РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Габрово, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:П. Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214200600224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба от подсъдимите Р. П. М. от гр. Б. и А.К.А.. от гр. Х., чрез
договорния им защитник адв. С.Т. от АК – Габрово, срещу присъда № 260036 от 02.07.2021
г. по НОХД № 1026/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда подсъдимият Р. П. М. е признат за виновен в това, че около
23:55 часа на 26.09.2019г. в студентско общежитие на ул. „Д-р Илиев – Детския“ в гр.
Габрово в съучастие като извършител с А.К.А.. чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето
умишлено причинил на В. К., гражданин на ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
разместено счупване на ъгъла на долната челюст вляво, затрудняващо дъвченето и
говоренето – престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ НК е осъден на „пробация“ при следните
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1,2 и 6 от НК – „задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година“ с периодичност два пъти седмично, „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ в размер на 100 часа за срок от една година.
Със същата присъда подсъдимият А.К.А.. е признат за виновен в това, че около 23:55
часа на 26.09.2019г. в студентско общежитие на ул. „Д-р Илиев – Детския“ в гр. Габрово в
съучастие като извършител с Р. П. М. чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето умишлено
причинил на В. К., гражданин на ***, средна телесна повреда, изразяваща се в разместено
счупване на ъгъла на долната челюст вляво, затрудняващо дъвченето и говоренето –
престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки
по чл. 42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
1
една година с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“
в размер на 100 часа за срок от една година.
С присъдата, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да
заплатят при условията на солидарност на В. К., гражданин на ***, сумата от 3 000 лева,
представляващи обезщетение за нанесените му от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 26.09.2019 г., до окончателното им изплащане,
като над този размер до пълно претендираните 4 000 лева гражданският иск е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
С присъдата е постановено след влизането й в сила веществените доказателства – 4 бр.
оптични носители, да останат на съхранение по делото.
Подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да заплатят държавна такса върху размера
на уважения граждански иск – по 60 лева за всеки от двамата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да
заплатят по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса
разноски – по 490,47 лева за всеки от двамата, както и по 5 лева държавна такса в полза на
съда при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да
заплатят по сметка на Районен съд - Габрово направените в съдебното производство
разноски – по 30 лева за всеки от двамата, както и по 5 лева държавна такса в полза на съда
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да заплатят по 300 лева на В. К. за
направените от него разноски за ангажиране на повереник.
Във въззивната жалба подсъдимите твърдят, че присъдата в нейната наказателно-
осъдителна е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, тъй като е постановена в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на съдебния
акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и
оправдани по повдигнатите обвинения. Излагат аргументи в посока на необоснованост на
присъдата в частта в която е установено авторството на деянието поради неустановеност на
конкретния удар, нанесен в областта на челюстта на пострадалия и предизвикал телесната
повреда. Позовават се на приетата съдебно-медицинска експретиза в която се посочва, че
нанесената травма върху пострадалия е била причинена от единичен силен удар. Допълват,
че от събрания доказателствен материал не се установява по безспорен и категоричен начин
факта на авторството на престъплението, доколкото в събраните свидетелски показания се
изтъквали противоречиви данни, а от приетата видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза се установявало участието и на други лица при нанасянето на
удари върху пострадалия. На следващо място защитата оспорва като необоснован и
неправилен извода на съда, касаещ конкретния механизъм на настъпване на телесното
увреждане. Въвеждат се доводи, че полученото телесно увреждане настъпило вследствие на
падане на пострадалия от собствен ръст върху стълбищна площадка и претърпян удар в
областта на главата върху изпъкналата част на стъпало. В подадената жалба се навеждат
доводи за немотивираност на присъдата в частта в която е прието, че подсъдимите са
извършили инкриминираното деяние при общност на умисъла.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия
А. и защитника му адв. Т.. Подсъдимият М. не се явява в съдебно заседание, като в подадена
молба с вх.№2162/08.10.2021г. чрез адв. Т. заявява, че поддържа въззивната жалба.
По съществото на делото адв. Т. заявява, че описаният във въззивната жалба механизъм
на настъпване на телесната повреда се потвърждал от събраните свидетелски показания,
видеозаписите от охранителните камери и заключението съм приетата съдебно-медицинска
2
експертиза. Поради тези съображения първоинстанционният съд неправилно и необосновато
не е възприел като основателно направеното възражение от защитата в тази посока. В
пледоарията си пред въззивния съд защитникът на подсъдимите се придържа към
въведеното възражение за недоказаност на авторството на нанесения единичен удар,
следствие на който била причинена средна телесна повреда у пострадалия К.. Оспорва като
немотивирана присъдата в частта в която е прието, че подсъдимите са действали при
общност на умисъла. Счита, че са налице предпоставките за отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимите Р.М. и А.А. да бъдат признати за
невиновни и оправдани по предявените им обвинения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Намира
присъдата за законосъобразна и обоснована в частта в която е прието, че двамата подсъдими
за участвали в извършването на престъплението при общност на умисъла. Счита, че
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е беспорно установена въз
основа на събрания доказателествен материал, а наложените наказания са справедливо и
законосъобразно определени. Пледира за потвърждаване на присъдата.
При упражняване на право на последна дума подсъдимият А. моли да бъде оправдан.
Гражданският ищец и частен обвинител В. К., редовно призован чрез своя повереник
адв. Х.М., не се явява и не представя становище по подадената жалба.
Въззивният съд разгледа жалбата на подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. и като обсъди
становищата на всички страни в процеса и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата са депозирани от страни в процеса, които са
легитимирани да обжалват постановения съдебен акт и е депозирана в срока за обжалването
му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният съд
е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и
съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимите Р. П. М. и
А.К.А..; показанията на свидетелите В. К., Д. П., М. И. Б., П. И. И., А. Г. И., М. Ф., К. С. К.,
К. К. Т. Х. В. И., писмените доказателства и доказателствени средства, веществените
доказателства и заключенията към приетите основна и допълнителна съдебно-медицински
експертизи, заключението към приетата видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза. Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства намира, че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована
и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от
предмета на делото, я възприема, както следва:
На 26.09.2019г. вечерта Р.М., А.А., В. К. и свидетелите Д. П., А. И., М. Ф. и М. Б. се
намирали в обща стая на втори етаж на общежитие на Технически университет – Габрово,
намиращо се на ул. „Д-р Илиев – Детския“ в гр. Габрово, и употребявали алкохол.
Гражданският ищец и частен обвинител В. К., повлиян от употребения алкохол, извършил
неприлично действие спрямо свидетеля М. Б., вследствие на което нейният приятел св. Д. П.
му направил забележка. По повод отправената забележка между св. П. и В. К. се породил
конфликт, при което двамата напуснали общата стая и излезли с коридора. Конфликтът
прераснал във физическа саморазправа, при която двамата започнали да се бутат и блъскат с
ръце. В опит да прекратят конфликта свидетелят М. Ф. и подсъдимият Р.М. застанали между
Д. П. и В. К. и ги отдалечили един от друг. Междувременно на мястото дошли подсъдимият
А.А., св. А. И. и св. П. И. – портиер в общежитието. Свидетелите Д. П. и М. Б. решили да се
приберат в стаите си, докато В. К. продължавал да отправя обидни думи спрямо П. и да се
опитва да го настигне. Двамата подсъдими неутрализирали опитите му като го изблъскали в
другия край на коридора. Въпреки това В. К. продължавал да се дърпа и да проявява
3
агресивно поведение, при което подс. А. го ударил с юмрук в лицето, повалил го на земята
и му нанесъл още няколко удара. Подсъдимият Р.М. и св. А. И. хванали подс. А., за да го
възспрат. В този момент К. се изправил, тръгнал към тях и ръкомахайки засегнал лицето на
подс. М., който от своя страна му нанесъл няколко удара с юмрук в лицето. В. К. паднал на
земята, а подсъдимият М. продължил да го удря с ръце. Към този момент на мястото на
сбиването се появил св. К. К., който възспрял подсъдимия М.. След това свидетелите К. К. и
М. Ф. придружили В. К. до стаята му, където последният се оплакал от силна болка в
главата. На следващия ден В. К. посетил МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в гр. Габрово и след
извършена рентгенография било установено счупване на челюстта.
