О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1014
гр. Пловдив, 30 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо
отделение, ХVІІІ състав в закрито заседание на тридесети
юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ
разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 1389 по
описа за 2020г. и взе предвид следното:
„Екко Био
Енерджи“ ЕООД, ЕИК ***, обжалва мълчалив отказ на Главен
архитект на Община-Асеновград по заявление вх. № 94-Е-247/21.05.2020 г., с
което е поискано на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ – одобряване на устройствена схема за разполагане на преместваем
обект по см. на чл. 56 ЗУТ в УПИ I-2106,2107 и УПИ XIII-2155, кв. 185 по плана на гр.Асеновград.
Поискана е отмяна на мълчаливия отказ като
незаконосъобразен, с връщане на преписката за произнасяне от главния архитект.
В жалбата е заявено, че към заявлението са приложени
документи за вещни права спрямо поземления имот и устройствената
схема, която е поискано да бъде одобрена от главния архитект на община
Асеновград. Тъй като административният орган не се е произнесъл в законовия
14-дневен срок, се счита, че оспорването от 17.06.2020г. е осъществено в срок.
Твърди се, че в срока за произнасяне дружеството не е известено за одобряване
на схемата, както и дали има издаден изричен отказ, вкл. за необходимост от
отстраняване на недостатъци или нередовности по
заявеното искане, по см. на чл. 30, ал. 2 АПК. С тези съображения се поддържа
формиран отказ на компетентен административен орган по отправено до него
искане, обжалван в 14 дн. срок от изтичане на срокът за произнасяне, според
специалната норма на чл. 215, ал. 4 ЗУТ.
Ответникът Главен архитект на Асеновград не е изразил
становище по допустимост и основателност на жалбата, при изпращане на
преписката в АС – Пловдив.
Според данни от представената преписка, няма спор за
факта на подадено заявление за одобрявана не схема по чл. 56 ЗУТ за разполагане
на стационарни преместваеми обекти /СПО/ в УПИ – УПИ I-2106,2107 и УПИ XIII-2155, кв. 185 по плана на гр.Асеновград. Към заявлението
са приложени устройствена схема, Удостоверение №
16/08.02.2011г. на гл.архитект на община-Асеновград за въвеждане в експлоатация
на строеж, договор от 12.08.2010г. за продажба на недвижим имот частна общинска
собственост и др. В схемата - предложение са отразени два обекта- терен за търговия на открито за
разполагане на слънцезащитно съоръжение с площ 209,76кв.м. и терен за
разполагане на маси с площ 111,52кв.м. В обяснителната записка е отразено, че
пред УПИ I-2106,2107 и УПИ XIII-2155, кв. 185 по плана на гр.Асеновград се обособява терен за търговия на
открито за разполагане на слънцезащитно съоръжение с размери
21,20м./4,80м.,12,80м./5,20м. и 8м./5,50м., на който ще се поставят маси и
столове за консумация на открито през летния сезон и терен за маси и столове с
размери 10,30м./2,4м., 6м./3,50м., 19м./2,20м. и 4м./6м. Общата площ на двата
терена е 321,28кв.м.
Жалбата е подадена от заявител за одобряване на схема по
чл. 56, ал. 2 ЗУТ, като заявлението е отправено до Кмета на Община Асеновград.
По отношение допустимостта на жалбата се съобрази, че не
е достатъчно оспорването да е от заявител в административно производство и в
срок, предвиден за издаване на индивидуален административен акт, тъй като
приоритетен критерий е характерът на обжалвания акт – дали представлява
индивидуален административен акт по см. на дефиницията в чл. 21 АПК и чл. 214 ЗУТ. Поддържаната от жалбоподателя квалификацията на схемата за индивидуален
административен акт не съответства на съдебната практика на ВАС, Второ Отделение
/Определение № 7144 от 30.05.2018 г.; Определение № 11984 от 8.10.2018 г.;
Определение № 4311 от 3.04.2018 г.; Определение № 876 от 22.01.2018 г.; арг. и от Определение № 16007/2018 г.; Решение № 7507/2018
г.
Съдът приема, че оспореният акт не притежава характеристиките на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и чл. 214 ЗУТ.
Схемата, чието одобряване е било поискано, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ определя пространственото
разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект,
но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици. Тази схема
предхожда издаването на разрешение за поставяне на преместваемия обект, или на
отказа да се издаде такова разрешение, които именно са индивидуалните
административни актове, подлежащи на оспорване. Съответно, схемата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, респективно отказът да се
одобри такава, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който
не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Този извод не се променя от
настъпилата законодателна промяна на чл. 56, ал. 2 ЗУТ - ДВ, бр. 17/2020г., тъй
като новата редакция въвежда изискване за одобряване на схема за разполагане на
преместваемите обекти във всички имоти, а не само в
държавните и общински, но не променя правната характеристика на схемата като
акт, подпомагащ издаването на крайния такъв.
Следователно, в случая не е формиран годен за обжалване мълчалив отказ,
който да подлежи на съдебна проверка.
При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 1
от АПК, следва да се констатира, че жалбата е недопустима, а образуваното
съдебно производство следва да бъде прекратено.
Ето защо Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „Екко Био Енерджи“
ЕООД, ЕИК ***, против мълчалив отказ на Главен архитект на Община-Асеновград по
заявление вх. № 94-Е-247/21.05.2020 г., с което е поискано на основание чл. 56,
ал. 2 ЗУТ – одобряване на устройствена схема за
разполагане на преместваем обект по см. на чл. 56 ЗУТ
в УПИ I-2106,2107 и УПИ XIII-2155, кв. 185 по плана на гр.Асеновград.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1389 по описа на Административен съд, гр.
Пловдив за 2020г., XVIII състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: