Решение по дело №2979/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 76
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180702979
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 76

гр.Пловдив, 13. 01.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII касационен състав, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

при секретар Р. А. и участието на прокурор Калоян Димитров, като разгледа КАНД № 2979/2022г. по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.В.В., ЕГН**********, с адрес гр.Чирпан, подадена чрез адвокат Д. против съдебно решение №110/20.10.2022г., постановено по АНД №20225310200380/2022г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е потвърдено НП № 21-0239-001158 от 28.07.2021 год.  на Началник на РУ Асеновград към ОД на МВР Пловдив за наложено на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП административно наказание „глоба в размер от 300 лв.“ за нарушение на  чл.162 ал.1 от ЗДвП.

Касационната жалба съдържа оплаквания за постановяване на съдебното решение при нарушение на закона и съдопроизводствените правила, касаещи оценката на доказателствата, което е касационни основания на чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК във връзка с чл.63 от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от първоинстанционния съд извод, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по установяване на нарушението, като счита, че са релевантно основание за отмяна като незаконосъобразен. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде отменено незаконосъобразното обжалвано наказателното постановление.Претендира разноски.

Ответникът по жалбата- ОД на МВР Пловдив, редовно призован чрез началник РУ АСЕНОВГРАД, не взима становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебното заседание.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура гр.Пловдив дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и необоснована и предлага съдебното решение да остане в сила.

Касационния състав, като обсъди събраните по делото доказателства, посочените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение намира за установено следното :

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледаната по същество жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Асеновград се е развило по жалба на Р.В.В. срещу наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН бл.№000658/01.07.2021г., издадено от Началник РУ на МВР-Асеновград, за посочено извършено нарушение начл.150 ал.1, вр. чл.162 ал.1 от ЗДвП. Обстоятелствата, при които е посочено осъщественото административно нарушение са се изразили в това, че на 01.07.2021год. около 11:50 часа в гр.Асеновград на ул. Цар И. Асен II, като водач на лек автомобил БМВ 525 ТДС с рег.№ PA****KP лична собственост, е управлявал МПС със СУМПС, което не е издадено от държава членка на Европейския съюз, в срок от 3 месеца от датата на влизане в страната, като същият е влезнал в България на 30.10.2020год.. Приложено е към преписката справка относно задграничните пътувания на жалбоподателя, която обхваща периода от 01.01.2018год до настоящия момент, справка относно регистрацията на жалбоподателя от началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, преписи от съставените на 05.06.2021 год. Спрямо жалбоподателя фишове от началника на сектор Пътна полиция, настъпилите промени в собствеността на автомобила от 01.01.2019год., извлечение от НАП за сключените трудови договори на жалбоподателя и приложение на писмените доказателства към подадената жалба при АУАН. Въз основа на съставеният АУАН е издадено и процесното НП, в което е прието, че е осъществено нарушение от Р.В.В. на разпоредбата на чл.162 ал.1 ЗДвП, като деянието се е изразило в това, че като български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без същото да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца. С обжалваното решение Районен съд е приел, че се касае за неправоспособен водач, като липсват съществени процесуални нарушения, нарушението и авторството му са установени по безспорен и законосъобразен начин, санкцията е законосъобразно приложена и определена, поради което потвърдил атакуваното пред него НП.

Решението на първоинстанционият съд е правилно.

Първоинстанционния съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност на извършеното административно нарушение от конкретно административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административното нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстанциония съд са законосъобразни. Безспорно установените по делото факти и анализът на доказателствените материали, направен от първоинстанционният съд, съотнесени към настоящия казус обосновава извода, че Р.В.В. е извършия  деянието при пряк умисъл, което се обосновава с изясненият факт, че същият  многократно е бил наказван за извършени различни по вид нарушения на ЗДвП, вкл. му е налагана санкция и по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. В тази връзка е отхвърлено и направеното възражение, че не е бил запознат за срока от 3 месеца поради обстоятелства, свързани с Брекзит. Същият, като е предприел действия по управление на посоченият лек автомобил, към момента на проверката следва да е имал качеството на правоспособен водач на МПС с необходимите документи за категорията, към която спада автомобила и да има необходимото свидетелство за управление. Нарушителят безспорно е съзнавал, че е управлявал автомобил с чуждестранно национално свидетелство без да бъде подменено по съответният задължителен за това ред. Незнанието на касатора по отношение на тримесечния срок по отношение смяната на свидетелството не е доказано, а само по себе си това обстоятелство не може да опровергае дължимата от него грижа и се явява една негова защитна позиция. За така извършените нарушения законосъобразно наказващия административен орган е приложил санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, като наложените санкции са постановени в максимален размер, съобразно тежестта на нарушението и личността на нарушителя. В този смисъл касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл да бъдат преповтаряни, а съобразно възможността на чл.221 ал.2 изр.2 АПК  съдебния състав изцяло препраща към тях. Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, се споделят от настоящата касационна инстанция, като не е необходимо преповтаряне.

Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни. Те се явяват в противоречие със събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства и в противоречие със събраните на първоинстанционното съдебно производство гласни доказателства. Като е съобразил правилно събраните писмени доказателства, първоинстанционният съд е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. 

При този изход на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ  В СИЛА Решение  №110/20.10.2022г. , постановено по АНД №20225310200380/2022г. по описа на Районен съд – Асеновград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.