№ 2169
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330204082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на КР. ЯНК. Ч., действащ чрез пълномощника си
адв. Г. против Наказателно постановление № 317р-3110/02.03.2021г.,
издадено от Директор на ОДМВР- Пловдив, с което на жалбоподателя на
основание чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на
300,00 /триста/ лева за нарушение на т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020
г. на Министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.
С жалбата и с допълнителна молба се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира се
присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските и
Договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представители не
изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 16.01.2021г. около 14,55 ч. е установено, че жалбоподателят в
1
закрито обществено място – магазин „Кауфланд-1“, находящ се в гр.
Пловдив, бул. „Освобождение“ № 47, като клиент няма поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата.
При проверката в търговския обект актосъставителят М. забелязал, че
жалбоподателят нямал поставена маска, намирал се пред търговския обект и
по сведения на свидетеля по акта – Е.М. – работещ като охрана в същия,
въпреки, че бил помолен да си постави маска, Ч. отказал да го стори.
Гореизложената и приета от съда фактическа обстановка се установява
от показанията на актосъставителя М., които настоящия съдебен състав
кредитира изцяло, като логични, последователни, непротиворечиви и
добросъвестно изложени. Отделно от това, показанията на актосъставителя
изцяло съответстват на останалите доказателствени източници по делото –
АУАН, Заповед № 317з-2274/24.03.2020г. на Директора на ОДМВР-Пловдив.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган е оспорена от страните, но се установява от цитираната Заповед №
317з-2274/24.03.2020г. на Директора на ОДМВР-Пловдив. От последната по
категоричен начин се установява, че към датата на съставяне на АУАН, свид.
М., в качеството си на служител на ІІ-ро РУ ОДМВР Пловдив е бил напълно
компетентен да ангажира административната отговрност на Ч. за извършено
нарушение по т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето вр. чл.209а от Закона
за здравето.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.01.2021г. /в
хода на извършена служебна проверка, в присъствието на жалбоподателя/, а
НП - на 02.03.2021г., тоест преди погасяване на административно
наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, която
възможност реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, поради
което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания
субект.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно пълно и ясно са посочени
всички съставомерни признаци на вменения административен състав, а
именно липса на изпълнение на задължението по смисъла на т.7 от Заповед №
2
РД-01-675/25.11.2020г. лицето да има поставена защитна маска за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. В
случая посочените в АУАН и НП обстоятелства изцяло съответстват и на
установената от съда фактическа обстановка, че при проверката се
констатирало, че жалбоподателят е отказал да постави такава маска при
влизането си в търговски обект, представляващ закрито обществено място.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
и материалния закон.
В чл. 209а, ал.1 ЗЗ е предвидено, че се наказва с глоба от 300 до 1000
лева лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ.
От друга страна в чл. 63, ал.4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Именно тези норми са посочени в АУАН и НП като санкционна и като
нарушена.
Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са
бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена
противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра
на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ
административен акт и подлежи на предварително изпълнение.
В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както
в АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването, като въведената с т.7 от нея
противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото
фактическа обстановка.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното
нарушение и на административната санкция е напълно достатъчно съставът
на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да
са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено,
доколкото в чл.209а, вр. чл.63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по
административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени
със заповед на министъра на здравеопазването.
Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената
мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия бланкет
може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от
ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт - заповед на
министъра на здравеопазването).
Така изрично т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.).
В този изричен смисъл са и Решение № 3/15.08.2019 по дело № 1098/
3
2018 на ВКС, Решение № 622/2004 г. по н. д. № 476/03 г. на ВКС, Решение
№59/ 16.03.2015 по дело №1854/2014 на ВКС, Решение № 97 от 22.06.2015 г.
по н. д. № 129 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, в
които се приема, че бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат
конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното
спазване да е предвидено в нормативен акт. Точно такъв е и процесния
случай, доколкото с чл. 63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно
задължение за спазване на предвидените от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, като дори е придадено предварително изпълнение
на заповедите.
Цитираната съдебна практика е постановена по отношение на
престъпни състави, уредени с бланкетни правни норми, но тя следва да
намери приложение и по отношение на административно-наказателни дела по
силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН.
В смисъл, че няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорността
на дееца за нарушаване на противоепидемични мерки по силата на чл.209а ЗЗ,
вр. чл.63, ал.4 ЗЗ е и практиката на административните съдилища от цялата
страна, обективирана в редица актове.
Съгласно чл.3, ал.1 ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Сочената като нарушена в АУАН и НП Заповед РД-01-675/ 25.11.2020г.
въвежда противоепидемични мерки на територията на Република България,
считано от 27.11.2020г. до 31.01.2021г., поради което се налага извод, че
именно тя е била действащото право към датата на извършване на
нарушението - 16.01.2021г.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква и да бъде
обсъдена възможността за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката
за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена
опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на който маловажен
случай е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е такова, което в никакъв случай
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения с подобна правна квалификация. Това е така, доколкото
4
установените по делото обстоятелства сочат на даже завишена степен на
опасност на извършеното:
- нарушението е извършено не на открито място, където е ноторно
известно, че вирусът се разпространява по-трудно, а в закрит търговски обект,
до който имат достъп неограничен кръг от лица, в търговската зала, което
говори за създадена завишена опасност за накърняване на общественото
здраве;
- търговският обект е бил в работен режим, като в същия са се намирали
работници, както и клиенти, което е индиция, че обществените отношения са
не само потенциално, но и реално са засегнати;
- доказа се, че въпреки поканата за това, жалбоподателят е отказал да
постави предпазна маска при влизането си в търговския обект, като дори в
АУАН е изложил аргументи за отказа си. Посоченото говори за
демонстрирано явно незачитане правото на живот и здраве на останалите
членове на обществото, немарливо и формално изпълнение на
противоепидемичните мерки.
Наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер, поради
което и НП следва да се потвърди.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 317р-
3110/02.03.2021г., издадено от Директор на ОДМВР- Пловдив, с което на
жалбоподателя на основание чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена
глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на т. 7 от Заповед № РД-
01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5