му
плащане.
Уговореното в т.3 от договора противоречи на дадените
задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г., че предсрочната изискуемост
съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се
основават на императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Последната
съдът счита, че намира приложение към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
доколкото дружеството е било до заличаването му през 2018г. финансова
институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ /вписано под № 189 в регистъра на банковите
институции на БНБ/. Ето защо и за да бъде завършен преобразуващия фактически
състав за отнемане преимуществото на срока е необходимо не само обективния факт
на допусната забава на две или повече месечни вноски, а още и нарочно изявление
от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В конкретния случая по делото се установява, че
ищцовото дружество се е възползвало от уговорената в негова полза клауза за
автоматична предсрочна изискуемост, като е отправило изрично волеизявление за
обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, което е достигнало до
ответника преди подаване на заявлението, но не на датата, посочена от ищеца, а
едва на 30.06.2018г. От тази дата следва да се счита, че е настъпила
изискуемостта на непадежиралите вноски и от нея е основателно начисляването на
лихва за забава върху неизплатената главница, която изчислена с помощта на
он-лайн калкулатор съдът изчисли в размер на 444.72 лева.
По изложените съображения, съдът намира, че
ответникът дължи връщане на целия размер на предоставения му кредитен ресурс,
който не е възстановен, а именно
7310,61лв. от главницата, 3143,39лв. договорна възнаградителна лихва, 444.72 лв.
лихва за забава върху неплатената главница за периода от съобщаване на длъжника
обявяване на предсрочната изискуемост до депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, като се отхвърли за лихвата за периода 05.01.2018г.-30.06.2018г. В тежест на ответника бе да установи факта на
погасяване на дълга по кредита, но същият не ангажира доказателства в този
смисъл, поради което и предявените установителни искове следва да бъдат
уважени.
Съгласно дадените указания в
т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски, съразмерно
с уважената част от заявените вземания (97%), възлизащи общо в размер на 266,10
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които възлизат на 333,51 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.
№ *** чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София,п.к. 1766, ж.к Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. – ***, че С.Д.Д. с ЕГН **********
***, дължи на ищеца сумите, както следва: 7310.61лв. /седем хиляди триста и
десет лева и шестдесет и една стотинки/главница по договор за кредит PLUS№***/29.01.2015г.,
3143.39лв. /три хиляди сто четиридесет и три лева и тридесет и девет стотинки/
- възнаградителна лихва за периода 05.12.2017г. - 05.02.2020г., 444.72 лв. /четиристотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и две ст. / мораторна лихва върху
главницата за периода 30.06.2018г. -14.01.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението 30.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № ***/01.02.2019г. по ч.гр.д. № ***/2019.
по описа на РС П., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за забава за
разликата над 444,72лв. до претендираните 762,53 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕЗОКАЗАНА.
ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № *** чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София,п.к. 1766, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 14, представлявано от Д. Д. – ***, сумата от 266,10 лева /Двеста
двадесет и шест лева и десет ст. /, представляваща направените в заповедното
производство разноски, както и сумата от 333,51 лева (триста тридесет и три
лева и петдесет и една ст.ет стотинки), представляваща сторените в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
И. И.