№ 1895
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-004139 от
13.05.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Х. В. Д.., ЕГН: **********, с адрес – ***
1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е нищожно
поради липса на компетентност и форма, евентуално незаконосъобразно
превратно упражняване на правомощия, неправилно прилагане на
материалния закон и допуснати процесуални нарушения в производството.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице
съществени процесуални нарушения. Още посочва, че в административната
1
преписка се съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни
доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата
отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
По делото не се представени доказателства за връчване на препис от
наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН.
Същевременно не може да бъде сторено и заключение за
законосъобразно превеждане процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Действително върху наказателното постановление се установява положен
печат с надпис „ВРЪЧЕНО по чл.58, ал.2 от ЗАНН“, което в случая по
никакъв начин не съставлява прилагане последния ред, доколкото нормата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН изисква отбелязването върху наказателното
постановление да е направено от административнонаказващия орган. В
случая обаче подпис и съответно – изявление на административнонаказващия
орган липсва, съответно – по никакъв начин не е приложен реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, така и за законосъобразно прилагане реда на чл.58,а л.2 от ЗАНН, с
оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме,
че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.04.2021г., около 20:14 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището бул.
„Христо Ботев“ и ул.„Иван Вазов“, свидетелите М. Г. Б. и СТ. Г. Т. - в
качеството им на *** на ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал служебните си
задължения на същото място, когато забелязали МПС – лек автомобил
„Субару Форестер“ с рег.№ „***“ движещ се на същото място, водачът на
който автомобил не бил с поставен обезопасителен колан. След като спрял за
проверка МПС с рег.№ „***“, свидетелят Б. установил, че същото било
управлявано от жалбоподателя Х. В. Д.., ЕГН: **********. В хода на
проверката, която била съпроводена със словесни пререкания,
жалбоподателят Д. също не представил контролния талон към
свидетелството си за регистрация на МПС.
С оглед на горното, на място свидетелят Б. съставил АУАН с бланков №
408998 от 16.04.2021г. срещу жалбоподателя Д. за нарушение на чл.137А, ал.1
от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона
за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят отказал да
подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел – В. Д. К.. Въз
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели М. Г. Б. и СТ. Г. Т.. Последните
помнят случая и подробно описват констатираната фактическа обстановка,
включително липсата на поставен предпазен колан, както и отказът на
жалбоподателя да представи контролният талон към свидетелството си за
регистрация на МПС. Съдът намира показанията на свидетелите М. Г. Б. и
СТ. Г. Т. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява последните като
истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по
съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
3
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят Х. В. Д.., ЕГН: **********, с адрес – *** виновно е нарушил:
I.разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това, че на 16.04.2021г., около 20:14 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището
бул.„Христо Ботев“ и ул.„Иван Вазов“, като водач на МПС – лек автомобил
„Субару Форестер“ с рег.№ „***“ , в движение не е използвал
обезопасителения колан, с което МПС е оборудвано.
II. разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 16.04.2021г., около 20:14 часа, в гр.Пловдив, на
кръстовището бул.„Христо Ботев“ и ул.„Иван Вазов“, е управлява МПС – лек
автомобил „Субару Форестер“ с рег.№ „***“, без да носи контролния талон
към свидетелството си за управление на МПС.
Във връзка с последното нарушение следва да се посочи, че е без
значение дали жалбоподателят фактически не е носил контролния си талон
4
към свидетелството си за управление на МПС или е носил същия, но е
отказал да го представи, доколкото в тежест на водача е да представи същия
при проверката.
На следващ място съдът намери за неоснователелни изложените в
жалбата възражения.
В този смисъл, неоснователно е възражението за липса на
компетентност, доколкото последната се установява от вече посочените
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи.
Що се отнася до останалите възражения, а именно – липса на форма,
неправилно прилагане на материалния закон и допуснати процесуални
нарушения в производството – същите са изцяло бланкетни и липсва
конкретика, която да бъде коментирана от съда. Тук следва да се посочи, че
дори наказателното постановление да не е било връчено на жалбоподателя, то
последният би могъл да се запознае със същото, както и с цялата
административна преписка в хода на производството пред съда, съответно –
да вземе мотивирано становище.
На последно място следва да отбележи, че самите действия по връчване
на наказателното постановление или съответно – липсата на такова връчване
нямат отношение към законосъобразността на наказателното постановление
по същество, а са единствено от значение за преценка влизане в сила на
последното по смисъла на чл.64 от ЗАНН, съответно – процесуалните срокове
за упражняване правото на жалба по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН, по който
въпрос съдът вече взе становище.
Установените нарушения, както и обстоятелствата по същите, разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Същите нарушения са такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
5
на чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на
чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
Също съгласно чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата –
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 10 лева.
В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-004139 от
13.05.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Х. В. Д.., ЕГН: **********, с адрес – ***
1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6