ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...........
гр. София, 21.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д. № 4216/2015 г. по
описа на СГС, намери следното:
Делото
е образувано на 16.05.2015 г., като е разпределено на настоящия съдия докладчик
на 13.01.2025 г. и докладвано на 15.01.2025 г.
Производството
е образувано по искова молба на К.т.б. АД /н./, която е насочена срещу
дружествата К.А.М. ЕООД, Е.П. АД, *** ЕАД, П. АД и Н.П. ЕООД с искане за
прогласяване на нищожност поради
противоречие със закона, противоречие със добрите нрави и симулативност
на договор за особен залог на търговското предприятие на Е.П.- Л.ЕАД, сключен
на 23.03.2015 г., между ответниците, иск за установяване несъществуването на
правоотношение по същия договор за особен залог, както и иск по чл.135 ЗЗД за
относителна недействителност на извършена от Е.П. АД учредителна апортна вноска
в капитала на Е.П.–Л.АД, който апорт е вписан в
търговския регистър с вписване № 20150120133512.
Производството
е прекратено частично с влязъл в сила акт по исковете за установяване
несъществуването на правоотношение по договор за особен залог, като в
останалата част е висящо, а по делото са конституирани като помагачи на
страната на ищеца с определение, зашито на л.838, том 3, без данни за дата
регистриране в деловодната система,
помагачи на страната на ищеца – РТ И.–Н АД и О.Н. АД, като не се
установява акт за конституиране или отказ за конституиране на лицата Ц.Н., Ж.Н.
и О.Н. ООД, които също са подали молби за встъпване в процеса, но същите лица
са призовавани за открити съдебния заседания по делото, респективно същото е
било отлагано поради нередовното им призоваване.
Съдът
намира, че производството по делото е
недопустимо и в частта, в която е останало висящо, и при всички случаи по
отношение на конституираните помагачи, за чието участие не са налице
предпоставки, както и е налице непроизнасяне по искания за встъпване на лица,
които са призовавани за участие, които въпроси с цел процесуална икономия следва да се решат
едновременно с оглед възможността за инстанционен контрол
на решенията по тях и прекомерната продължителност на производството, която
излиза извън разумните срокове
Съображенията
за изводите за недопустимост са следните:
Твърденията,
с които се обосновава интерес от предявяване на исковете са, че ищецът К.т.б.
АД /н./ е кредитор на дружеството Е.П. АД, като по отношение на кредиторовото качество са въведени твърдения да произтичат от договор за поръчителство от 12.02.2013 г., с който Е.П. АД е
обезпечило задълженията на А.АД към банката, произтичащи от договор за банков
кредит от 12.02.2013 г., който е обявен
за предсрочно изискуем на 08.03.2015г., както и от два договора за встъпване в дълг от 26.02.2014г. и 27.03.2014г., с
които Е.П. АД е встъпило в задълженията на Н.п. АД по договор за банкова
кредитна линия от 26.02.2014 г. и договор за банков кредит от 27.02.2014
г. В течение на дългогодишното
производство ищецът е въвел и нови твърдения за други свои вземания.
Ищецът
твърди, че след възникване на задълженията към КТБ АД на Е.П. АД, това дружество се разпоредило с цялото си имущество чрез
учредителен апорт в капитала на Е.П.–Л.АД, като за съдържанието на апорта в исковата молба няма твърдения, но от вписванията в
търговския регистър се установява да включва недвижими имоти/бензиностанции/ и
движими вещи / инвентар и оборудване за бензиностанции/.
От
своя страна Е.П.– Л.АД веднага след учредяването си сключило договор за особен
залог от 23.03.2015 г., с който учредило в полза на К.А.М. ЕООД особен залог
върху търговското си предприятие за обезпечение на задълженията си и тези на
солидарните длъжници – останалите ответници по делото по договор за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011 г. и договор за продажба на вземания от 25.11.2014
г., сключен между ЦКБ АД и К.А.М. ЕООД.
Въпреки
че исковата молба съдържа искане за обявяване на относителна недействителност
на извършен апорт, който включва недвижими имоти, то същата не е вписана и към момента,в
който делето е разпределено на настоящия докладчик,
като ищецът изрично е оспорвал указанията за вписване /л.146/, а по делото няма
спор и се признава изрично от ищеца, че въз основа на договора за особен залог
на търговското предприятие на Е.П.–Л.АД апортираните движими
и недвижими вещи са били продадени от
заложния кредитор по реда на ЗОЗ на дружеството П.К.И.ЕООД / изрично
признание в допълнителната искова молба л.330, както и в молба от 02.03.2023 г.
л.1589-1591,т.4/, като сделките са сключени в периода 09.06.2015 г. –
21.07.2013 г. и следователно апортираното имущество не
се намира в патримониума на Е.П.– Л.АД.
След образуване на делото по отношение на ответниците
Е.П. АД и Н.П. АД са открити производства по несъстоятелност, съответно по
т.д.№18/2018 г. на ОС – Видин с решение от 08.05.2018 г., , а по отношение на Н.П.
АД с решение от 06.07.2016г. по т.д.№ 17/2015 г. на ОС –Ловеч. Дружеството Е.П.
АД е обявено в несъстоятелност с решение № 84/07.02.2022 г. по т.д.№ 18/2018 г.
на ОС – Видин, като със същото решение е постановено и започване на
осребряването на имуществото, което изключва възможността за оздравяване на
дружеството.
По делото са събрани доказателства, че
след откриване на производството по несъстоятелност на Е.П. АД пред Окръжен съд
– Видин ищецът по настоящото делото - К.т.б.
АД / н./ е предявил пред Окръжен съд – Видин искова молба с вх.№1510/09.05.2019
г., по която е образувано т.д.№25/2019 г./ л.1748-1827,т.5/, която е насочена освен срещу настоящите ответници - К.А.М.
ЕООД, Е.П. АД/н./, *** АД,П. АД и Н.П. ЕООД и срещу дружеството П.К.И.ЕООД, което е придобило чрез продажба по реда
на ЗОЗ имуществото, апортирано от Е.П. АД при
учредяването на Е.П.–Л.ЕАД. С тази искова молба са предявени от КТБ АД/н./ в
качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност искове по чл.135 ЗЗД, вр.чл.649 ТЗ за обявяване на
относителна недействителност на извършената
от Е.П. АД непарична вноска в капитала на Е.П.- Л.ЕАД, на договора от 23.03.2015 г. за особен залог
на търговското предприятие на Е.П.- Л.ЕАД, прехвърлителните сделки, извършени с апортираното
имущество от заложния кредитор К.А.М. ЕООД по реда на ЗОЗ в полза на П.К.И.ЕООД,
като исковете по чл.135 ЗЗД са съединени с такива по чл.108 ЗС за връщане на 147 бр.
бензиностанции, описани като включени в апорта, в масата на несъстоятелността.
При тези факти съдът счита, че
производството по делото е недопустимо, тъй като за ищеца липсва какъвто и да било правен интерес
от търсената защита, защото в качеството си на кредитор на Е.П. АД/ в
несъстоятелност/, за което дружество е открито производство по несъстоятелност, докато същото е висящо той не би могъл да
реализира индивидуално принудително изпълнение върху апортираните вещи дори и
при положително решение по иска за относителна недействителност на апорта по чл.135 ЗЗД /аргументи от чл.637 ТЗ/, а такова
решение не ползва кредиторите и масата на несъстоятелността /аргументи от
чл.649 ТЗ/, респективно не би могло да доведе до възможност за връщане на
имущество в масата на несъстоятелността на Е.П. АД/ в несъстоятелност/, нито до
осребряването на такова в производството по несъстоятелност. Поради обема на
търсената защита по делото ищецът не би могъл да реализира принудително
изпълнение и в случай, че производството по делото за несъстоятелност бъде
прекратено на друго основание извън чл.735, ал.1, т.1 и 2 ТЗ.
Налице е трайна практика, че
производството по иск по чл.135 ЗЗД от отделен кредитор, започнало преди
откриване на производството по несъстоятелност, не може да се трансформира в
такова по чл.649 ТЗ, съответно синдикът не може да бъде конституиран и да
участва в производството и решението по делото не ползва останалите кредитори,
нито масата на несъстоятелността /решение №382/11.01.2019 г. по т.д.№1825/2017
г. на ВКС, Второ търговско отделение, определение №344/24.01.2019г. по т.д.№
38/2018г. на ВКС, Второ търговско отделение,
определение №60267/13.07.2021 г. по ч.т.д.№639/2021г. на ВКС, Първо
търговско отделение, определение №315/13.07.2022 г. по ч.т.д.№788/2022 г. на
ВКС, Първо търговско отделение/. Същевременно същата съдебна практика признава възможност
производството по иска да продължи да се развива независимо от откриване на
производство по несъстоятелност и предявяване на отменителни
искове в същото, като настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай
за ищеца все пак липсва правен интерес
от търсената защита, тъй като не е предприета в обем, който дори и при
разкриване на възможност за индивидуално принудително изпълнение да даде
възможност на ищеца да насочи изпълнението върху имуществото, с което твърди
неговия длъжник Е.П. АД, понастоящем в несъстоятелност, да се е разпоредил.
Следователно, за да е допустимо
производството по настоящото дело, следва да се установи, че решението по него
може да даде възможност на ищеца КТБ АД да събере вземането си индивидуално.
Такава възможност би се открила само ако решението за откриване на производство
по несъстоятелност бъде отменено, като според достъпните данни в книгата по
чл.634 в ТЗ същото е влязло в сила, или в случай на постигане на извънсъдебно
споразумение с кредиторите, което би довело до прекратяване на производството
по несъстоятелност без заличаване на длъжника и с продължаване на дейността му.
Извън тези хипотези, първата от които е изключена, а втората потенциална, но
слабо вероятна, ищецът може да търси удовлетворение само в производството по
несъстоятелност на Е.П. АД/н./, за което настоящото дело няма никакво значение.
С предявените искове се атакува само
учредителния апорт и договора за особен залог, при
положение, че са извършени последващи разпореждания и
имуществото вече не се намира в патримониума на Е.П.–
Л.АД, а в настоящото производство не участват лицата, които го придобили, нито
решението по делото ги обвързва, нито ще им е противопоставимо
поради невписване на исковата молба преди извършване на разпорежданията. Следователно,
за да се счита апортираното имущество като част от
имуществото на Е.П. АД спрямо ищеца КТБ
АД и за целите на индивидуалното принудително изпълнение, е необходимо цялата
поредица от сделки, с която имуществото е излязло от патримониума
на длъжника на ищеца да бъдат обявени за относително недействителни, или да са
извършени след вписване на исковата молба по делото, с която се атакува първото
разпореждане. В случая се атакува само първата сделка – учредителния апорт, исковата молба не е вписана и решението по нея е непротивопоставимо на следващи приобретатели
по аргумент от чл.226, ал.3 ГПК, каквито приобретатели
ищецът сам твърди да има, поради което търсената защита изначално е
непълноценна поради неефективност на упражнените права, като с оглед изтеклия
период от време и без възможност за надграждането им
с последващи процеси. Ефективната защита би се
постигнала само с предявяването на исковете, които са предмет на т.д.№25/2019
г. на Окръжен съд – Видин, по което дело, за разлика от настоящото, същият ищец,
вече в качеството си на кредитор в
производство по не несъстоятелност на Е.П. АД/н./ и въз основа на същите
твърдения, като тези по настоящото дело, е формулирал съответните им искания за
обявяване на относителна недействителност не само на апорта, а и на последващите
го сделки на разпореждане с апортирането имущество,
договора за особен залог, както и по отношение на сделките за продажба на
имуществото по реда на ЗОЗ.
Исковете за нищожност на договора за
особен залог са изначално недопустими поради липса на правен интерес, който
личи и от липсата на надлежни твърдения за нищожност на поддържаните основания
- противоречие със закона, нарушаване на добрите нрави и симулативност.
Нищожността на договора за особен залог касае привилегията за удовлетворяване
на заложния кредитор, но при положение, че заложеното имущество вече не е в патримониума на Е.П.– Л.АД, нито ищецът твърди също да е
кредитор на Е.П. АД е без всякакво значение кое/кои лица имат привилегия да се
удовлетворят предпочитателно от имущество на същото дружество. Дори и при нищожност на
договора за залог, то това не води до отпадане на правата на приобретателите по сделките, сключени по реда на ЗОЗ. На
следващо място всички твърдения на ищеца, включително и след указания, са
съсредоточени в поддържане на тезата за увреждащия характер на договора за особен
залог, които не могат да се отнесат към никое от заявените основания за
нищожност, като неколкократното даване на указания
към ищеца не променя тезата му, която е относима към
наличие на правен интерес от предявяване на иск по чл.135 ЗЗД по отношение на
договора за особен залог, но не и към искове за нищожност на същия договор. Доколкото
обаче договорът за особен залог не изчерпва сделките са апортираното
имущество, то и дори да се приеме, че предметът не далото се измени чрез
указания за правен интерес, такъв пак би липсвал по изложените вече съображения
във връзка с иска по чл.135 ЗЗД относно апорта.
По изложените съображения предявените
искове не могат да постигнат целения от ищеца резултат като му осигурят
възможност, в случай на евентуално прекратяване на производството по
несъстоятелност на Е.П. АД /н./ поради сключено извънсъдебно споразумение с
кредиторите на несъстоятелността, да насочи индивидуално принудително
изпълнение срещу имуществото, с което неговия длъжник се е разпоредил чрез
учредителен апорт, тъй като същото е обект на последващи сделки, като приобретателите
му не биха били обвързани от решението по настоящото дело, последващите
сделки не са оспорени, а възможността за оспорването им е погасена.
За пълнота следва да се посочи, че
доводите на ответниците за оспорване качеството на
ищеца като кредитор на Е.П. АД/н./ са такива по съществото на спор по чл.135 ЗЗД, като наличието на съдебни дела относно кредиторовото
качество / посочени са т.д.№ 3246/2015
г. на СГС, т.д.№ 93/2016 г. и 96/2016г. на ОС –Ловеч, т.д.№ 231/2016 на ОС
–Бургас, т.д.№ 20/2020 г. на ОС-Видин/ може да обоснове само извод за временна
пречка за развитие на производството, стига то да беше допустимо, респективно
биха били основание за спирането му. Не
обуславя недопустимост на производството и разпореждането с вземанията, на
които КТБ АД/н./ основава твърденията си да е кредитор на Е.П. АД/н./, тъй като
с прехвърлянето им процесът продължава между първоначалните страни, а КТБ
АД/н./ действа като субституент в защита на правата
на лицето, на което е прехвърлило вземанията.
С оглед възможността по реда на инстанционния контрол друг съдебен състав да достигне до
извод за допустимост на производството по предявените искове и с оглед
процесуална икономия следва да се ревизира акта на предходен докладчик, находящ се на л.838, том 3, без дата на постановяване, с
който до участие в производството са допуснати РТ И.–Н АД помагачи на ищеца, както и да се постанови
изричен акт за отказ от допускане на встъпването на Ц.П.Н. и Ж.Н.Н. по исканията им за встъпване от 13.05.2022г., по чиито
искания липсва изобщо произнасяне. Всички тези лица са поискали да встъпят като
съищци в производството с твърдения да са кредитори с
приети вземания в производството по несъстоятелност на Е.П. АД, като след
указания търговските дружества са уточнили, че желаят да встъпят като помагачи
на ищеца и са допуснати в процеса като такива. Както вече беше посочено,
иск по чл.135 ЗЗД от отделен кредитор,
дори когато е допустим, не може да се трансформира в отменителен
иск в производството по несъстоятелност, нито решението по него ползва
останалите кредитори на несъстоятелността, поради което и встъпване в процеса
на такива кредитори е недопустимо. Тези кредитори имат интерес да встъпят в
производството по т.д.№ 25/2019 г. на ОС –Видин, което е образувано по искове
по чл.135 ЗЗД относно същите сделки и последващи
такива, тъй като именно това производство има за предмет искове предявени по реда
на чл.649 ТЗ от кредитор. Съответно при твърдения да са кредитори на Е.П. АД, а
не на ищеца по делото КТБ АД, РТ – И.–Н АД и О.Н. ЕООД нямат никакъв интерес от
участие и в настоящото производство и като помагачи, тъй като не твърдят
никакви свои права спрямо КТБ АД, които да предполагат участието им с цел
постигане на благоприятен резултат за настоящия ищец, поради което и
определението без дата на л.838 от делото следва да се отмени, а исканията на Ц.Н.
и Ж.Н. за встъпване в процеса следва да се отхвърлят изрично.
По
тези съображения и на основание, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ определение без дата, находящо се на л.838, т.3-ти от делото, с което е допуснато встъпване на РТ
– И.–Н АД и О.Н. ЕООД на основание чл.218 ГПК като помагачи на КТБ АД/н./
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исканията от 13.05.2022 г. на РТ – И.–Н АД, О.Н. ЕООД, Ц.П.Н. и Ж.Н.Н. за встъпване в производството по делото като помагачи и съищци.
ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 77771/15.06.2015
г.,
на КТБ АД /н./, по която е образувано т.д. № 4216/2015 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:
Исковата
молба е върната с определение №260239/25.01.2022 г. по отношение на ответниците П. АД и Н.П. АД, както и по предявения иск за
установяване несъществуване на правоотношение по договор за особен залог л.753,
т.2 - отменено