О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.Пловдив, 24 февруари 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отд., XVIII състав,
в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:Й. РУСЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Й.Русев адм. дело № 2047 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по жалба на П.И.И.,
ЕГН **********, А.М.Д., ЕГН **********, И.А.К., ЕГН **********, М.А.Д., ЕГН **********,
К.Д.Д., ЕГН **********, Б.А.Р., ЕГН ********** и А.А.Б., ЕГН ********** против
Скица-виза за проучване и проектиране на ново жилищно застрояване с височина
Н=10.0м. в УПИ VI-531.1240,
жилищно застрояване, кв. 51 по плана на кв.“Христо Ботев“-север, ПИ с
идентификатор 56784.531.1240 по КК на гр.Пловдив, свързано със застрояването в
УПИ V-1241,
издадена от Главния архитект на район „Южен“, Община-Пловдив на 06.11.2020 г.,
на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ЗУТ. Твърденията са за незаконосъобразност,
при допуснато нарушения по приложимостта на правила и нормативи в строителството.
Жалбоподателите твърдят, че не е спазено отстоянието при свързано застрояване и
към имоти през улица относно УПИ IV-1242, кв.
51, УПИ XVII-1238, кв.
49 и УПИ V-1241, кв.
51 по плана на гр.Пловдив. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Главен
архитект на район „Южен“, Община-Пловдив, чрез процесуален представител по
пълномощие в съдебно заседание и в писмени бележки взема становище, с което
намира жалбата за недопустима.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с допустимостта
на жалбата съдът изследва обстоятелството, дали жалбоподателите са активно
легитимирани да оспорят процесния административен акт или не, в качеството им
на носители на вещни права по отношение на имоти, съседен и през улица на
имота, за който е издадена процесната скица-виза за проектиране. Касае се до
абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно,
като при липсата й оспорването е недопустимо, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК.
Съдът като обсъди
доказателствата по делото, във връзка със становищата и възраженията на
страните, приема следното.
Оспорената скица-виза за
проектиране, с която на основание чл. 140 от ЗУТ е издадена по повод Заявление
вх. № 20ЮП2799/05.11.2020г. на Б.Ж.П..
Съгласно трайната съдебна
практика характеристиките и предназначението на скицата-виза за проектиране по
чл. 140, ал. 2 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 214, ал. 1 от ЗУТ. Ето защо тя
подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Не се спори
компетентността на органа, издал оспорваната виза, за което са представени
доказателства. Като доказателство по делото от ответника са представени Заповед
№ 43/31.08.2016 г. на Кмета на район „Южен“, община-Пловдив и Заповед № 17ЗГА
5/21.02.2017 г. на Главния архитект на община-Пловдив, с които Д.Б.е назначен
на длъжността „Главен архитект“ в отдел“ТСУ“ на район „Южен“, община-Пловдив,
както и на главните архитекти на райони са делегирани права – с втората заповед.
Съгласно т. 7 от втората заповед на главните архитекти на райони се предоставят
правомощията да издават визи за проектиране по чл. 140 от ЗУТ.
Активна легитимация за
обжалване притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на
оспорения административен акт. Това се отнася както до случаите, в които актът
се оспорва като незаконосъобразен, така и в случаите, в които се претендира
нищожност на акта.
Задължително условие за
допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като
елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния
правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които
са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа,
респективно, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният
административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва
да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към
предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във
всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е
наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения
от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да засяга
правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Интересът следва да е
личен и непосредствен.
В случаите на одобряване на
скица-виза за проектиране нормата на чл. 131 от ЗУТ определя кръга на
засегнатите лица.
Съгласно нормата на чл.
131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на
подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците,
носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.
Непосредствено засегнати от
предвижданията на ПУП /в конкретния случай на скица по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ/
недвижими имоти е даден с изричната разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ,
което изброяване е изчерпателно. Всяка една хипотеза следва да се прецени, за
да се установи правен интерес за жалбоподателите. Преценката е към момента на
издаване на административния акт.
В конкретната хипотеза не
се спори, че жалбоподателите не са собственици или носители на вещни права
върху имота, засегнат от издадената виза. Жалбоподателите П.И., А.Д. и И.К. се
легитимират като носители на вещни права в УПИ IV-1242, кв. 51, който е съседен, М.Д., Б.Р. и А.Б.
притежават собственост върху обекти в жилищна сграда, находяща се в УПИ – XVII-1238,
кв. 49, който е през улица и жалбоподателката К.Д. притежава вещни права в УПИ V-1241,
кв. 51, който е съседен – в този смисъл правният интерес не може да произтече
от нормата на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
От събраните по делото
писмени доказателства и от приетата по делото основна и допълнителна СТЕ не
може да се обоснове правен интерес съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, поради следното:
От съдържанието на
оспорената скица-виза за проектиране, от приетото по делото заключение на
вещото лице по допусната СТЕ, така и от приложените писмени доказателства, се
установи, че не със скицата-виза за проектиране се предвижда различно от
предвиденото с действащия за процесната територия ПУП, а предвижданията на ПУП,
съответстващи на действащия ОУП дават възможност, съобразно параметрите на УПИ
VI-1240,
кв. 51 изграждането на сграда, в режим на ниско жилищно застрояване. Визата е
издадена по искане на собственик на имота, за който е поискана визата за
проучване и проектиране. Визата се издава на основания чл. 140, ал. 2 от ЗУТ,
представлява извадка от действащ ПУП с обхват имота на Б.Попов, сред които и
тези на жалбоподателите, като са нанесени съществуващи сгради и постройки и с
нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване. Видно от графичната част на визата, сградата е с четири надземни
етажа, предвидено и допустимо стъпаловидно застрояване във височина по
отношение на страничните граници на УПИ. Визата е издадена по нормите на
застрояване, като не са установими отклонения и нарушения на отстоянията към
странични регулационни линии. Спазени са изискванията за дълбочина на
застрояването. Не е установено нарушаване на ослънчаването на сградите в УПИ IV-1242,
кв. 51, УПИ – XVII-1238,
кв. 49 и УПИ V-1241,
кв. 51, в които собственост имат жалбоподателите, потвърдено и от вещото лице.
По отношение имотите в УПИ XVII-1238,
кв. 49, не са допуснати намалени отстояния от регулационна линия и
съществуващата сграда.
От събраните писмени
доказателства по делото съдът установи, че с оспорената скица-виза за
проектиране не е променен начинът на застрояване, нито характерът на
застрояването В този смисъл, относно начинът и характерът на застрояването, са
и изводите на вещото лице в приетото по делото заключение. Допустимата височина
е фиксирана с изискването за зоната за застрояване – ниско жилищно застрояване.
С атакуваната скица-виза за проектиране не се
установява ново и различно от предвиденото застрояване, така както е в
съответствие на ПУП с ОУП, нито се предвижда промяна в характера на
застрояването, нито е налице промяна в устройствените показатели.
Съдът намира, че
оспорващите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Съгласно утвърдената
съдебна практика под "промяна в застрояването" се разбира промяна в
начина, в характера на застрояване, в устройствените показатели за процесната
територия. В случая тези основни елементи не са променени. В този смисъл е
Определение № 6661 от 22.05.2018г по адм. д. № 2213/2018 г. на ВАС; Определение
№ 10016 от 27.07.2017 г. по адм. д. № 7516/2017г. на ВАС. Непосредствено
засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато
се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването
им. В случая за УПИ, се предвижда ново ниско жилищно застрояване по действащия
ЗП, одобрен със заповед № 1043/15.11.1984г. с двуетажни масивни жилищни сгради
и надстрояването им с още един жилищен етаж, което е в съответствие с изискванията
на Жс – "жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване",
съобразно влезлия в сила ОУП. След като няма промяна в начина на застрояване,
имотът на жалбоподателите в УПИ IV-1242,
кв. 51 и УПИ V-1241,
кв. 51 не са непосредствено засегнати. След като с обжалваната виза не се
променя застрояването, нито се засяга предвиденото такова в посочените имоти,
собственост на жалбоподателите И., Д., К. и Д. и имотът, предмет на визата, то
за изброените жалбоподатели не е налице правен интерес по смисъла на чл. 131,
ал. 2, т. 2 ЗУТ. Визата за проектиране не визира изменение в свързаното
застрояване, поради което жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани
лица. Това елиминира правният им интерес от обжалване и е пречка делото да се
развие с произнасяне по съществото на жалбата. Не на последно място действащият
ПУП – ПЗ относно двата имота, одобрен със заповед № 1043/15.11.1984г.,
установява свързано застрояване, т. е. това е направено /предвидено/ с
предходен, влязъл в сила, подробен устройствен план, а не с оспорения в
настоящото производство административен акт.
По делото, с оглед приетите
писмени доказателства и СТЕ, се установи, че не се допускат и намалени
отстояния в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, като се съобрази, че
оспореният акт се отнася за застрояване на имот- УПИ VI-1240, кв. 51. В тази част СТЕ е безспорна, че
всички показатели, отразени във визата за отстояния през улица от изток към
реализираната в УПИ XVII-1238,
кв. 49 седеметажна жилищна сграда не са намалени. Установява се също, че
разстоянията са в съответствие с изискванията на чл. 31, ал. 2 от ЗУТ, поради
което и оспорващите Д., Р. и Б. не могат да обосноват правния си интерес по чл.
131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като с оспорената виза не се допускат намалени отстояния
до техния имот.
С оспорената виза не се
променя предназначението на УПИ VI-1240,
кв. 51, който е предмет на самата виза, т. е. правен интерес не може да се
изведе и от нормата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.
УПИ VI-1240,
кв. 51 не попада в сервитут, в защитена територия за опазване на културното
наследство или в забрана, охранителна или защитна зона, вкл. такава за обекти,
свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или
специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване
и ползване на поземления имот, а и дори да бе обратното, това само по себе си
не може да обоснове правен интерес от оспорването за жалбоподателите, т. е.
неприложима е и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ.
От обсъденото дотук се
налага извод, че жалбоподателите не попадат в кръга на лимитативно изброените
лица с нормата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, следователно не е налице правен
интерес от оспорването на процесния административен акт.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лица, за
които липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл.
159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото - прекратено.
При този изход на спора и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правна помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, искането на ответника за присъждане
на разноски следва да бъде уважено за сума в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение. Разноските следва да се присъдят на юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Пловдив.
По изложените съображения и
на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на П.И.И., ЕГН **********, А.М.Д., ЕГН **********, И.А.К., ЕГН **********, М.А.Д.,
ЕГН **********, К.Д.Д., ЕГН **********, Б.А.Р., ЕГН ********** и А.А.Б., ЕГН **********
против Скица-виза за проучване и проектиране на ново жилищно застрояване с
височина Н=10.0м. в УПИ VI-531.1240,
жилищно застрояване, кв. 51 по плана на кв.“Христо Ботев“-север, ПИ с
идентификатор 56784.531.1240 по КК на гр.Пловдив, свързано със застрояването в
УПИ V-1241,
издадена от Главния архитект на район „Южен“, Община-Пловдив на 06.11.2020г., на
основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН **********, А.М.Д.,
ЕГН **********, И.А.К., ЕГН **********, М.А.Д., ЕГН **********, К.Д.Д., ЕГН **********,
Б.А.Р., ЕГН ********** и А.А.Б., ЕГН ********** ***-Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 2047/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
неговото съобщаване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/