Решение по дело №1823/2014 на Районен съд - Разград

               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                      №    , 08.03.2019г., гр.Разград.

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на седми март две хиляди и деветнадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията молба за тълкуване по бр.дело № 1823/2014г. по описа на РРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

Постъпила е молба ищеца по делото за тълкуване на Решение № 19/19.02.2015г. постановено по делото, в частта му относно определения режим на лични контакти между бащата К.А.А. и малолетното му дете А.К. А..

В молбата е посочено, че от постановеното решение не става ясна изразената воля на съда относно режим на лични контакти. Моли се да се даде тълкуване по следните въпроси:

- От колко годишна възраст /включително/ се счита постъпването на детето в учебно заведение?

- От коя възраст настъпва момента детето да постъпи в учебно заведение според действителната воля на съда?

- Кой вид институция и етап от образованието се има предвид под „учебно заведение“  /предучилищно или училищно/.

Излагат се подробни съображения.

Ответницата по делото не е отговорила.

След като взе предвид молбата и съдебното решение, чието тълкуване се иска, съдът достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

Молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява основателна.

По реда на чл.251 ГПК, постановилия решението съд го тълкува, когато то е неясно и тази неяснота препятства да бъдат приложени правните му последици. Решението бива тълкувано с цел да се внесе пълна яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено. При тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението- от формираната в тях воля към момента на постановяването му и нормативният акт, който в деня на постановяване на решението е регулирал спорното правоотношение съобразно правилата на действие на правните норми във времето.

Нормативната уредба на спорното правоотношение към момента на тълкуването е без правно значение - изменението и след постановяване на решението не може да бъде съобразено при тълкуването.

Съдът е определил режим на лични отношения на детето с неговия баща, както следва:

І. До постъпването на детето в учебно заведение, бащата ще има право да вижда и взема при себе си детето с преспиване, както следва: всяка ПЪРВА седмица от месеца от 10.00 часа на първия понеделник на месеца до 20.00 часа в първата неделя на месеца, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. При осъществяване на режима на лични отношения, бащата ще взема и връща детето от дома на майка му.

ІІ. След постъпването на детето в учебно заведение, бащата ще има право да вижда и взема при себе си детето с преспиване, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 20 ч. в неделя,един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката, по пет последователни дни през Коледната и Пролетната ваканции. При осъществяване на режима на лични отношения, бащата ще взема и връща детето от дома на майка му.“

Видно от мотивите към съдебното решение, при определяне режима на лични контакти, съдът е изхождал от нуждата на детето да общува и с бащата, който не упражнява родителските права, съобразявайки обстоятелството, че бащата и майката живеят на отдалечено, на  разстояние от около 300 км., при липсата на директен обществен транспорт, продължително пътуване с преминаване на планински проход. Ето защо, съдът е намерил че за да се ограничат броя на пътуванията на детето, то срещите между детето и родителя следва да бъдат по-малко на брой, но с по-голяма продължителност.

Изрично в мотивите съдът е посочил обаче, че след постъпване на детето в учебно заведение, с цел да не се нарушава учебния процес, режима на лични отношения,  следва да бъде различен от този, който е бил до постъпването на детето в учебно заведение.

Така основният въпрос който се поставя в настоящото дело е какво следва да се разбира под „учебно заведение“.

Нормативните актове, които в деня на постановяване на решението са регулирали спорното правоотношение, на които съдът е основал решението си са:Закон за народната просвета и Наредба № 4/18.09.2000 г. за предучилищно възпитание и подготовка

Съгласно чл.2 от ЗНП /отм./„Системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена.“, като съгласно чл.16 ал.1 т.1 държавните образователни изисквания се отнасят и за предучилищното възпитание и подготовка“.

Детските градини са  

 

 

 за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас, като пАнотирана съдебна практика 

 

 

 

редучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. Тя се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите/настойниците не заплащат такса за обучението. Родителите/ 

 

 

 

настойниците могат да избират дали предучилищната подготовка да се извършва в подготвителна група в детска градина или в училище.

 

 

 

 

 

 

 

 

С Наредба №4/18.09.2000 г. за предучилищно възпитание и подготовка /отм./ са въведени Държавни образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка.

Така от горецитираните нормативни актове, става ясно че системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена. Просветата обхваща както предучилищна подготовка така и училищно образование.В детските градини се извършва предучилищно възпитание и подготовка.

Ето защо, следва безспорния извод, че учебен процес се осъществява не само в училищата, но и в детските градини.

Изрично изразената в мотивите волята на съда, е била с определения режим на лични отношения между бащата и детето „да не се нарушава учебния процес“. Ето защо, съдът е определил два режима – ДО постъпване и СЛЕД постъпване на детето в учебно заведение.

Поради гореизложеното под израза "учебно заведение" в диспозитива на решението следва да се разбира „детска градина, училище и обслужващо звено, в които се осъществява предучилищно  възпитание и подготовка, и/или училищно образование“.

Относно поставените въпроси от страна на молителя:От колко годишна възраст /включително/ се счита постъпването на детето в учебно заведение? От коя възраст настъпва момента детето да постъпи в учебно заведение според действителната воля на съда? следва да се посочи, че Съдът в мотивите си не е изразявал воля от коя възраст настъпва момента детето да постъпи в учебно заведение и от колко годишна възраст /включително/ се счита постъпването на детето в учебно заведение. Това е така тъй като горецитираните нормативни актове определят тази възраст. Ако молителят счита, че горното представлява порок на съдебното решение, то е следвало да го обжалва по реда на Глава двадесета ГПК.

Воден от изложеното, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на диспозитива на съдебно решение №19/19.02.2015г. по гр.д.№ 1823/2014г. по описа на РРС, в частта му относно определения режим на лични контакти между бащата К.А.А., ЕГН **********  и малолетното му дете А.К. А., ЕГН **********, род. на ***г., като под израза "учебно заведение" в диспозитива на решението следва да се разбира „детска градина, училище и обслужващо звено, в които се осъществява предучилищно възпитание и подготовка, и/или училищно образование“.

ОТХВЪРЛЯ молбата за тълкуване относно въпросите:„От колко годишна възраст /включително/ се счита постъпването на детето в учебно заведение? От коя възраст настъпва момента детето да постъпи в учебно заведение според действителната воля на съда?“,тъй като възрастта по тези въпроси е била нормативно определена.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: