РЕШЕНИЕ
№ 1056
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Т. Павлов
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330101393 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата В. В. В. от гр. *** моли съдът да постанови решение при условията на признание на
иска, с което да осъди ответника да й заплати сумата 45 лева, платена от нея на ответното
дружество без основание по сключен между страните Договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 507704/17.05.2017 г., заедно със законната лихва
върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски –
включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът “***, признава иска и моли съдът да го уважи, по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително между тях е бил сключен Договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 507704/17.05.2017 г., с който ответникът е
отпуснал на ищцата паричен заем в размер на 50 лева, както и, че ищцата е заплатила на
ответника по този Договор освен главницата и лихва, и сумата от 45 лева възнаграждение за
предоставения й заем – което самият ответник признава, че е платено без основание.
Предвид направеното от ответника признание на иска - което не попада сред хипотезите на
чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че искът
се явяват доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със
1
законната лихва от 27.01.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за
производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на пълномощника й адв. В.Н.
– адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в
размер на 300 лева (като доколкото ответникът не е възстановил на ищцата недължимо
платената от нея сума в размер на 45 лева и с това й е дал повод за завеждане на иска, съдът
намира, че на ответника, независимо, че е признал иска, разноски при условията на чл.78,
ал.2 от ГПК не следва да се присъждат).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: *** апартамент-офис**,
представлявано от ** И. В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. В., ЕГН **********, от
***, със съдебен адрес: ***, адв. В.Н., СУМАТА 45 лева, платена от ищцата на ответното
дружество без основание по сключен между страните Договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 507704/17.05.2017 г., ЗАЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, начиная от 27.01.2021 г., до окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв., ***, с посочените ЕИК,
седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат В.Й.
Н., със служебен адрес: **, адв. В.Н., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2