Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 29.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
в публичното заседание на
тринадесети октомври
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5206 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от А.Д. З. против Н.К.К., с която са
предявени евентуално съединени искове за прогласяване на нищожността на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том ІІ, рег. № 04838,
дело № 0213/2014 г., поради нарушаване на добрите нрави и в условия на
евентуалност, поради привидност на договора, искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3, чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че със саморъчно завещание, съставено на 29.05.2013
г., обявено на 06.06.2018 г. бабата на ищеца-Л. С.Т.е завещала в полза на ищеца
½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1975.278 с адрес:
гр.София, район Витоша, ул. „*********, представляващ по стар РП УПИ VІІ-278 от
кв.23 по плана на гр.София, кв.Драгалевци, в.з.Киноцентъра І-ва част. Твърди се
обаче, че с договор за покупко-продажба от 2014 г., обективиран в нотариален
акт № 37, том ІІ, дело № 0213/2014 г., сключен между бабата на ищеца-Л. С.Т.и
лелята-ответницата по делото Н.К.К., е „отменено“ завещателното разпореждане в
полза на ищеца.
Твърди
се, че в качеството си на наследник по завещание за ищеца е налице правен
интерес да иска установяване на нищожността на договора, сключен между неговата
наследодателка и ответницата по делото.
Твърди,
че сключеният договор е нищожен, тъй като имотът е прехвърлен за продажната
цена от 9 500 лв., което е явна нееквивалентност на престациите и това води до
нарушаване на добрите нрави. Твърди се, че продажната цена е значително, в
десетки пъти по-ниска от пазарната стойност на имота и 18 пъти по-малка дори от
данъчната оценка описана в самия нотариален акт. Счита, че с договора за
покупко-продажба на имота не се цели нормалното и възмездно трансфериране на
собствеността върху имота, а се има за цел да се осуети в бъдеще получаването на
запазената част от останалите наследници.
Твърди
се, че договорът е привиден и с него най-вероятно се прикрива дарение.
Твърди
се, че по отношение на Л. С.Т.е упражнен психически тормоз в рамките на периода
една преди съставяне на завещанието до извършване на покупко-продажбата на
имота. Твърди се, че отношенията между страните по делото са лоши от години,
докато между наследодателката Т. и внука й са били повече от добри. Твърди се,
че не са били налице обстоятелства, свързани с необходимост от средства, които
да налагат продажбата на имуществото от Л. С.Т.приживе. Същата е разполагала с
достатъчно средства за собствената си издръжка, а ако е имала някаква нужда от
помощ я е получавала от внука си А.З., тъй като са живели в различни къщи, но
построени в едно и също дворно място.
В срока
по чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор.
На
първо място заявява възражение за нередовност на исковата молба, което е
напълно неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Исковата
молба е подписана от пълномощника на ищеца адвокат Б.Д., надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към исковата молба /л.5 от делото/. Цената на исковете
няма как първоначално да бъде посочена от ищеца, тъй като същата може да бъде
установена след представяне на данъчна оценка за имота, каквато е представена
по делото.
Не е
вярно и твърдението за недопустимост на предявените искове, тъй като ищецът не
е обосновал правния си интерес и засягане на правната му сфера с продажбата от
04.04.2014 г. Безспорно ищецът има качеството си на наследник по закон и по
завещание, което изрично е посочено от него в исковата молба и като такъв има
правен интерес да иска установяване нищожността на сделката, която е насочена
срещу наследник с право на запазена част, тъй като при положително решение
имотът ще се върне в патримониума на неговата наследодателка, съответно в
делбената маса.
Не
вярно е и твърдението, че бащата на ищеца Д. З. е необходим другар в качеството
си на наследник на Л. Т..
Д. З. е
преживелият съпруг на дъщерята на Л. Т., която е починала преди своята майка.
Наследяването по право на заместване се допуска само в полза на две категории
наследници по закон: низходящите на починалите преди наследодателя или
недостойни негови деца без ограничение в степените, както и низходящите на
преждепочиналите или недостойни роднини по съребрена линия от втора
степен-братя или сестри. Преживелият съпруг на дете на наследодателя не може да
наследява по право на заместване.
Предвид
горното единствените наследници по закон на починалата Л. Т. са нейната
дъщеря-ответницата по делото Н.К.К. и нейния внук-по заместване ищеца по делото
А.Д.З..
По
същество оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва фактическите
твърдения заявени в исковата молба. Заявява възражение за придобивна давност,
като твърди че е упражнявала фактическа власт и намерение да свои и ползва
процесния имот като свой и то непрекъснато, явно, лично, несмущавано и
неоспорвано от ищеца и трети лица в периода от 04.04.2014 г. до подаването на
исковата молба 15.04.2019 г. Твърди се, че тези правни действия и намерения на
ответницата като собственик на процесния имот са упражнявани ежедневно или през
ден, като се посещава процесния имот, заплащат се всички консумативни и режийни
разходи по поддържането на имота, заплащане на данъци.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален
представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответницата
в съдебно заседание чрез своите процесуални представители оспорва предявените
искове и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски по списък. Заявява
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
С
удостоверение за наследници изх.№ РВТ18-УГ01-1991/21.02.2018 г. на СО, район
Витоша, се установява, че Л. С.Т.е починала на 21.08.2017 г. и нейни наследници
по закон са дъщеря й-ответницата Н.К.К. и ищеца-неин внук, който наследява по
заместване починалата преди наследодателката си Е. К. Т.-З.-дъщеря на Л. Т.,
сестра на Н.К. и майка на А.Д.З..
Между
страните не е било спорно, че общата им наследодателка Л. С.Т.е била собственик
на основание наследствено правоприемство от своя баща С.К.Д.на следния недвижим
имот, а именно: поземлен имот, който съгласно КККР на гр.София, одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява
ПИ с идентификатор 68134.1975.278, с адрес: гр.София, район Витоша, ул. „*********
с площ 1357 кв.м., с номер по предходен план 278, кв.23, парцел VІІ, заедно с
построените в него жилищна сграда, със застроена площ 59.87 кв.м., състояща се
от сутерен, първи етаж и втори етаж и гараж долепен до жилищната сграда с площ
23,70 кв.м.
С
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том ІІ, рег. № 04838, дело №
213/04.04.2014 г. на нотариус В.Б.с рег. № 302 на НК, Л. С.Т.се е рапоредила с
правото си на собственост върху гореописания имот, прехвърляйки го на дъщеря
си-ответницата по делото Н.К.К. за продажната цена от 9500 лв., запазвайки си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продаваните имоти.
От
приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че по метода на пазарните
аналози, справедливата пазарна стойност към 04.04.2014 г. на недвижимия имот в
гр.София, ул. „********* заедно с построените в него жилищна сграда възлиза на
сумата от 224 601 лв., а на гаража към къщата-21 120 лв. По метода на
вещната стойност тези стойности са съответно: 258 660 лв. и 12 897
лв.
Пред
настоящата инстанция е разпитана свидетелката С. Х. Н., която установява, че
познава и Н.К., и Л. Т. от около 60 години. Знае за имота в Драгалевци, който е
наследствен. Свидетелката установява, че знае за продажбата, която е извършила Л.
на дъщеря си Н.. Имотът е един парцел, в който имало една стара къща и когато Л.
го получила в наследство, била построена една нова къща, в която се настанили и
живеели постоянно.
Свидетелката
установява, че ремонтите по къщата, изцяло се поддържат от Н.. Във времето,
когато били живи бабата и дядото-те работели, а след смъртта на Т., Л. се
преместила да живее в София и цялата поддръжка на имота се случва от Н. и мъжа
й. След като починал съпругът на Л., направен бил ремонт на едно малко
апартаментче, което притежават на „Братя Миладинови“ и тя се преместила там.
Така, че от 2011 г. Л. се преместила в София на „Братя Миладинови“. Едната дъщеря
на Л. починала много млада, на 27 години от рак и единственото дете на Л.
останала Н. и отношенията им са като на майка и дъщеря и по-скоро на дъщеря,
която трябвало да подкрепи майка си в най-трудните моменти. Л. заболяла от рак,
имало няколко години, които били много драматични и цялата подкрепа била от Н..
Свидетелката установява, че комуникацията между баба и внук била трудна. Бабата
живяла с внука си някъде до около тригодишната му възраст, но след смъртта на
майката на А. и въпреки усилията на бабата и дядото да направят контакт с него,
не успели и това било голяма трагедия за тях това.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявени са искове за прогласяване нищожността на договора
за покупко-продажба от 04.04.2014 г.
Първият предявен иск е с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД.
Ищецът
твърди противоречие на процесния договор с добрите нрави, тъй като посочената
продажна цена е значително, в десетки пъти по-ниска от пазарната стойност на
имота и 18 пъти по-малка дори от данъчната оценка описана в самия нотариален
акт.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите
нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието
нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по
последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва
да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила
и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че значителната
липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може
да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като
граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при
преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали
са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на
страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на
договорите да установява действителната обща воля на страните, формирана от
всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора.
Съдът намира, че предявеният на първото основание иск е
неоснователен.
Безспорно е, че уговорената продажна цена от 9500 лв. е в
пъти по-ниска както от данъчната оценка, така и от пазарната стойност на
продадените имоти към датата на сделката-04.04.2014 г.
Съдебната
практика обаче приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите
нрави доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 от ЗЗД. Когато обаче продажбата е сключена между роднини по права линия,
еквивалентността се преценява наред с други морално етични съображения и
имуществени отношения. В този смисъл Решение № 834 от 26.10.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 136/2009 г., I г. о., ГК.
Безспорно
е, че процесната сделка е сключена между майка и дъщеря. Безспорно е, че към
04.04.2014 г. единственият жив роднина на Л. С.Т.е нейната дъщеря- ответницата
по делото. Към тази дата вече са били починали както съпругът на Л., така и
другата й дъщеря Е.. От разпитаната в съдебно заседание свидетелка се
установява, че всъщност ищецът по делото, който е син на починалата й дъщеря Е.,
не поддържал особено интензивни контакти с баба си и някъде откъм 2013 г.