Според заключението на първоначално назначената съдебно-медицинска експертиза
вследствие на нанесения побой на В. К. са причинени следните травматични увреждания:
контузия на лява половина на лицето със силен оток и кръвонасядане по хода на долната
челюст, разместено счупване на ъгъла на долната челюст вляво (съпроводено със силна
болезненост и ограничено отваряне на устата, невъзможно хранене), кръвонасядане на гърба
на носа, кръвонасядане по предната повърхност на лявото рамо и в основата на шията
двустранно, кръвонасядане на гърба вдясно, клинични данни за мозъчно сътресение.
Причиненото счупване на челюстта е затруднило дъвченето и говоренете при пострадалия
за срок от около два месеца, а останалите описани увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за период общо около 3-4 седмици. Вещото
лице приема, че констатираното увреждане – счупване на долна челюст, по своя механизъм
на настъпване би могло да бъде получено вследствие на силен удар странично отляво в
областта на долната или средната част на челюстния ъгъл при затворена уста или
стиснати/допрени челюсти, като нанасянето на допълнителни удари би допринесло за
разместване на счупените фрагменти. Вещото лице определя вероятността травмата на
долната челюст да настъпи като резултат от падане от собствен ръст върху издадена част на
стъпало като статистически минимална. Дава становище, че всички описани увреждания са
следствие на повече от един удар доколкото са разположени в различни анатомични части
на лицето, шията и рамото.
Въззивният съд намира, че фактическа обстановка по делото е правилно установена от
районния съд въз основа на направен пълен и всестранен анализ на събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени
всички относими доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или преиначаване
на техния смисъл.
В първоинстанционния съдебен акт последователно и обстойно са проследени
обстоятелствата около пораждането, развитието и приключването на конфликта,
първоначално възникнал между В. К. и Д. П., в който впоследствие са се намесили и
подсъдимите М. и А.. В извършения доказателствен анализ са обсъдени установените
противоречия в свидетелските показания на лицата, присъствали при осъществяване на
деянието, като правилно са кредитирани показанията, кореспондиращи с пресъздадения от
по-голяма част от свидетелите разказ за случилото се. Съдът е отделил внимание на
констатираните несъотвестствия между показанията на свидетелите, като е достигнал до
обосновани фактически изводи относно ключовите факти от значение за установяване на
факта на извършване на престъплението, а именно участието на подсъдимите във
възникналия конфликт, поведението на всеки от тях спрямо пострадалия и причиняването
на конкретното телесно увреждане.
Във въззивната жалба се излагат аргументи срещу обосноваността на присъдата в
частта в която е описан механизма на настъпване на получената телесна повреда.
4
Посредством изложените съображения защитата се домогва да обори каузалната връзка
между действията на подсъдимите и настъпването на увреждането, като сочи, че
пострадалият е получил счупването на долна челюст вследствие на падане от собствен ръст
върху издадена част на стъпало на стълбищна площадка. Въззивният съд напълно възприема
мотивите на обжалваната присъда в тази част като задълбочени, аргументирани и правилни.
Действително представената защитна теза не се подкрепя в достатъчна степен на
убедителност от нито един от събраните доказателствени източници по делото. Както от
изслушаните свидетелски показания, така от възпроизведения видеозапис от охранителните
камери се извеждат еднопосочни и безпротиворечиви данни за нанесени удари с юмруци от
подсъдимите върху пострадалия в областта на лицето. Експертното заключение и дадените
уточнителни отговори от вещото лице в съдебно заседание утвърждават формирания извод
относно механизма на настъпване на увреждането, а именно чрез нанасяне на силен удар
странично отляво в областта на долната или средната част на челюстия ъгъл при затворена
уста или стиснати/допрени челюсти. Поради така изложените съображения въззивният съд
намира въведеното възражение от защитата за неоснователно.
Основното оплакване, развито във въззивната жалба от подсъдимия Р.М. и подсъдимия
А.А., и поддържано в съдебно заседание, се свежда до твърдението за недоказаност на
авторството на извършеното престъпление поради липса на възможност за категорично
установяване чий удар е причинил телесното увреждане. Въззивният съд намира
възражението за неоснователно. Същото възражение е направено и пред
първоинстанционния съд, който е изложил убедителни аргументи, за да не приеме подобна
интерпретация на събрания доказателствен материал.
Както правилно е посочено и в обжалваната присъда константната съдебна практика
приема, че съизвършителство е на лице, когато няколко лица нанасят удари на пострадалия
независимо от обстоятелството, че съставомерният резултат е постигнат с един или няколко
удара. При съизвършителството е без значение конкретният каузален принос на всеки един
от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни
последици. Когато всички нанасят удари на пострадалия, няма значение от кого точно е
причинено именно увреждането, довело до телесна повреда, защото престъпният резултат е
постигнат като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние /Решение
№ 167 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1147/2011 г., II н. о., НК, Решение № 163 от
16.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 409/2013 г., I н. о., НК, Решение № 51 от 7.07.2014 г. на ВКС
по н. д. № 1848/2013 г., III н. о., НК, Решение № 18 от 9.02.2021 г. на ВКС по н. д. №
625/2020 г., III н. о., НК/.
За да счете, че подсъдимите Р.М. и А.А. имат каузален принос за настъпване на
съставомерния резултат районният съд е анализирал показанията на свидетелите М. Ф., В.
К. и П. И., показанията на св. А. И., събрани в хода на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл. 281, ал.5, във вр. ал.1, т.2 НПК, както и данните, установени след
възпроизвеждане на видеозаписите от охранителните камери в общежитието и
заключението към назначената видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза.
Развитите възражения на защитата относно участието и на други лица при нанасянето на
удари по отношение на пострадалия не разколебават крайния извод на съда за наличието на
причинна връзка между действията на подсъдимите и настъпването на престъпния резултат.
В нито един от събраните доказателствени източници не се съдържат конкретни данни за
участитето на други лица при реализиране на изпълнителното деяние по засягане на
здравето и телесната цялост на пострадалия К.. Видно от показанията на свидетелите,
присъствали при сбиването, единствено подсъдимите са посочени като активни участници в
насянето на удари спрямо подсъдимия. Същевременно от възпроизведените видеозаписи от
охранителните камери в общежитието се установява, че Р.М. и А.А. са предприели
постъпателни действия за неутрализиране на проявената агресия от В. К., при което един
след друг са ударили с юмруци пострадалия в областта на главата и тялото. Въззивният съд
5
намира, че първоинстанционният съд, отчитайки наличието на безпротиворечиви данни за
нанасянето от подсъдимите на последователни многократни и насочени спрямо пострадалия
К. удари, е достигнал до мотивиран и законосъобразен извод, че именно те са осъществили
състава на чл. 129, ал.1 НК при условията на съизвършителство.
Въззивният съд намира въведеното оспорване от защитата по отношение на наличието
на общност на умисъла при извършване на престъплението за неоснователно. Предвид
изложените съображения за установена съвместна престъпна дейност под формата на
съизвършителство съдът е мотивирал правилни правни изводи за наличието на съвместен
пряк умисъл между дейците. Задружното умишлено участие е на лице, когато две или
повече лица едновременно или поотделно извършват престъпление, чийто съставомерни
общественоопасни последици са цялостен резултат от действията им, при което всеки от
дейците осъзнава, че извършва престъплението заедно с друго лице. В конкретния случай
получената телесна увреда е резултат от съвместните действия на подсъдимите, разглеждани
в тяхната цялост, при наличие на знание у всеки един от тях, че нанася удари върху
пострадалия заедно с другия деец и ясната представа, че общите им действия биха довели до
неблагоприятни последици. Въззивният съд напълно споделя извода на
първоинстанционния съд, че двамата подсъдими са демонстрирали желание за
противоправно засягане на здравето на В. К., извършили са съответните действия по
нанасяне на удари спрямо него, като са съзнавали и предвиждали, че действията могат да
доведат до противоправно накърняване на телесната цялост на пострадалия. Всеки един от
подсъдимите е възприемал действията на другия и се е съгласявал с тях.
В заключение въззивният съд напълно споделя крайния извод на първоинстанционния
съд относно авторството на престъплението и извършването му при общност на умисъла. От
събраните доказателства по делото се установява по несъмнен начин, че в резултат на
съвместните действия на подсъдимите по нанасяне на множество удари върху В. К. на
последния е била причинена средна телесна повреда – счупване на долната челюст вляво.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като е правилно е приел, че с
деянията си подсъдимите са осъществили, всеки от тях, престъпния състав на чл. 129, ал.1,
във вр.с чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което ги е признал за виновни и им е наложил
наказания.
За престъплението по чл. 129, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до 6 години.
В първоинстанционната присъда при определяне на наказанието съдът правилно е
отчел по отношение на подсъдимия Р.М. обстоятелството, че частният обвинител и
граждански ищец К. е провокирал с поведението си възникването на конфликта, проявил е
употирост въпреки възспиращите действия на подсъдимия, а подсъдимият се е опитал да
ограничи възможността за задълбочаване на конфликта преди да му нанесе удари. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства са оценени необремененото съдебно минало на
Р.М. и относително младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът е отчел проявеното усърдие за постигане на целения противоправен резултат чрез
нанасянето на няколко удара на В. К..
При извършената проверка на присъдата и след собствен анализ на обстоятелствата по
делото при съблюдаване на правилата, очертани в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 б „б“ НК,
въззивният съд изцяло споделя преценката, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи извод за това, че налагането и на най-лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Въззивният съд намира, че посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са
правилно изведени въз основа на установените данни по делото. При съвкупния анализ на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства правилно е преценено наличието на основание
6
за приложение на чл.55, ал.1, т.2 б „б“ НК и определяне на наказанието под
законоустановения минимум. Налагането на комплекс от пробационни мерки по отношение
на подсъдимия ще способства за постигането на превъзпипателно и поправително
въздействие без да ограничава в прекомерна степен упражняването на основните лични
права и свободи на подсъдимия. Поради това въззивният съд счита, че така определеното от
първоинстанционният съд наказание пробация, състоящо се от комплекс от пробационни
мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с
периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на
100 часа за срок от една година, е в пълно съответствие с целите на наказанието, очертани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
В първоинстанционната присъда съдът правилно е отчел и по отношение на
подсъдимия А.А. това, че частният обвинител и граждански ищец К. е провокирал с
поведението си възникването на конфликта, проявил е употирост въпреки възспиращите
действия на подсъдимия, а подсъдимият се е опитал да предотврати задълбочаването на
конфликта преди да нанесе удари. И тук съдът е следвало да отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и относително младата възраст на
подсъдимия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е следвало да прецени
факта, че деецът е нанесъл неколкократни удари спрямо В. К., с което е проявил престъпна
упоритост.
При извършената проверка на присъдата и след собствен анализ на обстоятелствата по
делото при съблюдаване на правилата, очертани в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б „б“ НК,
въззивният съд счита, че по отношение на втория подсъдим А.А. също са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи извод, че налагането и
на най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Въззивният съд намира, че посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са
правилно изведени въз основа на установените данни по делото. При съвкупния анализ на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства правилно е преценено наличието на основание
за приложение на чл.55, ал.1, т.2 б „б“ НК и определяне на наказанието под
законоустановения спецуален минимум. Налагането на комплекс от пробационни мерки по
отношение на подсъдимия ще способства за постигането на превъзпипателно и
поправително въздействие без да ограничава в прекомерна степен упражняването на
основните лични права и свободи на подсъдимия. Поради това въззивният съд счита, че така
отмереното от първоинстанционният съд наказание пробация - „задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност два пъти седмично,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за срок от една година, е в
пълно съответствие с целите на наказанието, очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпросите за разпореждане с
веществените доказателства, за дължимите по сметка на съда и по сметка на ОД на МВР –
Габрово разноски по водене на производството, както и за направените от частния
обвинител и граждански ищец разноски за ангажиране на повереник.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е постановена
при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК,
въззивният съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260036 от от 02.07.2021 г. по НОХД №
1026/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8