№ 137
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000295 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
РУСЕ“ АД, ЕИК117005106, подадена чрез юрисконсулт Б. С., против
решение №724 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д.№5106 по описа за 2021
г. на Русенски районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на ЕТ
„ЙОРДАН ДИМИТРОВ-АНТА“, гр. Русе, сумата от 2940 лв. обезщетение за
ползване на енергиен обект за периода 01.12.2019г. - 31.08.2021г. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, тъй като не е обосновано съобразно
събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна и присъждане на
разноски за двете инстанции.
Насрещната страна ЕТ „ЙОРДАН ДИМИТРОВ-АНТА“, гр. Русе,
не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалния
представител адвокат Е. М. заявява становище за нейната неоснователност,
иска да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено и
1
присъдени разноски за тази инстанция.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на валидността на решението,
допустимостта - в обжалвана част и правилността му, с оглед посоченото в
жалбата, Окръжният съд намира за установено следното:
Решението е валидно и допустимо.
ЕТ „ЙОРДАН ДИМИТРОВ-АНТА“, гр. Русе е предявил против
„ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ“ АД, гр. Русе, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
за сумата 2100лв.- частично предявен, впоследствие увеличен на 2940 лв. -
обезщетение за ползване на енергиен обект в гр. Русе, ул. „Болярска“ № 22,
представляващ абонатна станция, разпределителна камера и външен
топлопровод, за периода от 01.12.2019 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане. В
исковата си молба ищецът се е позовал на прекратяване на сключен с
ответното дружество договор за безвъзмездно ползване на процесния
енергиен обект, както и на настъпили промени в нормативната уредба
относно дейността на топлопреносните предприятия и изпратено, получено
от ответника предизвестие на 29.11.2019 г., с което е уведомен, че при
продължаване ползването ищецът ще претендира заплащане на обезщетение
за ползване на собствения му енергиен обект. Ответникът е оспорил
основателността на иска и процесуалната легитимация на ищеца, с твърдение,
че енергийният обект е бил обща етажна собственост и етажните собственици
са му прехвърлили собствеността на съоръженията, както и че енергийните
съоръжения не съществуват поради амортизиране, а на тяхно място са
инсталирани нови такива, собственост на ответника.
След анализ на събраните по делото доказателства, районният
съд е приел, че ответникът дължи обезщетение за ползването на енергийния
обект на ищеца, поради което е уважил иска.
Решението на районния съд е правилно.
По делото е безспорно, че с договор за безвъзмездно предаване
за стопанисване на енергиен обект от 07.03.2001г. (л. 33), сключен между
“Топлофикация Русе“ ЕАД, гр. Русе (приемащ) и ЕТ “Йордан Димитров-
АНТА”, гр. Русе (предаващ), ищецът е предоставил на ответника за
безвъзмездно стопанисване собствения си енергиен обект. Приемащият се
2
задължил да стопанисва приетия обект с грижата на добър стопанин, като
разходите по поддръжката и топлинните загуби са за негова сметка (чл.2).
Съгласно чл. 3 от договора, същият имал действие за една година от датата на
подписването му, като този срок се продължава автоматично всяка година
следваща година, освен ако една от страните не отправи предизвестие за
прекратяването му. С анекс към договора от месец май 2001г.(л.35), страните
договорили, че поддръжката не включва евентуална необходимост от
реконструкция, модернизация и автоматизация, които могат да бъдат
допълнително уговорени и изпълнени за сметка на собственика. Според чл. 4
от анекса, основният договор е с неопределено време, а в чл. 5 е дадена
възможност договора да бъде променен с писмено предизвестие при промяна
на нормативната уредба. Приложени са Разрешение за ползване №
125/25.03.1996 г. на абонатна станция на ул. „Болярска“ № 22, Русе (л. 15) и
Разрешение за ползване № 54/31.01.1996 г. на жилищна сграда с магазини на
ул. „Болярска“ № 22. (л. 50). С писма от 07.11.2005г. (л. 37-39) и от
06.06.2011г. (л. 41), ищецът предложил на ответното дружество да изкупи
абонатната станция и външните връзки към нея в съответствие предписанията
на §4 от ПЗР на Закона за енергетиката. След като не последвали действия по
изкупуване на съоръженията от страна на ответника, ищецът с предизвестие,
получено от “Топлофикация Русе“ ЕАД на 28.11.2019 г., го уведомил, че от
датата на получаване на предизвестието договорът за безвъзмездно ползване
от 07.03.2001г. следва да се счита за прекратен, както и че при продължаване
на ползването едноличният търговец ще претендира заплащане на
обезщетение. Ответникът “Топлофикация Русе“ АД е представил
постановление от 26.07.2011 г. (л. 24) на нотариус № 624 Любен Шилков с
район на действие РРС, с което е признал собствениците на ЕС на ул.
„Болярска“ № 22 за собственици по давностно владение на абонатна станция,
изградена в сутерена на сградата, както и присъединителния топлопровод,
свързващ сградата с топлопреносната мрежа. Представен е договор от
26.07.2011г. и приемо-предавателен протокол от 23.08.2011г. (л. 22-23), с
които собствениците в етажната собственост са предали безвъзмездно
собствеността на абонатната станция на “Топлофикация Русе“ ЕАД. По
делото е приета комплексна техническа ценова експертиза, която настоящият
състав възприема изцяло като компетентно изготвена и обоснована, от
заключението на която е установено, че процесната абонатна станция и
3
присъединителният топлопровод са въведени в експлоатация на 25.03.1996 г.
(т. 7 от констативно - съобразителната част). Икономически целесъобразният
срок на експлоатация на присъединителните топлопроводи е 40 години, а на
абонатните станции – 25 години. До началото на процесния период –
01.12.2019 г., са изминали 22 години и 8 месеца. Към момента на извършване
на експертизата, в помещението на абонатната станция е налично оборудване,
различно от проектираното. В съдебно заседание на 28.04.2022г., вещите лица
допълват, че не са налице доказателства кога и как е подменяно
оборудването, поради което считат, че то е подменяно поетапно, а не изцяло,
т.е., не е извършена реконструкция, а е извършен ремонт. Според експертите,
абонатната станция от създаването си до настоящия момент изпълнява
функциите си. Съгласно експертизата процесният енергиен обект
представлява част от разпределителната мрежа, която довежда
топлоподаването до съответната сграда и не е част от главните линии на
всички видове инсталации в сградите и централните им уредби. Съгласно т. 3
от заключението, размерът на обезщетението за ползване на енергийния обект
за периода 01.12.2019 г. – 31.08.2021 г., възлиза на 140 лв. месечно, а за
периода – 2940 лв.
При така установеното от фактическа страна, по наведените от
въззивника оплаквания за неправилност на решението, съдът намира
следното:
На първо място съдът намира за неоснователно основното
възражение в жалбата, че районният съд неправилно е интерпретирал
становището на вещите лица като е приел, че процесното съоръжение не е
ново, а било ремонтирано поетапно. Действително в т. 4 от констативно -
съобразителната част на експертизата е посочено, че към момента на
извършването в помещението на абонатната станция е налично оборудване,
различно от проектираното. В съдебно заседание от 28.04.2022 г., експертите
са пояснили заключението си, като в.л. инж. Красимира Петкова е заявила, че
на база документите, които са представени, са приели, че „не е извършвана
реконструкция на това оборудване, а е извършен ремонт“ и „ през цялото
време абонатната станция изпълнява една и съща функция и преди и сега, не е
увеличена нейната мощност, не е увеличено потреблението“. В.л. инж. Тенев
уточнява също, че „енергийното съоръжение се състои от две части. Едната
му част се намира в едно помещение, а другата му част представлява тръби и
4
камери, които са под земята.“ Според експерта подмяна е извършена само на
съоръженията в абонатната станция, която се намира в помещенията на
едната сграда, а това което е под земята е в непроменен вид, както е по
проект. Инж. Тенев е посочил също, че служители на ответното дружество са
го уведомили, че няма налична документация за извършената подмяна.
Съобразявайки клаузата на чл. 2 от договора за безвъзмездно
предаване за стопанисване на енергиен обект от 07.03.2001г., че разходите по
поддръжка са за сметка на “Топлофикация Русе“ ЕАД, както и тази на чл. 3 от
анекса към договора, че поддръжката не включва евентуална необходимост
от реконструкция, модернизация и автоматизация, които могат да бъдат
допълнително уговорени и изпълнени за сметка на собственика, както и
липсата на документация и уговорки между страните за цялостна подмяна на
процесното съоръжение, настоящата инстанция счита възраженията на
въззивника за неоснователни и недоказани, доколкото същият е изпълнявал
договорните си задължения, като е ремонтирал абонатната станция.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че ищецът не
е собственик на процесния обект, поради безвъзмездно прехвърляне на
собствеността му с договор от 26.07.2011 г. и приемо-предавателен протокол
от 23.08.2011 г. на “Топлофикация Русе“ ЕАД от собствениците в Етажната
собственост на адрес гр. Русе, ул. „Болярска“ № 22, които били придобили
обекта по давностно владение. От представените Разрешение за ползване №
125/25.03.1996 г. и Разрешение за ползване № 54/31.01.1996 г. е видно, че
жилищната сграда и абонатната станция са приемани на два етапа като два
отделни строежа и с отделни строителни книжа. Както се установи от
писмените доказателства и от приетата по делото експертиза, процесната
абонатна станция и присъединителният топлопровод са въведени в
експлоатация на 25.03.1996г. В представения от ответника приемо-
предавателен протокол от 23.08.2011г., с който собствените на етажната
собственост на адрес ул. „Болярска“ № 22, гр. Русе предават безвъзмездно
собствеността на абонатна станция и присъединителен топлопровод е
посочено, че собствениците прилагат в т. 6 разрешение за ползване от
31.01.1996 г., т.е. за обект, който не е идентичен с процесния. Отделно от
това, представеното постановление от 26.07.2011г. на нотариус Любен
Шилков /л.24/, с което посочените 32 лица са признати за собственици по
5
давностно владение на абонатна станция, изградена в сутерена на сградата по
ул.Болярска №22, както и присъденителния топлопровод, свързващ сградата с
топлопреносната мрежа, не създава права, от които ответника да черпи
аргументи досежно собствеността на процесните обекти.
Неоснователно е тезата на въззивника, относно
материалноправната легитимация на ищеца с доводите, че процесните
съоръжения са собственост на етажните собственици и принадлежат към
общите части, етажна собственост и поради следното. Разпоредбата на чл.
140, ал. 3 ЗЕ определя като обща етажна собственост сградните инсталации за
отопление и горещо водоснабдяване. В § 1, т. 3 от ДР от Наредба № 16-ЗЗ4 от
6 април 2007 г. за топлоснабдяването (отм.), която е идентична с разпоредбата
на § 1, т. 3 от ДР от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, като "сградна инсталация" е дефинирана съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия
от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии. В експертизата също
така е посочено, че процесният енергиен обект представлява част от
разпределителната мрежа, която довежда топлоподаването до съответната
сграда и не е част от главните линии на всички видове инсталации в сградите
и централните им уредби. От това следва, че процесните съоръжения не
попадат в режима на етажната собственост.
От изложеното се налага изводът, че правото на собственост на
енергийния обект принадлежи на ищеца по делото ЕТ „Йордан Димитров
АНТА“, гр. Русе, като до подаване на исковата молба, не е уреден въпросът с
изкупуването му от жалбоподателя. Установено е още, че след приемането на
строежа с Акт обр. 16, считано от 25.03.1996 г., абонатната станция и
топлопровода са въведени в експлоатация и се ползват от жалбоподателя
според тяхното предназначение. В чл.137, ал.2 ЗЕ изрично се предвижда, че в
хипотезите, когато топлопреносните съоръжения са изградени от
потребителя, а не от топлопреносното предприятие, последното "заплаща
цена" за ползването им. Налице е изрично въведено в специален закон
задължение за обезщетяване на лицето, изградило за своя сметка част от
топлопреносната мрежа, ползвана за нуждите на топлопреносното
предприятие, което по същността си е хипотеза на неоснователно
обогатяване.
6
С оглед на горните съображения, настоящия състав намира, че
въззивната жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ“АД Русе е неоснователна, а
обжалваното решение на районния съд с което претенцията е уважена-
правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, на въззиваемия се дължат разноски за
производството пред тази инстанция в размер на 500лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 724/30.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 5106/2021 г. по описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ“АД, ЕИК117005106, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ ИЗТОК №1, да заплати на
ЕТ Йордан Маринов Димитров с фирма „Йордан Димитров-АНТА“,
ЕИК040654132, сумата 500лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7