РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Бургас, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500250 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на ЕТ „Валентино-Луидор - Валентин Каравълчев“ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с.Садово, община
Сунгурларе, чрез адв.Ивайло Любомиров Найденов от АК Бургас, против
Решение № 2685/12.12.2024 г. по гр.д.4373/2024 г. на Районен съд Бургас, с
което въззивникът е осъден да заплати на М. М. Ч. от ***, сумата от 933 лв,
представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за
положения от него труд през м.май 2024 г., съгласно сключен между страните
трудов договор № 18 от 25.06.2010 г. и допълнително споразумение № 6-18 от
29.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и
сумата от 500 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатен
адвокатски хонорар.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано,
постановено при неизяснена фактическа обстановка, непълен доказателствен
материал и допуснати процесуални нарушения.
По конкретно се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че искът е доказан, тъй като по делото не е доказано дали ищецът е
престарал труд през процесния период – м.май 2024 г.; какво е било
договореното му трудово възнаграждение и на колко часов работен ден е бил
назначен той. Сочи се, че тези обстоятелства не се установяват от справката от
НАП за регистрирани трудови договори и от доказателствата, предоставени от
НОИ, които не доказват какви са били условията по трудовия договор, дали
1
същият е бил валидно сключен и коректно изпълняван от страна на работника.
Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал показанията на св.Ц., която освен, че е пристрастна, тъй като води
дело срещу въззивника дело, с показанията си по никакъв начин не е внесла
яснота по значимите за предмета на делото обстоятелства.
На следващо място се твърди, че въпреки своевременно заявеното от
въззивника-ответник оспорване на автентичността на представените от ищеца
трудов договор, длъжностна характеристика към същия, допълнителни
споразумения, Заповед № 1 от 31.12.2018 г., и изявлението на ищеца, че ще се
ползва от тези доказателства, първоинстанционният съд незаконосъобразно не
е открил производство по чл.193 от ГПК, съответно и не е разпоредил да се
представят в оригинал оспорените документи. Изложено е, че съгласно
практиката на ВКС по повод необходимостта от представяне на оригинал при
направено оспорване по реда на чл.193 от ГПК, при отсъствието на
оригинален документ, оспорващата го страна е в обективна невъзможност да
докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не
позволява на графологическата експертиза да изключи евентуално
извършената техническа подправка на подписа върху първообраза, чрез
откопирване на истинския му подпис през индиго, чрез прекопирване, както и
чрез многобройни съвременни способи.
На следващо място се твърди, че дори и да се приеме, че е бил
доказан размерът на уговореното брутно трудово възнаграждение,
работодателят дължи на работника нетното възнаграждение, т.е.сумата след
удържане на личните здравно-осигурителни вноски и съответния данък общ
доход, тъй като работодателят се явява платец на здравно-осигурителни
вноски и данък общ доход. Изложени са подробни съображения.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Заявени са доказателствени искания, недопуснати във въззивното
производство поради настъпила преклузия.
В предоставения му срок въззиваемият-ищец М. М. Ч. чрез
процесуалния си представител адв.Кирил Киров от САК, е представил писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно,
постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила,
като съдът е извършил внимателен анализ на фактическата обстановка и
аргументирано и всеобхватно е оценил събраните в хода на процеса писмени и
гласни доказателства, въз основа на които е приложил правилно материалния
и процесуалния закон. По отношение на валидността на трудовото
правоотношение са изложени съображения, че то се доказва от събраните по
делото писмени доказателства, в това число документите-справки от масивите
на ТД-НАП и НОИ- гр.Бургас, сочещи наличие на валиден и изпълняван
трудов договор между страните, по който месеци/години преди датата на
възникване на правния спор работодателят доброволно и с ясно съзнание е
внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци. В тази връзка
се твърди, че са несъстоятелни възраженията на въззивника, касаещи
авторството на положения подпис от страна на работодателя в процесния
трудов договор, предвид и разпоредбата на чл.75 КТ.
2
По отношение на разпределената между страните доказателствена
тежест и твърдените процесуални нарушения се сочи, че
първоинстанционният съд изключително внимателно и процесуално
обосновано е съобразил всички събрани писмени доказателства,
установяващи, че между страните е съществувал сключен трудов договор,
определен е размера на дължимото трудово възнаграждение и са събрани
доказателства за реалното полагане на труд, а въззивникът не е провел
насрещно доказване на твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение
на ищеца. Излага се, че в чл.270, ал.3 от КТ е посочено как се извършва
плащане на трудово възнаграждение в брой. Твърди се, че по делото не са
представени годни доказателства или дори начало на писмени доказателства
за извършено плащане.
На последно място се твърди, че съдът е съобразил и приложил
всички процесуални норми, като се е произнесъл своевременно по всички
доказателствени искания съгласно правилата на закона, характера на
производството и своето вътрешно убеждение, а обстоятелството, че някои от
доказателствените искания не са допуснати, преценено спрямо останалия
събран доказателствен материал, не представлява процесуално нарушение.
Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение.
Претендират се съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.
При извършената проверка по реда на чл.267 ГПК съдът констатира,
че въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима и следва
да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд образувано по
исковата молба на въззиваемия М. М. Ч. от *** против ЕТ „Валентино-Луидор
- Валентин Каравълчев“, за осъждане на ответника ЕТ „Валентино-Луидор -
Валентин Каравълчев“ да заплати на ищеца сумата от 933 лв, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на главницата. Изложени са твърдения,
че за процесния период между страните е налице трудово правоотношение, по
което ищецът е полагал труд за ответното дружество като
„Тракторист/Комбайнер“. Твърди се, че след неколкократно изменение на
трудовото възнаграждение по трудовия договор, съгласно последното
изменение на трудовия договор от 29.12.2023 г. уговореното между страните
основно месечно възнаграждение е 933 лв, платимо на 25-о число на месеца,
следващ месеца на полагане на труд. Твърди се, че за периода от 01.05.2024 г.
до 31.05.2024 г. ищецът е полагал труд на работното си място, но ответникът
не му е изплатил дължимото за това трудово възнаграждение нито на
уговорената дата , нито до момента на завеждане на иска. Претендират се
законна лихва начиная от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
В законовия срок ответникът е представил писмен отговор на
исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни. Сочи се , че
3
документацията във връзка с функционирането на дружеството е
предоставена на счетоводна кантора „ДФК акаунт“ ЕООД, от офисите на
която, при проведени процесуално-следствени действия през м.май 2024 г. са
били иззети счетоводните документи на ЕТ „Валентино-Луидор - Валентин
Каравълчев“, в т.ч. и трудовите досиета и компютърните данни. Твърди се, че
по тази причина към момента е неясно кои са работниците в дружеството,
какви длъжности са заемали и с какви възнаграждения. Приложените към
исковата молба документи са оспорени като неавтентични и неистински.
Поискано е ищецът да представи оригиналите на същите. Поискано е по
чл.193 от ГПК да се открие производство по оспорване на трудовия договор и
приложените заповеди за едностранно увеличение на възнаграждението.
Направено е и възражение за неоснователност на претенцията поради
извършено плащане в брой на претендираното възнаграждение за м.май.
Оспорва се и дължимостта на сумата от 933 лв, тъй като работодателят дължи
нетното възнаграждение на работника.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявените искове като е приел, че събраните по делото доказателства
установяват наличието на трудово правоотношение между страните,
полагането на труд от ищеца в процесния период, както и уговорен размер на
трудовото възнаграждение - 933 лв. Съдът е приел за недоказано
възражението на ответника, че е изплатил на ищеца трудовото
възнаграждение за м. май 2024 г.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил спора
от фактическа страна, като споделя изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
В допълнение на горното и във връзка с наведените във въззивната
жалба възражения, следва да се добави следното:
Неоснователно е твърдението на въззивника за неправилност на
обжалваното решение, поради допуснати от районния съд съществени
нарушения на процесуалните правила. Действително съдът не е открил
производство по чл.193 от ГПК, нито е задължил ищеца да представи
оригиналите на приложените към исковата молба писмени доказателства, но
това не е довело до неизясняване на спора от фактическа страна, нито до
неправилен краен извод по съществото на спора, тъй като по делото са налице
и други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че през процесния
период страните са били в трудово възражението по силата на сключения
между тях трудов договор от 12.07.2012 г., а именно справка за приети
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, показанията на разпитания по делото
свидетел, както и изготвената от БРС служебна справка за трудови договори
на ищеца.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че не е доказано
реалното полагане на труд от ищеца през процесния период, тъй като това се
установява от събраните по делото свидетелски показания.
4
Същевременно въззивникът - ответник в първоинстанционното
производство не е доказал твърдението си, че претендираното трудово
възнаграждение за м.май 2024 г. е било платено на ищеца в брой (по делото не
са представени никакви доказателства в тази насока), поради което изводът на
районния съд и в тази насока е правилен.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че неправилно на
ищеца е присъдено брутно, а не нетно трудово възнаграждение. Действително
от полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение работодателят
следва да извърши удръжки за данък върху общия доход и осигурителни
вноски, но за правилността на съдебното решение е достатъчно в него изрично
да е посочено дали на работника се присъжда брутно или нетно
възнаграждение, както е сторено в настоящия случай, а след това при
изпълнение на решението работодателят (в случай на доброволно изпълнение)
или съдебният изпълнител (при принудително изпълнение) следва да
приспадне от присъденото брутно възнаграждение дължимите суми за ДОД и
за осигурителни вноски и да изплати на работника нетния размер на
трудовото възнаграждение.
По изложените съображения съдът намира предявените искове да
основателни и доказани.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които въззивният съд препраща на основание
чл.272 ГПК.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивното
дружество следва да заплати на въззиваемия сумата от 500 лв,
представляваща направените от него разноски във въззивната инстанция -
платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на това
възнаграждение е неоснователно, тъй като адвокатският хонорар на
процесуалния представител на въззиваемия не надвишава значително
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение и не са налице основания за неговото
намаляване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2685/12.12.2024 г. по гр.д.4373/2024 г.
по описа на PC-Бургас.
ОСЪЖДА ЕТ „Валентино-Луидор - Валентин Каравълчев“ с ЕИК:
*********, да заплати на М. М. Ч. с ЕГН **********, деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 500 лв (петстотин лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6