Решение по дело №908/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от Д. Р. И. от [населено място] *, [община], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1228-000878/05.09.2024г. на Н. Г. ОД МВР [област], сектор ПП [област], с която се прекратява регистрация на ППС за срок от 6 месеца, считано от 05.09.2024г.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и наличие на съществено процесуално нарушение, както и при несъобразяване с целта на закона. Административният орган приел, че има наличие на управление на МПС от водач без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС – нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят като собственик бил предоставил процесния автомобил на посочената дата на Р. В. Р., но тя била правоспособен водач и притежавала СУ МПС от категорията на автомобила, който управлявала. Към датата 05.09.2024г. същата била подала документи за издаване на ново СУ МПС и това било с оглед смяна на фамилното ѝ име поради наличие на нови обстоятелства – сключен граждански брак. Фактите били квалифицирани неправилно като неправомерно поведение и неправилно били подведени под нормата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП. С подаването за подмяна на СУ МПС водачът не се лишавал от правоспособност. Свидетелството за управление имало само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не било елемент от фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. В случая нямало и изтекъл срок на документа, а била заявена услуга за подмяна с оглед името на водача. Това не лишавало водача от придобитата правоспособност за определена категория. Р. притежавала СУ МПС и била правоспособен водач от категория В, АМ и В1. Нямало изначална липса на СУ МПС с оглед унищожаването му поради замяна с ново. В конкретния случай фактическите обстоятелства не съставлявали основание по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, поради което липсвало основание за прекратяване на регистрацията на автомобила, собствен на жалбоподателя.Освен това не било възможно ПАМ да се прилагат произволно, а в случая бил нарушен и принципът на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК. Иска се оспорената заповед да бъде отменена, както и да бъдат заплатени от ответната страна направените разноски по делото.

Ответната страна – Н. Г. ОД МВР [област], сектор ПП [област], взема становище по оспорването - чрез упълномощен представител, като сочи, че към датата на нарушението СУ на МПС на водача било със статус „унищожено“, поради което липсвал валиден документ, а това било равнозначно на липса на документ изобщо. Без правно значение било, че водачът бил правоспособен. Водачът не притежавал валидно свидетелство за управление. Новото свидетелство била издадено на 12.09.2024г.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 05.09.2024г. Г.Г. – ст.полицай ОД МВР [област], РУ 2, в присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с бланков №1188452, на Р. В. Р. за това, че на 05.09.2024г. – 12,13ч., Р. е управлява л.а.*, рег.№*** собственост на Д. Р. И., не представя СУ МПС, а от направената справка с ОД 02 РУ и служебен таблет се установява, че СУ МПС на Р. е със статут унищожен – смяна на имена от дата 02.09.2024г., както и водачът не представя СР МПС, част 2 на МПС-то, което управлява, поради което е нарушила чл.150а от ЗДвП /управлява МПС без да притежава сводетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от нея ПС/ и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

АУАН е връчен на жалбоподателя на 05.09.2024г., като е отбелязано и изземване на 2 бр. регистрационни табели РВ 62 43 НТ.

От Началник Група ОД МВР [област], Сектор Пътна полиция /[населено място]/, упълномощен със Заповед №349з-4467/23.12.2021г. на Директор ОД МВР Ст.Загора, е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №24-1228-000878/05.09.2024г., с която на оспорващия Д. И. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС л.а. *, рег.№*** за срок от 6 месеца, считано от 05.09.2024г. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН с бланков №*** от ***., и са възпроизведени обстоятелствата, отразени в съдържанието му, като И. е посочен като „предстоящ собственик, видно от АИС КАТ регистрация“.

Заповедта е връчена на адресата срещу подпис на 11.09.2024г., видно от приложената към същата разписка, като се установява и че при връчването ѝ е иззето СР МПС №**********.

От жалбоподателят е представено в копие СУ МПС, издадено на 12.09.2024г. на Р. В. Р., с категория АМ, В1, В от 05.06.2009г., както и нотариално заверено пълномощно от 23.08.2024г., с което Д. И. упълномощава Р. В. да управлява всички негови МПС.

На Р. В. е издадено Наказателно постановление №24-1228-003921 от 20.09.2024г. за установените две нарушения, за които са наложени съответни наказания.

Видно от представеното извлечение от база данни КАТ за служебна промяна на регистрацията на като собственик на л.а. **, рег.№***, е посочено ООД К. А. – *, а като ползвател – Д. И..

По делото е представена Заповед №349з-4467/23.12.2021г. на Директор на ОД на МВР Ст.Загора, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП – чл.171, т.2а от ЗДвП, конкретни длъжностни лица, между които и Началник Група сектор ПП при ОД МВР Ст.Загора.

Допълнително се изяснява – писмо Началник СПП Хасково, вх.№8378/2024г., че Р. В. има издадени СУ МПС, както следва: - на 12.06.2009г., невалидно от 26.11.2015г. на основание – изгубен/откраднат; на 03.12.2015г. със статус унищожен от 19.02.2020г., на основание изтичане срок на валидност; на 21.02.2020г. със статус унищожен от 02.09.2024г. на основание – смяна на имената; на 12.09.2024г. със статус валиден до 12.09.2034г. Представени са и заявление за издаване на документ от 19.02.2020г., ведно с данни за издаване на СУ МПС от 19.02.2020г., удостоверение от 19.02.2020г., декларация, декларация за получаване, както и заявление от 02.09.2024г. за издаване на СУ МПС, ведно с другите необходими документи, вкл. доказателства за получаването му на 12.09.2024г.

С оглед изясняване активната легитимация по настоящото оспорване е изискан и Договор за покупко-продажба на МПС от 13.08.2024г., видно от който Д. Р. И. е закупил л.а. ***, рег.№***.

Видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена на 20.09.2024г. в деловодството на съда – чрез куриер.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №349з-4467/23.12.2021г. на Директор на ОД на МВР Ст.Загора, като относно конкретната длъжност и компетентността на издателя не се спори.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В настоящия случай не е безспорно установено, че собственият на оспорващия Д. И. ** на 05.09.2024 г. е бил управляван от Р. В., която не е притежавала СУ МПС, валидно за категорията на МПС, поради което и не са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Органът неправилно е приел за осъществена една от хипотезите на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, прилагайки ПАМ по отношение собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното СУ МПС за категорията на управляваното МПС. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУ МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, т.е. за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУ МПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, като така удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУ МПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл.150-152 от ЗДвП, а съгласно чл.50 от ЗБДС СУ МПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност. Подмяна на СУ МПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория. По делото се представиха доказателства, че управлявалата собствения на оспорващия лек автомобил Р. В. притежава СУ МПС, което към 05.09.2024г. е било унищожено във връзка с инициирана от нея подмяна на 02.09.2024г. поради смяна на имената на заявителката. Новото СУ МПС на водача е издадено на 12.09.2024г.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП е МПС да се управлява от лице което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката не е налице. Още в АУАН е описано от актосъставителя, че СУ МПС е унищожено поради смяна на имената, както и няма изявление нито в АУАН, нито в ЗП ПАМ относно категорията на управлявания автомобил, както и относно правоспособността на водача да управлява определени категории МПС. От събраните доказателства не може да бъде направен извод, че водачът е неправоспособен или не разполага с правоспособност да управлява съответното МПС. Административния орган е следвало в съответствие със задължението си по чл.35 от АПК преди издаване на ЗПАМ да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. При установените данни към датата на проверката 05.09.2024г. водачът не е имал валидно СУ МПС, но не е загубил правоспособността си, тъй като СУ МПС е било за подмяна и е издадено няколко дни след проверката. Административният орган неправилно е счел, че констатираното деяние на водача нарушава разпоредбата на чл.150а от ЗДвП и така неправилно е наложил ПАМ на основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП. Мярката е допустима при първоначална липса на свидетелство или последваща такава при отнемане /лишаване от право да управлява по съдебен или административен ред/ или изземване на СУ МПС /при загуба на правоспособност/, както и когато водачът не притежава съответната правоспособност. Фактите в настоящия случай не попадат в приложното поле на посочената разпоредба от административния орган.

Поради изложеното оспорената заповед не е съобразена с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Доколкото, принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесният не попада сред тях, и оспореният административен акт е несъответен и на целта на ЗДвП.

Предвид изложеното, оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, представляващи отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При извода за основателност на оспорването, то е основателна е претенцията за разноски – 10,00 лева д.т.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1228-000878/05.09.2024г. на Началник Група ОД МВР [област], сектор ПП [област], с която се прекратява регистрация на ППС л.а. ** , рег.№** за срок от 6 месеца, считано от 05.09.2024г.

ОСЪЖДА ОД МВР [област] да заплати на Д. Р. И., [ЕГН], направените по делото разноски 10,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.