Р Е Ш Е Н И Е
№ 706
гр. Пловдив, 08 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА,
като разгледа КАНД № 71 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТК"Еуротранс-груп" ЕООД, ЕИК 20246811, чрез адв. Е.Г.-пълномощник, против Решение № 260593/23.11.2020
г. по АНД № 4444/2020 година на Пловдивския районен съд, VIII н. състав.
В касационната жалба се излагат твърдения за
неправилно приложение на материалния закон и процесуални нарушения – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Инвокират
се доводи за това, че съдът при постановяване на решението, не е взел предвид
оплакванията, посочени в жалбата, както и че описаните нарушения следва да се
накажат с едно наказание. Искането до съда е за отмяна на решението на районен
съд-Пловдив и по същество на спора – за отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба- РД "Автомобилна
администрация"-Пловдив при ИААА, редовно призован, не изразява становище.
Представителят на ОП-Пловдив предлага да се
остави в сила решението.
Административен съд-Пловдив, XХ касационен
състав, след като взе предвид и обсъди в съвкупност и поотделно наведените от касатора доводи и събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата: По делото е
приложена разписка, удостоверяваща, че съобщението за решението е връчено на
адреса на касатора на 30.11.2020 г. Касационната
жалба е подадена чрез районен съд-Пловдив на 10.12.2020 г., в рамките на 14-
дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна и срещу съдебен акт, който е бил неблагоприятен за нея и
следователно е подлежащ на обжалване. Във връзка с изложеното, следва да се
приеме, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана.
С обжалваното решение ПРС е потвърдил НП №
36-0000077 от 24.02.2020 г., издадено от и.д. началник отдел
"Контрол", Пловдив, с което на касатора е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за
нарушение по чл.91б,ал.1,т.1 от ЗАвПр и на основание
чл.97,ал.1, предл. последно от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП).
За да постанови решението си, въззивният съд е обосновал правен извод, че АУАН и НП са
съставени и издадени от компетентни длъжностни лица, съдържат всички необходими
реквизити според чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, без при съставянето им да са допуснати
съществени процесуални нарушения. От материална страна съдът е намерил, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвтП.
Наложената имуществена санкция намерил за съответна на законоустановения
размер по чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАвтП.
Пред настоящата касационна инстанция не са
представени нови доказателства.
Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция
дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като
следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение на ПРС е валидно и
допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, по следните правни съображения:
По делото не е било спорно, че ТК"Еуротранс-груп" ЕООД, ЕИК 20246811 притежава
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и
съответно се явява "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5, вр. т. 2 от ДР на ЗАвтПр и чл. 6
от с. з. Спрямо дружеството на 10.09.2019г. е започнала комплексна проверка, в
хода на която с писмо изх. № 14-00-23-998/2/09.10.2019г. получено на 10.10.2019г., от дружеството-превозвач са изискани конкретно
посочени превозни документи относно автомобилите, като в т. 1 на писмото са
конкретизирани – пътни книжки, като на ред трети е посочен автомобил с рег. № ***.
Според актосъставителя
и наказващия орган дружеството не е представило документите, описани в писмото
по т. 1, отнасящи се за лек таксиметров автомобил Шкода Фабия
с per. № ***, вписан в списъка към удостоверението за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, с което осуетява
проверката.
В писмо изх. № 14-00-23-998/2/09.10.2019г. са
посочени автомобилите, за които е било изискано представяне на пътни книжки,
сред които е и посоченият автомобил с рег. № ***.
Неоснователно е възражението на касатора за дадения по-кратък срок за представяне на
документите като се позовава на разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията от
27.08.2009г. Разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози вменява на превозвачите задължението за предоставяне на всички
документи, свързани с превозите на пътници и товари, без да предвижда каквито и
да било условия за това. Достатъчно е изявлението на органа за извършване на
проверка и отправяне на искане за представяне на документи. В тази хипотеза на
закона на контролните органи е предоставена преценката за начина на
осъществяване на проверката. В този ред на мисли разпоредбата на чл. 97, ал. 1,
предл. последно ЗАвтП санкционира непредставянето за
проверка на документи, свързани с превозната дейност.
Районният съд дължи служебна проверка на
обстоятелства, относими към фактическия състав на повдигнатото административнонаказателно обвинение, което в случая не е
сторено.
Писмо изх. № 14-00-23-998/2/ от 09.10.2019г.
съдържа редица неточности, които не са били изяснени в хода на съдебното
следствие. На първо място, не е изискан началният акт за възлагане на
проверката, от който да се установи нейното съдържание и обхват.
На следващо място, в писмото са изписани само
регистрационните номера на автомобилите, а в АУАН и НП се сочи, че става дума
за автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“.
В тази връзка по делото не е разпитан в
качеството на свидетел и актосъставителят К.Ш. и това
прави решението постановено при
неизясняване на фактическата страна на спора.
В случай, че жалбоподателят не е поискал
разпит на посочени от него свидетели, първоинстанционният
съд е бил длъжен с разпореждането си по чл.256 ал.1, т.5 НПК да нареди
призоваване на свидетелите на обвинението /в случая това са лицата, посочени в
АУАН като актосъставител и свидетел по констатиране
на нарушението/, които следва да разпита по аргумент от чл.280 ал.1 НПК.
Действително, разпитът на свидетелите може да не се проведе, но само при две
кумулативно съществуващи предпоставки - 1. ако страните изрично заявят това и
2. съдът прецени, че фактическата обстановка по делото е изяснена от другите
събрани доказателства. От събраните по делото доказателства обаче се
установява, че нито жалбоподателят, нито административно-наказващият орган са
заявили това.
Необходимо е да се предостави цялата
документация, събрана във връзка с възложената на касатора
проверка и в случай, че същата не допринася за изясняване на спорните
констатации, детайлно да бъдат разпитани като свидетели проверяващите органи К.Ш.
и Ч.С..
На последно място, доколкото с жалбата до ПРС
са представени общо 13 броя НП, същите
следва да се изискат с оглед преценка приложението на чл. 18 ЗАНН, вр.
чл. 91б, ал. 1, т. 1 и чл. 97, ал. 1, предл. последно
ЗАвтП.
По изложените съображения и на основание чл.
222, ал. 2, т. 1 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото –
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Пловдив за изясняване на
гореизложените несъответствия в установената фактическа обстановка, респ.
предоставяне възможност на страните да ангажират доказателства съобразно
доказателствената тежест в процеса.
По исканията за разноски дължи произнасяне въззивният съд съгл. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 226, ал. 3
от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, т. 1 от АПК, Административен съд-Пловдив, XХ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260593/23.11.2020 г. по АНД № 4444/2020 година на Пловдивския районен съд, VIII н. състав.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на РС-Пловдив при съобразяване с тълкуването
и прилагането на закона, дадени с настоящето решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: