Мотиви
по НОХД № 242 по описа на Окръжен съд - Търговище за 2017 година.
Производството
по делото е водено срещу подсъдимият П.Ц.К. ***
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК ЗА ТОВА, че на 12. 03. 2017 год. на околовръстен път в гр.
Търговище, при управление на лек автомобил *** с рег. № ***, нарушил правилата
за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като превишил максимално разрешената
скорост от 60 км/ч., сигнализирана с пътен знак В 26 и правилата по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се съобразил с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, и по непредпазливост причинил смъртна на Ю.С.К. с ЕГН
**********.
На 22. 01. 2018 год. в Окръжен съд –
Търговище е получено становище от единственият наследник на пострадалата –
Х.Ю.Ш. /дъщеря/, подадено чрез процесуален представител – адв.
И.Х.Ц. *** /участвал на ДП, с приложено пълномощно/. Заявявайки, че няма да
предявява граждански иск в наказателното производство и няма да се конституира
като частен обвинител, МОЛИ съдът да
разгледа делото по същество, и да постанови съдебен акт съобразно събраните по
делото доказателства, КАТО признае подс. К. за
виновен по предявеното му с ОА обвинение ЗА
ТОВА, че поради движение с превишена скорост от 85 км/ч. на участък от път
с ограничение на скоростта от 60 км/ч. е причинил по непредпазливост смъртта на
Ю.С.К..
В проведеното на 30. 01. 2018 год.
разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по реда на чл. 248, ал. 1,
се установи, че са на лице всички предпоставки за насрочване на делото в
открито съд. заседание. Защитата и подс. К. заявиха желание делото да се разгледа по реда на
глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, поради което съдът премина към разглеждането му по реда на чл. 370 и
сл. от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за виновен, заявявайки, че са му
известни последиците от това. Моли за снизхождение, предоставя на съда относно
вида и размера на наказанието.
ЗАЩИТАТА
на подс. пледира за определяне на наказание към
минималният предвиден за деянието размер, с
приложение на чл. 58а ал.1 от НК.
ОБВИНЕНИЕТО се поддържа изцяло от представителя на Окръжна прокуратура,
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към минималния предвиден
размер, при условията на чл. 58а НК.
СЪДЪТ, предвид
своевременно направеното искане за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, прие производството да се разгледа
по този ред. Страните по делото заявиха съгласие да не се провежда разпит на
всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползват
материалите от досъдебното производство, съгл. чл. 371, ал.2 от НПК. Това
съгласие съдът одобри с определение, с оглед липса на нарушения на
процесуалните правила на досъдебното производство. При предварителното
изслушване подсъдимият заяви, че се признава изцяло за виновен по предявеното
му обвинение, признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства относно тях.
Съдът одобри това съгласие с нарочно
определение съгл. чл. 372, ал. 4 НПК.
След като приобщи материалите по досъдебното производство на
осн. чл. 373 ал. 2 вр. чл.
371 ал. 2 НПК, съдът прие за установено следното:
П.К. бил роден в гр. П., живеел в гр.Т.. Притежава
свидетелство за управление на МПС повече от 30 години.
На
12. 03. 2017 год. около 18.50 часа подс. управлявал
л.а. *** с рег. № *** на къси светлини по път I-4, по
Околовръстен път на гр.Търговище, в района на разклона за кв. Бряг, ,
където разрешената скорост за движение била
60 км/ч. Времето било ясно, сухо, с намалена видимост поради настъпилото
смрачаване. Пътното платно в което се движел автомобилът, управляван от К. бил
прав участък, настилката била с
дребнозърнест асфалт, без повреди, неравности и следи от ремонт. Скоростта му
била около 85 км/ч.
По
същото време, в същия пътен участък и в същата посока, пред автомобила в
дясната половина на дясната пътна лента, се движела пешеходката Ю.С.К.. Тя била
облечена в тъмни дрехи и носела тъмна забрадка. В рамките на кръстовището с
ул. „Велес“, намираща се от дясната страна на разклона, водещ към кв. Бряг,
лекия автомобил застигнал пешеходката, блъскайки я с предната си дясна част.
Първоначалното съприкосновение с лекия автомобил било в десния ъгъл, на
предната броня и предния десен фар, след което тялото на пешеходката се
охлузило по десния калник, и частично паднало върху него, челното стъкло,
предната дясна колонка и дясното странично огледало за обратно виждане. След
удара тялото на пешеходката било отхвърлено напред по посока движението на
лекия автомобил и надясно, паднало върху пътната настилка и след плъзгане и
претъркулване се установило в покой.
Според
заключението на назначената на ДП автотехническа
скоростта на движение на автомобила на подс. К.
била 85 км/ч при разрешена скорост от 60
км/ч, сигнализирана със знак В26. Това било нарушение на правилата за движение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - за съобразяване на скоростта с
разстоянието на осветеност от фаровете на къси светлини. Според заключението,
ако подс. К. е управлявал автомобила си с разрешената
за пътния участък скорост от 60 км/ч, той би могъл да предотврати сблъсъка с
пешеходката поради което превишаването на скоростта се сочи като причина за
настъпилото ПТП.
Заключението
на назначената на ДП съдебно - медицинска експертиза сочи, че вследствие удара
Кървели получила тежка съчетана черепно мозъчна
и гръдна травми, с натрошаване на черепния покрив и основа, разкъсване
на мозъчните обвивки, тежка мозъчна контузия, кръв в мозъчните стомахчета, натрошаване на ребра двустранно с тежки
контузии на белия дроб, кръв в двете гръдни кухини, разкъсно
контузни рани по челната и тилна област на главата,
охлузвания по брадичката, кръвонасядания, счупване на
костите на дясната подколенница, счупване на голямо пищялната кост на лявата подколенница.
Причина за смъртта на Кървели била
тежката съчетана черепно мозъчна и гръдна травми с натрошаване на черепния
покрив и основа, разкъсване и контузия на главния мозък, натрошаване на ребра
двустранно с тежки контузии на белия дроб, довели до тежък травматично хеморагичен шок, които са получени вследствие претърпяното
ПТП.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се доказа по безспорен начин както от
самопризнанията на подс. К., така и приобщени писмени доказателства. Касае се за допуснато по непредпазливост ПТП. От горното по
безспорен и категоричен начин се установи, че с деянието си подс. К., при управление на л.а. ***, с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по чл. 21,
ал.,1 от ЗДвП, като превишил максимално разрешената скорост от 60 км/ч,
сигнализирана с пътен знак В 26, и правилата по чл. 20, ал.,2 от ЗДвП, като при
избиране на скоростта на движение не се съобразил с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и по
непредпазливост причинил смъртта на Ю.С.К..
Затова съдът прие, че от обективна страна подс.
К. е осъществил състава на първоначално предявеното му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което го призна
за виновен по този текст от закона.
От субективна страна се касае за
престъпление, извършено под формата на
непредпазливост. Подс. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
При определяне на наказанието съдът,
коментирайки събраните доказателства, стигна до извода, че наказанието на подс. К. следва да бъде определено при превес на смекчаващи
вината обстоятелства. Като цяло това са чистото съдебно минало и липсата на
каквито и да е нарушения по ЗДвП /с изключение на едно дребно нарушение за 33
годишен стаж като водач на МПС/, чистосърдечните му самопризнания, и искреното
съжаление което изразява в хода на цялото наказателно производство. Следва да
се отбележи, че е на лице съпричиняване от страна на
пострадалата – движила се е неправилно, с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2
от ППЗДвП. Отегчаващо вината обстоятелство е
управлението с превишена скорост, защото при спазване на ограничението
вероятността, подс. да забележи и своевременно да
реагира на създадената опасност е бил значително по – голяма.
За това деяние законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ в размер – от ДВЕ до ШЕСТ години. С оглед
изложеното по – горе, съдът прие, че за осъществяване целите на наказанието, и
в индивидуален, и в генерален план, наказание „лишаване от свобода“ около
специалния минимум би достатъчен, и би въздействал възпитателно на подс. К.. Също така би осъществило възпитателно и възпиращо
въздействие на останалите членове на обществото. Затова съдът определи
наказание от ДВЕ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед естеството на
производството и задължителното приложение на чл. 58а, ал. 1 НК съдът редуцира
така определеното наказание, намалявайки го с 1/3 и определи ОКОНЧАТЕЛНО
наказание от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед личността на подс.
К., естеството на деянието /касае се за непредпазливо деяние/, настоящия състав
прие, че целите по чл. 36 НК ще бъдат постигнати и без това наказание да бъде
търпяно ефективно, затова, прилагайки чл. 66, ал. 1 НК ОТЛОЖИ изтърпяването му
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл.
343г от НК /със задължително приложение при престъпления по транспорта/ съдът
наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на отнемане на свидетелството му за
правоуправление.
В тежест на подс.
К. бяха присъдени направените по делото разноски.
Съдът се произнесе и по веществените
доказателства по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪСТАВА: