Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на трети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Василева
от ОП- Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки канд № 26
по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от „Бислав“ ООД, ***, ЕИК ***, срещу Решение №24/22.01.2020
г., постановено по анд №942/2019 г. по описа на Районен
съд – Кърджали. Касаторът твърди незаконосъобразност
на оспореното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния
закон. Намира за необоснован извода на районния съд, за осъществен от него
състав на нарушение по Закона за данък върху добавената стойност. Счита, че
доказателствата по делото установяват фактическа обстановка, различна от
приетата в оспореното решение. Сочи, че за 4 броя доставки били съставени и
подписани електронни документи, но по технически причини-прекъсване на връзката,
не били доставени до сървърите на НАП. Последното било видно и от протокол,
съставен от сервизната фирма, обслужваща обекта, като нарушението било прието
за установено единствено въз основа на справка в информационните масиви на НАП.
В тази връзка счита, че неподаването на електронен документ за извършена
доставка, не е установено по безспорен начин. Излага и съображение за
противоречие между деянието, описано в НП и посочената в него правна
квалификация. Навежда довод и за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28
от ЗАНН. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение
на районния съд, както и издаденото наказателно постановление. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна
жалба. Претендира деловодни разноски.
Ответникът – началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив към ЦУ на НАП, в писмен отговор, подаден от
пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Излага съображения за
законосъобразност, обоснованост и правилност на оспореното решение. Моли съда
да отхвърли подадената касационна жалба и да остави в сила обжалваното решение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не
са налице посочените от касатора основания за отмяна
на оспореното решение. Намира за правилен извода на решаващия съд за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Касационната жалба е подадена
в срока по чл.211 от АПК и от лице с интерес
от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 455536-F482142/05.08.2019
г. изд. от началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление
на НАП, с което, на основание чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Бислав“ ООД, ***, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл.59б,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.10, вр. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС, за
това, че на 27.03.2019 г., като задължено лице-получател на доставка на течни
горива, не подало в НАП, електронен документ за получаване на *** литра
дизелово гориво. В мотивите към оспореното решение е прието, че „Бислав“ ООД, ***, действително е осъществил състава на
вмененото му нарушение по чл.59б, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.10, вр. чл.118,
ал.4, т.3 от ЗДДС. На 27.03.2019 г. дружеството получило доставка на *** литра
гориво за дизелови двигатели по уникален контролен № ***/*** г., издадена от
доставчика „***“ ООД. На същата дата, в качеството си на данъчно задължено лице
- получател по доставка на течни горива, жалбоподателят е следвало да подаде в
НАП електронен документ за получаване, във връзка с декларирана покупка на ***
литра гориво. Това задължение не било изпълнено и в НАП не били подадени данни
за доставката на полученото количество течно гориво. Доколкото в случая не било
установено, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, то правилно била
наложена санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, в минималния предвиден от закона
размер. При извършената служебна проверка не били констатирани и нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Прието е, че АУАН и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано
с всички относими към конкретния състав признаци, с посочване на времето, мястото и обстоятелствата,
при които било извършено, доказателствата, които го подкрепят, като е индивидуализиран
и нарушителят. От изложените в АУАН и в наказателното постановление факти, било
ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация. В тази връзка, районният съд приел, че не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя
и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Категорично се
установило от показанията на проверяващите служители и приетата Справка за
регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID
***, че
получената доставка от *** литра гориво,
не е била регистрирана на 27.03.2019 г. Тъй като нарушението било извършено от
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна,
съдът приел, че деянието не следва да се
доказва от субективна страна. Жалбоподателят бил длъжен, при осъществяване на
дейността си като юридическо лице-търговец, да изпълни задълженията, които му
вменява законът. Във връзка с изложеното, намерил за неотносимо
възражението на жалбоподателя за технически проблем в обслужващата го сервизна
фирма „***“. Неотносим бил и представеният сервизен
протокол, още повече, че от последния не ставало ясно на коя конкретна дата,
респ. часове, е съществувал технически проблем, като от приложената справка
било видно, че на 27 и 28.03.2019 г. са подавани съобщения за други доставки,
но не и за процесната. Изложени са съображения, че неподаването на
данните е по причина, свързана с пропуски в създадената организация от самия
търговец, а не се дължи на пропуски от страна на приходната агенция. В случая
било без значение дали недостигането на данните за доставката до НАП е повлияло
върху събирането на дължимите данъци, тъй като санкцията е наложена в по-ниския
предвиден в чл.185, ал.1 от ЗДДС размер.
Оспореното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Безспорно
е в случая, че "Бислав" ООД е данъчно задължено
лице - получател по доставка на
течни горива, както и че на 27.03.2019
г. е получило ***
л. гориво за дизелови двигатели, и на същата дата, като получател по последната
доставка, е било длъжно да подаде в НАП електронен документ за получаване на
горното количество течно гориво. Установява се от Справка за регистрирани
съобщения за доставка на гориво за FDRID ***, че получената от касатора доставка от *** литра гориво, не е била
регистрирана на 27.03.2019 г.
Според
разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Предвидено е данните да се подават на датата на данъчното събитие или на датата
на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис.
По
аргумент от предвиденото в чл.118, ал.4, т.3 ЗДДС, изискванията, редът и
начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към
Националната агенция за приходите, се определят с Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 59б, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., електронният
документ за доставка и електронният документ за получаване се подават по
електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на
интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за
подаване от законните представители или от специално упълномощени представители
за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Т.е., последната разпоредба
определя сроковете и начините на подаване на електронните документи за доставка
и електронните документи за получаване, съдържащи данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, а
неизпълнението на посоченото задължение в указания срок, представлява нарушение
по чл. 59б, ал.1 от горната наредба. В
тази връзка, неоснователно е възражението на касатора
за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна
квалификация на деянието.
Неоснователно
е и възражението, че неподаването на електронен документ за извършена доставка,
се дължало на техническа неизправност, респ. била налице обективна причина за
неизпълнение на нормативно установеното задължение, която изключвала
ангажирането на отговорността на дружеството. Касаторът
обосновава твърденията си с наличието на сервизен протокол от фирма
„*** ***“ ООД и показанията на свидетеля Р. Според настоящия състав,
свидетелските показания и съдържанието на цитирания документ не установяват
наличието на техническа неизправност или друга обективна причина за
неизпълнение на задължението на дружеството. Следва да се отбележи, че процесният сервизен протокол е съставен на датата на извършване
на проверка от служителите на НАП –
02.04.2019 г., като в него не са отразени
датите, на които е била нарушена връзката между фискалния принтер Epson *** и
данъчен терминал Eltrade ***.
Освен това, твърденията за наличието на технически проблем се опровергават от Писмо
с изх. №***/*** г. от ИД на НАП, видно от което, на 27.03.2019 г. не е констатиран
технически проблем в работата на информационната система „Контрол на горивата“
на НАП. В тази връзка, настоящия състав споделя изцяло мотивите на РС, че
неподаването на данните е по причина, свързана с пропуски в създадената
организация от самия търговец, а не се дължи на пропуски от страна на приходната
агенция.
Неприложима,
в конкретния случай е и нормата на чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не би
могло да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като е типично за този
вид административни нарушения, а обществената му опасност не е незначителна. С
оглед изложеното по-горе, не са налице смекчаващи обстоятелства, че конкретното
нарушение представлява такова с по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на такива административни нарушения.
По
изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
на районния съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения
на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което същото ще следва да
се остави в сила.
При
този изход на делото и с оглед направеното от ответната страна искане, на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Бислав“ ООД, ***, да заплати на Национална агенция за
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№24/22.01.2020 г., постановено по анд №942/2019 г. по
описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Бислав“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Национална агенция за приходите гр.София ***, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.