№ 5695
******, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110139652 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, по силата на които ищецът /фирма/, ЕИК
********* моли да бъде признато за установено съществуването на следните
вземания:
1. по отношение на Д. Й. Ц. цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 413,58 лева (четиристотин и
тринадесет лева и 58 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.10.2022 г. в
размер на 67,88 лева (шестдесет и седем лева и 88 стотинки), цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 14,48 лева
(четиринадесет лева и 48 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 21.10.2022
г. в размер на 3,15 лева (три лева и 15 стотинки);
2. по отношение на Д. Б. Ц.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 413,58 лева (четиристотин и
тринадесет лева и 58 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.10.2022 г. в
размер на 67,88 лева (шестдесет и седем лева и 88 стотинки), цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 14,48 лева
(четиринадесет лева и 48 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 21.10.2022
г. в размер на 3,15 лева (три лева и 15 стотинки);
3. по отношение на М. Й. Ц.: цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 413,57 лева (четиристотин и
тринадесет лева и 57 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.10.2022 г. в
размер на 67,87 лева (шестдесет и седем лева и 87 стотинки), цена на извършена услуга
1
за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 14,47 лева
(четиринадесет лева и 47 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 21.10.2022
г. в размер на 3,15 лева (три лева и 15 стотинки). Претендира разноски по делото.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, посочен по-
горе на стойност в претендирания размер, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата
такса за дялово разпределение. Твърди, че потребителят е изпаднал в забава.
Тримата ответници в писмен отговор от 29.12.2023 г. твърдят, че всеки от тях е
погасил процесните задължения и представят три броя платежни документи.
Поддържат, че са платили задълженията за главница и лихви и молят да бъдат
отхвърлени исковете поради плащане в хода на процеса.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Между страните не е спорно, а и се установява от нотариален акт за продажба №
6162, том II, дело 615/1998 г., молба – декларация за откриване на партида от
18.09.2002 г., както и от справки за родствени връзки на наследодателя М. Б. Ц., че
между страните е налице облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/.
Страните не оспорват, а и се установява от представените писмени
доказателства: изравнителни сметки от /фирма/ и главни отчети за процесния период
количеството доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ се в
/адрес/ на стойност 1240,73 лева, като за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в посочения размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 43,43 лева. Извод в тази
посока е обстоятелството, че ответниците са платили посочените суми в хода на
процеса, което следва да бъде ценено като признание за дължимостта им.
2
Между страните не е спорно, че с платежни нареждания от 22.12.2023 г., всеки
един от ответниците е платил на ищеца сумата от 558 лв. за погасяване на
задълженията си към /фирма/. Процесуалният представител на /фирма/ е уточнил в
съдебно заседание, проведено на 05.03.2024 г., че сумите са постъпили по сметка на
дружеството на 28.12.2023 г., като с постъпилата сума в общ размер на 1674 лева,
ищцовото дружество е погасило съдебни разноски в размер на 59,89 лева (29,94 лева –
държавна такса за заповедно производство и 29,95 лева – държавна такса за исково
производство), 168,25 лева – начислена законна лихва от 08.11.2022 г. до 28.12.2023 г.,
213,08 лева – мораторни лихви върху главница за топлинна енергия и дялово
разпределение и част от главница в размер на 1232,78 лева. Неплатеният остатък за
главница за топлинна енергия е в размер на 51,38 лева , която претендират разделно от
всеки един от тримата ответниците.
Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2017 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че условията и поредността за погасяване на задълженията
по чл.76, ал.1 ЗЗД и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.
Съдът намира, че за съдебните разноски, предмет на издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 60948/2022 г. и съдебните разноски по исковото производство не се
прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал.
2 ЗЗД, тъй като не са ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на
заповедта за изпълнение, по арг. от чл. 416, ал. 1 ГПК до влизане в сила на съдебното
решение. До този момент, тяхното съществуване и размер зависи от изхода на спора,
поради което същите не могат да бъдат предмет на погасяване по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
В контекста на изложеното, съдът приема на първо място, че от платената сума
по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се погасят законните лихви върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (28.03.2023 г.) до датата на
плащане на сумата (22.12.2023 г.), която е установена от съда при условията на чл. 162
ГПК и възлиза на 174,89 лева. След това се погасяват и дължимите лихви в общ размер
на 213,08 лева. От остатъка от внесената сума – 1286,03 лева се погасява
претендираната главница за топлинна енергия в размер на 1240,73 лв. и 43,43 лв. –
главница за извършено дялово разпределение. Следователно налице е цялостно
погасяване на главницата и лихвата, предмет на исковите претенции.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно
която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право, следва да бъде съобразен като такъв факт настъпилото
след завеждане на делото плащане от ответниците на исковите суми, предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като погасени поради плащане в хода на процеса,
осъществено след завеждане на исковата молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответниците плащане в хода на процеса, намира, че разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ответниците. Следва да бъде присъдено в полза на ищеца
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал.
8 ГПК за заповедно и исково производство. С оглед остатъкът от извършеното плащане
в хода на процеса в размер на 1,87 лв. същият следва да бъде признат като плащане на
разноски, поради което дължими за заповедното производство са разноски в размер на
28,08 лева за държавна такса и 29,94 лева за държавна такса за исковото производство.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК *********, ****** искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на Д. Й. Ц., ЕГН **********, с
адрес: ******, че Д. Й. Ц. дължи на /фирма/ цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/ за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г. в размер на 413,58 лева (четиристотин и тринадесет лева и 58 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.10.2022 г. в размер на 67,88 лева
(шестдесет и седем лева и 88 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 14,48 лева
(четиринадесет лева и 48 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 21.10.2022
г. в размер на 3,15 лева (три лева и 15 стотинки), за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60498/2022 г. по описа на СРС поради
постъпило плащане в хода на процеса;
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да бъде признато за установено по отношение на Д. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес :
******, че Д. Б. Ц. дължи на /фирма/ цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/ за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г. в размер на 413,58 лева (четиристотин и тринадесет лева и 58 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.10.2022 г. в размер на 67,88 лева
(шестдесет и седем лева и 88 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 14,48 лева
(четиринадесет лева и 48 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 21.10.2022
г. в размер на 3,15 лева (три лева и 15 стотинки) за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60498/2022 г. по описа на СРС поради
постъпило плащане в хода на процеса ;
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да бъде признато за установено по отношение на М. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес
******, че М. Й. Ц., ЕГН ********** дължи на /фирма/ цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/ за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 413,57 лева (четиристотин и тринадесет лева и
57 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.10.2022 г. в размер на
67,87 лева (шестдесет и седем лева и 87 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 14,47 лева
(четиринадесет лева и 47 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 21.10.2022
г. в размер на 3,15 лева (три лева и 15 стотинки) за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60498/2022 г. по описа на СРС поради
постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес: ******, Д. Б. Ц., ЕГН **********,
с адрес : ******, М. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес ****** да заплатят на /фирма/,
4
ЕИК *********, с адрес: ****** сумите в размер на 28,08 лева – държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумите в
размер на 29,94 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5