Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседА.е на двадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БОРЯНА П.
при участието
на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия
Иванка И. гр. дело № 4496 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 8442/13.06.2016 г., постановено по гр. д.
№ 52362/2012 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, е поставен на основА.е чл.349,
ал.2 ГПК в дял на Е.С.П. следния недвижими имот - апартамент № 6, находящ се в гр.
София, ул. „********, с площ 98, 10 кв. м, състоящ се от дневна, две стаи,
кухня и обслужващи помещения, ведно с прилежащо зимнично помещение № 6, с
полезна площ 14, 72 кв. м и заедно с прилежащи 8, 485% ид. ч. от общите части
на сградата, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.514.70.2.12, с предназначение жилище/апартамент, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.514.70, при условие, че в 6-месечен срок от влизане в сила на решението
заплати на Е.Т.П. сумата 16 654, 17 лв. и на В.Т.П. сумата 16 654, 17 лв.,
ведно със законната лихва върху тези суми. Отхвърлени са исковете с правно
основА.е чл.31, ал.2 ЗС, предявени от В.Т.П. срещу Е.С.П. и Е.Т.П. за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползването на процесния недвижим имот за периода
14.03.2012 г. до 04.12.2015 г., в размер 180 лв. месечно или общо 7 860 лв.,
съответно по 1/2 част от сумата срещу всяка от двете съделителки. Отхвърлено е
искането по чл.344, ал.2 ГПК на В.Т.П. за временно разпределение на ползването
на процесния имот до окончателното извършване на делбата. Е.С.П. е осъдена, на
основА.е чл.355 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата 2 664, 67 лева,
представляваща държавна такса в производството по делба. Е.Т.П. е осъдена на
основА.е чл.355 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата 666, 17 лв.,
представляваща държавна такса в производството по делба. В.Т.П. е осъден, на основА.е чл.355 ГПК, да заплати по
сметка на СРС сумата 980, 57 лв., представляваща държавна такса в
производството по делба и за иска по чл.31, ал.2 ЗС.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от съделителя В.Т.П., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Изводът на решаващия съд, че са налице
предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК по отношение на съделителката Е.П. е
необоснован. Съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно – техническа експертиза, макар да е установил, че редукцията от 10 % от
цената на жилището е субективна и без нормативна обосновка. Също така не е
обсъдил релевирА.те в тази насока доводи. По делото не се спори, че процесният
имот се е ползвал единствено от Е. и Е. П., както и че са били надлежно
поканени да му заплащат обезщетение. Също така жалбоподателят не е бил канен и
не му е предоставена реална възможност да ползва процесния апартамент съобразно
правата му в съсобствеността. Изводът на първоинстанционния съд, че не е
установено жалбоподателят обективно да е желаел да ползва имота, не е
обоснован, както и противоречи на формираната задължителна съдебна практика.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното съдебно решение, като изнесе делбения
имот на публична продан, да уважи претенцията му по чл.31, ал.2 ЗС, както и
искането му по чл.344, ал.2 ГПК за определяне кои от съделителите ще ползват
жилището и каква сума следва да заплащат на останалите за ползването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори от съделителите
– Е.С.П. и Е.Т.П., са депозирали писмени отговори на въззивната жалба, с която
я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК са доказА. в процеса от
ангажирА.те по делото гласни и писмени доказателства. Съдът е преценил
доказателствената стойност на заключенията по изслушА.те съдебно – технически
експертизи, като е съобразил спецификите на делбения имот, както и останалите
събрА. по делото доказателства. По делото е установено, че жалбоподателят е
имал ключ от имота и по никакъв начин е бил възпрепятстван да го ползва, поради
което правилно е отхвърлена претенцията му по чл.31, ал.2 ЗС. Молят съда да
потвърди обжалваното решение, като им присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на стрА.те, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и
чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В предмета на делото е включен иск за делба, предявен от Е.С.П. и Е.Т.П. срещу В.Т.П. относно апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „********, с площ 98.10 кв. м., състоящ се от дневна, две стаи, кухня и обслужващи помещения, ведно с прилежащо зимнично помещение № 6, с полезна площ 14.72 кв. м. и заедно с прилежащи 8.485% ид. ч. от общите части на сградата, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.514.70.2.12 с предназначение жилище/апартамент, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2 разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.514.70, при съседи съгласно схема № 29696/10.05.2012г. на СГКК - гр. София: на същия етаж - имот с идентификатор 68134.514.70.2.11, под обекта имот с идентификатор 68134.514.70.2.10 и над обекта- имот 68134.514.70.2.14, като съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване и прекратяване на съпружеска имуществена общност по отношение Е.С.П..С решение № ІІ-58-265/20.01.2014 г., постановено по гр. д. № 52363/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав, е допусната делба на процесния недвижим имот при следните квоти: за Е.С.П. – 4/6 ид. ч.; за Е.Т.П. – 1/6 ид. ч. и за В.Т.П. – 1/6 ид. ч.Преди провеждане на първото редовно открито съдебно заседА.е ответникът е предявил претенции по сметки по отношение на ищците за сумата от 7 860 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 14.03.2012 г. – 04.11.2015 г., по 180 лв. месечно, по равно от съделителките. Още с исковата молба ищцата Е.С.П. е отправила искане за възлагане на делбения имот.На 07.04.2009 г. ответникът В.П. е отправил нотариална покана до ищците Е. и Е. П. за уреждане на отношенията им във връзка със съсобствеността върху процесния недвижим имот. В случай, че не постигнал съгласие, отправя претенция за заплащане на месечен наем в размер на 200 лв. за собствената му идеална част, считано от месеца, който следва смъртта на наследодателя им. Отправена е покана ищците да се явяват на 24.04.2009 г. в 13.30 ч. в кантората на нотариус Ч. Б.. Нотариалната покана е връчена на 13.04.2009 г. на ищците.На 24.02009 г. е съставен констативен протокол от нотариус Ч. Б., съгласно който във връзка с горепосочената нотариална покана в 13.30 ч. са се явили В.Т.П. и Е.С.П., като Е.Т.П. не се е явила. В.П. е отправил предложение на Е.П. да изкупи собствената му 1/6 ид. ч. от процесния имот за сумата от 13 080 лв., както и да бъде допуснат до общото жилище, като разпределят ползването му. Е.П. е заявила, че не приема предложената цена, като представила оценка, изговена от Огнян Стефанов, съгласно която цената на имота възлиза на 41 500 лв., а неговата част е 6 916 лв. Предложила е да поделят цялото наследство, останало от общия им наследодател Т.Л.П., като уравни неговата част в апартамента с други активи – земеделски земи. Отказала е да го допусне в общото жилище да съвместно ползване и няма да му изплати поисканото обезщетение. В.П. е заявил, че оценката е зА.жена и не отговаря на пазарните цени, не е съгласен да продаде на тази цена. Принципно е съгласен да подели цялото наследство от общия им наследодател.На 02.07.2013 г. ищците са отправили нотариална покана до ответника, в която заявяват, че са му предоставили ключ и достъп до процесния имот, което е сторено през м.10.2012 г. в присъствието на свидетели. Има пълен достъп до имота. Заявяват, че може да посещава имота, когато пожелае и това е така от м.10.2012 г.С нотариална покана от 05.08.2013 г., връчена на 09.09.2013 г., жалбоподателят е заявил, че не отговаря на истината твърдението им, че през м.10.2012 г. е получил ключ от процесния апартамент, като никога не е бил канен за това, не е подписвал приемо – предавателен протокол или друг документ. Отново е отправил искане за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.От заключението на вещото лице инж. Д.Н.М. по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесня апартамент е 103 800 лв. В проведеното на 03.02.2016 г. открито съдебно заседА.е вещото лице е пояснило, че имотът се намира непосредствено до кв. „БА.шора“. В този район не са налице оферти, поради което вещото лице е ползвало оферти за кв. „БА.шора“, като не е ползвала данни за реални сделки. Избрала е онези оферти, които могат да се ползват като пазарни аналози. Вещото лице е отчело конкретното състояние на имота. По време на огледа вещото лице не е установило при преминаване на трамвай да се тресе сградата. Вещото лице е намалила с 10 % цената, тъй като е работило по офертни цени, които винаги се намаляват и се продават на по – ниска цена.Такава е обичайната практика. В близост до имота няма метростанция, минава трамвай. Експертното заключение е оспорено от всички съделители. В същото съдебно заседА.е от 93.02.2016 г. съделителкатаЕ.П. поддържа изявлението си, ме е предоставен ключ от апартамента на ответни и не възразява той да ползва имота. Пояснява, че с решение на ТЕЛК има право на самостоятелни сервизни помещения, а имотът има три стаи. Едната се ползва от нея, втората от дъщеря й, а третата е разнебитена.От допълнителното експертно заключение на вещото лице инж. Д. М. се установява, че за целия исков период от 14.03.2012 г. до 04.11.2015 г. пазарният наем за процесния апартамент възлиза на 15 833 лв. В проведеното на 06.04.2016 г. открито съдебно заседА.е вещото лице М. е пояснило, че е ползвала оферти, предлагА. от фирми, които се зА.мават с отдаване под наем на имоти. Не е разполагала с реални сключени сделки. Избрала е оферти за апартаменти със сходни технически характеристики. Разликите са отчетени с корекционен коефициент. Няма имот, който напълно да съвпада с процесния. Обичайният коефициент, който се прилага за офертните цени, е 10 %. Той не е нормативно установен и е по преценка на оценителя.Допълнителното експертно заключение е оспорено от ответника, тъй като приложеният коефициент от 10 % е субективен и не се базира на никакви обективни данни и нормативно установени положения. Допълнителното заключение е оспорено и от ищцовата страна, тъй като не е съобразена спецификата на имота и офертите, които са предложени не са за сходни с процесния имот.От заключението на вещото лице инж. П.Я.по изслушаната повторна съдебно – техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на имота е в размер на 96 050 лв. Вещото лице е пояснило в проведеното на 06.04.2016 г. открито съдебно заседА.е, че зА.жението на офертните цени с 10 % е в рамките на допустимата преценка. Няма нормативен или обективен критерий. Счита, че имотът не е атрактивен, предвид състоянието му. Повторното експертно заключение е оспорено отЕ.и В. П., като считат, че не е обективна.От показА.ята на разпитаната по делото свидетелка А.И.Д. се установява, че познава В.П. от 2010 г. През 2011 г. са заживели на семейни начала и имали дете на една година. Живеели в нейния апартамент трета година. Знае, че В. ***, в близост до Сточна гара. Знае, че той няма ключ, както и няма достъп до този апартамент. Той се ползвал от втората съпруга на баща му и нейната дъщеря. Знае, че В. е кА.л многократно да му предоставят ключ от апартамента, тъй като водил непрекъснато телефонни разговори с тях. Свидетелката е присъствала на някои от тях. Той не е получил достъп до апартамента, както и ключ. В. пътувал често в чужбина. Пътували винаги заедно, тъй като работили през лятото сезонна работа. От средата на 2012 г. заминали в Норвегия, като се върнали за коледните празници. Последният му разговор провел при пуснат високоговорител, а за останалите разговори свидетелката чула отговора на В. и виждала настроените му. Последният телефонен разговор е бил през 2015 г. Повечето пъти разговарял с втората съпруга на баща му.От показА.ята на свидетелката Р.Х.П.се установява, че познаваЕ.и В.П.. Живеела над апартамента на семейство П., на тавана. Живеела от 1992 г. Когато отишла да живее таз, в апартамента живеели бабата и дядото на В., Е., баща му Т. и сестра му Е.. Бащата на В. починал на 17.01.2007 г. На същата дата съпругът на свидетелката имал рожден ден. Когато Т. починал, в апартамента живеела съпругата и дъщеря му. Свидетелката е виждала В., когато идвал в имота. Не е живял постоянно там. Когато се нанесла, също не живеел постоянно там. От 1992 г. го е виждала многократно да идва, да отключва или да заключва апартамента, като не може да посочи точни дати, както и дали наскоро е идвал в имота. Когато свидетелката е ходила в дома на Е., е заварвала В.. Пред СРС е разпитан свидетеля А.Г.М.. От показА.ята му се установява, че познава В., заедно са израснали като деца, били съученици и поддържали редовно връзка. Свидетелят живеел в кв. „Младост“ над 10 години, а преди това живеел в кв. „Надежда“. Свидетелят е ходил в апартамента на ул. „Козлодуй“, към Сточна гара, когато бил жив баща му. Ходил е и когато починал баща му. В. нямал никакъв достъп до имота. Колкото пъти ходели, толкова пъти не му отваряли вратата. Ходили заедно 3 – 4 пъти, като следно е ходил през 2015 г. Заедно били на кафе и решили да отидат до имота Звънели на вратата, но никой не им отворил. Свидетелят не знае дали е имало някой в апартамента. Предишните пъти се чували шумове в апартамента. Когато е звънял по телефон, не е успявал да се свърже. Свидетелят не знае дали по принцип говори с останалите съделителки. Когато отишли в имота, В. е нямал предварителна уговорка. Отишли, защото били наблизо. В. споделял на свидетеля, че апартаментът се руши и се ядосвал от това. Споделял, че няма как да влезе в имот, тъй като няма ключ от него. Преди време споделил със свидетеля, че иска да се уговори да влезе в имота, но пак не го пуснали. През 2015 г. есента В. се върнал от чужбина и ходили заедно до имота. Не знае дали е имал предварителна уговорка. Искал да отиде, тъй като години наред не го допускали. В. често пътувал в чужбина, където работи сезонна работа. Почти през цялата 2012 г. не бил в България, след което през м.02., м.03. заминал. Процесният апартамент се намирал на третия етаж, под таванските помещения. Качили се пеша. Свидетелят не е обърнал внимА.е дали има асансьор или няма. Имало два входа – един отпред и един отзад. Свидетелят не познавал втората съпруга на баща му. Представено е удостоверение от 23.11.2015 г., издадено от МВР – СДВР – Сектор „Български документи за самоличност“, съгласно което за периода 01.01.2005 г. – 27.11.2015 г. за В.Т.П. има регистрирА. 57 броя преминавА.я през ГКПП.Във въззивното производство е изслушана съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Е. Ц.. От заключението му се установява, че пазарната наемна цена за исковия период възлиза на 16 004 лв., а към датата на изготвяне на експертното заключение наемът възлиза на 550 лв. месечно. Пазарната стойност на апартамента е 121 735 лв. В проведеното на 20.10.2017 г. открито съдено заседА.е вещото лице е уточнило, че офертните цени не се вземат направо, а се прави съпоставка. В случаите, когато състоянието на апартамента е по – лошо, офертата се намалява, а когато е по – добро, се увеличава. Няма нормативно установен размер на тези коефициенти. В конкретния случай е съобразил конкретните особености на имота и въз основа на тях е определил коефициентите. ОпредЕ.та експертна оценка е по – висока, тъй като от м.12.2016 г. има значително повишение на цените, което достига от 20 до 30 процента.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивнят установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
По релевирА.те доводите във въззивната жалба за
нарушение на процесуалния закон при избиране на способа за извършване на
съдебната делба:
Във втората фаза на делбата следва да се определи
способа за ликвидиране на имуществената общност. Делбата се извършва в рамките
и обхвата на постановеното съдебно решение по допускането й. С последното се
установява със силата на пресъдено нещо между кои лица и за кои имоти се
извършва тя и какви са частите на всеки съделител.
В случая до делба е допуснат недвижим имот, който е
неподеляем. Искането на съделителката Е.П. за възлагане на допуснатия до делба
имот е своевременно направено – още с исковата молба, предвид нормата на
чл.349, ал.4 ГПК.
В нормата на чл.349, ал.2 ГПК е регламентирано, че ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Тази норма е
идентична с чл.288, ал.3 ГПК (отм.). Ето защо задължителните разяснения, дадени
с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, са приложими и в
разглеждА.я случай (решение № 223/12.10.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г. на ВКС,
ГК, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). С посоченото тълкувателно
решение е разяснено, че основното законово изискване
е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Недвижимият
имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение
да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изисквА.ята на чл.40 ЗУТ и т.30 ДР на ЗУТ (ДВ, бр. 1/2002 г.), както и от същия да не могат да се
обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изисквА.ята на чл.203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя
отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието
при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на
наследодателя. От обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена
всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на
наследяване. За да е изпълнено изискването сънаследникът да е живял в
съсобственото жилище, следва да е налице трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение.
В разглеждА.я случай се установи
осъществяването на всички елементи от посочения сложен фактически състав, регламентирА.
в чл.349, ал.2 ГПК. Допуснатият до делба имот е жилище, за което липсва спор,
че е неподеляемо. Съсобствеността между стрА.те е възникнала в резултат на
наследяване – юридическият факт, който е основА.е за възникване на
съсобственост е смъртта на общия наследодател, която е довела до прекратяване
на съпружеската имуществена общност, както до наследствено правоприемство. При
смесена съсобственост съсобствеността възниква на основА.е различни юридически
факти. От показА.ята на разпитА.те пред СРС свидетели се установи, че
преживялата съпруга на общия наследодател трайно е живяла в делбения имот, ползвала е същия по предназначение – за
задоволяване на жилищните й нужди, както и при откриване на наследството
същата е живяла в жилището на
наследодатевля. СтрА.те не спорят относно обстоятелството, че преживялата
съпруга не притежава друго жилище, в каквато насока е и представената справка
от Службата по вписвА.ята. Останалите съделители не са заявили възлагателни
претенции по разглеждА.я ред.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че са налице всички законоустановени изисквА.я, очертА. в нормата на
чл.349, ал.2 ГПК, за възлагане на делбения имот на съдебителката Е.П.. Ето защо
като е определил делбата да се извърши чрез възлагане на допуснатия до делба
имот на посочената съделителка, решаващият съд не е допуснал нарушение на
процесуалния закон.
Неоснователен е релевирА.я от
жалбоподателя довод, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на
публична продан. За да бъде изнесен на публична продан, имотът следва не само
да е неподеляем, но и да не може да бъде поставен в един от дяловете, съгласно
изискването на чл.348 ГПК. В случая се установи, че е налице възможност за
възлагане на неподеляемото жилище, което се явява абсолютна пречка за изнасяне
на имота на публична продан.
При възлагане на допуснатия до делба имот
следва дяловете на останалите съделители да се уравнят с пари, доколкото не са
допуснати до делба други имоти. Пред първата и настоящата инстанция са изслушА.
три съдебно – технически експертизи. Вещите лица са дали обосновА., обективни и
компетентни заключения. Не е необходимо използвА.те от тях коефициенти да са
изрично нормативно установени. Същите се ползват от вещите лица, при
съобразяване на обичайните отклонения между офертните цени и продажните цени по
реално сключените сделки. За уравняване дяловете на останалите съделители
въззивният съд възпирема експертното заключение на вещото лице инж. Е. Ц., тъй
като същото отразява актуалната пазарна цена на имота и съответно отразява
движението на пазарните цени. Същото не е оспорено от стрА.те, обстойно е
обосновано и съдът го възприема изцяло.
Тъй като пазарната стойност на допуснатя
до делба имот възлиза на 121 735 лв., на останалите съделители следва да
се присъди за уравняване на дяловете сумата от по 20 289, 17 лв.,
съобразно участието им в съсобствеността.
По изложените съображения решението в
частта, с която допуснатия до делба апартамент е поставен в дял на
съделителката Е.С.П., като на останалите съделители е присъдена сумата от
16 654, 17 лв., следва да се потвърди, като на останалите съделители
следва да присъди сумата от още 3 635 лв. за уравняване на дяловете им.
Върху тази сума следва да се присъди
законната лихва. Тъй като вземането за уравнение на дела на съделител в
производството по извършване на делбата е в корелативна зависимост от способа
поставяне в дял на единия съсобственик на неподеляем имот, същото възниква от
момента на влизане в сила на решението за извърщване на делбата по реда на
чл.349, ал.2 ГПК. С оглед на това от този момент вземането за уравнение е
определено по размер и изискуемо, поради което и на основА.е чл.84 ЗЗД от него
възниква и задължението за лихва за забава. В този смисъл е решение №
174/07.04.2011 г. по гр. д. № 482/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение №
683/06.01.2011 г. по гр. д. № 1367/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК и др. Ето защо върху допълнително определените суми за
уравнение дяловете на останалите съделители следва да се присъди законната
лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане.
По релевирА.те доводи във въззивната жалба
за необоснованост на решението относно претенцията по сметки, както и
нарушаване на материалния закон:
Искането на жалбоподателя за сметки е
своевременно направено, в рамките на установения в чл.346 ГПК срок – в първото
заседА.е след допускане на делбата.
Вътрешните отношения между съсобствениците, които
възникват по повод използването на общата вещ, са регламентирА. в нормата на
чл.31 ЗС. Същата установява правото на всеки съсобственик да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея според правата им. В случай, че общата вещ се ползва само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. С оглед на това
основателността на предявеното искане за сметки се предпоставя от наличието на
следните елементи от правопораждащия фактически състав, които следва да
участват в условията на кумулативност: наличието на съсобственост; използване
на съсобствената вещ само от останалите съделители; изпращане на писмено искане
да си служи с вещта.
Наличието на съсобственост между стрА.те е установено
с влязлото в сила съдебно решение, постановено в първата фаза на съдебната
делба, по допускането й. Също така жалбоподателят е отправил нотариална покана
до останалите съделители, като не разпределят съвместното ползване на имота,
същите да му заплащат месечно обезщетение в размер на 200 лв., за притежаваната
от него идеална част от процесния имот.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/02.11.2012
г. по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ВКС, ОСГК, личното ползване по смисъла
на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
огрА.чава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно права им,
без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Жалбоподателят релевира довод, че е необоснован изводът
на решаващия съд, че не е установено да е желаел да ползва процесния имот. В
случая в получената от съделителките Е. и Е. П. нотариална покана изрично е
обективирано желА.ето на жалбоподателя да разпределят ползването на имота и ако
не постигнат съгласие за това, да заплащат обезщетение за лишаването му от
ползване на имота. В тази насока са и показА.ята на разпитА.те пред СРС
свидетели А. Д. и А.М., от които се установи, че жалбоподателят е търсил
контакт с останалите съделители, за да му бъде осигурена възможност да ползва
имота.
За да се освободи от отговорност, ползващите
вещта съсобственици следва да предложат на другия съсобственик да ползва вещта
лично според правата му в съсобствеността, както и да му осигурят възможност
реално да упражнява това свое право (решение № 269/18.10.2013 г. по гр. д. №
1282/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
горепосоченото тълкувателно решение и др.).
От събрА.те по делото доказателства не би могло да се
направи обоснован извод, че на жалбоподателя е предоставен ключ от имота и той
е имал възможност реално да го ползва съобразно участието му в съсобствеността.
Не се установи, че той е допуснат в имота – че е имал свободен и безпрепятствен
достъп до него, оставил е свои вещи там и е могъл реално да ползва имота по
предназначението му и съобразно обема на правата му. Свидетелката Р.П. дава
показА.я, че от 1992 г. е виждала жалбоподателя в имота, както и че същият е
отключвал и заключвал апартамента. ПоказА.ята й не кореспондират с тези на
свидетелите А. Д. и А.М., че жалбоподателят не е разполагал с ключ, търсил е
контакт с останалите съделители, но не е допуснат до имота. ПоказА.ята на
свидетелката П. се отнасят за отдалечен във времето начален момент – от 1992
г., което разколебава тяхната достоверност и съответно тяхната доказателствена
стойност.
Ответниците по жалбата са се позовали в изпратената до
жалбоподателя нотариална покана, че са му предоставили ключ от имота през
м.10.2012 г., като жалбоподателят е изпратил нотариална покана, с която оспорва
това твърдение. Доказателства във връзка с предаване на ключа от имота на
жалбоподателя и момента, в който е сторено това, не са ангажирА. по делото.
Следва да се отбележи също така, че макар в първото
редовно съдебно заседА.е от втората фаза на съдебната делба Е.П. да е декларирала,
че няма нещо против жалбоподателят да ползва апартамента, същата е изтъкнала
обстоятелството, че няма как да ползва сервизните помещения, тъй като съобразно
ЕР на ТЕЛК има право но самостоятелни сервизни помещения. Такова решение на
ТЕЛК не е представено. Същевременно изявлението на посочената съделителка сочи
на нежелА.е да се осигури възможност на жалбоподателя реално да упражни правото
си да ползва съсобствената вещ лично според правата си.
По изложените съображения съдът счита, че
жалбоподателят е доказал всички елементи от правопораждащия фактически състав
на претендираното от него вземане за обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот според правата му.
Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който
ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. Съгласно заключението на вещото лице инж. Е. Ц. наемът за процесния
имот за периода 14.03.2012 г. – денят, който следва получаването на
нотариалната покана, до 04.11.2015 г., момента на предявяване на искането за
сметки, възлиза на 16 004 лв. Участието на жалбоподателя в съсобствеността
е 1/6 ид. ч., поради което общият размер на дължимото от ответниците
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС възлиза на 2 667, 33 лв. Тази сума се дължи
от останалите съделители, съобразно тяхното участие в съсобствеността, а
именно: Е.П. дължи 2 133, 87 лв., а Е. П. – 533, 46 лв.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат частично, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения иск с правно основА.е чл.31, ал.2 ЗС срещу Е.П. за сумата от
2 133, 87 лв., а срещу Е.П. за сумата от 533, 46 лв. следва да се отмени,
като исковете следва да се уважат в посочените размери, а в частта, с която са
отхвърлени исковете до пълните предявени
размери от по 3 930 лв. срещу всяка от съделителките следва да се
потвърди.
По релевирА.те доводи за нарушение на
процесуалния закон при отхвърляне на искането за привременна мярка:
По реда на чл.344, ал.2 ГПК съдът може да
постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до
окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащА.
между съделителите срещу ползването. По този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имота, предмет на делбата, до приключване на
делбеното производство. Жалбоподателят е отправил искане за определяне на
привременна мярка в последното съдебно заседА.е пред СРС.
По делото се установи, че делбения имот се
ползва от ответниците по жалбата. Не е доказано обаче наличието на реална възможност
за разпределението на ползването, която
да не създаде съществени неудобства. Ето защо следва да се приеме, че жилището
не би могло едновременно да се ползва от всички съделители. С оглед на това искането
на жалбоподателя - ответник за разпределение на ползването на делбения имот до
окончателното извършване на делбата е неоснователно. Това обаче не обуславя
неоснователност на претенцията на съделителя. Ползването на жилищния имот
единствено от ответниците по жалбата е основА.е същите да заплаща на жалбоподателя
суми срещу ползването. При определяне на техния размер следва да се съобрази
заключението на вещото лице инж. Е.Ц., тъй като същото отразява актуалните цени
на средния месечен наем за делбения имот. Същият възлиза на 367 лв. Доколкото
жалбоподателят притежава 1/6 ид. ч. от имота, същият има право на обезщетение в
размер на 61, 16 лв. То се дължи от останалите съделители, съобразно участието
им в съсобствеността, а именно: 48, 93 лв. – от Е.П. и 12, 23 лв. – от Е.П.. Тази
привременна мярка няма характера на обезщетение за лишаване от ползване на
делбения имот за предходен период от време, за разлика от разгледаната по –
горе претенция за сметки с правно основА.е чл.31, ал.2 ЗС. Ето защо началният
момент на плащането на така определените суми е моментът от влизане в сила на
определението до приключване на делбеното производство с влязъл в сила съдебен
акт. Съгласно трайната съдебна практика определянето на привременна мярка
подлежи на двуинстанционен контрол, тъй като с него не се прегражда по –
нататъшното развитие на делото, както и не се разрешава по същество
материалноправен въпрос, свързан с предмета на делото. Даденото разрешение с
опредЕ.та привременна мярка има временен характер, като в рамките на делбеното
производство може да бъде пререшен от съда (определение № 503/25.10.2011 г. по
ч. гр. д. № 427/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО; определение № 313/28.04.2014 г. по ч.
гр. д. № 2225/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора ответниците по жалбата следва
да заплатят на жалбоподателя сумата от 68, 35 лв. – заплатена държавна такса,
съразмерно с уважената част от жалбата.
На основА.е чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по жалбата
следва да се присъди сумата от по 1 345 лв., представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство.
В тежест на ответниците по иска с правно основА.е
чл.31, ал.2 ЗС следва да се възложи сумата от 106, 70 лв. – държавна такса,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението в частта, с която в тежест на ищеца по иска
с правно основА.е чл.31, ал.2 ЗС е възложена държавна такса в размер над 873,
87 до 980, 57 лв. следва да се отмени.
На основА.е чл.355 ГПК Е.П. и В.П. следва да заплатят
по сметка на СРС държавна такса в размер на още 145, 40 лв., а Е.П. – още 581,
60 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8442/13.06.2016 г., постановено по гр. д. № 52362/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
58 състав, в ЧАСТТА, с която е
поставен, на основА.е чл.349, ал.2 ГПК, в дял на Е.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, следния недвижими имот - АПАРТАМЕНТ
№ 6, находящ се в гр. София, ул. „********, с площ 98, 10 кв. м, състоящ се от
дневна, две стаи, кухня и обслужващи помещения, ведно с прилежащо ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, с полезна площ
14, 72 кв. м и заедно с прилежащи 8, 485% ид. ч. от общите части на сградата,
заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.514.70.2.12, с
предназначение жилище/апартамент, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.514.70, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6 - месечен срок от
влизане в сила на решението заплати на Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 16 654, 17 (шестнадесет
хиляди шестстотин петдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) лв., ведно
със законната лихва от влизане на решението в сила и на В.Т.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 16 654, 17 (шестнадесет
хиляди шестстотин петдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) лв., ведно
със законната лихва, считано от влизане на решението в сила; Отхвърлен е искът
с правно основА.е чл.31, ал.2 ЗС, предявени от В.Т.П., ЕГН **********, срещу Е.С.П.
ЕГН ********** за сумата над 2 133, 87 (две хиляди сто тридесет и три лева и осемдесет и седем
стотинки) лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 14.03.2012
г. - 04.12.2015 г. до пълния предявен размер от 3 930 (три хиляди деветстотин и
тридесет) лв., както и е отхвърлен искът с правно основА.е чл.31, ал.2
ЗС, предявени от В.Т.П., ЕГН **********,
срещу Е.Т.П. ЕГН ********** – за сумата
над 533, 46 (петстотин тридесет и три
лева и четиридесет и шест стотинки) лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 14.03.2012 г. -
04.12.2015 г. до пълния предявен размер от 3 930 (три хиляди деветстотин и
тридесет) лв.
ОСЪЖДА Е.С.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. П.И.Л. - Г., да заплати на Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес *** – адв. К.Т. – Д.и да заплати на В.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес ***2 – адв. П.И., сумата от още 3 635 (три
хиляди шестстотин тридесет и пет л) лв., в 6
– месечен срок от влизане на решението в сила, представляваща уравнение на
дяловете им след прекратяване на съсобствеността, ведно със законната лихва,
считано от влизане на решението в сила.
ОТМЕНЯ решение № 8442/13.06.2016 г., постановено по гр. д. №
52362/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
иска, с правно основА.е чл.31, ал.2 ЗС, предявени от В.Т.П., ЕГН **********, срещу Е.С.П. ЕГН **********, за сумата от 2 133, 87 (две хиляди сто тридесет и три лева и осемдесет и седем
стотинки) лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 14.03.2012
г. - 04.12.2015 г., отхвърлен е иска с правно
основА.е чл.31, ал.2 ЗС, предявени от В.Т.П., ЕГН **********, срещу Е.Т.П.
ЕГН ********** – за сумата от 533, 46 (петстотин тридесет и три лева и
четиридесет и шест стотинки) лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 14.03.2012 г. -
04.12.2015 г., отхвърлено е искането по чл.344, ал.2 ГПК на В.Т.П., ЕГН **********,
за временно разпределение на ползването на делбения имот до окончателното
извършване на делбата, както и В.Т.П., ЕГН **********, е осъден да заплати на основА.е
чл.355 ГПК сумата над 873, 87 (осемстотин седемдесет и три
лева и осемдесет и седем стотинки) до
980, 57 (деветстотин и осемдесет
лева и петдесет и седем стотинки) лв., представляваща държавна такса, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.С.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. П.И.Л. - Г., да заплати на В.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес ***2 – адв. П.И., сумата от 2 133, 87 (две
хиляди сто тридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 14.03.2012
г. - 04.12.2015 г., на основА.е чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. К.Т. –Д., да заплати на В.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес ***2 – адв. П.И., сумата от 533, 46 (петстотин тридесет и три лева и
четиридесет и шест стотинки) лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 14.03.2012 г. -
04.12.2015 г., на основА.е чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Е.С.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. П.И.Л. - Г., да заплаща на В.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес ***2 – адв. П.И., сумата от 48, 93 (четиридесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки) лв. месечно,
на основА.е чл.344, ал.2 ГПК, считано от влизане в сила на решението в частта
на привременната мярка до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. К.Т. –Д., да заплаща на В.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес ***2 – адв. П.И., сумата от 12, 23 (дванадесет лева и двадесет
и три стотинки) лв. месечно, на
основА.е чл.344, ал.2 ГПК, считано от влизане в сила на решението в частта на
привременната мярка до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Е.С.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. П.И.Л. - Г., да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от още
581, 60 (петстотин осемдесет и един
лева и шестдесет стотинки) лв., на основА.е чл.355 ГПК, представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. К.Т. –Д., да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от още 145, 40 (сто четиридесет и пет лева и четиридесет
стотинки) лв., на основА.е чл.355 ГПК, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА В.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***2
– адв. П.И., да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от още 145, 40 (сто четиридесет и пет лева и четиридесет
стотинки) лв., на основА.е чл.355 ГПК, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Е.С.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. П.И.Л. – Г. и Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** –
адв. К.Т. –Д., да заплатят на В.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес ***2 – адв. П.И., сумата от 68, 35
(шестдесет и осем лева тридесет и пет стотинки) лв., на основА.е чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство, съразмерно с
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА В.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***2
– адв. П.И., да заплати на Е.С.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. П.И.Л. – Г. и Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** –
адв. К.Т. –Д., сумата от по 1 345 (хиляда
триста четиридесет и пет) лв. на всяка от тях, на основА.е чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено възнаграждение за по един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на стрА.те във въззивното производство.
ОСЪЖДА Е.С.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. П.И.Л. – Г. и Е.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** –
адв. К.Т. –Д., да заплатят по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 106, 70 (сто и шест лева и седемдесет
стотинки) лв., представляваща държавна такса за уважената част от иска по
чл.31, ал.2 ЗС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на стрА.те,
при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на основА.е чл.280, ал.3, т.1 ГПК, като в
частта на привременната мярка е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.