Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 11.10.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива И. като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 6891/ 2020 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на остатъка от вземането след уважен частичен
иск, с искане да се осъдят ответниците в качеството им на наследници на
заемополучателя да заплатят съобразно наследствения им дял от по 1/3, сумата в
общ размер на 73 333,33 евро, съставляваща главница по договор за заем от
13.04.2017 г., или за всеки по 36 666,67 евро, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- „Е.К.“ ЕООД, с ЕИК********, представлявано от управителя
М.К.Н., чрез И.Я.К., твърди, че на 13.04.2007 в качеството на заемодател
сключва с К. Н.К., ЕГН **********, като заемател/длъжник договор за заем. По
силата на цитирания договор на 16.04.2007 г. заемодателят отпуска реално в заем
сумата от 185 000 евро /заемната сума/ като извършва банков превод в полза на
трето лице - „К.Г.Н.Й.“ ЕООД от името и за сметка на заемополучателя - К. Н.К..
Отпуснатият заем е надлежно осчетоводен при заемодателя по сметка 531/2
/краткосрочни вземания/ и сметка 494/2 /разчети по лихви/. Съгласно чл. 3 от
Договора за заем заемната сума първоначално е била отпусната със срок за ползване
до 31.12.2007 г. и е следвало да бъде върната в срок от 30 дни след изтичане на
срока за ползване, т.е. до 30.01.2008 г. С Анекс от 31.12.2007 г. между
страните по Договора е постигнато съгласие срокът за ползване на сумата да бъде
удължен до 31.12.2012 г. Тъй като не са променени други клаузи от Договора, то
заемната сума е следвало да бъде върната в срок до 30 дни след изтичане на
удължения срок за ползване, а именно до 30.01.2013 г. Сочи, че с Договор за
опрощаване на задължение от 31.12.2012 г., заемодателят опрощава 1/3 от
главницата в размер на 61 666,67 евро, а заемополучателят се съгласява с
направеното опрощаване. Остатъкът от заема след опрощаването възлиза на 123
333.33 евро. Главницата по заема в редуцирания размер след опрощаването не е върната
на заемодателя след изтичане на удължения срок за ползване. Поддържа, че
заемателят е подписал формуляр за потвърждение на дължимата сума във връзка с
молба за потвърждение от заемодателя/кредитор. Намира, че този формуляр има
силата на признание на дълга и съгласно същия дължимата сума заедно с
договорната лихва е в размер на 216 283, 36 евро към 30.09.2015 г. Ищецът
излага, че на 02.01.2016 г. заемополучателят К. Н.К. е починал преди да изплати
заетата сума. Твърди, че неговите наследници по закон са съпругата му Л.Н.,
синът му П.К.Н. и другият му син, който е и едноличен собственик на заемодателя
- М.К.Н.. Намира, че посоченият договор за опрощаване на вземане дружеството
реално е опростило 1/3-та от задължението, която по силата на наследственото
правоприемство се дължи от собственика на капитала му – М.Н.. Освен това
излага, че е предявил частичен иск срещу настоящите ответници, който е бил
уважен в рамките на гр.д. № 16911/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ГО,
1-12 състав, за сумата от 50 000 лв. като част от сумата от 123 333.33
евро. Предвид това намира, че за остатъка от сумата от 123 333,33 евро (
73 333,33 евро) отговорност носят двамата наследници - Л.Н. и П.К.Н. до размера
на наследствения им дял или за сумите от по 36 666,67 евро всеки. С оглед
изложеното моли съда да осъди всеки от ответниците да му заплатят сумите от по
36 666,67 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.
ОТВЕТНИЦИТЕ- П.К.Н., с ЕГН ********** и Л.П.Н., с ЕГН **********,
чрез адвокат Т.И.И. - особен представител, оспорват предявените искове по
основание и размер. Твърдят, че представеният формуляр за признаване на
задължението е неистински и искат да се открие производство по реда на чл. 193 ГПК за установяване на неговата неавтентичност. Заявяват възражение за
погасяване на вземането по давност.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
С представените с исковата молба : договор за заем от
13.04.2007г. ; анекс към договор за заем от 13.04.2007г.; договор за опрощаване
на задължение от 31.12.2012г. -се установяват
фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, а именно-
ищецът на 13.04.2007 в качеството на заемодател е сключил с К. Н.К., ЕГН **********,
като заемател/длъжник Договор за заем, по силата на който на 16.04.2007 г.
заемодателят е отпуснал в заем сумата от 185 000 евро, като извършил банков
превод в полза на трето лице - „К.Г.Н.Й.“ ЕООД от името и за сметка на
заемополучателя - К. Н.К.. Съгласно чл. 3 от Договора за заем заемната сума е
била отпусната със срок за ползване до 31.12.2007 г. и е следвало да бъде
върната в срок от 30 дни след изтичане на срока за ползване, т.е. до 30.01.2008
г. С Анекс от 31.12.2007 г. между страните по Договора е постигнато съгласие срокът
за ползване на сумата да бъде удължен до 31.12.2012 г. Тъй като не са променени
други клаузи от Договора, то заемната сума е следвало да бъде върната в срок до
30 дни след изтичане на удължения срок за ползване, а именно до 30.01.2013 г.
Видно от договор за опрощаване на задължение от
31.12.2012 г., заемодателят е опростил 1/3 от главницата в размер на 61 666,67
евро, а заемополучателят се е съгласил с направеното опрощаване.
Представено е платежно нареждане за превод на 185 000
евро, с което се установява, че заемодателят е отпуснал в заем сумата от 185
000 евро, като извършил банков превод в полза на трето лице - „К.Г.Н.Й.“ ЕООД
от името и за сметка на заемополучателя - К. Н.К..
Представено е удостоверение за наследници, с което се установява
пасивната легитимация на ответниците.
От представеното
зав. копие от решение по гр.д. № 16911/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 1-12 състав се установява, че ищецът е
предявил частичен иск срещу настоящите ответници, който е бил уважен за сумата от 50 000 лв. като част от
сумата от 123 333.33 евро.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от съда изцяло
като обективно, пълно и компетентно, неоспорено от страните. От него съдът
приема за установено, че на 16.04.2007 г., от сметка № **********
в „УниКрсдит Булбанк" АД е извършен вътрешнобанков превод на сумата от 185 000
евро. Видно от „Движения по банкова сметка *** № **********" за дата
16.04.2007 г., сумата от 185 000 евро е отразена по дебита на сметката, като
вид транзакция е посочено „Превод за Булбанк", а като описание на
операцията - „РО KONSULT.
DOGOVOR № 7788161
ОТ IMETO I ZA SMETKA NA К.К.". Вещото лице твърди, че въз основа
на намиращото се на л. 8 по делото копие на „Нареждане за превод на
валута" преводът е извършен по сметка с *********на „К.Г.Н.Й." ЕООД. Погасяване
на задължение по договора е извършено на 31.12.2012 г. чрез опрощаване на сума
в размер на 1/3 от главницата (по силата на чл. 1 от Договор за опрощаване на
задължение между „Е.К." ЕООД и К. Н.К.). Въпросното погасяване е отразено
счетоводно по сметка 531/2 „Краткосрочни вземания от нефинапсови предприятия
във валута", ан. Договор за заем от 13.04.2007 г. В Молба за потвърждение
до г-н К. Н. във връзка с провеждана инвентаризация на разчетите и одиторска
проверка на годишните финансови отчети на „Е.К." ЕООД, задълженията му към
дружеството по договор за заем от 13.04.2007 г. са в размер 216 283,36 евро, от
които: за главница - 123 333,33 евро (241 219,03 лв.); за лихва - 92 950,03
евро (181 794,46 лв.). Към молбата се съдържа и формуляр за потвърждение,
подписан па 10.10.2015 г., с който се потвърждава посочения в същата размер на
задължението.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
По делото не се спори, че с влязло в сила решение
№ 8203/03.12.2019 г. по гр.д.
№ 16911/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-12 състав,
П.К.Н., ЕГН ********** и Л.П.Н., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „Е.К.“ ЕООД по 25 000 евро, ведно със законната лихва върху тези суми от
29.12.2017г.
Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК очертава
субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на
същото основание. Обективните и субективни предели на
силата на пресъдено нещо се преценява въз основа на обективираната в
диспозитива на съдебното решение воля на съда. Съгласно задължителните указания
на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г.,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване
на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Недопустимо
е в последващ исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието му и правната му квалификация. Формираната СПН относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. В конкретния случай такива факти са подписаният договор за заем от 13.04.2007г. ; анекс към договор за заем от 13.04.2007г.;
договор за опрощаване на задължение от 31.12.2012г. Обективните
предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с
предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна
СПН.
В настоящия случай особеният
представител на ответниците с отговора на исковата молба е релевирал възражение
за изтекла погасителна давност. Съобразно посоченото в ТР № 3/2016 г. от
22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на уважен изцяло частичен иск,
останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не
съществува. Когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъкът/ от вземането - какъвто е настоящият
случай, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се
претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. След като с влязло в сила решение, с
което е уважен предявен частичен иск / в случая решение
№ 8203/03.12.2019 г. по гр.д.
№ 16911/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-12 състав/, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар
и заявено в частичен обем, то позоваването в последващ процес по иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение,
на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването
му, е преклудирано. Както се посочи, формираната СПН на решението по частичен
иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от
което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за
останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност /каквото е и възражението на особения
представител
на ответниците /,
чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на особения представител на ответниците за
погасяване на претенцията за процесното вземане, поради изтичане на петгодишния
срок по чл. 110 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Въз
основа на събраните доказателства настоящият съдебен състав приема, че
началната дата на давностния срок е 30.01.2013г.,
когато е трябвало да бъде върната главницата по отпуснатия заем. В т.
1 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
предявяването на иска за парично вземане като частичен няма за последица
спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената
част от вземането. В този смисъл е новата разпоредба на чл. 116а от ЗЗД /ДВ,
бр. 42/2018 г./, която изрично предвижда, че "когато вземането е предявено
частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част".
Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само
за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която
частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета
на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече.
Следователно, към13.07.2020 г. - датата на депозиране на
исковата молба по гр. д. №6891/2020г. по описа на СГС, 23 състав, за
останалата част от вземането петгодишният давностен срок е изтекъл. С оглед на
това, съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото на ответниците следва да бъдат
присъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски, но
такива не са релевирани.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.К.“ ЕООД, ЕИК********,
представлявано от управителя М.К.Н., чрез И.Я.К., адвокат от Софийска
адвокатска колегия, служебен адрес за призоваване и връчване на книжа: гр.
София, бул. “Македония“ № *********, срещу П.К.Н.,
с ЕГН ********** и Л.П.Н., с ЕГН **********, чрез адвокат Т.И.И. - особен
представител, назначен с уведомително писмо 51601/2021 на САК, със
съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. "*********,
ел. поща: *********eu, тел:*********, искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр. 2 от ЗЗД за сумата от по 1/3 от
сумата в общ размер на 73 333,33 евро, съставляваща главница по договор за
заем от 13.04.2017 г., или за всеки по 36 666,67 евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: