Номер 11029.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20203000500312 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от „Агропол С“ ЕООД, представлявано от управителя С.А.С. чрез
процесуалния му представител адв. В.С. срещу решение № 342/04.03.2020 год по в.гр.д. № 625/2020
год на Окръжен съд Варна, както и частна жалба срещу определение № 1624/12.06.2020 год,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Жалбата срещу решението, с което съдът се е произнесъл по
законосъобразността на извършеното от частния съдебен изпълнител разпределение, не съдържа
аргументи относно правилността на новото разпределение, постановено от съда. Основните
оплаквания касаят допуснати от съдебния изпълнител нарушения във връзка с връчването на
призовката за доброволно изпълнение, както и насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество. Поради това моли за отмяна на решението, с което е отменено извършеното от ЧСИ
разпределение и изготвено ново такова, като делото бъде върнато на съдебния изпълнител с указания
сумата 13 370,31 лв, представляваща земеделска субсидия, да се върне по сметката на дружеството с
цел от нея да се удовлетвори заложният кредитор. По отношение постановеното определение по реда
на чл. 248 от ГПК частният жалбоподател изтъква, че упълномощеният от него адвокат е
осъществявал защитата му по три изпълнителни дела, които впоследствие са обединени и поради
това следва в негова полза да се присъдят направените разноски по всички дела.
Постъпил е отговор от „Росагрофонд“ ООД , „С.И.Г.“ ООД и „Ставен“ АД чрез адв. М.С.Д., в
който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частните жалби са подадени в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално
допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
1
По жалбата срещу решение № 342/04.03.2020 год:
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по частна жалба срещу протокол за
разпределение от 14.01.2020 год по изп.д. № 20197190400096 и присъединените към него изп.дела №
20197190400097 и 20197190400098 на ЧСИ Станислава Янкова. Основен аргумент в жалбата е
твърдението, че предмет на разпределението са суми, представляващи земеделски субсидии за
стопанската 2018-2019 год, които са несеквестируеми съгласно чл. 94 от Закона за държавния
бюджет на РБ за 2019 год.
Разпоредбата на чл. 444 от ГПК урежда хипотезите, в които върху имущества на длъжника не
може да се насочва принудително изпълнение. В т.8 от цитираната норма визира предвидените в друг
закон вещи и вземания, каквото в случая се явява вземането от земеделски субсидии, чиято
несеквестируемост е предвидена в 94 ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2019 год.
Тези субсидии представляват целево предоставени средства от държавния бюджет и са
предназначени за подкрепа на земеделските производители в осъществяване на дейността им, която е
дефинирана като обществено значима.
В същото време, съгласно чл. 445 ал.1 от ГПК от несеквестируемостта не могат да се ползват
длъжниците относно вещи или вземания, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е
заложният кредитор.
В случая по делото е установено, че върху вземанията на длъжника от ДФ“Земеделие“ е
вписан особен залог в полза на „Банка ДСК“ ЕАД като обезпечение по сключен с банката договор за
кредит. Заложният кредитор е присъединен взискател по право, когато принудителното изпълнение е
насочено върху заложеното имущество. Доколкото събраната по делото сума е била недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител е бил длъжен да извърши
разпределение при спазване реда на удовлетворяване, предвиден в чл. 136 от ЗЗД. Съдът е изложил
мотиви, поради които е приел, че извършеното от ЧСИ разпределение не отговаря на тези критерии и
е изготвил ново разпределение, при което са съобразени разпоредбите, уреждащи
последователността на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, разноските по изпълнението съгласно
ТТРЗЧСИ, както и разясненията, дадени с ТР № 2/2015 год на ОСГТК на ВКС. Тези мотиви са
правилни и настоящият състав ги споделя напълно. Същите не са оспорени от самия жалбоподател по
същество. Оплакванията относно връчването или евентуално липсата на призовка за доброволно
изпълнение не са предмет на настоящото производство.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК:
Разпоредбата на чл. 78 от ГПК урежда присъждането на разноски в съдебното производство.
В случая предмет на производството е жалба срещу действия на съдебния изпълнител – в частност
извършено разпределение по изп.д. № 20197190400096. Без значение са разноските, направени преди
това във връзка с присъединените изпълнителни дела – това са разноски по изпълнението и са
уредени в чл. 79 от ГПК. По настоящото дело е представен договор за правна помощ, съгласно който
адвокатът е упълномощен да изготви жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Проучването
на изпълнителните дела е необходимо с оглед изготвяне на жалбата, но не представлява
самостоятелно действие по осъществяване на процесуално представителство. По делото не е
проведено открито съдебно заседание, налагащо явяване на адвоката. Поради това възражението за
2
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е основателно и правилно съдът е
редуцирал същото до минималния размер, предвиден в Наредба № 1.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 342/04.03.2020 год по в.гр.д. № 625/2020 год на Окръжен съд
Варна, г.о.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1624/12.06.2020 год в.гр.д. № 625/2020 год на Окръжен съд
Варна, г.о.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3