Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Добрич, 05.05.2021година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, шести състав,
в открито съдебно заседание на пети април, две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при участието на секретаря КАЛИНКА МИХАЙЛОВА,
сложи за разглеждане гражданско дело № 2706 по описа на съда за 2018година,
докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на
извършването й.
С решение от 27.12.2018 година съдът е допуснал съдебна
делба на следния недвижим имот - апартамент/жилище под
№ ***, находящ се в гр. Д., ул. „***, на етаж *, със
застроена площ от *** кв. м, състоящ се от: три стаи,
кухня и два салона, представляващ самостоятелен обект /СО/ с идентификатор ****
по КК и КР на гр. Д., който обект попада в сграда с
идентификатор: ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
– СО с идентификатор *** и над обекта – СО с идентификатор ***, ведно с
принадлежащите му две избени помещения с площ от 20 кв.м,
както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор: ****,
между съделители при квоти:
за М.Т.П. – 7/16 ид.ч., за А.Т.П.
– 7/16 ид. ч и за Л.Т.П. - 2/16 ид.ч.
Съдебния
акт по допукане на делбата е влязъл в законна сила на 25.01.2019г.
В първото по делото съдебно заседание от втората фаза на делбата,
съделителят А.Т.П. депозира иск по сметки, уточнен с допълнителна молба от
30.10.2020г./л.229/.
ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ:
Имотът, предмет на
делбата представлявал стара паянтова сграда, неизмазана отвън, а отвътре с кал и слама. В нея до преди година живеел непрекъснато бащата на
страните, като дълги години в къщата живеела и ищцата.
През 2000г., със свои средства А.П. направил следните подобрения в съсобствения
имот, предмет на делбата по настоящото дело,а именно:
1.полагане на мозайка върху
стълбището към входа;
2. на мястото на падналата имитация
на плоча във входа-полагане на плоча от бетон и мозаечно покритие;
3. демонтаж на изгнил гредоред от
двете спални от старото строителство и поставяне на
кофраж и изливане на бетон за плочи на двете спални, ведно с изравнителна замазка
4. в двете спални премахване на
старата мазилка от кал и слама до тухла и полагане на нова мазилка,ведно с
изолация на всички стени,шпакловка и боядисване.
5. във всекидневната-хола-изтъргване
на старата боя от два трикрили прозореца и полагане на лак върху тях.
6. полагане на бетонна плоча и
изравнителна мазилка и шпакловане на стени и тавани и боядисване в
хола-всекидневната.
Стойността на тези подобрения възлизала на 5000 лева, като никой от останалите
съсобственици не участвал със средства или с труд. Всички съсобственици знаели, че се извършват подобрения в имота и били съгласни с това. М.Т.П. по това време живеела в имота и тя давала указания и наблюдавала работниците.
При горните твърдения се настоява осъждане на М.Т.П., която притежава 7/16 ид.части от имота да заплати на ищеца сумата от 2188.00лева и осъждане
на Л.Т.П., който притежава 2/16 ид. части от имота да заплати на ищеца сумата от 625.00лева.
През 2010 година, във връзка със състоянието на
имота се налагало отново да се извършат ремонтни дейности, които се изразявали в следното:
1.смяна на изгнилата врата и каса, която води от коридора към всекидневната и нов монтаж на
нова врата и каса;
2.във всекидневната-полагане на
3.5кв.м. на декоративен камък-гнайс;
3.ремонт на покрив-пренареждане на
цигли, измазване на два комина и подмяна на улуците;
4.изграждане на баня и коридор;
5.подмяна на стара дограма с 6 бр. ПВЦ прозорци
6. външно
измазване на избите и поставяне на 57.00кв.м. на камък гнайс,южна спалня-2 бр. и северна
спалня и маза;Освежаване на кухня;
7.измазване на тротоарни фуги в
двора;
8. полагане на нов теракот и цокъл в
коридора;
9. премахване на стара мазилка от
кал и слама и полагане на нова плоча в банята, нова ВиК инсталация, фаянс и всички аксесоари за баня;
10.монтаж и демонтаж на нов плот в
кухнята;
11. поставяне на нов теракот и фаянс
в кухнята;
Стойността на тези подобрения е в
размер на 18000 лева, като никой от останалите
съсобственици не участвал със средства или с труд. Всички съсобственици знаели, че се извършват подобрения в
имота, били съгласни. М.Т.П. по това време живеела в имота и тя давала указания и наблюдавала работниците. Цялата сума от 18000 лева А.П. и
предоставил и тя се разплащала.
При тези твърдения се настоява за
осъждане на М.Т.П., която притежава 7/16 ид.части
от имота да заплати на ищеца по сметки сумата от 7875.00лева, и Л.Т.П., който притежава 2/16 ид. части от имота да заплати на А.П. сумата от 2250.00лева.
През 2018 година се наложило да се извърши ремонт на тротоара
по проект на Общината, като стойността на този проект била 3000.00лева, от които Общината заплатила половината в размер на
1500.00лв., а другите 1500.00 лева били заплатени от трима собственика, като А.П. предоставил свои 500.00лв. Представя платежно нареждане за платената
на Общината сума в размер на 1500.00лв. При горните доводи претендира
М.Т.П.
да му заплати сумата от 218.75лева, а Л.Т.П.- сумата от 62.50лв.
Доколкото исковата молба по сметните претенции
е оставена без движение от настоящия състав, в срока по чл.131 от ГПК ответиците М.Т.П., с ЕГН-**** и Л.Т.П. ***
с ЕГН-********** депозират
общ отговор с вх.№ -*****/25.04.2019г., с който предявеният иск се оспорва. По
разпореждане на съда поправената искова молба е отново изпратена на ответниците,
които депозират втори отговор вх.№
****., който отговор е неподписан от ответниците.
Релевантни възражения в отговор вх.№ ***/25.04.2019г.:
1. В исковата молба липсва
уточнение за отделната стойност на дейностите, както и стойността на труда и материали поотделно;
2. Сторените разноски не са
необходими разноски;
3. Ремонтните дейности са
извършени през 2010година, когато собственици на имота са *** П. *** с 5/8ид.части и страните в производството с по 1/8ид.част.
4. Част
от претендираните разноски са сторени по общи части на сградата и следва да се
понесат от всички собственици на сградата.
5.Разходите за ремонт на
тротоар са за чужда вещ.
6. През 2010г. ответниците по иска по сметки дали съгласие
единствено за ремонт на банята, съществувала в имота. Останалите дейности били
извършени без тяхно знание и съгласие.
7. Погасен по давност е искът
за процесните ремонтни работи доколкото са изтекли 5години от извършването им.
По способа за
извършване на делбата: Страните не
спорят помежду си, че допуснатия до делба имот е реално неподеляем съобразно
изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ на части, съответстващи на правата на
съсобствениците в имота.
Заключението по допуснатата тройна оценъчна експертиза
/л.129/ установява справедливата пазарна стойност на допуснатия до делба имот,
а именно в размер на 69 500лв.
Изложеното обосновава извода, че е налице
единствен, неподеляем имот, който не може да се постави в дял на който и да е
от съделителите.
С оглед констатациите
на техническата експертиза и изявленията на страните, настоящия състав приема,
че допуснатия до делба имот е реално неподеляем на дялове, съответстващи на
квотата на всеки от съделителите.
Така установената фактическа обстановка и
констатираната невъзможност за поставяне на имота в дял на която и да е от
страните водят до извод за изнасянето му на публична продан, при приложение на
разпоредбата на чл. 348 от ГПК. В този смисъл са и изявленията на страните
относно способа за извършване на делбата.
На основание т.8 от Тарифа за таксите
събирани от съдилищата по ГПК всеки от
съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху
стойността на дела си .
Относно сметните претенции:
Наследодателите на страните – р.а.д.
и *** П. *** се легитимират като собственици на процесния недвижим имот с
Нотариален акт №*, том *с, н.д. №*/1973 г. на Ст. С.– *** районен съдия.
Видно от удостоверение за наследници
изх. №**/13.03.2018 г., издадено въз основа на акт за ** № */14.02.1996 г. на О. Д., р.а.д., б.ж. на гр. Д. е починала
на 14.02.1996 г., като е оставила наследници по закон /на осн. чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН/ – преживял съпруг – *** П. *** и
низходящи – дъщеря си М.Т.П. и синовете си – Л.Т.П. и А.Т.П.. След *** на Р. А.
съпругът наследява 5/8ид.части, а всеки от съделителите, низходящи става
собственик на 1/8ид.ч.
През 2016 г., след *** на съпругата си р.а.д.,
*** П. ***, продава на низходящите си А.Т.П. и М.Т.П., собствените си 5/8
идеални части от процесния недвижим имот.
Горните юридически събития е
необходимо да се зачетат с оглед преценка кои са били съсобствениците в имота
към датата на твърдените ремонтни дейности. Именно те са се обогатили с
твърдените необходими разноски, респ. подобрения, съответстващи на идеалната им
част. До 2016г.
всеки от двамата ответници по настоящия иск е притежавал по 1/8ид.част.
Представено е платежно нареждане от
23.08.2018г., видно от които А.Т.П. *** сумата от 1497,09лв., с посочено
основание „***
В открито съдебно заседание от
23.12.2020г. е прието за безспорно установено между страните обстоятелството,
че в сградата, в която е ситуиран процесния апартамент, над него са разположени
още два самостоятелни обекта на други собственици. Горното обстоятелство се
потвърждава и от извършената по искане на ответниците по исковете по сметки
справка до О. Д., съгласно която на административния адрес на процесния имот са
регистрирани още два обекта, съответно на втори и трети етаж от трети лица.
От О. Д. е представен формуляр,
подаден от А.Т.П. и собственици на обектите на втори и трети етаж на сградата
по ул*****, за кандидатстване за финансиране на обект- публична общинска собственост, със
средства от програмата за реализация на благоустройствени мерорияти въру обекти
общинска собственост с участие на местното население за периода 2016-2019г.
Посочена е необходимост от ремонт и възстановяване на тротоарна настилка и предложено
самоучастие 50% в разноските. Съгласно писмо на О. Д.изх******.
предложението за финансиране е прието като за собствениците е определен общ дял
от 1497,09лв. за самофинансиране на мероприятието и указан срок за сключване на
споразумение по този повод.
По искане на А.П. по делото е
допусната и приета съдебно- техническа експертиза вх.№ *******/17.02.2021г. С
допълнение към експертизата вх.№ 265107/26.03.2021г. вещото лице П.М.
потвърждава, че при извършения оглед установява, че всички строителни дейности
твърдяни от ищеца са извършени, както следва:
През 2000г.:
І. В общите части на сградата-
1.полагане на мозайка върху
стълбището към входа;
2. на мястото на падналата имитация
на плоча във входа-полагане на плоча от бетон и мозаечно покритие;
Вещото лице установява, че направените ремонтни работи в
общите части през 2000лева възлизат на 421,08лева. Увеличената стойност на
имота с тези дейности към изготвяне на заключението възлиза на 627,89лв.
ІІ. В процесното жилище-
3. демонтаж на изгнил гредоред от
двете спални от старото строителство и поставяне на
кофраж и изливане на бетон за плочи на двете спални, ведно с изравнителна замазка
4.в двете спални премахване на
старата мазилка от кал и слама до тухла и полагане на нова мазилка,ведно с
изолация на всички стени,шпакловка и боядисване.
5.във всекидневната-хола-изтъргване
на старата боя от два трикрили прозореца и полагане на лак върху тях.
6.полагане на бетонна плоча и
изравнителна мазилка и шпакловане на стени и тавани и боядисване в
хола-всекидневната.
Вещото лице установява, че извършение
ремонтни дейности в жилището през 2000година са на стойност 5426,79лв. към
момента на извършването, а увеличената стойност на имота към датата на
експертизата с тези подобрения е 8092лв.
През 2010г.:
І. В общите части на сградата- ремонт на покрив-пренареждане на
цигли, измазване на два комина и подмяна на улуците;
Вещото лице установява, че направените ремонтни
работи в общите части през 2010лева възлизат на 1062,63лева. Увеличената
стойност на имота с тези дейности към изготвяне на заключението възлиза на 1094,08лв.
ІІ. В процесното жилище-
1.смяна на изгнилата врата и каса, която води от коридора към всекидневната и нов монтаж на
нова врата и каса;
2.във всекидневната-полагане на
3.5кв.м. на декоративен камък-гнайс;
3.изграждане на баня и коридор;
4.подмяна на стара дограма с 6 бр. ПВЦ прозорци
5. външно измазване на избите и поставяне на 57.00кв.м. на
камък гнайс,южна спалня-2 бр. и северна спалня и маза; Лепене
тапети;
6. полагане на нов теракот и цокъл в
коридора;
7. премахване на стара мазилка от
кал и слама и полагане на нова плоча в банята, нова ВиК инсталация, фаянс и всички аксесоари за баня;
8. поставяне на нов теракот и фаянс в кухнята;
Вещото лице установява, че извършение
ремонтни дейности в жилището през 2010година са на стойност 13694,11лв. към
момента на извършването, а увеличената стойност на имота към датата на експертизата
с тези подобрения е 14921,97лв.
Вещото лице не дава оценка
на плот доколкото сочи, че може да бъде демонтиран. В допълнение прави анализ на
извършените ремонтни работи и ги оценява като необходи и полезни разноски за
функционалното ползване на вещта по предназначение. Липсват луксозни разноски.
Посочва, че външната облицовка с камък „гнайс” и изолацията имат за цел
предпазване от оводняване на приземния етаж на страните, който има височина 2
метра и прозорци във всяко помещение, ползван е самостоятелно за живеене
приживе на родителя на страните.
При огледа вещото лице е установило,
че тротоарното пространство пред процесната сграда е ремонтирано.
По делото са събрани гласни
доказателства. За ищцовата страна по сметната претенция са изслушани
свидетелите Н. В. К. и И. В. М.
Свидетелят К., без родство със
страните по делото, занимава се в свободното си време със строителство. Живее в
съседство на процесния имот. Навремето старата къща била едноетажна. Вътре
стените на стаите били измазани с кал и слама, долу
гредоред с дюшеме. През 2000 г. имота вече бил надстроен
с нови два етажа. Свидетелят помагал
на А. в ремонтни работи. Гредореда бил свален, стените
изкъртени до тухла, правена замазка. Всички материали се купували
от А., стените се замазаха с варов разствор и шпакловка с мрежи и са боядисани.
На двете стаи замазката я правил свидетеля. Към момента на ремонтните работи М.
и Л. не присъствали в имота, не са помагали. Свидетелят не знае дали са били
уведомени за ремонта. След това бил направен ремонт пред входа на стълбището. Там също се изляла плоча с кофраж,
зидария, накрая мозайка, която е изтъркана, за да придобие някакъв вид. Това са
стълбите за входа на сградата, който осигурява достъп
до всички апартаменти. Другите собственици не взели никакво участие в ремонта на общото стълбище. Дограмата не била сменена тогава, само се шкурела със шурка, прозорците се
почиствали, боядисвали и лакирали. Свидтелят понякога придружавал А. като
купувал лично материалите. А. плащал на свидтеля и на работниците.
По това време бащата на страните бил жив, живеел в приземния етаж, но не бил
добре. Към оня момент в апартамента имало баня, но била в
много лошо състояние.
Свидетелят М., без родство със страните по делото, познава
А. от 2008-2009г. Участвал в ремонт в къщата, където живеел
А. през 2010г. Правел му банята, кухнята и коридора. В банята били изкъртени
стените и пода до основи, съборени преградни стени за
да стане по-голяма. Направена нова ВиК инсталация, мръсен канал, нов фаянс, мазилка.
Ремонта бил наложителен доколкото помещенията били занемарени, нямало
удобства, ВиК инсталацията била стара, ръждясали
тръбите. Поставено било ПВЦ със стъкло, което отделя банята от стаите. В самото
жилище има малко коридорче, изкъртена била замазката на пода му, направена нова
изравнителна замазка, залепен терокот и цокъл.Състоянието
на коридора също било лощо- физически и морално остаряла мазилката.
След това били извършени ремонтите дейности в кухнята, измазване на стени, поставяне
на фаянс на стените и съответно теракот на целия под
на кухнята. Била поставена облицовка на
къщата с камък гнайс.
По време на ремонта в жилището живеели А., сестра му М. и баща им. Материалите, вложени в ремонта закупувал А.. М. придружавала свидетеля при покупката им, присъствала
като представител на собствениците по време на ремонтните дейности. Свидетелят
не е виждал Л. да е участвал при ремонта на банята. Веднъж
го видял да влиза в имота, като впоследствие разбрал от А., че е идвал на гости. Към свидтеля никой не
се е обърнал с възражение по повод извършване на ремонта. Бащата на страните знаел за ремонта и бил
съгласен.
Облицовката на етажите на страните била предприета тъй като мазилката се
ронела от температурните промени на времето. Използвания камък бил един от сравнително евтините и достъпни на пазара варианти
за облицовка, но сигурен и здрав.
Свидетелят присъствал когато била поставена ПВЦ преграда на банята и
вътрешните врати, които са в коридора.
Ответната страната по иска за сметки води свидетелите Е.М.Ш.
и В. Г. Р.
Свидетелката Ш. е бивша съпруга на ищеца по
иска по сметки А.П..
Сочи, че през 2003година се разделили с А.П.. През 2002година живяла в
процесния имот. Първоначално къщата била едноетажна, но при настаняването на
свидетелката в имота течало надстрояване на втори и трети етаж.
Между приземния и първия етаж имало гредоред, който бил премахнат и била
излята бетонна плоча. Бившия съпруг на свидетелката А.П. излял
тази бетонна плоча. На
въпроса кой плати за тази плоча, свидетелката Ш.казва: «Нямам спомен, но тогава се продавали земеделски земи...». М. и Л.
не живеели тогава в имота, не знаели за него, за ремонта не е искано тяхното мнение или съгласие. Продали се
наследствени земи на родителите им и предполага, че с
тези пари от продажбата на наследствените земи е платен ремонта. Свидетелката
не е присъствала на разговори между *** *** и бившия и съпруг, но знае от последния, че ще продават
земите, за да се направи този ремонт. До 2003година други ремонти не се
направили освен общо освежаване на помещенията.Извършено
било измазване на прозорци , лакирането
им.
М.П. уточнява
в хода на заседанието, че около 1997-1998г. бащата на страните си продал земите
си. Тях и парите от продажбта на «въздуха», продаден някъде в периода
1988-1989г., дал на А.П.. Земите на майката на страните се продали след 2010 г.
Продажната цена била поделена между наследниците.
Свидетелката В. Г. Р. е
близка на М.П.. Познава я от 2005г. През 2005г. М. живеела вече в процесния съсобствен
имот с баща си и брат си. Отношенията между М. и брат
и А. били особени, стигало се и до психическо и физическо насилие над нея от
страна на А.. През 2010година в имота, където живеела М. се направил
значителен ремонт. М. първоначално не знаела за планирания ремонт, не била
съгласна, но в крайна сметка нямала избор.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи: Съдът е сезиран с обективно съединени
искове, за заплащане на необходими разноски, извършени през различно време в
съсобствения имот.
От събраните в двете фази на
производството за делба доказателства е еднозначно установено, че А.П. в никой момент не е отричал правото на
собственост на сестра си М. и брат си и е имал съзнанието, че неговото вещно
право се разпростира само до размера на наследствената му квота. В процеса съделителят А.П. не се е
позовавал на придобивна давност, нито е въвеждал твърдения, че
се е считал за владелец на частта на останалите съсобственици, като не
са събрани и доказателства, които да индицират противопоставяне от страна на А.П.
на изключителни негови
права, отричащи правата на другите съсобственици, т.е. за обръщане на анимуса
му от такъв за държане на такъв за своене по явен, агресивен и категоричен начин на тяхната идеална част от съсобствения
имот. Поради това, следва да се приеме, че А.П. е извършил подобренията в имота
като собственик на своите и като държател на чуждите идеални части от него. При
защита правата на съсобственика, направил разноски по съсобствен имот, следва
да се направи разграничение според отношението на останалите съсобственици –
ако разноските са извършени с тяхно съгласие, намира приложение разпоредбата на
чл.30, ал.3
ЗС; ако са извършени без съгласието им, но и без тяхното
противопоставяне, отговорността се реализира по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие по чл.60 и сл. ЗЗД;
а ако останалите съсобственици са се противопоставили, отношенията помежду им
се уреждат по субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД.
По
въпроса кой е заплатил разноските: от
показанията на бившата съпруга на ищеца и обясненията на М.П. в съдебно
заседание става ясно, че бащата на страните продал свои земеделски земи и
„въздуха” над съществуващата сграда.
Според изявленията на ответницата продажбата е станала няколко години
преди ремонтните дейности. При това, липсват преки доказателства сумите да са
предоставени на А.П. на първо място и на следващо с цел да заплати ремонта.
Самата свидетелка, бивша съпруга на ищеца по сметки не дава
точни и ясни сведения кога, при какви условия и с каква цел е предавана сума. Освен това е напълно възможно сумата да е
предадена на А.П. с дарствено намерение и последния впоследствие с
тези лични средства да е извършил ремонта. В допълнение, отговора на исковата молба не съдържа възражение, че ищецът
по сметки не е направил разноските.
Ремонтните дейности в жилището през 2000година са направени в отсъствието на ответниците по
иска по сметки и по делото не се събраха никакви доказателства последните да са знаели за тях. При това
исковете за тях следва да се подведат под правната норма на чл.61, ал.2 ЗЗД, доколкото работата в съсобствения имот е предприета и в полза на
подобрителя, който следвало да се настани със семейството си в жилището. Единствено
в хипотезата на чл.60, вр. чл.61,ал.2 ЗЗД може да се
присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от направените
разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. Вещото лице
установява, че извършение ремонтни дейности в жилището през 2000година са на
стойност 5426,79лв. към момента на извършването, а увеличената стойност на
имота към датата на експертизата с тези подобрения е 8092лв. При това, по
-малката от двете стойности представлява разходите по извършените подобрения.
На преценка подлежи частта на всеки от ответниците, доколкото всеки от тях
следва да понесе тежест, съразмерна на дела си от съсобствеността, към момента
на извършване на работите. От констативната част на съдебния акт, се установи,
че към 2000година бащата на страните е притежавал 5/8ид.части, а всеки ответник
имал по 1/8ид.част в имота. Обстоятелството, че през 2016г. М.П. придобила от
баща си чрез покупко –продажба половината от неговата част не води до извод, че
тя трябва да понесе тежестта на извършените и припадащите се на неговата част
разноски, доколкото придобиването е възмездно и тя е заплатила на прехвърлителя
цената за тази част. При това всеки ответник по сметната претенция е спестил
разноски в размер на 678,35лв.
По отношение разноските по
общите части през 2000г: От събраните писмените доказателства и от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния поземлен имот има
построена една многофамилна триетажна
жилищна сграда, която представлява
етажна собственост. Не е спорно, че втория и третия етаж на сградата са изградени въз основа
на учредено право на строеж. Имотът е съсобствен и с оглед характеристиките му
– жилищна сграда, в която отделни етажи и части от етажи /обособени в
самостоятелни обекти/, принадлежат на различни собственици – съсобствеността е
и тясно квалифицирана като етажна такава, тъй като попада в дефиниционното поле
на разпоредбата на чл. 37 от ЗС.
Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗС изброително,
макар и не изчерпателно, определя кое има характер на „общи части“ в сгради,
представляващи етажна собственост, както и, че те, съгласно ал. 3, не може да
се делят. Чл. 41 от ЗС повелява, че всеки собственик, съразмерно с
дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване
на които е взето решение от общото събрание. Тъй като обаче в случая
самостоятелните обекти в процесната сграда са три и принадлежат на отделни
съсобственици, следва да се насложи и допълнителен коректив, относно уреждането
на въпросите, касаещи управлението на общи части на етажната собственост и
възникналите по този повод имуществени отношения, който е въведен с изричната и
изключителна законова новела на чл. 3 от ЗУЕС. Съгласно този текст за
управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които
самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се
прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за
собствеността. Вещото лице установява, че през 2000година в общите
части на сградата е извършено полагане на мозайка върху
стълбището към входа и на мястото на падналата имитация
на плоча във входа- полагане на плоча от бетон и
мозаечно покритие. Според неоспореното заключение, извършените ремонтни работи в общите части
през 2000лева възлизат на 421,08лева. Настоящият състав приема,
че разноските, направени от ищеца по входа на сградата, са имали характер на
необходими такива по смисъла на ЗС. Както беше посочено по- горе липсват
доказателства ответниците да са дали съгласие, но практически липсват и
доказателства да са се противопоставили
на самото му извършване. Налице са положителните обективни и отрицателната
субективна предпоставки, разписани в нормата на чл. 61 ал. 1 от ЗЗД.Установено
е, че работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд
интерес - на ответниците, /липсват както индиции, така и доказателства, че
ремонтните работи са некачествени или неточни/, поради което те, като
съсобственици на ремонтираната обща част, дължат да върнат необходимите и
полезни разноски само до размера на обогатяването си. Към 2000г. са налице три
еднотипни самостоятелни обекта в процесната сграда, поради което общия разход
от 421,08лв. следва да се понесе от собствениците на всеки апартамент, или за
апартамента на страните се припада сумата от 140,36лв.От тази сума, съразмерно
на дела на всеки от двамата ответници се припадат 17,55лева.
При горните доводи, искът срещу М.Т.П. е
основателен до размер на сбора от разноските за самото жилище от 678,35лв. и тези за общите части в
размер на 17,55лв. или до общия размер от 695,90лева, а за горницата до
претендираните 2188.00лева подлежи на отхвърляне.
Искът срещу Л.Т.П. е
основателен за сумата от 625.00лева, която претенция е по ниска от припадащия му
се разход за съсобствения имот и общите части.
Ремонтните дейности
през 2010година са извършени, когато в имота живеела вече
ответницата М.П.. От показанията на свидетеля, който извършвал ремонта става
ясно, че М. присъствала като представител на собствениците, придружавала
майстора при покупка на материали и разходвала предоставените от А. средства. При това настоящия съд приема, че процесните подобрения в имота са извършени от ищеца по смеки със съгласието и без
противопоставянето на ответницата П., поради което правоотношенията
помежду им се уреждат по реда на чл. 30, ал.3 ЗС, а данни за противното не могат да се извлекат и от
представените от П.
гласни доказателства на свидетелката Р.
Влошените отношения между брат и сестра не са достатъчно основание да се
изключи съгласие за извършване на ремонт, тъй като от доказателствата по делото може да се направи
извод, че с
конклудентни действия ответницата е
изразила
съгласие с тези подобрения, съдействала е за надзор на майстора, за покупка на материали.
При
това положение съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС се дължат действително извършените
разходи за подобрения, съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената
стойност на имота (ППВС **** г., ТР № *** от 1968 г., както и Решение № 615 от 17.10.2002 г.
по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, І ГО).
Съгласно заключението на съдебно
– техническа експертиза,
доказаните извършени от ищеца ремонтни дейности в жилището
през 2010година са на стойност 13694,11лв., като стойността им е определена към момента на
извършването им, както и е установено, че същите съществуват понастоящем. През 2010година М.П. е притежавала 1/8 ид.част и от
тази сума се е обагатила със 1711,76лева, като е спестила тежестите за
съсобствения имот съразмерно дела си. До този размер искът е основателен, а за
горницата до претенидрания размер от 7875.00лева, искът се явява
неоснователен.
От събраните доказателства се установи, че ответникът Л.Т.П. не е живеел
в имота при ремонта рез 2010г. Веднъж свидетел го
видял да влиза в имота. Свидетелят узнал от А.П., че брат му идвал на гости.
Този доказателствен материал не е достатъчен да мотивира еднозначен извод за
съгласие. В същото време свидетелят, който извършвал ремонта сочи, че никой не
му се и противопоставил по повод работите. Ако ремонтните дейнсти са
извършени без съгласието на съсобственика, но и без неговото противопоставяне,
отговорността се реализира по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие. В хипотезата на чл.60, вр. чл.61,ал.2 ЗЗД може да се
присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от направените
разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. Тъй като сумата за направените разходи за
подобренията е по -малката от двете стойности, именно
тя следва да послужи за база за определяне участието
на ответника Л.П.. Съгласно заключението на съдебно
– техническа експертиза,
доказаните извършени от ищеца ремонтни дейности в жилището
през 2010година са на стойност 13694,11лв., като стойността им е определена към момента на
извършването им, както и е установено, че същите съществуват понастоящем. През 2010година Л.П. притежавал 1/8ид.ч и от общата
сума на сторените разноски се е обагатил с 1711,76лева, като е спестил
тежестите за съсобствения имот съразмерно дела си.
Установено
от вещото лице е, че в общите части на сградата е извършен ремонт на покрив- пренареждане на цигли, измазване на два комина и подмяна
на улуците. В отговора на исковата молба не се прави възражение работите да не са
извършени от ищеца. Вещото лице изчислява стойността на ремонта към 2010година
на 1062,63лева. По гореизложените вече съображения тази сума следва
първоначално да се разпредели на трите самостоятелни обекта. За процесното
жилище задължението за участие в общите разходи на сградата възлиза на
354,21лв., а за дела на всеки от ответниците – на 44,27лв.
Отговорността на ответникът М.П. за
заплащане на извършените ремонтни работи през 2010г. възлиза на 1756,03лева/1711,76лева + 44,27лева/. До този размер искът е основателен, а за
горницата до претенидрания размер от 7875.00лева, искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
При
направените изчисления искът срещу Л.П. за заплащане на ремонтните работи
извършени през 2010година е основателен за сумата от 1756,03лева /1711,76лева +
44,27лева/, а за горницата до претенидрания размер от 2250.00лева, искът се явява подлежащ на отхвърляне като
неоснователен.
По паричния иск на А.П. за ремонт на
тротоара: На първо място съдът намира иска за допустим за разглеждане в
делбеното производство, доколкото ремонта на тротоарната площ пред
съсобствената сграда цели да осигури достъп до нея, добър изглед на имота и е
непосредствено свързан с целесъобразното и удобно ползване на вещта. Безспорно
тротоарът е обект на публична общинска собственост и задължение на съответната
община е неговата поддръжка. От представените доказателства- заявление и писмо
може да се направи извод, че представители на собствениците на отделните
самостоятелни обекти в процесната триетажна сграда, в това число А.П., са поискали
да бъдат включени в общинска програма за благоустрояване на обекти- общинска
собственост, при условие, че съфинансират мероприятието с 50% от неговата
стойност. Общински съвет на Община град
Добрич на свое заседание от 17 февруари 2012 г. прие Програма за реализация на
благоустройствени мероприятия върху обекти общинска собственост с участие на
местното население със срок на реализация 2012-2015 г. Програмата е
актуализирана на заседание на Общински съвет на 28.01.2016 г. с Решение
4-2/28.01.2016 г. - със срок на действие 2016 - 2019 г. Процедурата
предполага сключването на споразумение между общината и съответните граждани и
се основава на доброволен принцип. Ако кандидата е местна общност, която е в режим на етажна собственост,
формуляра за кандидатстване по програмата трябва да е придружен от Протокол от
общото събрание на Етажната собственост, в който да е отразено съгласието на
съсобствениците да кандидатстват за реализиране на благоустройствени
мероприятия по Програмата. Тъй като обаче в случая
самостоятелните обекти в процесната сграда са три и принадлежат на отделни
съсобственици, приложима е нормата на чл. 3 от ЗУЕС. Съгласно този текст за
управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които
самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се
прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за
собствеността. Т.е в случая не е необходимо решение на общо
събрание, а просто съгласие на всички съсобственици. В случая липсват доказателства
двамата ответници да са уведомявани за заявлението, както и да са сключили
споразумение. Вземането за заплащане на претендираните суми има договорен
характер и доколкото за това обстоятелство не се представят доказателства,
както и че ищецът е заплатил дълга по договора на своите съсобственици, то
исковете за заплащане разходи за ремонт на тротоарна настилка срещу ответниците
подлежат на отхвърляне.
При направените правни изводи за
частична основателност на исковете по сметки за ремонтните работи в
съсобственото жилище и по общите части на сградата, на преценка подлежи
направеното в първия отговор и неоттеглено възражение за погасяване на исковете
по давност.
В случаите на извършени подобрения в съсобствен имот,
когато извършилият подобренията съсобственик има качеството „държател“ спрямо
идеалните части на другите съсобственици, приложение следва да намери общото
правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗДЧл. 114. Давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. От момента на извършване на ремонтните
дейности за съделителя, който е вложил разноските е открит пътя за защита на
неговите парични претзания по повод съсобствеността. В този смисъл решение №41/24.02.2014г. по гр.д.№6652/2013г.
на Първо ГО на ВКС; решение №65/19.07.2017г. по гр.д.№3114/2016г.
на Първо ГО на ВКС; решение №160/05.12.2019г. по гр.д.№948/2019г.
на Първо ГО на ВКС.
По тези
съображения и при отчитане на времето, в което подобренията са били извършени
/2000г. и 2010г./ следва да се приеме, че до предявяването на иска по
настоящето дело /29.06.2018г./ петгодишната погасителна давност по отношение на
претенцията на А.П. е изтекла. Исковите парични претенции по сметки за
необходими разноски извършени през 2000г. и 2010г., за които исковете са
намерени за основателни подлежат на отхвърляне като погасени по давност, а за
горницата до претендираните суми, като
неоснователни .
ОТНОСНО ТАКСИТЕ: На осн.чл.71 от ГПК
и с оглед изхода от исковете по сметки предявени
във втора фаза на делбата, А.Т.П. следва да заплати по сметка на РС Д.в полза
на бюджета на Съдебната власт
държавна такса по всяка от претенците
в размер на 4% от цената на всеки
иск, но не по-малко от 50лв. Общата сума за държавна
такса възлиза на 452,52лв. по исковете срещу М.П. и 190лева по исковете срещу Л.П..
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ: Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на
дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и
др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.
Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за
един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от
редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. С исковата молба ищецът е поискал присъждане на разноски. За изготвяне на
първата експертиза за оценка на имота разноските са разпределни и внесени
съобразно участието на страните в съсобствеността. За изготвяне на тройната
оценъчна експертиза ищците са внесли 450лева депозит. Съобразно участието на
ответника А.П. в съсобствеността от тази сума му се припада 7/16части или 196,88лв.,
които следва да заплати на ищцовата страна.
По изложените съображения, Добричкият районен
съд
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ/жилище
под № * находящ се в гр. Д., ул. „**** със застроена площ от 90 кв. м,
състоящ се от: три стаи, кухня и два салона, представляващ самостоятелен обект
/СО/ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Д., който
обект попада в сграда с идентификатор: ***, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – СО с идентификатор *** и над обекта – СО с
идентификатор *** ведно с принадлежащите му две избени помещения с площ от 20
кв.м, както и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор: ***, между съделители при квоти: за М.Т.П. с ЕГН ********** – 7/16 ид.ч., за А.Т.П. с ЕГН **********
– 7/16 ид. ч и за Л.Т.П. с ЕГН **********
- 2/16 ид.ч.
ОСЪЖДА всеки от съделителите да заплати държавна такса върху
дела си в размер, както следва: М.Т.П. с ЕГН ********** – 1621,67лв., за А.Т.П. с ЕГН ********** – 1621,67лв. и за Л.Т.П. с ЕГН ********** - 463,34лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Т.П. с ЕГН ********** срещу М.Т.П. с ЕГН ********** иск да заплати на ищеца сумата от 2188.00лева за
извършени през 2000година необходими разноски в съсобствения
имот, находящ се в гр. Д., ул. „***,
като погасен по давност до размер на сумата
от 695,90лева, а за горницата до
претендираните
2188.00лева като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
А.Т.П. с ЕГН
********** срещу Л.Т.П. с ЕГН ********** иск да заплати на ищеца сумата от 625.00левА за
извършени през 2000година необходими разноски в съсобствения имот, находящ се в гр. Д., ул. „***, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Т.П. с ЕГН
********** срещу М.Т.П. с ЕГН **********
иск да заплати на ищеца сумата от 7875.00лева за извършени през 2010година
необходими разноски в съсобствения имот, находящ се в гр. Д., ул. „***, като погасен
по давност до размер на сумата от 1756,03лева, а за
горницата до претендираните 7875,00лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от А.Т.П. с ЕГН
********** срещу Л.Т.П. с ЕГН
********** иск да заплати на ищеца сумата от 2250.00лева за извършени през 2010година необходими разноски в
съсобствения имот, находящ се в гр. Д., ул. „**** етаж 1, като погасен по давност до размер на сумата от 1756,03лева, а за горницата до претендираните 2250лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от А.Т.П. с ЕГН
********** срещу М.Т.П. с ЕГН ********** иск да заплати на ищеца сумата от 218.75лева,
представляваща извършени през 2018г. разноски за тротоарна настилка пред съсобствения имот, находящ се в гр. Д., ул. ****.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Т.П. с ЕГН
********** срещу М.Т.П. с ЕГН **********
иск да заплати на ищеца сумата от 62,50лева, представляваща извършени
през 2018г. разноски за тротоарна настилка пред
съсобствения имот, находящ се в гр. Д., ул. „***
ОСЪЖДА А.Т.П. с ЕГН ********** да заплати държавна
такса по исковете по сметки срещу М.Т.П. с ЕГН **********
в размер на 452,52лв. по
сметка на РС Добрич.
ОСЪЖДА А.Т.П. с ЕГН ********** да заплати държавна
такса по исковете по сметки срещу
Л.Т.П. с ЕГН
********** в размер на 190лева по сметка на РС Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - гр. Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................