Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1351 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр.
глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20190708142326, депозирана от адв. Н.Т., в качеството му на пълномощник на „Р.-Е.“ АД – в
процес на регистрация, срещу отказ № 20190702185821/05.07.2019 г. на Агенцията
по вписванията - Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано
вписване - първоначална регистрация на „Р.-Е.“ АД. Жалбоподателят сочи, че
длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило отказ,
приемайки, че фирменото наименование на дружеството „Р.-Е.“ АД (на латиница „R-E.”) не е уникално и се ползва от друг търговец – „Р.“ ЕООД (на латиница „Rieko”). Поддържа, че новоучреденото дружество
представлява акционерно дружество, докато съществуващата фирма принадлежи на
еднолично дружество с ограничена отговорност, тоест налице била разлика в правноорганизационната форма на двете дружества, която също
била част от фирмата на всеки търговец. Навежда доводи, че между двете фирми
липсва съвпадение както при изписването, така и в звученето. Посочва още, че
при фирмата „Р.“ се касае за наименование от една дума, докато при фирмата „Р.-Е.“
– за сложно съставно наименование, състоящо се от дума, препинателен знак
(тире) и друга дума. Налице била и концептуална разлика в наименованията на
двете дружества, тъй като „Р.“ била измислена, несъществуваща дума, докато
наименованието „ Р.-Е.“ било свързано с предмета на дейност на дружеството –
„Ри“ от re, repeat – повторение, преработка и „Еко“ от
екология, във връзка с опазване на околната среда. Всичко изложено обосновавало
разликата между двете фирми, поради което счита, че отказът на ДЛР в този
смисъл е неправилен и следва да бъде отменен.
Предвид изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни
указания на Агенция по вписванията – търговски регистър за вписване на първоначална
регистрация на „Р.-Е.“ АД.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към
заявление А5 вх. № 20190*********, намира следното от фактическа и правна страна:
Със заявление А5 вх. № 20190702185821,
депозирано от адвокат Н.Т., представляващ „Р.-Е.“ АД – в процес на регистрация е
направено искане за вписване в Търговския регистър на новоучредено акционерно
дружество. Към заявлението са приложени следните документи: Протокол от
учредителното събрание на „Р.-Е.“ АД от 01.07.2019 г., Списък на учредителите
на „Р.-Е.“ АД Дружествен договор, декларации по чл. 160, ал. 2 ТЗ, нотариално
заверени съгласие и декларации по чл. 234, ал. 2 ТЗ от членовете на Света на
директорите и по чл. 235 ТЗ, Протокол от заседание на СД от 01.07.2019 г. за
избиране на представител (изпълнителен директор) на „Р.-Е.“ АД, Устав, приет на
Учредителното събрание, Решение на едноличния собственик на капитала на „С.И.Г.“
ЕООД, както и на едноличния собственик на капитала на „Д.С.“ ЕООД, за участие в
дружеството, платежни документи за внесен в банка капитал, нотариално
удостоверено съгласие и образец от саморъчните подписи на управителите.
Представени са още
декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, изрично пълномощно и
доказателства за платена държавна такса.
ДЛР е постановило отказ
за вписване на първоначалната регистрация на дружеството с посочените от
жалбоподателя мотиви.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена
против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок
– отказът е постановен на 05.07.2019 г., а жалбата е депозирана на 08.07.2019
г. Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството
пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
Съгласно
чл.
7, ал. 1 от ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява
занятието си и се подписва. Фирмата е един от правноиндивидуализиращите
търговеца признаци, поради което законодателят с разпоредбите на чл.
7, ал. 4 и чл.
11 от ТЗ е въвел принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца.
Съгласно чл.
11, ал. 1 от ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е
регистрирал. и се подписва. Търговската фирма е словесното означение, под което
търговеца сключва търговски сделки, тя е "търговското име" на
търговеца и търговското предприятие. Както всяко име търговската фирма се
определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при формирането на
търговската фирма (подобно на името на физическото лице). Името трябва да е на
кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се
изписва и на друг език. Търговската фирма трябва да отговаря на изискванията по
чл. 7, ал. 2 от ТЗ - изискване за
истинност; да не въвежда в заблуждение – търговската фирма не трябва да
подвежда третите лица; да не накърнява обществения ред и морала. Името трябва
да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително
да се изписва и на друг език. В същото време според чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец
има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или
използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на
фирма и за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с
регистрирана по-рано фирма. Затова и при разглеждане на заявлението за
първоначална регистрация на търговеца, ДЛР задължително трябва да провери дали
друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл.
7, ал. 2 ТЗ – арг. от чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ.
В случая фирменото
наименование на дружеството е изписано на кирилица и на пръв поглед се състои
от две думи Р.-Е., свободно избрани от учредителите, както и означение за
неговата правоорганизационна форма – АД. Установява
се, че към датата на подаване на настоящето заявление за първоначална
регистрация -02.07.2019 г., в търговския регистър съществува еднолично
дружество с ограничена отговорност, с наименование „Р.“, ЕИК *******, с друг
едноличен собственик на капитала, различен от жалбоподателя, вписано на
08.06.2011 г.
Настоящият състав
намира, че фирмата на жалбоподателя с наименование „Р.-Е.“ АД, при съществуваща
и вписана в Търговския регистър фирма „Р.“ ООД би въвела в заблуждение другите
лица участващи в гражданския и търговския оборот, тъй като разликата между
двете фирми е само в изписването им, но фонетично те са идентични, поради което
при изговаряне на тези наименования третите лица и потребителите биха могли да
бъдат въведени в заблуждение, което е недопустимо. Принципът на уникалност та фирменото
наименование следва да се счита нарушен, когато то е конструирано по начин,
който не му придава отличителност в сравнение с това на други правни субекти,
тъй като разликите са несъществени и не могат да бъдат установени при всички
форми на употребата му. В случая, разликата между вече регистрираното фирмено
наименование „Р.“ и заявеното от жалбоподателя такова „Р.-Е.“ не е фонетична, а
единствено пунктуационна и се изразява в графичното оформление чрез разделяне
на двете думи с препинателен знак - тире, което не е достатъчно да създаде
отличителност на заявеното от жалбоподателя фирмено наименование. Дори да
приемем, че предвид наличието на тирета, двете фирмени наименования не са
идентични, то те са сходни до степен, че лесно могат да бъдат объркани и
потребителите и останалите търговци могат да бъдат въведени в заблуждение, че
договарят с другия търговец, поради което не е спазено изискването на чл. 7,
ал. 2 ТЗ фирмата да не въвежда в заблуждение. Принципът за стопанска лоялност е
прогласен и в други нормативни актове – например чл. 35, ал. 2 от Закона за
защита на конкуренцията, който гласи: „Забранява се използването на фирма,
марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по
начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите.“. В този
смисъл е и константната практика на апелативните съдилища - Решение № 1736 от 25.10.2012 г. по ф.д. №
3665/2012 г. на Софийски апелативен съд, ТК, Решение № 1512 от 03.10.2011 г. по
ф.д. № 2609/2011 г. на Софийски апелативен съд, ТК, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд –
Бургас, Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в.т.д. № 147/2013 г. на Апелативен
съд - Велико Търново.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че различната правноорганизационната
форма на двете дружества е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
отказ. Фирменото наименование по смисъла на чл. 7 ТЗ не е свързано с формата,
под която се осъществява търговска дейност, а създава отличителност и е
индивидуализиращ белег на търговеца за осъществяване на тази дейност.
Различната правноорганизационна форма на търговеца,
изписвана задължително след свободно избраното наименование, не е от естество
да обезпечи изискването за уникалност и отличителност.
Неоснователни са и
доводите, изложени досежно сравнението на двете фирми, изписани на латиница. В
чл. 7, ал. 3 ТЗ се съдържа изискване за изписване задължително на български
език на наименованието на търговеца и то съставлява част от задължително
съдържание на търговската фирма, което подлежи на вписване в Търговския
регистър. Изписването на фирмата на търговеца допълнително и на чужд език, от
своя страна, е само една възможност, предоставена от закона, от която
търговецът може да се възползва – така Решение
№ 748 от 21.11.2005 г. на ВКС по т. д. № 332/2005 г., ТК. Следователно
меродавно за преценката за степента на сходството между двете фирмени
наименования би било единствено тяхното изписване и изговаряне на български
език.
Гореизложеното
свидетелства, че заявената търговска фирма „Р.-Е.“ АД като словесно
обозначение, не отговаря на установените в Търговския закон изисквания, за да
може да бъде вписана в регистъра и съответно с регистрираното наименование
търговецът да участва в търговския оборот и да осъществява съответната
стопанска дейност, поради което обжалваният отказ се явява законосъобразен, а жалбата
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20190708142326, депозирана от адв. Н.Т., в качеството му на пълномощник на „Р.-Е.“ АД – в
регистрация, срещу отказ № 20190702185821/05.07.2019 г. на Агенцията по
вписванията - Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано
вписване първоначална регистрация на „Р.-Е.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: