№ 2891
гр. Варна, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501361 по описа за 2022 година
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 1361 по описа на съда за 2022 год., докладвано от
съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХІ – ва от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. П. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Определение № 6474/15.06.2022 год., постановено по гр. дело №
8417/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлено искането на П. Д. П. по чл. 389
ГПК за допускане на обезпечение на предявения от него против ответника Д. П. Д.,
пълнолетен син на ищеца, като главен иск по чл. 150 СК за прекратяване на издръжката,
присъдена с Решение № 260167/28.08.2020 год. по гр. дело № 16088/2019 год. на РС-Варна,
считано от 14.06.2021 год., поради изменение на обстоятелствата, чрез налагането на
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20213110407056 по описа
на ДСИ от СИС при РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Оспорен е
изводът на съда относно приложението в случая на чл. 245 ГПК, с която норма е
аргументирана и неоснователността на молбата за допускане на обезпечение чрез налагане
на исканата обезпечителна мярка. Твърди се, че позоваването на нормата на чл. 245 ГПК е
неправилно, с оглед на чл. 389, ал. 2 ГПК, която предвижда, че обезпечение се допуска по
всички видове искове.
Неправилно е прието също, че към дата 14.06.2021 год., от която дата ищецът
претендира прекратяване на издръжката, задълженията за издръжка не са били погасени
изцяло, поради което и не било ясно, че суми ще продължат да се събират и след тази дата.
В случая не е съобразено, че се касае за присъдена издръжка в полза на пълнолетен учащ
докато същият учи във ВУЗ, като не е отчетено, че ответникът е прекратил обучението си,
считано от 13.09.2021 год., т. е., от началото на зимния семестър на учебната 2021/2022 год.,
а от друга страна – в средата на месец юни приключва летният семестър в НМА „Панчо
Владигеров“ - София, където ответникът учи. При това положение за периода от
завеждането на исковата молба на 14.06.2021 год. до напускането на учебното заведение на
дата 13.09.2021 год., ответникът е бил във ваканция, като е прекратил обучението си във
ВУЗ по собствено желание от началото на учебната 2021/2022 год., поради което и са
липсвали обективни пречки той да започне работа през този период. Т. е., към настоящия
момент – почти година след завеждането на исковата молба – ответникът не учи,
пълнолетен е и няма причина да му бъде предоставяна издръжка, поради което същият няма
да бъде лишен от текуща издръжка за задоволяване на нуждите му от първа необходимост,
какъвто извод е обосновал районният съд за да отхвърли молбата за обезпечение.
1
Жалбоподателят счита, че представените доказателства обосновават извод за
основателност на молбата му за допускане на обезпечение.
Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което
да се допусне исканото обезпечение на предявения главен иск по чл. 150 СК за прекратяване
на издръжката, присъдена с решението по гр. дело № 16088/2019 год. на РС-Варна, считано
от 14.06.2021 год., поради изменение на обстоятелствата, чрез налагането на обезпечителна
мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20213110407056 по описа на ДСИ от СИС
при РС-Варна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 8417/2021 год. по описа на РС-Варна е образувано по
предявени от П. Д. П. от гр. Варна срещу Д. П. Д., негов пълнолетен син, обективно
съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 150 СК, за
прекратяване на присъдената в полза на ответника Д.Д. с Решение № 260167/28.08.2020 год.
по гр. дело № 16088/2019 год. на РС-Варна, издръжка, считано от 14.06.2021 год.,
евентуално – за намаляването и от 450 лева на 100 лева, считано от 14.06.2021 год.
́
Наведени са следните твърдения:
С влязло в сила на 24.02.2021 год. Решение № 260167/28.08.2020 год. по гр. дело №
16088/2019 год. на РС-Варна, ищецът е осъден да заплаща на пълнолетния си син, на
основание чл. 144 СК, месечна издръжка в размер на 450 лева докато учи редовно във ВУЗ и
до навършването на 25 – годишна възраст, считано от 07.10.2019 год. до 05.07.2020 год. и от
01.09.2020 год. до настъпването на основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. След постановяване на решението са настъпили нови
обстоятелства, в резултат на което доходите на ищеца са намалели значително, поради което
и същият е в невъзможност за заплаща издържка без особено затруднение. През месец април
2021 год. ищецът е претърпял операция и от 12.04.2021 год. е в отпуск поради временна
неработоспособност; възстановителният период след операцията е продължителен и
отпускът му поради временна неработоспособност ще продължи дълго време. В момента
ищецът е в невъзможност да полага труд; трябва да избягва тежко физическо и психическо
натоварване, каквото предполага работата му на водач на тролейбус в градския транспорт,
поради което ищецът няма да може да продължи да работи, а доходите, които получава от
обезщетение за временна нероботоспособност са недостатъчни за покриване на собствените
му нужди, поради което заплащането на издръжка на пълнолетня му син съставлява особено
затруднение за ищеца. Твърди се също, че към момента ответникът работи и реализира
доходи в размер над средната за страната месечна работна заплата, които са достатъчни за
задоволяване на потребностите му.
Поради изложеното ищецът счита, че към подаването на исковата молба (14.06.2021
год.) са отпаднали основанията да заплаща издръжка на ответника, тъй като ответникът
може да се издържа от доходите си от трудово правоотношение, а освен това за ищеца
представлява особено затруднение да му заплаща присъдената с решението по гр. дело №
16088/2019 год. на РС-Варна издръжка в месечен размер от 450 лева.
Отправеното искане е за прекратяване на издръжката, считано от подаването на
исковата молба – 14.06.2021 год., евентуално за намаляването и от 450 лева на 100 лева
́
месечно, считано от 14.06.2021 год.
От представените от ищеца доказателства е видно, че с влязло в сила на 24.02.2021
год. Решение № 260167/28.08.2020 год. по гр. дело № 16088/2019 год. на РС-Варна, ищецът
П. Д. П. е осъден да заплаща на пълнолетния си син Д. П. Д., на основание чл. 144 СК,
месечна издръжка в размер на 450 лева докато същият учи редовно във ВУЗ и до
навършването на 25 – годишна възраст, считано от 07.10.2019 год. до 05.07.2020 год. и от
01.09.2020 год. до настъпването на основание за нейното изменение или прекратяване, с
2
падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
На 22.04.2021 год. ищецът е претърпял операция и в периода 20.04.2021 год. –
25.07.2021 год. вкл. е бил в отпуск поради временна неработоспособност; от 26.07.2021 год.
ищецът се е върнал на работа.
За периода април 2021 год. – февруари 2022 год. ищецът е реализирал доходи от
трудово правоотношение и от получени обезщетения поради временна неработоспособност
в общ размер на 18 977, 63 лева или средномесечно по 1 725, 23 лева.
Видно е още от фишовете за работна заплата на ищеца, че същият заплаща сумата от
400 лева месечно към ВСК, съответно – 100 лева членски внос и 300 лева за погасяване на
теглен заем от ВСК. Заплаща и наем за жилище в размер на 200 лева месечно.
От покана за доброволно изпълнение от 01.06.2021 год. и от запорно съобщение от
06.04.2021 год. е видно, че е било образувано изп. дело № 20213110407056 по описа на ДСИ
от СИС при РС-Варна за принудително удовлетворяване на вземането на кредитора Д. П. Д.
за издръжка към ищеца, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
В хода на производството ищецът е навел и твърдения, че ответникът е прекратил
обучението си от месец септември 2021 год.
Представено е удостоверение изх. № СБ-18-76 от 16.02.2022 год., изд. от НМА „Проф.
Панчо Владигеров“ София, от което е видно, че ответникът Д. П. Д. е прекратил обучението
си в посоченото висше учебно заведение по собствено желание, считано от зимен семестър
на учебната 2021/2022 год. със заповед на Ректора от 13.09.2021 год.
С молба от 15.06.2022 год. ищецът е поискал да се допусне обезпечение на
предявения от него против ответника иск по чл. 150 СК за пректяване на издръжката,
присъдена с решението по гр. дело № 16088/2019 год. на РС-Варна, считано от 14.06.2021
год., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело №
20213110407056 по описа на ДСИ от СИС при РС-Варна.
Обосновава искането си с това, че общо събраната сума към дата 14.06.2022 г. е в
размер на 9926 лева, а задължението, вкл. и пропорционалната такса с ДДС е общо в размер
на 10 157, 14 лева. Твърди, че сумите постъпват по сметка на съдебния изпълнител от
„Градски транспорт“ ЕАД в резултат на наложен запор на трудовото му възнаграждение.
Посочва, че задължението му към 14.06.2022 г. възлиза на 231, 14 лева, която сума още не е
заплатена. Твърди, че получава единствено несеквестируемият доход в размер на 710 лева
като удръжките от запора значително накърняват имуществената му сфера. Навежда, че в
случай, че искът му бъде уважен, ще се наложи да води дело за връщане на дадените в
повече суми, налице е и възможност да няма откъде да събере вземанията си в случай, че
ответникът преустанови работа и предвид факта, че ответникът няма имущество, от което да
се издържа. Посочва, че ответникът след завеждане на исковата молба е прекратил
обучението си по собствено желание.
Отправя искане за допускане на претендираното обезпечение чрез налагане на
посочената обезпечителна мярка без да се определя гаранция, а в условията на евентуалност
– обезпечението да се допусне след заплащане на задължението до 14.06.2021 г. или след
заплащане на сумата от 231, 14 лева.
Към молбата е представено и удостоверение изх. № 17978/01.06.2022 год., изд. от
ДСИ от СИС при РС-Варна, от което е видно, че към дата 14.06.2021 год. задължението на
ищеца по изп. дело № 20213110407056 по описа на ДСИ от СИС при РС-Варна (без
дължимата пропорционална такса по изп. дело) е в размер на 8665, 65 лева – главница и 585,
20 лева – лихви за забава, или общо 9250, 85 лева, а дължимата пропорционална такса е 906,
29 лева. Общият размер на задължението му към дата 14.06.2021 год., включващо и
пропорционалната такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси по ГПК е 10 157, 14
лева.
От справка за размера на дълга с изх. № 18019/01.06.2022 год. по същото изп. дело е
3
видно, че към дата 01.06.2022 год. ищецът е заплатил общо сумата от 9926, 00 лева. В
същият смисъл е и удостоверението изх. № 19430/14.06.2022 год. на л. 193 от делото на РС-
Варна.
С обжалваното определение искането за допускане на обезпечение е отхвърлено.
Съдът е приел, че естеството на вземането за издръжка изключва възможността да бъде
допуснато спиране на изпълнителното производство, образувано за удовлетворяване му като
обезпечителна мярка по предявен иск за прекратяване на издръжката. Приел е, че тази мярка
е винаги недопустима щом налагането и се иска от длъжник, за да осуети удовлетворяването
́
на взискателя, тъй като по този начин ще се ограничи възможността взискателят да
посрещне дори основните си битови нужди. Прибягнал е и до аналогия с разпоредбата на
чл. 245 ГПК, според която е недопустимо спиране на предварителното изпълнение на
решение, с което е присъдена издръжка.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 389, ал. 2 от ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове.
Обезпечителната мярка винаги има привременен характер, чиято цел е да запази
съществуващото фактическо и правно положение, с което гарантира изпълнението на
постановено от съда решение. Обезпечението се допуска само когато ще бъде невъзможно
или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, т. е., когато е предявен или
ще бъде предявен иск, който е процесуално допустим, вероятно основателен и е налице
нужда от обезпечаване – в този смисъл е ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
В случая е предявен иск за прекратяване на издръжката на пълнолетен учащ, който
продължава обучението си във ВУЗ до завършване на предвидения срок на обучение и
навършване на двадесет и пет годишна възраст. Издръжката по чл. 144 СК на пълнолетен
учащ във ВУЗ се прекратява по закон с навършването на двадесет и пет годишна възраст
(както и при смърт на една от страните), без да е необходимо изявление на някоя от
страните или постановяването на друг акт. Когато обаче са налице други основания за
прекратяване на издръжката – придобиване на възможност правоимащият да се издържа от
собствено имущество и доходи, прекратяване на обучението или изпадане в затруднено
материално положение на правно задължения да дава издръжка (в какъвто смисъл са
твърденията на ищеца и доказателствата, в подкрепа на тези твърдения) – издръжката може
да се прекрати по съгласие на страните, а при липса на такова – с акт на съда чрез иск по чл.
150 СК. В последния случай съдът прекратява издръжката от момента, в който е настъпило
основанието за това.
В случая предявеният иск за прекратяване на издръжката е процесуално допустим.
Вероятната основателност на иска се преценява въз основа на въведените с исковата молба
твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, като при липса на убедителни
доказателства – след представяне на парична или имотна гаранция, а дали обезпечителната
нужда се преценява конкретно, с оглед данните по делото, процесуалната допустимост на
иска и претендираната обезпечителна мярка.
От представените доказателства е установено, че ответникът е прекратил обучението
си във ВУЗ по собствено желание, считано от началото на зимния семестър на учебната
2021/2022 год., т. е., от 13.09.2021 год.
При това положение съдът счита, че са налице всички кумулативно предвидени
предпоставки в чл. 389 ГПК, допускането на исканото обезпечение чрез налагането на
претендираната обезпечителна мярка не накърнява интереса на ответника, при положение,
че от 13.09.2021 год. и понастоящем същият не учи (сериозна индиция, че същият нужда от
издръжка няма), поради което и спирането на изпълнението няма да го лиши от текуща
издръжка за задоволяване на нуждите му от първа необходимост; от друга страна
продължаването на реализирането на запора върху трудовото възнаграждение на ищеца и
превеждането ежемесечно на суми би затруднило реализирането на правата му по едно
бъдещо позитивно за него решение, което обосновава и наличността на обезпечителна
нужда за ищеца от допускане на исканото обезпечение.
4
Прилагането по аналогия на чл. 245 ГПК в случая е неуместно, тъй като не е налице
неясна норма – нормата на чл. 389, ал. 2 от ГПК е ясна и не се нуждане от специално
тълкуване. Липсва и празнота в закона, която да бъде преодоляна чрез правоприлагане по
аналогия.
По изложените съображения съдът намира, че обжлваното определение е неправилно,
същото следва да се отмени и да се постанови друго, с което молбата на ищеца по чл. 389
ГПК да се уважи и да се допусне исканото обезпечение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6474/15.06.2022 год., постановено по гр. дело № 8417/2021 год.
по описа на РС-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от П. Д. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к.
Младост бл. 136, ап. 410 срещу Д. П. Д. ЕГН **********, пълнолетен син на ищеца, като
главен иск по чл. 150 СК за прекратяване на издръжката, присъдена с Решение №
260167/28.08.2020 год. по гр. дело № 16088/2019 год. на РС-Варна, считано от 14.06.2021
год., поради изменение на обстоятелствата, като налага следната обезпечителна мярка:
„СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по изп. дело № 20213110407056 по описа на ДСИ от
СИС при РС-Варна.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед, която да се изпрати на ДСИ от СИС при РС-
Варна за изпълнение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5