изобщо не й се бил обаждал. След смъртта на дъщеря й Е., както Л., така и
нейният съпруг били лишени от възможността да виждат внука си А.. През
годините, в които Л. заболяла от рак и се нуждаела от постоянни грижи, такива
били осъществявани единствено и само от нейната дъщеря-ответницата по делото и
съпруга й. Наследственият имот бил поддържан от бабата и дядото на ищеца, а
впоследствие единствено само от неговата леля и съпруга й.
С оглед
на установените по делото отношения между общата наследодателка на страните по
делото и единствената й дъщеря, съдът намира, че сключения между майка и дъщеря
на 04.04.2014 г. договор за покупко-продажба не е нищожен, поради противоречие
с добрите нрави.
Следва
да се посочи, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации, не
е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.
При това
положение съдът следва да разгледа и второто основание за нищожност на
сделката, а именно: привидност на договора, с който е прикрит договор за
дарение.
Този иск също следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Въпреки изрично разпределената му доказателствена тежест, ищецът не ангажира
никакви доказателства.
В
хипотеза, в която се претендира, че договор е симулативен и прикрива друг
договор, следва да се установи, че волята на страните не е такава, каквато е
отразена в договора.
В
случаите,когато наследник на прехвърлител,когато сделката е насочена срещу него
- твърди,че страните по сключен договор за продажба са прикрили действително
постигнатото между тях съглашение за дарение с привидно такова/продажба/- съдът
следва да обсъди всички писмени и гласни доказателства,относими към
установяване на твърдяната симулация на насочената срещу наследника сделка,
съгласно нормата на чл.165 ал.2 изр.последно от ГПК/решение №239 от
14.04.06г.по гр.д.№ 162/05г.на ІІ г.о.на ВКС/.Ако въз основа на тях съдът
установи,че страните не са имали воля да бъдат обвързани така,както постановява
сключения помежду им договор, той е длъжен да установи действителните отношения
на страните и ако е налице действителна прикрита сделка-да я разкрие/ТР
№35/66г.на ОСГК/- Решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г.,
III г. о.
Безспорно е, че ищецът е
наследник на прехвърлителката Л. С. Т.-негова баба, както и че процесната
сделката, с която е продаден на другия наследник имот, който в противен случай
би останал в наследствената маса, е насочена срещу него.
При положение обаче, че той
твърди, че действителната воля на страните по договора по нотариален акт № 37
от 04.04.2014 г. не е за продажба, а за дарение-в негова тежест е да установи
това. В този смисъл и съдът му е разпределил доказателствената тежест.
В конкретния случай - наличието
на обективно увреждане се установява само с косвени доказателствени средства,
каквито обаче ищецът не ангажира по делото.
Единственото косвено
доказателство е, че уговорената по сделката продажна цена е в пъти по- ниска от
установената действителна цена на имота. Но от друга страна сделката е
осъществена преди повече от три години преди смъртта на прехвърлителката. По
делото не се установява ответницата Н.К. да не е разполага със средства, за да
заплати продажната цена. Напротив установява се, че единствено тя е полагала
необходими грижи в периода, когато Л. Т. се е разболяла.
От друга страна и с представените
от самия ищец доказателства се установява, че всъщност преди процесната сделка,
още през 2012 г. Л. Т. е учредила на своя внук право на пристрояване на
съществуваща сграда с нотариален акт № 11, дело № 11/23.02.2012 г., въз основа
на което ищецът построил и станал собственик на еднофамилна вилна сграда на
етаж и половина в процесния имот на ул. « *********.
Ищецът не е ангажирал други косвени
доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност, да обосноват в
достатъчна степен сигурност, за да може въз основа на тях да се приеме, че
процесната продажба е симулативна и прикрива дарение.
Така мотивиран настоящият съдебен
състав намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото на ищеца
разноски не се дължат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея
разноски в размер на 1300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
договор за правна помощ от 30.08.2019 г.
Водим от горното Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените от А.Д.З., ЕГН **********,***
против Н.К.К., ЕГН **********,*** евентуално съединени искове за прогласяване
на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
37, том ІІ, рег. № 04838, дело № 0213/2014 г., по силата на който Л. С.Т.е
продала на дъщеря си Н.К.К. поземлен имот, който съгласно КККР на гр.София,
одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК
представлява ПИ с идентификатор 68134.1975.278, с адрес: гр.София, район
Витоша, ул. „********* с площ 1357 кв.м., с номер по предходен план 278, кв.23,
парцел VІІ, заедно с построените в него жилищна сграда, със застроена площ
59.87 кв.м., състояща се от сутерен, първи етаж и втори етаж и гараж долепен до
жилищната сграда с площ 23,70 кв.м. за сумата от 9 500 лв., поради
нарушаване на добрите нрави и в условия на евентуалност, поради привидност на
договора, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3, чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
А.Д.З., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на Н.К.К.,
ЕГН **********,*** сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лв./ разноски направени от ответницата
пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: