№ 3123
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110206251 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № VI-61 от 07.04.2024 г.,
издадено от Иво Захариев, началник на 01 РУ-СДВР, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 21, т. 9 от Закона за опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), на
Ц. Т. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”,
в размер на 1000 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ.
В жалбата се излагат твърдения против обжалвания акт. Оспорват се
фактическите констатации на АНО, както и материалната компетентност на
лицата, издали АУАН и НП. Иска се отмяната на издаденото НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител – адвокат Дичева. Последната иска
от съда да отмени наказателното постановление като се базира на факта, че
събраните по делото доказателства не отговарят на изложеното в АУАН и
НП. Според защитата, процесното нарушение не било доказано. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното
заседание от юрисконсулт Страхинов. Той пледира НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна
следното:
1
На 07.04.2024 г., около 14:35 часа в гр. София, жалбоподателят Ц. П. се
опитал да влезе на територията на спортен обект – националният стадион
„Васил Левски“, където следвало да се проведе футболна среща между
отборите на ПФК „Левски-София“ и ПФК „ЦСКА-София“. при
осъществената проверка на лицето от служителите, които осъществявали
проверка за да не се допуска внасянето на забранени предмети на територията
на стадиона, било установено, че лицето има в левия страничен джоб на
панталоните си четири предмета, с цилиндрична форма и фитил,
представляващи пиротехнически средства.
При установяването на тези находки, на жалбоподателя бил съставен
АУАН №61/07.04.2024 г., за извършено нарушение на чл. 21, т. 9 от
ЗООРПСМ, който му бил връчен лично срещу подпис.
В същия ден, на жалбоподателя била издадена и принудителна
административна мярка, с № 24-VI-55-0136, с която му била наложена забрана
за посещаване на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една
година. Тази принудителна мярка била обжалвана и към момента на
изписване на решението същата е потвърдена на първа инстанция по адм.
Дело № 3954/2024 г.на 35 състав на АССГ.
На базата на издадения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление с № VI-61 от 07.04.2024 г., издадено от Иво Захариев,
началник на 01 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за извършено
нарушение на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, на Ц. Т. П., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, на
основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ.
Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във
фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни
доказателствени средства и писмени доказателства.
Съдът намира, че следва да кредитира писмените доказателства по
делото и показанията на свидетеля Светослав Йорданов, като намира, че той е
бил лицето, което е установило наличието на забранените предмети у
жалбоподателя, както и той е лицето, което е съставило докладната записка
по случая, която е приложена по делото. Освен това, съдът намира, че от
показанията на този свидетел се установява, че процесните предмети, имащи
вид на пиротехнически средства, са имали фитил, което ясно свидетелства, че
в случая не може да става дума за конфети, защото последните е ноторно
известно, че се използват не чрез запалването на фитил.
По отношение на показанията на Щърков и Томов, съдът намира, че тези
свидетели нямаха никакъв спомен за процесните събития, което е от една
страна нормално, предвид факта, че те само са участвали при съставянето на
АУАН, а не са присъствали на мястото на проверката на жалбоподателя и
нямат преки възприятия за случая.
На следващо място, съдът намира, че частично следва да кредитира
2
изявленията на лицата Георгиев и Варадинов, защото от техните показания
действително става ясно, че жалбоподателят е имал в джоба си предмети,
наподобяващи по външен вид „бомбички“, но не следва да се даде вяра на
твърденията на Георгиев и Варадинов, че не са видели фитил или че не са
знаели дали тези предмети имат такъв. Съдът намира, че тези свидетели
направиха опит да градят защитна версия на жалбоподателя по време на
съдебното следствие, като е необяснимо обстоятелството, че те имаха толкова
ясен спомен за всички останали обстоятелства, но не и за това дали
въпросните пиротехнически средства са имали фитил. Ето защо, в тази част
съдът не дарява с доверие изложеното от тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В този ред
на мисли, съдът намира, че в случая не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, защото АУАН и НП съдържат всички необходими
реквизити, визирани в ЗАНН, от тяхното съдържание се установява по
категоричен начин кога, къде, по какъв начин и от кого е извършено
процесното нарушение, като от описанието на последното жалбоподателят
няма пречка да разбере защо е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Нормата на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ сочи, че противообществена проява
(спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния
обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния
обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във носенето на
оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси;
спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални
ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни
средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества,
както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и
здравето на околните.
Съдът намира, че намерените в жалбоподателя предмети са имали
характер на пиротехнически средства, поради което нарушението се явява
осъществено от обективна страна.
На следващо място, то е осъществено виновно, защото лицето е
съзнавало, че е забранено внасянето на подобни предмети на територията на
обекта, в който се провежда спортно мероприятие, и въпреки това е направил
3
опит да ги внесе на територията на стадиона.
По въпроса за наложеното наказание, съдът намира следното:
Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ сочи, че за извършени
противообществени прояви по чл. 21, т. 1 - 10 се налага глоба от 1000 до 2000
лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за
срок от една до две години.
Съдът намира, че на жалбоподателя е наложено минималното по закона
наказание, което се явява съответно на обществената опасност на дееца и на
тази на извършеното нарушение, което е първо поред за П..
Базиран на горните аргументи, съдът намира, че процесното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, съдът счита, че
такива следва да й се присъдят и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът
следва да осъди Ц. П. да заплати на СДВР сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № VI-61 от
07.04.2024 г., издадено от Иво Захариев, началник на 01 РУ-СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 21, т. 9 от Закона
за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
(ЗООРПСМ), на Ц. Т. П., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от
ЗООРПСМ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ц. Т. П., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4