Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 18.06.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9676 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от С.И.К. срещу „З.Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 180000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 21,03,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума от 02,05,2017год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 21,03,2017год., около 18,30 часа, на ул. Първa, с. Сталийска махала,
Община Лом, водачът на мотоциклет „Хонда ЦБР600“, с рег. № ******Р.Р., поради движение с несъобразена скорост, изгубил
управлението над управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната лента за
движение и блъснал намиращата се на платното пешеходка М.Я.Л. – майка на ищеца.
Вследствие на пътния инцидент пешеходката М.Я.Л. починала. За пътния инцидент
бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано ДП
№ 159/2017 г. по описа на РУ на МВР, гр. Лом. Ищецът понесъл неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на родител. Навеждат се
доводи, че гражданската отговорност на лицето причинило произшествието е застрахована
при ответното дружество, като с молба от 02,05,2017год., последното е поканено
да изплати застрахователно обезщетение на ищеца, но плащане не е последвало.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Твърди по делото да не се доказват отношения на
общност, обич и привързаност между ищеца и пострадалата. Сочи ищецът да не е
понесъл твърдените неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не се е съобразила с
правилата за движение по пътищата като е предприела пресичане на необозначено
за целта място, без да се съобрази със скоростта на движение на мотоциклета.
При условията на евентуалност оспорва размера
на претендираното обезщетение като прекомерен. Оспорва дължимостта на законна
лихва върху застрахователното обезщетение, тъй като ищецът не е представил
банкова сметка ***.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен
протокол №2017-1023-144/30,03,2017год.
на ОД на МВР Монтана, се установява да е настъпило пътно транспортно произшествие
на 21.03.2017год. между мотоциклет, с марка „Хонда ЦБР600“, с рег. № ******управляван от Р. Ц. Р.
и М.Я.Л., в качеството на пешеходец, която е починала.
Безспорно между страните е обстоятелството прието
по реда на осн.чл.146 от ГПК/ определение от 18,12,2018год./, относно наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност за мотоциклет Хонда и за релевирания период с ответника З.Л.и.
АД.
Видно от удостоверение за наследници на Община Козлодуй/стр.10/
ищецът се легитимира като законен правоприемник на починалото лице-нейн син.
Не е спорно между страните по делото, а видно и от
изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че смъртта на
М.Я.Л. е в причинно следствена връзка с процесното произшествие.
От заключението на СТЕ, неоспорено от страните и
прието от съда се установява механизма на ПТП, а именно: ПТП е настъпило в
с.Сталийска махала, обл.Монтана, на ул.Първа, на прав
пътен участък. Ул. Първа се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно
движение на автомобилите, като за всяка
посока има по една пътна лента. ПТП
е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост. Мотоциклет
Хонда се е движил по ул.Първа в дясната
пътна лента с посока от центъра на
с.Сталийска махала към гр.Брусарци, със скорост на движение от 47км.ч.
Приближаваки към мястото на настъпване на ПТП в същото време пешеходката
предприема пресичане на платното за движение на ул.Първа от лява
на дясно за посоката на движение на мотоциклета. Пешеходката е достигнала до
средата на платното за движение, след което
се е върнала 0,5 метра назад.
Мотоциклетистът е предприел маневра
заобикаляне на пешеходеца от задната й страна като е навлязъл в лентата за
насрещно движение, задействал е
спирачната система, но въпреки това е
реализиран челен удар с пешеходеца. Мястото на удара по широчина на платното за движение на ул.Първа е на около 3,3метра вдясно от левия тротоар по посока на движение на
мотоциклета и по дължина на платното за движение, е в района на дом №19
като ударът е настъпил изцяло върху пътната лента за насрещно движение на
процесния мотоциклет.
Причина за настъпване на ПТП са субективните дествия
на водача на мотоциклета със системите за
управление, който не е задействал
спирачната система на мотоциклета
своевременно. Ударът е бил предотвратим
за водача на МПС, тъй като отстоянието
до мястото на удара е 73,44метра, при опасна зона за спиране от 29,20м.
Пешеходката е имала възможност да възприеме МПС.
По делото
са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.И., ценени по реда на
чл.172 от ГПК, от които се установяват отношенията на ищеца и починалата.
От показанията на разпитания водач –Р. се
установява, че пострадалата след като е възприела приближаващия мотоциклет се е
върнала обратно, към който момент водачът се е опитвал да я заобиколи.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателства се установява да е извършено противоправно
деяние от страна на водача на мотоциклет Хонда, а именно нарушение на чл.20,
ал.1 и ал. 2 от ЗДВП, съгласно
който текст водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват като при избиране скоростта на движението следва да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Налице е и нарушение на разпоредбата на чл.116 от ЗДВП
като водачът не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, в частност към престарелите хора.
Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от
КЗ е основателен и застрахователят
е пасивно, материално правно легитимиран.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищецът,
в качеството на низходящ на увредения е активно, материално-правно легитимиран
да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на родител. В
този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в
което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент
на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 100000.00лв.
При определяне на същите, съдът
съобрази възрастта на починалата-80години при
настъпване на ПТП, която въпреки напредналата си възраст е била в добро здравословно състояние, родствената
връзка между ищеца и пострадалата/пълнолетно дете -родител/, обстоятелството,
че въпреки да са живеели в отделни домакинства, са били в добри отношения основани
на взаимопомощ и грижа. Установи се, че ищецът е претърпял тежко загубата на
родната си майка като и към настоящия момент същата не е преодоляна/видно от свидетелските
показания /. Не са ангажирани доказателства относно общественото положение на
пострадалата налагащо завишаване размер на обезщетението. Ето защо съобразявайки горните критерии,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователното покритие
към датата на застрахователното събитие, съдът определи размера на
обезщетението от 100000,00лв.
Възражението за съпричиняване от
страна на пострадалата поради нарушение
на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДВП е основателно. Установи се по делото пострадалата пешеходка
да е предприела пресичане на платното за движение на необозначено място, както
и ненужно да е удължил времето за пресичане като след възприемане на
мотоциклета по време на предприето пресичане се е върнала назад, които
обстоятелства са в пряка връзка с настъпилото пътнотранспортното произшествие,
поради което е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Така установеното съпричиняване, съдът определя в
размер на 20%, което следва да се приспадне
от дължимото обезщетение. Съобразно изложеното и след приспадане на
процента съпричиняване предявения иск следва да
бъде уважен в размер на
80000,00лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 180
000лв. като неоснователен.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 02,05,2017год. е дължима от 03,08,2017год. до
изплащане на вземането. Възражението на
ответника за кредиторова забава е неоснователно. Видно от приложенията към
молбата, с която е сезиран застрахователят е приложена справка за банкова
сметка ***. Възражението застрахователят да не е уведомен извънсъдебно също е
неоснователно, тъй като молбата е депозирана, чрез пощенска служба и са налице
данни / известие за доставяне /за
получаването й на 02,05,2017год.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на общо 3200,00лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора на ищеца
се дължат разноски в размер на 198,00лв. от общо 450,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 165,00лв. от общо 300,00лв., от които 100,00лв.-юрк.възнаграждение, 150,00лв.-в.л. и 50,00лв.-свидетел.
На осн.чл.38, ал.2 от
ЗАДв. на адв. Г.Й. се дължи адв.хонарар
в размер на 2257,20лв. от общия размер 5130,00лв.,
определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на С. И. К., с ЕГН **********, със съд.адрес *** и *******на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 80 000лв.,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 21.03.2017г. ПТП
неимуществени вреди от смъртта на М.Я.Л., ведно със законната лихва върху тази
сума от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 80000,00лв.
до пълния предявен размер от 180 000,00лв., както и за лихва върху главницата
за периода от 02,05,2017год. до 02,08,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 3200,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на С. И. К., с ЕГН **********, със съд.адрес *** и *******на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 198,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА С. И. К., с ЕГН **********, със съд.адрес *** и *******да
заплати на З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 165,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Г.Й. на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 2257,20лв.-адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: