№ 13932
гр. С., 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110135315
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове –
първият с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45
ЗЗД от „Д.О.З.“ ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С..,
чрез процесуалния си представител адв. Л. Ц. срещу С.О., с адрес: гр. С..,
представлявана от кмета Й.Ф., за сумата от 1 822,78 лв, представляваща
регресно вземане по щета № .., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., и вторият с правно основание чл.
86 ЗЗД за сумата от 98 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 17.12.2021 г. до 28.06.2022 г.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „К. +“
за лек автомобил марка „V.”, модел „..”, с рег. № ., обективирана в
застрахователна полица № .. със срок на действие от 29.07.2021 г. до
26.07.2022 г. Твърди, че на 28.09.2021 г. в гр. С.. срещу № 3 водачът на лекия
автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно за движение, с резултат на което по автомобила са настъпили щети по
гумите и едната джанта, като се е наложило същият да бъде репариран с
пътна помощ. Уврежданията били оценени от застрахователя на стойност
1 822,78 лв., която сума била изплатена на собственика на автомобила, с което
се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Твърди, че отговорност носи С.О. в качеството й на
възложител на работа, тъй като е длъжна да поддържа пътната си мрежа в
1
изправност. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
искова молба, като спорва исковете. Твърди, че не е доказано настъпването на
ПТП, както и неговия механизъм, с оглед на което застрахователното
обезщетение е платено без правно основание и в противоречие с общите
условия на застрахователя. Прави искане за конституиране на трето лице
помагач – дружествата, на които е възложено да поддържат пътния участък. В
условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача, управлявал процесния автомобил.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ищеца.
По делото са конституирани като трети лица-помагачи дружествата,
участващи в „С.З.З.“ ДЗЗД, а именно „Н.С.“ ЕООД и „К.“ ООД. „Н.С.“ ЕООД
депозира отговор, с който оспорва иска като неосноватлен. Твърди, че не е
доказана причинно-следствената връзка, както и оспорва размера на
обезщетението.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Със застрахователна полица № .. между ищцовото дружество и „Б.“
ЕООД е сключен договор за автомобилна застраховка „К.+“ за лек автомобил
марка „V.”, модел „..”, с рег. № . със срок на действие от 29.07.2021 г. до
26.07.2022 г., при застрахователна сума 64 100 лв. с покрити рискове „клауза
пълно К.“ и „официален сервиз“, като първата вноска от дължимата премия е
била изплатена от застраховащия със сключването на договора.
С претенция от 29.09.2021 г. ищецът е уведомен за настъпило ПТП със
застрахования автомобил на 28.09.2021 г., когато автомобилът при движение
по ул. „О.е.“ срещу № 3 в гр. С. попаднал в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно за движение, в резултат на което по автомобила са
настъпили щети по гумите и едната джанта. При ищеца е образувана щета с
№ .., по която е изготвен опис заключение и калкулация на претенцията в
размер на 1 822,78 лв., като застрахователното обезщетение е изплатено на
собственика на автомобила „Б.“ ЕООД с платежно нареждане от 15.11.2021 г.
По делото е допусната и приета автотехническа експертиза, която
установява, че вредите на автомобила са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП, описан в уведомлението за щета, както и че стойността на
описаните щети по лекия автомобил към датата на настъпване на ПТП по
средни пазарни цени е в размер на 1 825,00 лв.
От показанията на свидетеля Р. Г., водач на лек автомобил марка „V.”,
модел „..”, с рег. № ., се установява настъпването на процесното ПТП в
резултат на попадане в дупка на ул. „О.е.“. Свидетелят е карал в дъждовно
време и не е видял дупката, тъй като същата не е сигнализирана, като след
2
попадането в нея, е спаднала гумата на автомобила. Обадил се е на пътна
помощ, които са репатрирали автомобила. Свидетелят е завел щета пред
застрахователя за две гуми и джанти, въз основа на която е изплатено
застрахователно обезщетение.
Ответникът е получил регресна покана на 02.12.2021 г. от ищеца, видно
от писмо с обратна разписка и удостоверение от куриерска компания „Е..“
АД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 410 КЗ,
във вр. чл. 49 ЗЗД. Чл. 410 КЗ регламентира суброгационния иск на платилия
застрахователно обезщетение застраховател срещу определена категория
лица /чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ/, като позволява на последния да претендира
сумите за платеното обезщетение и обичайните разноски за определянето му.
В конкретния случай ищецът се е суброгирал в правата на застрахования
срещу ответника в качеството му на възложител за възложената от него на
трети лица работа, при изпълнението на която са нанесени щети на процесния
лек автомобил, за които овтетникът отговаря по чл. 49 ЗЗД.
За да е основателен искът по чл. 410 КЗ, ищецът трябва да докаже: 1)
наличие на валиден и действащ към датата на процесното застрахователно
събитие договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения автомобил; 2) в срока на
застрахователното покритие е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска; 3) увреждането да е настъпило вследствие на виновно и
противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника; 4)
причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат;
5) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор в размер на
действителните вреди;
Налице е валиден договор за имуществена застраховка „К.“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил със срок на
действие от 29.07.2021 г. до 26.07.2022 г., видно от представената
застрахователна полица. По време на действието на този договор е настъпило
застрахователно събитие /ПТП по смисъла на § 6, т. 30 ЗДвП/, от което по
застрахованото МПС са били нанесени вреди, за което събитие
застрахователят носи риска.
Съществуването на дупка на пътното платно и настъпването на вредите
по твърдения в исковата молба начин се установяват от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Ответникът С.О. не спори, че пътят, на който е реализирано
произшествието е общинска собственост, управлява се и се подържа
3
общината, поради което и последната отговаря за неговата изправност
съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за пътищата. В изпълнение на задължението
си по поддръжка на пътния участък, С.О. е сключила договор, с който е
възложила това задължение на „С.З.З.“ ДЗЗД, съставено то дружествата
„Н.С.“ ЕООД и „К.“ ООД, конституирани като трети лица-помагачи в
настоящото производство.
С оглед наличието на дупка на пътното платно, С.О. не е осъществила
законовите си задължения по отстраняване на локални повреди по настилката
и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя
по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата, вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил,
което от своя страна е предпоставка за ангажирането на отговорността й по
чл. 49 ЗЗД като възложител не за активно поведение на изпълнителя, а за
бездействие-неизпълнение на задължение за осъществяване на действие по
поддържане на пътя.
От заключението на автотехническата експертиза и свидетелските
показания се установява, че описаните от ищеца вреди са в причинна връзка с
попадането на автомобила в дупката на пътя, поради което и съдът приема за
доказана по делото причинно –следствена връзка между обезщетените от
ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа
пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
В хода на делото се установи изплащането на застрахователното
обезщетение от ищеца в размер на 1 822,78 лв., както и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., като изплатеното от ищеца обезщетение не
надвишава действителния размер на вредите, поради което и с изплащането
му ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платената
сума.
От гореописаното следва, че в полза на ищеца е възникнало вземане на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД в размер на сумата от 1 837,78 лв. с
включени 15 лв. ликвидационни разноски. Искът е основателен и следва да
бъде уважен до пълния предявен размер.
По възражението на ответника за съпричиняване:
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. ). Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
4
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По делото не се установява водачът на застрахования при ищеца
автомобил да се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, както твърди ответникът, с което да е допринесъл за настъпването на
вредите. Съгласно постъпилата по делото автотехническа ескпертиза
настъпилите по автомобила вреди са в резултат на попадането на атомобила в
дупка на пътното платно.
С оглед на гореописаното следва, че възражението на ответника по чл.
51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен паричен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете
предпоставки са установени по делото. Длъжникът е получил регресна покана
за плащане на 02.12.2012 г., което с оглед 30-дневния срок, предвиден в чл.
412, ал. 3 КЗ означава, че същият е трябвало да плати или да откаже до
01.01.2022 г. Следователно е изпаднал в забава след изтичане на деня за
изпълнение на задължението (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), т.е. на 02.01.2022 г., от който
момент се дължи законна лихва. Размерът на обезщетението за забава върху
сумата 1 837,78 лв. за периода от 02.01.2022 г. до 30.06.2022 г., определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 91,89 лв.
От гореописано следва, че предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД е основателен до сумата от 91,89 лв. и следва да се уважи, като се
отхвърли до пълния предявен размер от 98 лв. и период.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 30.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78 ГПК
възниква и за двете страни. Ищецът е направил искане пред съда за
присъждане на разноски в размер на 843,60 лв. за адвокатско възнаграждение
(368 лв.), депозит за САТЕ (300 лв.), депозит за разпит на свидетел (50 лв.) и
държавна такса (125,60 лв.), за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и не представя
списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 направените от ищеца разноски се заплащат от
ответника съобразно уважената част от иска. Искът е уважен на 99.7 %,
следователно на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 841,50 лв.,
а на ответника – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото
производство в общ размер на 0,30 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото
производство в общ размер на 841,20 лв.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. С.., представлявана от кмета Й.Ф., да
заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
С.. на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата
1 822,78 лв. представляваща изплатеното по застраховка „К.“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 28.09.2021 г. в гр. С.. срещу № 3, от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, от страна на лица, чиито
възложител е ответникът и сумата 15 лв. ликвидационни разноски, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 91,89 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 02.01.2022 г. до 30.06.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба –
30.06.2022 г. до окончателното й изплащане и на основание, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер и период.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.О., с адрес: гр. С..,
представлявана от кмета Й.Ф., да заплати „Д.О.З.“ ЕАД, с ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. С.., сумата 841,20 разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответника С.О. – „Н.С.” ЕООД и „К.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6