РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501647 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Р. М. с ЕГН **********, Ф. Р. М. с
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. К., ,ул. ***, М. Р. М. с ЕГН
********** с адрес: гр. К., ул. ***, Н. Р. Ф. с ЕГН **********, с адрес: с. П.,
ул. ***, Ю. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. *** и Х. Р. О. с ЕГН
**********, с адрес: с. Д., ***, всички чрез адв. Т.М. против Решение №
260777 от 09.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 10151/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с-в, в следните части: в частта, с която с
което е отхвърлена претенцията на Р. Р. М. и Ф. Р. М. за осъждането на М. М.
Ш. да им предаде 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план
на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици,
УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739, както и в частта му, с която са отхвърлени
предявените от Р. Р. М., М. Р. М., Н. Р. Ф., Ю. Р. М. и Х. Р. О. срещу М. М.
Ш. искове за признаване за установено по отношение на М. М. Ш., че Р. Р.
М. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч., М. Р. М., е
собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч., Н. Р. Ф., е
собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч., Ю. Р. М. е
собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч. и Х. Р. О. е
собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч. от УПИ XVII-740,
кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при
1
граници: от двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739 и за
осъждането на М. М. Ш. да предаде на ищците владението на описаните ид.ч.
от имота, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. Р. М.,
М. Р. М., Н. Р. Ф., Ю.. Р. М. и Х. Р. О. срещу М. М. Ш. искове за признаване
за установено по отношение на М. М. Ш., че Р. Р. М. е собственик на
основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., М. Р. М., е собственик на
основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., Н. Р. Ф., е собственик на
основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., Ю.. Р. М. е собственик на
основание наследство по закон на 1/5 ид.ч. и Х. Р. О. е собственик на
основание наследство по закон на 1/5 ид.ч. от масивна сграда- търговски
обект с площ от 21 кв.м., разположена в УПИ XVII-740, кв. 85, по
регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при граници: от
двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739, както и за осъждането
на М. М. Ш. да предаде владението на описания имот.
В частта му, с която е признато за установено по отношение на М. М.
Ш., ЕГН **********, че Р. Р. М. и Ф. Р. М., са собственици в режим на
СИО на 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К.,
целият с площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици, УПИ XVII-
741 и УПИ XVI-739 и 1/2 ид.ч. от построената в имота двуетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 61 км.м., както и е
отхвърлен установителния иск на Р. Р. М., М. Р. М., Н. Р. Ф., Ю. Р. М. и Х. Р.
О. за собственост по отношение на другата 1/2 ид.част от двуетажната
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 61 км.м. / за установяване
по отношение на М. М. Ш., че всеки един от тях е собственик на основание
наследство по закон на 1/10 ид.ч.от двуетажната паянтова жилищна
сграда със застроена площ от 61 км.м. /, решението не е обжалвано и е влязло
в сила.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в обжалваните
части решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови въззивно решение по съществото на
спора, с което субективно и обективно съединените искове да се уважат.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна М. М. Ш. чрез представителя и по делото адв.
Г.К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на
районния съд в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира заплащането на разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима.
По същество:
Ищците са основали исковете си на твърдението, че са собственици на
УПИ XVII-740, с площ от 285 кв.м. по плана на гр. К., заедно с построената в
2
този имот паянтова жилищна сграда с площ от 61 кв.м. и масивна сграда-
търговски обект с площ от 21 кв.м., с административен адрес: гр. К., ул. ***.
Твърди се, че с договор за покупко-продажба от 1992 г. Р.М., М.М. и А. М. са
придобили правото на собственост върху земята и паянтовата жилищната
сграда при равни права. С договор за делба, сключен през 1996г. Р.М. в
режим на СИО със съпругата му Ф. М. придобили 1/2 ид.ч. от процесния
УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285
кв.м. и 1/2 ид.ч. от построената в него двуетажна паянтова жилищна
сграда, а останалата 1/2 ид.ч. от същите била придобита от А. М.. За
уравняване на дяловете на М.М. и съпругата му били платени 6000 лева.
Твърди се, че през 2006г. А. М. изградил в дворното място масивна сграда -
търговски обект с площ от 21 кв.м., която станала единствено негова
собственост. А. М. починал на *** г. без съпруга и деца, поради което след
смъртта си оставил за наследници своите братя и сестри - ищците Р. Р. М., М.
Р. М., Н. Р. Ф., Ю. Р. М. и Х. Р. О. и те придобили по 1/5 идеална част от
търговския обект и по 1/10 ид.ч. от УПИ XVII-740, ведно с построената в този
имот паянтова жилищна сграда. Твърди се, че ответницата М. М. Ш. владее
имотите без основание. Искат да бъде установено правото им на собственост
върху УПИ XVII-740, върху построената в този имот паянтова жилищна
сграда с площ от 61 кв. м., както и върху построената в този имот масивна
сграда - търговски обект с площ от 21 кв.м., както и да бъде осъдена
ответницата да им предаде владението върху УПИ XVII-740 и върху
масивната сграда - търговски обект с площ от 21 кв.м.
С решението си районният съд е направил следните констатации и
правни изводи, които не са спорни пред тази инстанция и се установяват и от
представените по делото доказателства:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № *** г., М. Р. М., Р. Р. М. и А.
Р. А. са придобили правото на собственост върху парцел XVII-740, с площ от
285 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда. Правата на
приобретателите се считат равни на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, като Р. Р. М. е
бил в граждански брак с Ф. М. и правата им са възникнали в режим на СИО.
С договор за доброволна делба от 09.07.1996 г. е била извършена делба
на имота, като Р.М. в режим на СИО със съпругата му Ф. М. са придобили 1/2
ид.ч. от процесния УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К.,
целият с площ от 285 кв.м. и 1/2 ид.ч. от построената в него двуетажна
паянтова жилищна сграда, а останалата 1/2 ид.ч. от същите била
придобита от А. М.. За уравняване на дяловете на М. Р. М. и съпругата му С.
А. М. били платени 6000 лв.
Безспорно е между страните, че през 2006 г. А. Р. А. е изградил в имота
масивна сграда - търговски обект с площ от 21 кв.м. без да е било учредено
право на стоеж, поради което правото на собственост е възникнало съгласно
чл. 92 ЗС в полза на собствениците на земята. Този имот е бил владян
3
единствено от А. Р. А. от 2006 г. до неговата смърт през 2019 г., със знанието
и без противопоставянето на неговите съсобственици, които му признават
пълни права върху него. Предвид горното и изтеклия десет годишен
давностен срок по чл. 79 ЗС, А. Р. А. е придобил останалата 1/2 ид.ч. от
сградата по давност, като е станал изцяло неин собственик.
А. Р. А. е починал на ***г. и е оставил за свои наследници ищците по
делото - негови братя и сестри, като всеки от тях е получил по 1/5 част от
наследството.
На 19.05.2014 г. А. Р. А. е съставил саморъчно завещание, обявено на
17.05.2019 г. от Нотариус Цветомира Баровска, с което е завещал в полза на
ответницата М. М. Ш. всички свои движими и недвижими вещи вкл.: лек
автомобил, 1/2 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от паянтовата жилищна
сграда и построения от него магазин. При изготвянето на завещанието е
спазена формата на чл. 25, ал. 1 ЗС.
Пред настоящата инстанция спорът се свежда до това дали текстът на
завещанието е бил ръкописно написано от завещателя А. Р. А. предвид
направеното за това оспорване от ищците. Жалбоподателите поддържат, че
по делото този факт е останал недоказан, тъй като при изготвяне на
експертизите вещите лица - графолози са имали предвид като сравнителен
материал и документ, приложен на л.74 от делото на РС, за който М.Ш. е
признала, че текстът е изписан от нея.
С отговора на въззивната жалба въззиваемата М.Ш. поддържа, че
документът, приложен на л.74 от делото на РС - заявление до Община К. от
02.10.2013 г., представен като сравнителен материал, е написан ръкописно от
завещателя. Заявила е, че в съдебното заседание на 21.01.2020 г., в което е
признала, че текстът върху този документ е изписан от нея, е прегледала
множество документи, била е с неподходящи очила, а след допълнително
запознаване с делото е констатирала, че е допуснала грешка, тъй като не е
изготвяла текста на документа, приложен на л.74 от ***инстанционното
дело, а текстът в същият е написан от А. Р. А..
За установяване на авторството на подписа и текста върху оспореното
завещание пред районния съд са приети две заключения на вещи лица –
графолози - по основана и допълнителна СГрЕ. И в двете заключения
експертите са заявили, че ръкописният текст и подписът в завещанието са
изпълнени от едно и също лице - А. Р. А.. Този извод е направен въз основа
на представения по делото сравнителен материал – документи на листове
№№ 74, 148, 159, 160, 161, 182, 184 и 205 от делото на РС - заявление до
Община К. от 02.10.2013 г. от А. Р. А. за одобряване на проект и узаконяване,
декларация за доходи от А. Р. А. от 17.01.2012 г., система за самоконтрол в
обект – магазин за хранителни стоки в с.К., ул.***, молба от А. Р. А. до
Нотариус Иван Иванов за приемане за съхранение на саморъчното му
завещание, гаранционна карта, Заявление до Началника на *** РУП –
Пловдив от А. Р. А..
4
Въз основа на тези заключения на вещите лица- графолози, изготвени
въз основа на изобилен сравнителен материал и предвид оттеглянето на
признанието на ответницата, че заявлението от 02.10.2013г. е написано от
нея, направено с отговора на въззивната жалба, съдът приема за доказано по
делото, че ръкописният текст и подписът в завещанието са изпълнение от А.
Р. А..
Ето защо, споделя се изводът на ***инстанционния съд, че завещанието
е породило действие и въз основа на него ответницата М.Ш. се легитимира
като собственик на 1/2 ид.ч. от двора, 1/2 ид.ч. от паянтовата жилищна къща
и магазина.
Предявените искове за собственост на наследниците на А. Р. А. по
отношение на тези имоти са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
както в установителната, така и в осъдителната им част. Не се установява по
делото ответницата да владее част, по-голяма от правата си в дворното място,
поради което и следва са се отхвърли като неоснователен искът на Р. Р. М. и
Ф. Р. М. за осъждането на М. М. Ш. да им предаде притежаваната от тях в
режим на СИО 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740.
Районният съд е стигнал в решението си в обжалваните части до същите
правни изводи, поради което решението му е правилно и законосъобразно и
като такова ще се потвърди.
Предвид изхода по спора, жалбоподателите следва да заплатят на
въззиваемата страна сторените разноски пред тази инстанция, които се
констатираха на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, видно от представения договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260777 от 09.10.2020 г., постановено
по гр.д.№ 10151/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с-в, в
следните части: в частта, с която с което е отхвърлена претенцията на Р. Р.
М. с ЕГН ********** и Ф. Р. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. К.,
,ул. ***, за осъждането на М. М. Ш. с ЕГН ********** да им предаде 1/2
ид.ч. от УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с
площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ
XVI-739, както и в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. Р. М.
с ЕГН **********, М. Р. М. с ЕГН **********, Н. Р. Ф. с ЕГН **********,
Ю.. Р. М. с ЕГН ********** и Х. Р. О. с ЕГН ********** срещу М. М. Ш. с
ЕГН ********** искове за признаване за установено по отношение на М.
М. Ш., че Р. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/10
ид.ч., М. Р. М., е собственик на основание наследство по закон на 1/10
ид.ч., Н. Р. Ф., е собственик на основание наследство по закон на 1/10
5
ид.ч., Ю.. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/10
ид.ч. и Х. Р. О. е собственик на основание наследство по закон на 1/10
ид.ч. от УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с
площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ
XVI-739 и за осъждането на М. М. Ш. да предаде владението на описаните
идеални части от имота, както и в частта, с която са отхвърлени
предявените от Р. Р. М., М. Р. М., Н. Р. Ф., Ю.. Р. М. и Х. Р. О. срещу М. М.
Ш. искове за признаване за установено по отношение на М. М. Ш., че Р. Р.
М. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., М. Р. М., е
собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., Н. Р. Ф., е
собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., Ю.. Р. М. е
собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч. и Х. Р. О. е
собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч. от масивна
сграда- търговски обект с площ от 21 кв.м., разположена в УПИ XVII-740,
кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при
граници: от двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739, както и за
осъждането на М. М. Ш. да предаде владението на описания имот.
ОСЪЖДА Р. Р. М. с ЕГН **********, Ф. Р. М. с ЕГН **********,
М. Р. М. с ЕГН **********, Н. Р. Ф. с ЕГН **********, Ю. Р. М. с ЕГН
********** и Х. Р. О. с ЕГН ********** да заплатят на М. М. Ш. с ЕГН
********** сумата от 600 /шестстотин / лв. разноски по делото пред втора
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6