Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
При участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 11901 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Делото
е разгледано след обединяване на гр. дело № 11901/2018 г., гр. дело № 11903/2018
г. и гр. дело № 16086/2018 г. в едно производство. Предмет на делото са искове,
предявени от Е.Д.М. срещу Специализирания наказателен съд, чието фактическо
основание са действия на ответния съд при разглеждане на НЧД № 1231/2018 г.
В
исковата си молба с вх. № 116830 от 11.09.2020 г. (предишно гр. дело №
11903/2018 г.) ищецът Е.Д.М. твърди, че ответникът СНС нарушил практика на съда
на ЕС по дело № 72, решение от 19.06.1990 г., С-213/89, EU:C:1990:257
по НЧД № 1231/18 на СНС
16 състав. Според ищеца, съдията не спазил задълженията си по чл. 1 и чл. 489
от НПК, чл. 5 пар. 1, б. „С“ пар. 3, пар. 4, чл. 6(1), чл. 13, 17, 18, 46, 53
от ЕКЗПЧ, чл. 6, 47, 48, 51, 52, 53, 54 Харта ЕС, чл. 2,3,4,5,6,9 от ДЕС и чл.
67 и 82 от ДФЕС. Според ищеца, противоправното действие на решаващия съд било,
че той не разгледал искането му за изменение на мярката за неотклонение, не
искал да развие производство по чл. 489 ал. 2 от НПК и нарушил изискването за
незабавност за изправяне пред съд по чл. 5 § 3 от ЕКЗПЧ, което не можело да
надхвърля 3 дни. С нарушаването на това изискване се нарушавал принципът на
правовата държава, върховенството на правото и задълженията за зачитане на
правата на човека. Ищецът сочи като период на увреждане от 14.05.2018 г. до 21.05.2018
г. Ищецът подал искане с № 5831 от 14.05.2018 г. , а СНС забавил изправянето на
ищеца пред съда. Посочва практика на ЕСПЧ и СЕС. Според ищеца, ответникът го
лишил от възможност за ефикасна правна помощ и защита срещу противозаконно задържане.
Като
се основава на изложените твърдения, ищецът прави искане до съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева, заедно с
лихва, както и разноски по делото.
В
исковата си молба с вх. № 116826 от 11.09.2018 г. (находяща се в предишно гр.
дело № 11901/2018 г.) ищецът отново се позовава на нарушение на правото му на
незабавно изправяне пред съд по чл. 5 § 3 от ЕКЗПЧ, поради неразглеждане на
искането за изменение на мярката за неотклонение на ищеца по НЧД № 1231/2018
г., което искане е подадено с рег. № 1781/16.07.2018 г. Като период на
увреждането ищецът сочи от 16.07.2018 г. до 04.09.2018 г. Доводите на ищеца са
идентични с тези, изложени в искова молба с вх. № 116830 от 11.09.2020 г.
(предишно гр. дело № 11903/2018 г.). Като се основава на тези твърдения, ищецът
прави искане до съда да осъди ответния съд да му заплати обезщетение в размер
на 50 000 лева.
В
искова молба с вх. № 156909 от 29.11.2018 г. (находяща се в предишна гр. дело №
16086/2018 г. на СГС) ищецът Е.Д.М. излага, че ответният съд по НЧД № 1231/2018
г. ответникът отправил преюдициално запитване са Съда на Европейския съюз, като
задал по нечестен начин два въпроса, решението на които е дадено в
Конституцията на Р. България – чл. 5 ал. 2. Ищецът твърди, че вредите за него
произтичат от незаконосъобразността на преюдициалното запитване и накърненото
право на ищеца да получи справедлив процес. Твърди, че в резултат на
преюдициалното запитване срокът за произнасяне по мярката за неотклонение на
ищеца продължил повече от три месеца, а запитване не е било необходимо за
решаване на НЧД № 1231/2018 г. на СНС 16 състав. Ищецът твърди, че тъй като
запитването не спирало действието на мярката, която продължавала да е в сила,
за ищеца настъпили тежки последици от личен характер – депресия, липса на вяра
в правосъдната система и нейната демократичност, а оттам и убеждението му, че
преюдициалното запитване се ползва с користна цел, да бъде държан по-дълго в
изключително тежките условия на изтърпяване на мярката за неотклонение
задължане под стража.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът прави искане до съда да осъди
ответника С.Н.С.да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лева и законна лихва върху тази сума.
Съобразно
изложението по исковите молби, съдът намира, че са предявени три иска с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за вреди, причинени от твърдяно
нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на НЧД № 1231/2018 г. на
Специализирания наказателен съд.
Ответникът
С.Н.С.оспорва предявените искове.
Становището
на прокурора е за неоснователност на исковете.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобрази следното:
Наказателно
частно дело № 1231/2018 г. на Специализирания наказателен съд е било образувано
по искане на Е.Д.М. по реда на чл. 65 от НПК за изменение в по-лека на взетата
спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 22/2018 г. на
ГДБОП, пр.пр. № 177/2018 г. Искането е направено първоначално с молба, подадена
на 13.03.2018 г. чрез Областна службма „Изпълнение на наказанията“ гр. София и
постъпила в СНС с вх. № 3273 от 15.03.2018 г. По тази молба е образувано НЧД №
1231/2018 г. на 30.04.2018 г. По наказателното дело за мярката за неотклонение не
е приложен документ, от който да се установява дога досъдебното производство е
представено в съда, от която дата тече тридневният срок по чл.65 ал. 3 от НПК.
Първото заседание по делото е било проведено на 03.05.2018 г., като по искане
на ищеца делото е било отложено за 08.05.2018 г. В съдебно заседание на
08.05.2018 г. (НЧД 1231 л. 64-65) ищецът като обвиняем е направил искане за
преюдициално запитване и искане във връзка с мярката му за неотклонение в хода
на спряно производство за отправяне на преюдициално запитване, като се позовава
на чл. 489 от НПК. Искането си ищецът е формулирал по следния начин: „Правя искане
по чл. 485 от НПК за тълкуване на актовете на институциите, Съда на ЕС и на чл.
2,3,4,5 и 67 от ДЕС и чл. 67 от ДФЕС, като искането ми е Съдът в Люксембург да
се произнесе как и да укаже на съда в България съгласно Директива 343 от
09.03.2016 г., която е транспонирана на 01.04.2018 г., т.е. тя има своята
юридическа сила и в настоящия момент и в настоящото дело относно чл. 1 –
презумпцията на невиновност и правото на справедлив процес съгласно чл. 47 и чл. 48 от ХОПЕС и чл. 6 от
ЕКЗПЧОС, и чл. 14 от МПГПП, като искам, тъй като по настоящото производство не
се прилага правилно в закона и Европейския съд в Люксембург да разгледа
преюдициалния въпрос как да се приложи чл. 6 от ДФЕС и правото на чл. 6, 47,
47, чл. 50-54 от ХОПЕС по отношение на настоящия казус по настоящото
производство, тъй като има драстични нарушения в настоящото дело на практиката
на ЕСПЧ, която съгласно чл. 6 от ДЕС представлява от правото на ЕС“. Ищецът е
поискал да се оргамунтира със съответната съдена практика в допълнителна молба.
С протоколно
определение от същата дата съдът е обявил, че ще направи преюдициално
запитване. С определение от 11.05.2018 г. съдът е постановил спиране на производството
по делото и е отправил преюдициално запитване към Съда на ЕС, със следните въпроси:
1. Съответства
ли е на чл. 3, чл. 4 ал. 1 изр. 2 чл. 10 съображение 16 изр. 4 и 5 и съображение
48 от Директива 2016/343, както и на чл. 47 и чл. 48 от Хартата, национална
съдебна практика, която поставя като условие за продължавнане на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ (четири месеца след задържането на
обвиняемия) наличие на „обосновано предположение“, разбирано като установяване
само „на пръв поглед“ на възможността обвиняемият да е извършил деянието.
Респективно,
съответна ли е на горепосочените разпоредби националната съдебна практика,
която разбира „обосновано предположение“ като наличие на висока степен на
вероятност обвиняемият да е извършил деянието.
2.
Съответна ли е на чл. 4 ал. 1 изр. 2 чл. 10 съображение 16 изр. 4 и 5 и
съображение 48 от Директива 2016/343, както и на чл. 47 от Хартата, национална
съдебна практика, която задължава съда, който се произнася по искане за
изменение на вече взема мярка за неотклонение „задържане под стража“, така да мотивира
своя акт, че да не съпоставя обвинителните и оправдателни доказателства, дори
при наведени доводи на защитата в тази насока; единстевното основание за това
ограничение е необходимостта съдията да запази своята безпристрастност, ако
това дело му бъде разпределено за разглеждане по същество.
Респективно,
съответна ли е на горепосочените разпоредби националната съдебна практика,
според която съдът извършва по-подробен и конкретен коментар на доказателствата
и дава ясен отговор на доводите на защитата, независимо от опасността, че ако
това дело му бъде разпределено за разглеждане по същество, това ще доведе до
невъзможност той да го разгледа и да постанови окончателен акт относно вината –
т.е. ще доведе до необходимостта друг съдия да разгледа делото по същество.
По
запитването е било образувано преюдициално дело № С-310/18PPU на СЕС. По искане на запитващата
юрисдикция, отправено на 14.05.2018 г. (НЧД № 1231/2018 г. л. 94-95), съставът
на Съда на ЕС е взел решение за разглеждане на преюдициалното дело по реда на
спешното производство и е дал срок за представяне на писмени становища до
19.06.2018 г. (ЧНД л. 101). С писмо от 26.06.2018 г. (л. 129) Съдът на ЕС е
изпратил препис от постъпилите становища на запитващата юрисдикция, включително
и становище на ищеца Е.Д.М. (л. 173-185), като е уведомил, че устните
състезания са насрочени за 11.07.2018 г.
Съдът на ЕС се е произнесъл с решение п
запитването на 19.09.2018 г. (л.
349-369). В съдебно заседание на следващия ден – 20.09.2020 г. съставът на СпНС
се е произнесъл по искането за изменение на мярката за неотклонение по чл. 65
от НПК.
В
хода на преюдициалното производство, по спряното НЧД № 1231/2018 г. ищецът в
качеството му на обвиняем е направил искания за изменение на мярката за
неотклонение, като се позовава на чл.489 от НПК, съответно с искания вх. № 1221
от 14.06.2018 г., вх. № 7714 от20.06.2018 г., вх. № 1329э от 29.06.2018 г.вх. №
1363 от 04.07.2018 г., вх № 1373 от 05.07.2018 г.,вх. № 1381 от 10.07.2018 г.,
вх. № 1497 от 11.07.2018 г., вх. № 1429 от 13.07.2018 г., вх. № 1454 от
17.07.2018 г., вх. № 1461 от 18.07.2018 г., вх. № 1468 от 19.07.2018 г., вх. №
1474 от 20.07.2018 г., вх. № 1484 от 23.07.2018 г., вх. № 1496 от 24.07.2018
г., вх. № 1504 от 25.07.2018 г., вх. № 1514 от 26.07.2018 г.и вх. № 1523 от
27.07.2018 г.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:
За
да обоснове първите си две претенции за обезщетение по 50 000 лева всяка,
ищеца Е.Д.М. твърди, че ответникът СпНС в рамките на НЧД № 1231/2018 г., при
отправяне на преюдициално запитване и спиране на делото, не се е произнесъл по
мярката за неотклонение на ищеца по реда на чл. 489 ал. 2 от НПК.
Съгласно
чл. 489 от НПК, при спиране на делото в хода на инициирано преюдициално
производство съдът се произнася по мерките за процесуална принуда. Съгласно ал.
2 на същия член, страните могат да правят искания за изменение или отмяна на мерките
за процесуална принуда и при спряно производство. Въпреки че текстът не прави
разграничение според характера на производствата, той е приложим съответно
според предмета на конкретното дело, което е спряно и по повод на което е
отправено преюдициално запитване. Задължение на наказателния съд за произнасяне
по мерките за неотклонение и по искане за изменението им по реда на чл. 489 ал.
2 от НПК безспорно има, когато делото, което се разглежда, е наказателно
производство по част четвърта от НПК, чийто предмет е извършено ли е деянието
от подсъдимия, извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление.
Спрямо тези производства мярката за неотклонение (ако такава е взета) е
процедурен въпрос, по който съдът трябва да се произнесе, когато спре делото
при преюдициално запитване.
Конкретният
случай очевидно не е такъв. Предмет на НЧД № 1231/2018 г. е мярката за
неотклонение на обвиняемия М. в досъдебно производство, разглеждана по реда на
чл. 65 от НПК. В този случай, при спиране на производството поради отправено
преюдициално запитване съдът по мярката за неотклонение не може да се произнесе
по мярката по реда на чл. 489 от НПК. Това е така, защото в този случай такова
произнасяне би било на практика произнасяне по предмета на спряното дело. Това
би обезсмислило както отправянето на преюдициалното запитване, така и самото
дело по мярката за неотклонение, което би било лишено от предмет. Поради това,
като не се е произнесъл по реда на чл. 489 от НПК, съставът на СпНС, разглеждащ
НЧД № 1231/2018 г. не е нарушил правото на ищеца по чл. 5 § 3 от ЕКЗПЧ на
своевременно изправяне пред съд при задържането му и чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ и чл.
47 т. 1 от Хартата на ЕС на разглеждане на делото в разумен срок. Исковете с
правно основание ч. 2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения от по 50 000
лева са неоснователни.
Третият
иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение от 100 000 лева, се
основана на твърдение за забавяне на делото му за мярката за неотклонение,
поради отправянето на преюдициално запитване „по нечестен начин“ и с користна
цел. Тук следва да се отбележи, че отправяне на преюдициално запитване е
поискал и самият ищец в съдебно заседание на 08.05.2018 г. Дори ответният съд
да е бил допуснал въпроса по начин, формулиран от ищеца и цитиран по-горе,
срокът за произнасяне на Съда на ЕС по преюдициалното запитване при условията
на спешна производство отново би бил същият. И в този случай отново не би се
стигнало до произнасяне на съда по мярката за неотклонение преди постановяване
на решението на СЕС, защото отправяне на преюдициално запитване е съпроводено
със спиране на делото. В конкретния случай, отправяне на преюдициално запитване
по начин, формулиран от ищеца, е невъзможно, защото ищецът, вместо формулиран
въпрос за тълкуването на актове на ЕС, на практика прави искане до Съда на ЕС
да извърши контрол за законосъобразност на действията на националната
юрисдикция. Това е извън правомощията на Съда на ЕС и така отправеното от ищеца
искане не би довело до постановяване на решение по реда на чл. 267 от ДФЕС и
дял трети от Статута на Съда на ЕС. При тези обстоятелства, законосъобразно
съставът на ответния съд е формулирал въпросите – предмет на преюдициално
запитване, по изложения начин. Въпросите са свързани с предмета и обема на
преценката на доказателствата по делото от състава на съда, разглеждащ мярката
за неотклонение, с оглед предпоставките на предварителното задържане на лице по
подозрение в престъпление, без при това да се накърнява презумпцията за
невинност. Тези въпроси безспорно са от съществено значение за законосъобразно
произнасяне по този въпрос както на конкретния съдебен състав, така и на
наказателните съдилища в страната. Неоснователно е оплакването на ищеца, че
този въпрос бил разрешен с чл. 5 ал. 2 и 4 от Конституцията, прогласяващ
предимството на ЕКЗПЧ, договора (очевидно има предвид ДФЕС) и практиката на
Европейския съд по правата на човека и Съда на ЕС. Точно с оглед този прогласен
принцип, чл. 267 от ДФЕС урежда механизма на преюдициално запитване до Съда на
ЕС относно тълкуването и прилагането на актовете на Съюза, сред които са и
Директива 2016/343 и Хартата на ЕС.
Поради
тези съображения съдът намира, че действията на състава на ответния съд по НЧД
№ 1231/2018 г. за отправяне на преюдициално запитване не са накърнили правото
на ищеца – обвиняем в наказателното производство, на разглеждане на делото в
разумен срок и не са му причинили неправомерни вреди. Предявеният иск с правно
основание чл. 2б за обезщетение в размер на 100 000 лева следва да се
отхвърли.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения с жалба вх. № 116826
от 11.09.2018 г. от Е.Д.М. срещу Специализирания наказателен съд иск с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 50 000 лева за
неимуществени вреди, причинени от неразглеждане и бавене с поведе от три дни на
искане вх. № 1781 от 16.07.2018 г., обосновано с чл. 489 ал. 2 от НПК, за
изменение на мярка за неотклонение по НЧД № 1231/2018 г. на СНС.
Отхвърля предявения с жалба вх. №
116830 от 11.09.2018 г. от Е.Д.М. срещу Специализирания наказателен съд иск с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 50 000 лева за
неимуществени вреди, причинени от неразглеждане и бавене с поведе от три дни на
искане вх. № 5831 от 14.05.2018 г., обосновано с чл. 489 ал. 2 от НПК, за
изменение на мярка за неотклонение по НЧД № 1231/2018 г. на СНС.
Отхвърля предявения с жалба вх. №
156909 от 29.11.2018 г. от Е.Д.М. срещу Специализирания наказателен съд иск с
правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 100 000 лева за
неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото му за разглеждане на
делото в разумен срок чрез отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по
НЧД № 1231/2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: