Р Е
Ш Е Н
И Е
№562, 17.12.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На пети декември
две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1740 по описа за 2019г.:
Предявени са
обективно-съединени искове по чл.128 КТ, чл.224 КТ, чл.221 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Б.К.Б.,
който твърди че е работил при ответника на длъжността „шофьор, товарен
автомобил /международни превози/ от 09.10.2013г. до 22.08.2019г., когато
трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ,
поради забавяне на трудовото му възнаграждение.
Уговорено било месечно трудово възнаграждение съобразно МРЗ за страната
за всяка година. През последните две години ответникът започнал да забавя
плащанията на трудовото възнаграждение, като през последните три месеца спрели.
Според ищеца, ответникът му дължи трудови възнаграждения и командировъчни за последните три месеца. За
м.юли-800лв., за м.август-560лв. или общо му дължи трудово възнаграждение в
размер на 1360лв. Обезщетението за забава върху тези суми според ищеца възлиза
на 84.37лв./43.18лв. за м.юли и 41.19лв. за м.август/. Според ищеца ответникът
му дължи командировъчни за последните три месеца, по 67 евро на ден или
7680лв., ведно със законната лихва. Това
прави около 58 дни командировка за три месеца.
Ответникът не ме у изплатил и следващото се обезщетение за неползван
платен годишен отпуск в размер на 1019.99лв.
Ищецът твърди, че ответникът му
удържал сумата от 500евро при започване на работа, представляваща гаранция за
руска и беларуска виза, която следва да му върне. Претендира и деловодни
разноски.
Представя трудов договор
№37/09.10.13г.,заповед №26/22.19г., копие от трудова книжка. Има искане
ответникът да представи трудовото му досие, ведомостите за заплати за
претендирания период, пътни листи за управлявания от него товарен автомобил за
периода м.юни-м.август 2019г., както ида се назначи ССЕ.
В с.з. заявява, че ответникът е
изплатил изцяло претендираните суми, като претендира само заплащането на
сторените съдебни разноски.
Ответникът Логис Транс ЕООД
оспорва исковете, като твърди, че всичко дължимо на ищеца вече е изплатено.
Ответникът представя платежни документи за периода м.май-м.август 2019г. за
изплатени трудови възнаграждения. Твърди, че съгласно Наредбата за
командировките и специализациите в
чужбина, командировъчните му са в размер на 54евро/ден, а не 67евро/ден.
Ответникът представя пътен лист от 08.08.19г, съгласно който ищецът е приключил
й международния си превоз на 13.08.19г. и е предал автомобила. Ищецът не е
отработил пълен месец/август/ и не му се дължи трудово възнаграждение. На ищеца
са изплатени обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение за
неспазно/недадено предизвестие, а също така му е възстановена гаранцията от 360евро,
а не 500евро..Тази сума е удържана като гаранция, но е 360евро и му е
изплатена. Общо ответникът е изплатил на ищеца 5000лв. за конадировъчни,
3683.94лв. за заплати и 704.10лв. гаранция. Ответникът представя дневник сметка
499 за периода 01.05.19г.-31.10.19г.; авансов отчет от 13.08.19г.,пътен лист от
08.08.19г.;ведомости и платежни документи. Счита претенцията за разноски за
неоснователна с оглед плащането на
претенциите на ищеца, част от които преди депозирането на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С
трудов договор № 37/09.10.13г. ищецът е назначен при ответника на длъжност
„водач на МПС-международен шофьор“, с място на работа товарен автомобил и
уговорено първоначално трудово възнаграждение от 414лв. С последващи анекси
през годините, трудовото възнаграждение е съобразявано с МРЗ за страната. Със Заповед №54/21.09.2018 година на
Управителя на дружеството, ищеца е командирован на работа в ЕС със седлови
влекач РР 28 11 ВХ.
Поради забавяне и неплащане на
командировките ищецът подал прекратяване на трудовия договор. Със заповед
№26/22.08.19г. на основание чл.327 т.1 и т.2 КТ ответникът е прекратил трудовия
договор.
По делото е назначена ССЕ
според, основното месечно трудово възнаграждение на ищеца първоначално и било 414лв.
и анексирано последователно в годините, като за проверявания период то е било
560лв.Съгласно вътрешните правила и организацията на работната заплата, същата
се изплаща окончателно в края на следващия месец.
Ищецът е
декларирал пред ответника своя банкова сметка ***аграждения и командировки.
Договорените
командировки са в размер на 2000 Евро/месец като курсовете не влияят на
договорената командировка.Същата за ден е в размер на 66,67Евро /2000: 30 =
66,67/.Тъй като нормативно определения дневен максимум е 54евро, разликата е
заплащана към трудовото възнаграждение, като доплащане командировка в размер на
250лв.
Месечните
трудови възнаграждения не са изплатени съгласно вътрешните правила за
организация на работната заплата, а с двумесечно закъснение.
Командировъчните м.05.2019г. от 3112,52лв. са изплатени на 05.07.19г. /не е предмет на делото/; тези
за м.06.2019г. от 3120,16лв.
са изплатени с ПН 08.10.2019г.; за м.07.2019г. от 3120,17лв. са
изплатени с ПН 18.10.2019г., а тези за м.08.2019г. от 1043,16лв. са изплатени с ПН
18.10.2019г..
С ПН
18.10.2019 година на стойност 704,10лв. на ищеца му е възстановена гаранция от
360 Евро, а не сочената от 500евро.
По
отношение на платения годишен отпуск на ищеца му се полагат 25 дни платен
годишен отпуск. За 2017г. ищецът е ползвал 15 дни и му остават за ползване 10
дни. За 2018г. ищецът не е ползвал дни и му остават за ползване 25 дни. За 2019г. ищецът е ползвал 16 дни и му
остават за ползване 19 дни или общо 57дни на стойност 2527.38лв.
БТВ на
ищеца за месеца предхождащ уволнението е било в размер на 1019,99лв.
За периода 01.05.2019г. до 22.08.2019г., ответника по делото е начислявал
месечни трудови възнаграждения в размер на 2795,46лв. и командировъчни в размер
на 10396,01лв. на ищеца. На ищеца са изплатени и 2527,38лв., обезщетение за
неизползван платен годишен от 57 дни. Възстановена му е и сумата от 704,10лв. -
внесена от него гаранция при ответника.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира исковите претенции за неоснователни. Налице
е плащане от страна на ответника в хода на процеса. Спор относно този факт между
страните няма. Ищецът изрично заявява, че са му платени всички дължими суми и
се счита за удовлетворен, като претендира само за разноски. С оглед липсата на
десезиране на съда, същият дължи произнасяне.
Спорна за страните е единствено
претенцията на ищеца за разноски в размер на 400лв. Факт е, че ответникът е
направил едно плащане от 791.49лв. /на процесната
заплата за м.07.19г./ на
16.09.19г., когато е депозирана и исковата молба. Всички други плащания са
направени от ответника през месец октомври, т.е. след предявяването на исковете
и много след като сумите са били дължими. Предвид на това ответникът дължи на
ищеца разноски съразмерно на направените плащания, след предявяването на
исковете. Ищецът е претендирал общо 13275.84лв., а ответникът му е заплатил
12442.78лв. Следователно ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 374.90лв.,
тъй като с поведението си е станал причина за отпочването на съдебно
производство.
На същото основание /заплащане
в хода на процеса/ ответникът дължи заплащането на държавни такси върху
предявените искове. Размерът им следва да се определи на база платените суми. Върху
платените заплати, командировки и възстановената гаранция ответникът дължи една
обща такса от 336лв., за заплатеното обезщетение по чл.224 КТ дължи държ.такса
от 101.10лв., за обезщетението по чл.221 ал.1 КТ дължи държ.такса от 50лв. и за
обезщетението за забава отново дължи такса от 50лв. /таксите от 50лв. са минималните определени от чл.1 от Тарифата за
държ.такси събирани от съдилищата по по ГПК/.
С оглед отхвърлянето на иска
поради плащане, разноските за вещо лице остават за сметка на съда.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.К.Б.,
ЕГН ********** против ЛОГИС ТРАНС ЕООД искове по чл.128, чл.221 ал.1, чл.224 КТ
и по чл.86 ЗЗД по като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЛОГИС ТРАНС ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Б.К.Б., ЕГН ********** сумата от 374.90лв./триста седемдесет
и четири лева и десет стотинки/ дължими съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЛОГИС ТРАНС ЕООД, ЕИК *********
да заплати по сметка на Районен съд-Разград сумата от 537.10лв./петстотин тридесет
и седем лева и десет стотинки/ дължими държавни такси по отношение на
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: