О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11.04. 2018 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд гражданско отделение,
На единадесети април 2018 година,
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
като
разгледа докладваното от председателя,
гр.д.
№ 112 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по мотивирано искане от Комисията
за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/, представлявана от председателя й Пламен Димитров, с адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 17, ет. 1, БУЛСТАТ
*********, срещу К.Н.И. *** и
Х.А.М. ***,
на основание чл. 74 от Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/. Иска се отнемане на
имущество на стойност 157
806
лв.
Ищецът основава иска си на установените в производството
по цитирания закон факти, относно образувано наказателно производство против
ответника и придобитото от него и фактическата му съпруга имущество, което е на
значителна стойност и за което не били установени законни източници.
Ответниците, в срока за отговор на исковата молба
оспорват иска по неговата допустимост и по основание.
Делото е във фазата след приключване на съдебното дирене
и в срока за произнасяне на решението.
С определението си по чл. 140 от ГПК, съдът се произнесе
по допустимостта на иска, като прие, че същият е допустим.
Към момента на постановяване на този съдебен акт, съдът
се основаваше на трайно установената съдебна практика, която по отношение и на двата действащи до този момент закони,
уреждащи материята за отнемане на имущество от незаконна дейност, възприемаше
становището, че всички срокове във фазата по предварителната проверка са
инструктивни.
Тази съдебна практика беше трайно установена и в
писмените бележки на процесуалния представител на ищеца тя е цитирана подробно.
Към настоящия момент обаче, в едно от последните си
решения, макар и постановено по ЗОПДИППД/отм./, ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК,
е постановил, че сроковете по предварителната проверка в производството по
отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, са преклузивни. Макар
тези решения към настоящия момент да нямат задължителен характер за съдилищата
от по-ниско ниво, то промяната в тълкуването е драстична и следва да се има
предвид.
В мотивите си по решение № 323 от 18.01. 2018 г., съставът
на четвърто ГО на ВКС, по гр.д. № 5291/2016 г., излага становището, че с оглед
изключителния санкционен характер на производството по отнемане на имущество,
придобито от престъпна дейност и ограниченията на правото на собственост, които
се търпят, сроковете по извършване на предварителната проверка и тези за
вземане на решение дали производството да продължи в съдебна фаза, са
преклузивни. Макар настоящото производство да е по следващия приет закон -
ЗОПДНПИ/отм./, то между двата има изключително големи прилики, особено що се
отнася до фазата на предварителната проверка. Има и съществени разлики. Те
обаче са в друга насока.
В останалата част, по отношение на това как приключва
фазата по предварителната проверка, разпоредбите са сходни, като има разлика в
продължителността.
Както ЗОПДНПИ, така и ЗОПДИППД уреждат органите за
установяване на незаконно придобито имущество - Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество и нейните териториални звена –Дирекции и са
посочени правомощията им, както и са регламентирани трите основни етапа на
развитие на законовата процедура и тяхната продължителност. Производството и по
двата закона е единно, но осъществяващо се в относително самостоятелно
обособени фази, както следва: 1./ провеждане на предварителна проверка; 2./
внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане
на обезпечителните мерки и 3./ съдебно производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество.
Регламентация на началото, края и продължителността на
отделните фази е дадена с особените процесуални разпоредби.
Проверката по чл. 21 - 36 ЗОПДНПИ предхожда производството за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се
поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. Извършва се от органите на
Комисията по чл. 13, ал. 1 ЗОПДНПИ. Предмет на
проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването
на имуществото на проверяваното лице за определен от закона срок (чл. 28, във връзка с чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ). Проверката започва
с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на
възникнало законово основание за провеждането й. За начална дата на проверката
по правилата на чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от АПК, чл. 6, ал.1 и чл. 125, ал.1 от ГПК, следва да се счете
датата на постъпване на уведомлението от сезиращия орган - съответния прокурор.
Проверката продължава до една година, като този срок може да бъде удължен само
по изключение и еднократно с не повече от шест месеца-така чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ. Законът е установил по
императивен начин максималната продължителност на срока за проверка – до една
година /чл. 27, ал.1 /, т.е. тя може да приключи и преди това. В разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗОПДНПИ изрично е
посочено,че Комисията следва да приеме решение за удължаване срока на
проверката по чл. 27 от ЗОПДНПИ, т.е. не е допустимо
проверката да продължава фактически и след изтичане на едногодишния срок, а
еднократното постановяване на решение по чл. 11, т. 2 за удължаване срока на
проверката е условие за допустимостта й и след изтичане на едногодишния срок .
Крайният резултат от проверката дава основание на Комисията да вземе решение
дали да внесе в съда искане за обезпечение на бъдещия иск за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество, когато са събрани достатъчно
данни, обосноваващи предположението, че е налице незаконно придобито имущество,
или да откаже образуването на производство и прекрати проверката, когато такива
данни няма (чл. 37, ал. 1 и 5 от ЗОПДНПИ).
Когато намери, че от проверката са събрани достатъчно
данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е
незаконно придобито, Комисията взема решение и съответно - внася в съда искане
за обезпечаване на бъдещия иск. С налагането на обезпечителните мерки започва
производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество. От този момент проверяваните лица, съответно разполагат с възможността
да се запознаят със събраните доказателства, да правят възражения и да
представят насрещни доказателства, да ползват адвокатска защита (чл. 60, ал. 1, ал.2 и ал.4 от ЗОПДНПИ). Продължителността на този
етап на процедурата не може да е повече от три месеца –така чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ. Съдът отменя
обезпечителните мерки, ако служебно или по искане на заинтересованите лица
установи, че искът е предявен след изтичането на тримесечен срок от налагането
им –така чл. 74, ал. 4 от ЗОПДНПИ.
Решенията си по чл. 11, т.1-4 от ЗОПДНПИ за удължаване на срока за
проверката, прекратяване на проверката, отказ за образуване на производство,
респ.образуване на производство по ЗОПДНПИ, което включва внасяне в съда на
искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, Комисията постановява въз основа на
мотивиран доклад на директора на съответната териториална дирекция –така чл. 27, ал. 4, 37, ал. 1, чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ. Срокът за изготвяне на
докладите е едномесечен – съответно по чл. 27, ал. 4 от ЗОПДНПИ, считано от
приключване на проверката, респ. по чл. 61, ал. 1 от ЗОПДНПИ, след обсъждане на
възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него
доказателства. Едномесечен е срокът за приемане на решение от Комисията, считано
от внасяне на доклада - чл. 61, ал. 2 от ЗОПДНПИ. Обстоятелството, че не е
посочен срок за приемане на решение от Комисията в случаите на депозиран доклад
по чл. 27, ал. 4 от ЗОПДНПИ, не означава, че
законът допуска да бъде отлагано неограничено във времето произнасянето на
органа. Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата сочи, че
законодателят свързва началото на срока с фактическото приключване на
конкретната проверка/което може да настъпи и преди изтичане на сроковете по чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ/. В случай, че законодателят е
целял сроковете за произнасянето на органа да не са част от общата
продължителност на съответната фаза, то би посочил, че органът следва да се
произнесе в едномесечен срок от изтичането на сроковете по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ. Този извод, безспорно
следва и при сравнение със сроковете, установени в разпоредбите на чл. 57, ал. 4, чл. 60, ал.2 и чл. 61, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ за всички страни /
проверяваното лице и органите/ в подготвителната фаза след налагане на
обезпечителните мерки.
Аналогични са разпоредбите и в предшестващия закон –
ЗОПДИППД. Имено по тази причина и настоящият състав на съда възприема
изложеното в мотивите на цитираното решение на ВКС като приложими и по
отношение на ЗОПДНПИ:
Максималната продължителност на двете фази: 1./
провеждане на предварителна проверка и 2./действия след налагане на
обезпечителните мерки и до образуване на
съдебно производство, е уредена с
императивни правни норми и е съответно
до 1 година/1 година и 6 месеца/. Касае се до срокове, които по правната
си природа са преклузивни, тъй като не е
допустимо да се извършват действия след изтичането им.
Какви са относимите факти по делото във връзка с това
тълкуване.
На първо място съдът следва да посочи, че ищецът не е
предоставил на съда абсолютно всички относими по въпроса материали от своята
преписка, въпреки че по искане на ответниците всички документи бяха представени и в оригинал. Но и наличните по
делото и извършената от съда служебна справка са достатъчни.
На л. 49 от делото е приложен протокол за започване на
проверка от 14.08. 2015 г. на КОНПИ, по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ, на базата на
уведомление от ОП гр. Шумен, с дата от 10.08. 2015 г. Писмото, на л. 50 от
делото, уведомява дирекцията не за започване на досъдебното производство или за
повдигане на обвинение спрямо К.И., а за вече приключило наказателно
производство и то със споразумение. Досъдебното производство е било образувано
през 2013 г. под номер 16. А в
съдържанието си самото писмо посочва информация за входящ номер от 27.03. 2015
г./възможно е това да е било запитване от дирекцията за хода на
производството/. Би следвало още през 2013 г. дирекцията да е уведомена, но в
тази връзка съдът не разполага със съответните доказателства.
Няма каквито и да било доказателства за законно
удължаване на срока на проверката след изтичането на едногодишния срок на
10.08. 2016 г. Няма приложен и доклад по чл. 37 от закона, на базата на който
следва да се приеме решение дали производството следва да продължи в съдебна
фаза, с налагане на обезпечителни мерки. Единственото доказателство, от което е
видно приключването на проверката, е определението на ТОС от 14.02. 2017 г. за
налагане на обезпечителни мерки по отношение имуществото на ответниците. Делото
е образувано в деня на произнасяне на съда. От служебно направената справка в
деловодството на ТОС по ч.гр.д. № 42/ 2017 г. се установява, че ищецът цитира
свое решение от 09.02. 2017 г. за образуване на производство по закона и
внасяне на искане за обезпечение. Това решение обаче е приложено по ч.гр.д. № 42/ 2017 г. на ТОС, но не и по настоящото дело. Съдържащата се в него
информация за хода на производството също внася объркване по отношение на това кога
дирекцията е уведомена за повдигнатото обвинение спрямо К.И./там се посочва
дата 27.03. 2015 г./. А споразумението е одобрено на 10.06. 2014 г. от ШОС – л.
54 от делото.
Ако се приеме, че началото на първата фаза на
производството по предварителната проверка е на 27.03. 2015 година, то до
внасянето на искането за обезпечение, тази фаза е продължила над 1 година и 10
месеца. Ако се приеме, че датата е 10.08. 2015 г. продължителността е 1 година, 6 месеца и 3 дни. А ако уведомлението е
изпратено още през 2013 година – продължителността ще е повече от 3 години.
И в двата случая фазата на предварителната проверка, до
внасянето в съда на искането за обезпечение е продължила повече от една година,
какъвто в случая е законният срок, без да има надлежно удължаване. Съобразно
цитираното по-горе тълкуване, че този срок е преклузивен, извършването на
всякакви действия както по обезпечението, така и по внасянето в съда на
исковата молба, е недопустимо.
Предвид на това съдът намира, че производството по делото
е образувано по недопустима искова молба и следва да се прекрати.
На ответниците следва да бъдат присъдени разноските за
един адвокат и тези за събиране на доказателства.
По изложените съображения,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на КПКОНПИ, по настоящото гр.д. № 112/ 2017 г.
на ТОС, заведена по реда на чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ, против К.Н.И. и Х.А.М.,***,
като НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА
КПКОНПИ, седалище гр. София, представлявана от Пламен Димитров, с адрес за
призоваване гр. Варна, ул.“Алеко Константинов“ № 17, ет. 1, да заплати на К.Н.И.
***, ЕГН **********,***, представляван от адвокат Д. М., сумата от 5190 лв. /пет
хиляди сто и деветдесет лева/, направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.