№ , 08.03.2019г., гр.Разград.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на
седми март две хиляди и деветнадесета година, в закрито съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията молба за тълкуване по бр.дело № 1823/2014г. по описа на
РРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 251 ГПК.
Постъпила
е молба ищеца по делото за тълкуване на Решение № 19/19.02.2015г. постановено
по делото, в частта му относно определения режим на лични контакти между бащата
К.А.А. и
малолетното му дете А.К. А..
В
молбата е посочено, че от постановеното решение не става ясна изразената воля
на съда относно режим на лични контакти. Моли се да се даде тълкуване по
следните въпроси:
- От колко годишна възраст /включително/ се счита постъпването на
детето в учебно заведение?
- От коя възраст настъпва момента детето да постъпи в учебно заведение
според действителната воля на съда?
- Кой вид институция и етап от образованието се има предвид под „учебно
заведение“ /предучилищно или училищно/.
Излагат
се подробни съображения.
Ответницата
по делото не е отговорила.
След
като взе предвид молбата и съдебното решение, чието тълкуване се иска, съдът
достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
Молбата
за процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява основателна.
По реда на чл.251 ГПК, постановилия решението
съд го тълкува, когато то е неясно и тази неяснота препятства да бъдат
приложени правните му последици. Решението бива тълкувано с цел да се внесе
пълна яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено.
При тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението- от формираната в тях
воля към момента на постановяването му и нормативният акт, който в деня на
постановяване на решението е регулирал спорното правоотношение съобразно
правилата на действие на правните норми във времето.
Нормативната уредба на
спорното правоотношение към момента на тълкуването е без правно значение -
изменението и след постановяване на решението не може да бъде съобразено при
тълкуването.
Съдът е определил режим на лични
отношения на детето с неговия баща, както следва:
І. До постъпването на детето в учебно заведение, бащата ще
има право да вижда и взема при себе си детето с преспиване, както следва: всяка ПЪРВА седмица от месеца от 10.00 часа на първия понеделник на месеца
до 20.00 часа в първата неделя на месеца, както и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. При
осъществяване на режима на лични отношения, бащата ще взема и връща детето от
дома на майка му.
ІІ. След постъпването на детето в учебно заведение, бащата ще има право да вижда и взема при
себе си детето с преспиване, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 20 ч. в
неделя,един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката, по пет последователни дни през Коледната и Пролетната ваканции. При осъществяване на режима на лични отношения, бащата ще взема и връща
детето от дома на майка му.“
Видно от мотивите към
съдебното решение, при определяне режима на лични контакти, съдът е изхождал от
нуждата на детето да общува и с бащата, който не упражнява родителските права,
съобразявайки обстоятелството, че бащата и майката живеят на отдалечено, на разстояние от около 300 км., при липсата на директен обществен
транспорт, продължително пътуване с преминаване на планински проход. Ето защо, съдът е намерил че за да се ограничат броя на пътуванията на детето, то срещите между детето и родителя следва
да бъдат по-малко на брой, но с по-голяма продължителност.
Изрично в мотивите съдът
е посочил обаче, че след постъпване на детето в учебно заведение, с цел да не се нарушава учебния процес,
режима на лични отношения, следва да
бъде различен от този, който е бил до
постъпването на детето в учебно заведение.
Така основният въпрос
който се поставя в настоящото дело е какво следва да се разбира под „учебно заведение“.
Нормативните актове, които в
деня на постановяване на решението са регулирали спорното правоотношение, на
които съдът е основал решението си са:Закон за народната просвета и Наредба № 4/18.09.2000 г. за
предучилищно възпитание и подготовка
Съгласно чл.2 от ЗНП
/отм./„Системата на народната
просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена.“, като съгласно чл.16 ал.1 т.1 държавните
образователни изисквания се отнасят и за предучилищното възпитание и подготовка“.
Детските градини са
за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас, като пАнотирана съдебна практика
редучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. Тя се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите/настойниците не заплащат такса за обучението. Родителите/
настойниците могат да
избират дали предучилищната подготовка да се извършва в подготвителна група в детска
градина или в училище.
С Наредба №4/18.09.2000 г. за предучилищно
възпитание и подготовка /отм./ са въведени Държавни образователни
изисквания за предучилищно
възпитание и подготовка.
Така от горецитираните
нормативни актове, става ясно че системата на народната просвета включва детски
градини, училища и обслужващи звена. Просветата обхваща както предучилищна
подготовка така и училищно образование.В детските градини се извършва
предучилищно възпитание и подготовка.
Ето защо, следва
безспорния извод, че учебен процес се осъществява не само в училищата, но и
в детските градини.
Изрично изразената в
мотивите волята на съда, е била с определения режим на лични отношения между
бащата и детето „да не се нарушава учебния
процес“. Ето защо, съдът е определил два режима – ДО постъпване и СЛЕД
постъпване на детето в учебно заведение.
Поради гореизложеното
под израза "учебно заведение" в диспозитива на решението следва да се разбира „детска градина, училище и обслужващо
звено, в които се осъществява предучилищно
възпитание и подготовка, и/или училищно образование“.
Относно поставените
въпроси от страна на молителя:От колко годишна
възраст /включително/ се счита постъпването на детето в учебно заведение? От коя възраст настъпва момента детето да постъпи в
учебно заведение според действителната воля на съда? следва да се посочи, че Съдът
в мотивите си не е изразявал воля от коя възраст настъпва момента детето да
постъпи в учебно заведение и от колко годишна възраст /включително/ се счита
постъпването на детето в учебно заведение. Това е така тъй като горецитираните
нормативни актове определят тази възраст. Ако молителят счита, че горното
представлява порок на съдебното решение, то е следвало да го обжалва по реда на
Глава двадесета ГПК.
Воден от изложеното,
съдът,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на диспозитива
на съдебно решение №19/19.02.2015г.
по гр.д.№ 1823/2014г. по описа на РРС, в частта му относно определения режим на
лични контакти между бащата К.А.А., ЕГН **********
и малолетното му дете А.К. А., ЕГН **********, род. на ***г., като под израза "учебно заведение" в диспозитива на решението
следва да се разбира „детска градина,
училище и обслужващо звено, в които се осъществява предучилищно възпитание и
подготовка, и/или училищно образование“.
ОТХВЪРЛЯ молбата за
тълкуване относно въпросите:„От колко
годишна възраст /включително/ се счита постъпването на детето в учебно
заведение? От коя възраст настъпва момента детето да постъпи в учебно заведение
според действителната воля на съда?“,тъй като възрастта по тези въпроси е била
нормативно определена.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: