Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр.Габрово, 15.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №61 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото против Решение №544/13.01.2020г. по гр.д.№914/2019г. на РС Габрово, с е отхвърлен предявения от ищцата иск да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 3000лв., представляваща част от неизплатено възнаграждение за добра работа, като изпълнителен директор на "Пазари" АД за периода 22.02.2006г.-31.12.2010г., в размер на 32972,29лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, призната е за установена неистинността на представеното от ищцата нотариално заверено копие от протокол на СД на Пазари АД ат 01.11.2010г., в частта касаеща положените на съответните редове в протокола подписи срещу имената на А. И. А. и В. Г. М. и е изключен посочения документ от доказателствата по делото. Ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 1050лв.- разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Твърди че на 01.11.2010г. било проведено заседание на СД на Пазари АД, на което били приети описаните в представения от нея препис от Протокол решение. На заседанието присъствали посочените в протокола лица. По обективни причини протокола бил изготвен няколко дни по-късно и бил представен на ищцата от А.за подпис. Тя подписала всички екземпляри и му ги върнала, за да бъдат подписани и от останалите членове на СД. След няколко дни А.върнал на ищцата подписан само един екземпляр, която не породил за нея никакви съмнения, че е подписан от останалите членове на СД. Този екземпляр бил поставен в папката с протоколи от заседания на СД, която след като жалбоподателката напуснала останали в останала в ответното дружество. Никой от членовете на СД не бил възразявал срещу истинността на въпросния документ. След около година ищцата направила представения от нея нотариално заверен препис. Счита, че тъй като ответника не е представил оригинала на протокола, от който ищцата е направила нотариално заверен препис следвало да се приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, тъй като ответното дружество не изпълнило разпореждането на съда да представи книгата с протоколите. Твърди, че ако решенията обективирани в протоколите не са били валидно взети, то на ищцата нямало да бъдат изплатени 7027,71лв. от гласуваните 40 000лв. Освен това ако приетите решения не са били валидни, то нямало да й бъдат прехвърлени 160000акции от капитала на дружеството, нямало на М.да бъдат изплатени 20000лв., на А.-5000лв. и нямало на 08.11.2017г. А.да издаде заповед №28 за изплащане остатъка от гласуваните 40 000лв., както и нямаше на бъде представено ново решение, с което се отменят всички решения по протокола от 01.11.2010г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът в депозирания по делото отговор на жалбата оспорва същата, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като му присъди направените по делото разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 3000лв.-част от неизплатено възнаграждение за добра работа, като изпълнителен директор на "Пазари" АД за периода 22.02.2006г.-31.12.2010г., в размер на 32972,29лв.
За да постанови решението си районният съд е приел, че ищцата основава претенцията си на нотариално заверено копие от Протокол от заседание на СД на Пазари АД от 01.11.2010г., съгласно което е взето решение на ищцата да бъде изплатена сумата от 40000лв.- като оценка за добрата й работа като изпълнителен директор за периода 22.02.2006г.-31.12.2010г., които да бъдат изплатени до 2013г. Представеното копие от протокол носи подписите на членовете на СД - Т.Б., А. А. и В. М.ответното дружество оспорило автентичността на представения документ, като представило копие, на което липсвали подписи на А.и М.. От заключението на изготвената графична експертиза било установено, че подписите за лицата А.и М.вероятно не са положени от тях, като вещото лице пояснило, че не дава категорично, а вероятно заключение, тъй като категоричен извод може да се направи само при представяне на оригинала на документа. Първоинстанционният съд предвид заключението на експертизата приел, че представеното от ищцата нотариално заверено копие от протокол е неистински документ, в частта касаеща изявленията, обективирани чрез подписите на А.и М., поради което следва да го изключи от доказателствата по делото. Поради тези обстоятелства районният съд приел, че ищцата не е доказала твърдението си за взето на 01.11.2010. от СД на ответното дружество решение да й Бъде заплатено допълнително възнаграждение в размер на 40 000лв. След като в представения от ответника оригинал на процесния протокол от заседание на СД липсвали подписи на двама от членовете на СТ, чието присъствие и гласуване било отразено в протокола, то той не установявал гласуването на годни да породи правни последици решение на СД, поради което били без значение всякакви последващи действия по изплащане на суми, джиросване на акции и отмяна на отразените в протокола решения.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно между страните по делото, че жалбоподателката-ищца, въз основа на Договор за управление от 14.04.2006г. е заемала длъжността изпълнителен директор на ответното дружество. От заеманата длъжност е освободена от 08.11.2017г.
Ищцата основава претенцията си за заплащане на исковата сума на нотариално заверено копие от Протокол от заседание на СД на Пазари АД от 01.11.2010г., съгласно което е взето решение на ищцата да бъде изплатена сумата от 40000лв.- като оценка за добрата й работа като изпълнителен директор за периода 22.02.2006г.-31.12.2010г., които да бъдат изплатени до 2013г. Представеното копие от протокол носи подписите на членовете на СД - Т.Б., А. А.и В. М..
От заключението на изготвената графична експертиза е установено, че подписите за лицата А.и М.вероятно не са положени от тях, като вещото лице пояснява, че не дава категорично, а вероятно заключение, тъй като категоричен извод може да се направи само при представяне на оригинала на документа.
Неправилно първоинстанционния съд е приел, че процесното нотариално заверено копие от протокол от заседание на СД е неистински документ, в частта касаеща изявленията отразено в него, обективирани чрез подписите на А.и М.. Вещото лице не е дало категорично заключение, че подписите на членовете на СД А.и М.не са положени от тях, а заключението му е вероятно, т.е. възможно е подписите да са на лицата сочени за техни автори. Предвид липсата на категоричност у вещото лице районният съд е следвало да извърши проверката относно истинността на представения от ищцата протокол въз основа и на останалите събрани по делото доказателства, а не да формира извода си единствено въз основа на заключението.
При преценката си първоинстанционният съд не е взел предвид представени по делото документи, изхождащи от ответното дружество и подписани от члена на съвета на директорите и изпълнителен директор, след освобождаване на ищцата от този пост –А. А., в които същото признава неизгодни за него факти, а именно, че решението на СД, на което се позовава ищцата е било взето, т.е. такова решение съществува, дори да не съществува документ, който да го удостоверява. Такъв документ е Заповед №28/08.11.2017г., в която А.разпорежда на ищцата да се изплати остатъка по протокола на СД в размер на 30000лв. неначислени и остатъка от начислени в размер на 2972,29лв. В мотивната част на заповедта се изпълнителният директор А.се позовава именно на Протокол на СД на Пазари АД от 01.11.2010г. Видно от Протокол от заседание на СД от 03.12.2018г. е прието решение, с което се отменят всички решения на СД на Пазари АД, взети на заседание на СД от 01.11.2010г., обективирани в протокол от това заседание. В обстоятелствената част на протокола е отразено, че А.е запознал останалите членове на СД с решението на СД от 01.11.2010г., свързано с изплащането на допълнително възнаграждение на бившия член на СД - Т.Б.. В тези два документа, изхождащи от ответното дружество изрично се правят изявления, от които се установява, че на 01.11.2010г. СД на Пазари АД е приело решение на Т.Б. да се изплати допълнително възнаграждение, като видно от Заповед №28/08.11.2017г. остатъка от същото е в размер на 32972,29лв.
В подкрепа на горния извод на въззивния съд е и обстоятелството, че в изпълнение на т.2 от решенията на СД, обективирани в представения от ищцата протокол от заседание от 01.11.2010г. на 27.01.2011г. на ищцата Б. са прехвърлени, чрез джиро 160 000 обикновени поименни акции от капитала на Пазари АД, което е отразено и в книгата на акционерите.
Поради изложеното по-горе следва да се приеме, че представения от ищцата -жалбоподател нотариално заверен препис от протокол на СД от 01.11.2010г. не е неистински документ, отразените в него решения на СД са валидно взети и за ответното дружество е било възникнало валидно задължение да й заплати определеното с решението допълнително възнаграждение с остатък в размер на 32972,29лв.
По делото не са представени доказателства, че ответника е заплатил исковата сума или част от нея, а и не е направено такова твърдение, поради което предявения иск е основателен.
Отмяната на приетото решение за плащане на допълнително възнаграждение на ищцата, след като вземането й е станало изискуемо не може да породи целените от ответното дружество последици, тъй като взетото на заседанието на СД на 01.11.2010г. решения не касаят само и единствено дружеството, а и трето лице, за което са възникнали права (т.е. същото има характер на договор в полза на трето лице), поради което същото не може да бъде отменено едностранно
Ответното дружество е направило възражение, че вземането на ищцата е погасено по давност. Същото е неоснователно. Действително съобразно приетото от СД възнаграждението е следвало да бъде изплатено до 2013г., т.е. до 31.12.2013г., като от 01.01.2014г. същото е било изискуемо. При това положение давностният срок изтича на 01.01.2019г., а иска е предявен на 15.05.2019г. Следва обаче да се вземе предвид разпоредбата на чл.116, б.А и чл.117 от ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника и от прекъсването започва да теме нова давност. С изявлението на ответника, отразено в Заповед №28/08.11.2017г., на ищцата да се изплати остатък в общ размер на от 32972,29лв. съгласно решение на СД от 01.11.2010г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която към момента на подаване на исковата молба не е била изтекла. Следователно вземането на ищцата не е погасено по давност.
Предвид изложеното по-горе обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявени от жалбопоадателката частичен иск да бъде уважен за сумата от 3000лв., част от вземане в общ размер на 32972,29лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска - 15.05.2019г. до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца-жалбоподател
сумата от 660лв. - разноски по делото в първоинстанционното
производство и сумата от 360лв.- разноски във въззивното
производство.
Водим от изложеното по-горе, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №544/13.01.2020г. по гр.д.№914/2019г. на РС Габрово,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА „ПАЗАРИ” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.Отец Паисий №23
да заплати на от Т.И.Б., ЕГН ********** *** сумата от 3000лв./три хиляди лева/ - част от неизплатено
допълнително възнаграждение по Протокол на СД на "Пазари" АД от
01.11.2010г. с остатък в размер на 32972,29лв.(тридесет и две хиляди
деветстотин седемдесет и два лева и двадесет и девет стотинки); ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.05.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ПАЗАРИ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.Отец Паисий №23 да заплати на от Т.И.Б., ЕГН ********** *** сумата 660лв.(шестстотин и шестдесет лева)- разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ПАЗАРИ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.Отец Паисий №23 да заплати на от Т.И.Б., ЕГН ********** *** сумата 360лв.(триста и шестдесет лева)- разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :