№ 2389
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205427 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. К. против издаден срещу него
електронен фиш /ЕФ/ Серия ********* от СДВР за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 300,00 /триста/ лева. Със същата жалба са обжалвани и други 13
електронни фиша издадени срещу жалбоподателя К., но жалбата е
размножена от АНО и окомплектована поотделно с всяка отделна преписка
по издаване на всеки отделен ЕФ, като са образувани отделни производства.
С жалбата, по която е образувано делото се оспорва само и единствено
авторството на деянието, като жалбоподателят поддържа, че е бил шофьор на
фирмени микробус, управлявани от различни шофьори, включително и от
него и тъй като не е убеден в това, че в деня на нарушението именно той е
управлявал МПС, посочено в ЕФ, моли това обстоятелство да се провери
посредством проверка на пътните листа и други документи, с които му е
1
възлаган конкретен превоз на пътници по конкретен маршрут. Твърди, че ще
заплати наложените глоби само по фишовете, за които се докаже категорично,
че именно той е управлявал в деня на нарушението МПС, с което е извършено
то.
В съдебно заседание, жалбоподателят К. се явява лично и поддържа
жалбата, като допълнително твърди, че е пенсионер и няма финансова
възможност да заплати глобите, които са му наложени.
Въззиваемата страна - СДВР, след редовно изпълнена процедура по
призоваване, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от
юрисконсулт Х.Х /пълномощник на директора на СДВР/, в които е взето
становище за издаване на обжалвания ЕФ при спазване на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед на това се
моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
евентуално претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че то
надвишава нормативно определения минимум.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото както на копието на ЕФ,
така и в справката от АИС на ОПП-СДВР /л.6 и л.18 от делото/ е отбелязано,
че същият е връчен на 05.04.2022 г., а жалбата против него е подадена на
08.04.2022 г.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен
съд-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.04.2021 г. в 09:45 часа, мобилна система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство TFR1-M №560, заснела автобус
„******************, движещ се в гр. *********************** с посока от
с. Яна към Околовръстен път, с превишена скорост – 96 км/ч, измерена от
техническото средство, при максимално разрешена скорост от 60 км./ч.,
извън населено място, което ограничение било въведено с пътен знак В26,
съгласно разпоредбата на чл.21,ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
2
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. *********, било установено, че въпросното МПС е регистрирано на
юридическото лице – „****************, но се ползва /най-вероятно на
основание договор за лизинг/ от дружеството ****************** /съгласно
справка, приложена на л.9 от делото/, поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр.
чл.188, ал.2 от ЗДвП, на законния представител на ползвателя
****************** , а именно А.И.А е бил издаден ЕФ Серия ********* и
връчен на същия на 25.02.2022 г. /л.20 от делото/. На 04.03.2022 г. А.И.А е
подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която декларирал, че на 25.04.2021
г., в 09.45 часа МПС с рег. ********* е било във владение на жалб. М. П. К.,
като представил и копие от СУМПС на К., както и копие от пътен лист
№342493. В пътния лист е отразено, че в периода 24.04.2021 г., 13.30 часа –
25.04.2021 г., 11.00 часа, с автобус „******************, жалб. М. П. К. ще
извършва превоз по автобусна линия по посоченото в пътния лист
разписание. Същият съдържа подпис на К., в графата водач. Този документ
не е оспорен от жалбоподателя К..
С оглед на това, издаденият на А.И.А ЕФ Серия ********* бил
анулиран на 11.03.2022 г. и е издаден обжалваният ЕФ Серия ******** срещу
жалб. М.К. за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 300,00 /триста/ лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
3
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.“
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел.
фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
4
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено
техническото средство не е в движение. Същите установяват нарушенията по
аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани
технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична
проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера
за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната
програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в
сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ:
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост
е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и
за двата вида системи е от централизирана информационна система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се
заснемат, вида на автоматизираното техническо средство и данни за
извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения
протокол за проверка №4-38-20/30.10.2020 г., издаден от БИМ.
Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат
в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип
TFR-1 M с №560, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
5
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е
да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш
отговорното лице по чл.188, ал.2 ЗДвП.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В
конкретния случай е представен протокол за използването на АТСС, както и
снимка на разположението на уреда /л.14 и л.15 от делото/.
Видно от представената снимка /л.8/, към момента на заснемането, в
обсега на камерата на техническото средство, микробус
„****************** е единствено МПС, с оглед на което не възникват
каквито и да е съмнения, че именно неговата скорост е засечена от
техническото средство, доколкото снимката съдържа всички необходими
реквизити.
Представени са всички надлежни доказателства, от които се установява,
че е спазен и редът за използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.6-
12 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на АТТС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в
представения протокол за използване на АТТС са описани всички
обстоятелства, при които е извършен контролът.
Съдът приема за доказано извършеното нарушение при управление на
МПС с рег. *********, понеже микробусът е заснет с мобилна камера за
6
превишена скорост, в стационарно положение на камерата и контролния
автомобил, в който е била поставена и снимката е приложена по делото, като
върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата
на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. А съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП: Когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо
лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
В случай, че не собственикът или законният представител на
юридическото лице, което е собственик на МПС, е управлявал автомобила, а
друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, след получаване
на електронния фиш, същият следва в 14-дневен срок да подаде писмена
декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/. В настоящия случай в изпълнение
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил ел. фиш
на лицето по чл. 188, ал.2 от ЗДвП, като в същия изрично е указана
възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Той е подал
декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която като водач и ползвател на
автомобила към датата на нарушението е посочил жалб. К., като е представил
и копие от неговото СУМПС. Освен това е представил и пътен лист, от който
е видно предаването на МПС именно на жалб. К. за извършване на конкретен
превоз. Следователно правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността имено на жалб. К., като водач на МПС, при управление на
което е извършено нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се
налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
7
инкорпорирани в електронния фиш. Разлика се установява с АУАН и НП
относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по
издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В конкретния
случай в ЕФ са описани подробно всички обстоятелства по извършване на
нарушението и е приспаднат и допустимият толеранс от 3 км./ч. в полза на
нарушителя.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с
извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Посочено е ограничението, което
е предвидено за съответния пътен участък извън населеното място, съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а именно 60 км./ч., въведено с
пътен знак В26, като е приложен снимков материал /л.16/, на който ясно се
вижда поставеният пътен знак, както и снимка /л.8/, на която ясно се вижда
регистрационният номер на МПС, при управление на което е извършено
нарушението.
Разликата в засечената скорост от 96 км/ч, посочена на снимковия
материал и посочената в ел. фиш наказуема скорост от 93 км/ч /съответно
превишение с 33 км/ч на максимално допустимите 60 км/ч. за извън населено
място/, се дължи на така наречения "толеранс", който представлява
възможната грешка при засичането на скоростта. Този толеранс, съгласно
Протокола от проверка на АТТС е 3 км./ч. от засечената скорост и се отчита
в полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно
с тези 3 км./ч/, когато същата е под 100 км./ч., както е в настоящия случай.
Точно заради това не може да се говори за нарушаване правата на
жалбоподателя. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като
евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта, която в случая
се равнява на 3 км./ч. от засечената скорост е приспадната в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложения по делото Протокол №4-38-
20/30.10.2020 г. се установява, че система за видеоконтрол тип TFR1 M с
№560 е мобилна система за видеоконтрол на скоростта на МПС, одобрена да
служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с
Удостоверение №10.02.4835 на Председателя на БИМ /л.12/, надлежно
8
калибрована и технически годна към датата на нарушението за осъществяване
на посочения видеоконтрол за измерване на скорост /последно преминат
технически преглед на 30.10.2020 г., с валидност 1 година, съгл. Заповед №А-
616/11.09.2018 г.
Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния
случай, видно от справката от централната база на КАТ, собственик на МПС,
с което е извършено нарушението е ЮЛ, ползвател на същото е също ЮЛ,
като законният представител на последното е посочил именно жалбоподателя
като лице, което е управлявало МПС към датата на нарушението. С оглед на
това, при спазване на предвидената законова процедура, правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км./ч., посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила си с по-висока от максимално
разрешената скорост за движение извън населено място от 60 км./ч., което
ограничение е било въведено с пътен знак В26.
Санкционната норма на чл.182, ал.2 от ЗДвП /в редакцията, действаща
към момента на извършване на нарушението/ предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва,
както следва: т. 4 - за превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 300 лв.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по
делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил
забраната на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което нарушение правилно и
законосъобразно е санкциониран на осн.чл. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като
разрешената скорост е била превишена с 33 км/ч.
9
При това е бил спазен и тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН,
доколкото съгласно представената разпечатка от АИС АНД, обжалваният ЕФ
е бил издаден на 15.05.2021 г. за нарушение, което е извършено и заснето на
25.04.2021 г. Това кога е връчен същият на жалбоподателя няма отношение
към спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН.
Поддържаното от жалбоподателя обстоятелство за липса на финансова
възможност за заплащане на наложената му глоба с обжалвания ЕФ не е
относимо към законосъобразността на процесния ЕФ, особено когато се касае
за глоба, която е фиксирана от законодателя и не е налице възможност за
издивидуализация на размера на същата, както е в настоящия случай.
Следователно, според настоящия съдебен състав, всички изложени от
жалбоподателя възражения са неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е
издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършване на
констатираното нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство и същият следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева, на осн. чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37
от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, който минимален размер според съда представлява
справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото,
както и на факта, че представителството е осъществено само с писмени
бележки – без реално участие на процесуалния представител на АНО в
съдебното заседание, проведено по делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия ********, издаден от СДВР,
с който на М. П. К., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП
10
и на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание – глоба, в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА М. П. К., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11