Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 03.02.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Д.К. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1697 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „ГБС – И.С.” АД, твърди, че на 25.03.2013 г. на основание чл. 74 и чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки и въз основа на Заповед за класиране № СО-РД-09-02-46/ 26.02.2013 г. от проведена открита процедура, вписана в регистъра на обществените поръчки с уникален № 00087-2012-0086, сключил с ответника - С.О., договор за изработка, по силата на който се задължил да извърши срещу възнаграждение следната работа: изграждане на пет главни канализационни клонове в кв. С. и подмяна на съществуващите водопроводи, попадащи по трасетата им. С чл. 1, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че строително-монтажните работи следва да се извършат съгласно технически инвестиционен проект и оферта на изпълнителя за участие в процедурата за избор на изпълнител при спазване на изискванията на действащото законодателство в срок от 86 календарни дни, който започва да тече от подписване на първия протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура и приключва със съставяне на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа за последния обект, но не по-късно от 31.07.2014 г. Ищецът посоча, че началото на строителството е поставено на 09.04.2013 г., след момента на подписване на констативен протокол акт обр. 2а от 08.04.2013 г. Твърди, че изпълнението на обекта е приключило и същият е предаден на възложителя с акт обр. 15 на 19.07.2013 г. Възнаграждението, което ответникът дължи на изпълнителя за така извършената и приета работа възлиза на сумата от 828 940, 44 лв., за което е издадена фактура № **********/ 24.01.2014 г. Ответникът е заявил готовност да изплати само част от така дължимото възнаграждение, като е заявил, че прихваща част от него в размер на 268 336, 01 лв. със свое вземане към ищеца за получаване на неустойка за забавено изпълнение на задължението за извършване на уговорените СМР, начислена съгласно чл. 30 от сключения договор. Ищецът счита, че не дължи заплащане на тази неустойка, тъй като забавата в изпълнението на възложената работа се дължи на събитие, което представлява непреодолима сила, а именно необичайните за това време от годината и екстремно високи количества на валежите, които са паднали през месеците май и юни 2013 г. Периодите, през които ищецът твърди, че не е можел да извършва строителни работи поради обилни валежи са от 23.05.2013 г. до 24.05.2013 г., от 31.05.2013 г. до 02.06.2013 г., от 05.06.2013 г. до 08.06.2013 г. и от 11.06.2013 г. до 15.06.2013 г. За възникването на посочените обстоятелства изпълнителят е уведомил възложителя с писмо с изх. № 00001416/ 26.06.2013 г., което е станало веднага след като е получил становище от съответния компетентен орган за количествата на падналите валежи. С оглед на това счита, че не отговаря за допуснатата забава. Твърди, че ответникът дължи да заплати и обезщетение за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на законната лихва, което за периода от 05.02.2014 г. до 10.03.2015 г. възлиза на 29 809 лв. Поради изложеното моли С.О. да бъде осъдена да му заплати сумата от 268 336, 01 лв. – дължимо и неплатено възнаграждение за извършена работа, както и сумата от 29 809 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.02.2014 г. до 10.03.2015 г. Претендира разноски.
Ответникът – С.О.,
оспорва исковете. Посочва, че изпълнителят е в забава извършването на строителни
работи, уговорени със сключения между страните договор за изработка, които е
следвало да бъдат изпълнение до 02.07.2013 г., а са изпълнени на 19.07.2013 г.,
т.е. със 17 дни закъснение. Ето защо и той дължи неустойка за така допуснатата
забава, която е уговорена с чл. 30 от договора и е в размер на 268 336, 01 лв.
Заявява, че е извършил извънсъдебно прихващане на задължението, което има към
ищеца за заплащане на възнаграждение за извършената работа и своето вземане към
него за получаване на мораторна неустойка, в резултат на което първото е
погасено до размера на неустойката, т.е. за сумата от 268 336, 01 лв. Оспорва,
че забавата на ищцовото дружество да извърши възложената му работа е в резултат
на непреодолима сила, тъй като на част от посочените дати, в които се твърди,
че не са извършвани строителни работи, не е имало изобщо валежи. Посочва, че не
се представени доказателства за това, че падналото количество валежи през
месеците май и юни 2013 г. е направило невъзможно извършването на уговорените с
договора работи. Твърди, че ищецът не е уведомил възложителя за настъпването на
събитие, което представлява непреодолима сила, в уговорения в договора срок –
три дни след настъпването му, като е направил това едва на 26.06.2013 г. Ето
защо счита, че ищецът отговаря за допуснатата забава в изпълнение на
задължението си за извършване на възложената работа и дължи неустойка за това. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
В случай, че съдът установи, че предявеното от ищеца вземане съществува към датата на сезиране на съда, включително че не е погасено с извършеното извънсъдебно прихващане, ответникът предявява в процеса възражение за прихващане между вземането, предмет на иска по чл. 266 ЗЗД за получаване на възнаграждение за извършената работа и свое вземане, което е възникнало към ищеца за получаване на сума в размер на 268 336, 01 лв., представляваща неустойка, начислена съгласно чл. 30 от договора за изработка от 25.03.2013 г., дължима за забавено изпълнение на задължението за извършване на уговорените строително-монтажни работи за периода от 03.07.2013 г. до 19.07.2013 г.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 25.03.2013 г. между С.О., като възложител, и „ГБС – И.С.”
АД, като изпълнител, е сключен договор, с който на последния е възложено да
извърши срещу възнаграждение следната работа: изграждане на пет главни канализационни
клонове в кв. С. и подмяна на съществуващите водопроводи, попадащи по трасетата
им. С чл. 1, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че
строително-монтажните работи следва да се извършат съгласно технически
инвестиционен проект и оферта на изпълнителя за участие в процедурата за избор
на изпълнител при спазване на изискванията нa действащото законодателство. В чл. 2 от договора е предвидено, че общата стойност на
извършените строително-монтажни дейности за обекта по чл. 1 е 3 156 894, 31 лв.
без ДДС или 3 788 273, 18 лв. с ДДС съгласно ценовото предложение, неразделна
част от договора и не подлежи на промяна за срока на изпълнение. С чл. 3, ал. 1
е уговорено, че възложителят привежда на изпълнителя аванс от 20 % от
договорената стойност по чл. 2 в размер на 631 378, 86 лв. без ДДС или 757 654,
64 лв. с ДДС в срок до 30 дни от подписване на договора срещу издадена
неотменима и безусловна банкова гаранция в същия размер в полза на С.О..
Съгласно чл. 4, ал. 4 междинните плащанията се извършват в срок от десет дни от
одобрението от страна на възложителя на съответната фактура за междинно
плащане. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че окончателното плащане се
осъществява след издаване на Разрешение за ползване на обекта въз основа на
следните документи: 1) количествено-стойностна сметка с навежиране на
стойностите за окончателния размер за извършените СМР; 2) сметка-опис за
окончателния размер на извършените строително-монтажни работи; 3) констативен
протокол за окончателния размер на извършените непредвидени разходи; 4)
окончателен доклад за извършените СМР, с приложени към него документи –
надлежни доказателства за качеството на извършените видове СМР; 5) окончателен
сертификат за изпълнени СМР, съставен от изпълнителя; 6) констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа; 7) окончателен доклад от
консултанта/ лицето осъществяващо строителен надзор; 8) разрешение за ползване
на обекта в съответствие с чл. 20 от Наредба № 6 за разрешаване на ползването
на строежите в Република България; 9) данъчна фактура за окончателно плащане по
договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора окончателното плащане се извършва в
срок от десет дни от одобрението от страна на възложителя на фактурата за
окончателно плащане. В чл. 10, ал. 1 страните са постигнали съгласие, че срокът
за изпълнение на строително-монтажните работи е 86 календарни дни от
подписването на първия протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура
и приключва със съставянето на Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа. С чл. 11 от договора изпълнителят е поел задължение да
уведомява писмено възложителя винаги, когато съществува опасност от забавяне
или нарушаване изпълнението на срока по чл. 10 от него. В чл. 23 от договора е
предвидено, че страните не дължат обезщетение за претърпените вреди и
пропуснати ползи, ако те са причинени в резултат на непреодолима сила, която е
опредЕ.в чл. 24, ал. 1 от договора като всяко непредвидимо и непредотвратимо
събитие от извънреден характер и извън разумния контрол на страните, възникнало
след сключване на договора, което прави изпълнението му невъзможно. С чл. 25 от
договора страните са се съгласили, че ако едната от тях не може да изпълни
задължението си поради непреодолима сила, тя е длъжна в тридневен срок от
настъпването й да уведоми другата страна в какво се състои непреодолимата сила
и какви са възможните последици от нея. При неуведомяване в срок съответната
страна дължи обезщетение за вреди. В чл. 30 от договора е предвидено, че при
неспазване на срока по чл. 10, ал. 1 по вина на изпълнителя, същият дължи на
възложителя неустойка в размер на 0,5 % от стойността по чл. 2 за всеки
просрочен ден, но не повече от 30 % от същата стойност, която неустойка се
удържа при окончателното разплащане на обекта.
На 08.04.3013 г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура относно строеж, представляващ главни клонове и съответните водопроводи в кв. С., главен канализационен клон I – кл. 226, кв. „С.”.
По делото са представени четири констативни протоколи, подписани от представител на строителния надзор и от представител на строителя на строежа, представляващ изграждане на пет главни канализационни клона в кв. С. и подмяна на съществуващите проводи. Тези документи са съставени на 27.05.2013 г., на 03.06.2013 г., на 10.06.2013 г. и на 17.06.2013 г. В тях е удостоверено, че през периодите 23.05 – 24.05.2013 г., 31.05 – 02.06.2013 г., 05.06 – 08.06.2013 г., 11.06 – 15.06.2013 г. са настъпили интензивни валежи в района на кв. С. и е посочено, че с оглед на това следва да се преустановят строително-монтажните работи на всички канализационни клонове с цел да се предотврати некачественото им изпълнение до стабилизиране на метеорологичните условия. Нито един от протоколите не е подписан от представител на С.О., като възложител на строежа.
От справка, изготвена от Националния институт по метеорология и хидрология, се установява, че отчетеното количество валежи за района на кв. С., гр. С. за 23.05.2013 г. е 2 л/м2, за 24.05.2013 г. е 6 л/м2, за 31.05.2013 г. е 1 л/м2, за 01.06.2013 г. е 4 л/м2, за 02.06.2013 г. е 6 л/м2, за 05.06.2013 г. е 3 л/м2, за 08.06.2013 г. е 1 л/м2, за 11.06.2013 г. е 7 л/м2, за 12.06.2013 г. е 19 л/м2, за 13.06.2013 г. е 4 л/м2, за 14.06.2013 г. е 9 л/м2, за 15.06.2013 г. е 11 л/м2.
С писмо с № 0403-12/76/26.06.2013 г. „ГБС – И.С.” АД е информирало С.О., че строителните работи на обекта са спрени поради невъзможност за спазване на технологичните изисквания на проекта в условията на проливен дъжд, преовлажняване на земните маси, невъзможност за обратно засипване с преовлажнена баластра и свличане на земни маси от изкопа. С оглед на възникналите непредвидими събития е направено искане за удължаване на срока на обекта с 14 дни.
На 19.07.2013 г е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, представляващ главни клонове и съответните водопроводи в кв. С., главен канализационен клон I – кл. 226, кв. „С.”. В него е посочено, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, условията на договора за строителство. Този протокол е подписан от представител на С.О..
С писмо с № 0403-12/148/ 26.09.2014 г. С.О. е уведомила изпълнителя по договора за строителство от 25.03.2013 г. - „ГБС – И.С.” АД, че в негова тежест е начислена неустойка за забава изпълнението на СМР съгласно чл. 30 от този договор, която е в размер на 268 336, 01 лв., както и че тази сума ще бъде удържана от дължимата такава по фактура от 24.01.2014 г. От известие за доставяне, намиращо се на л. 713 от делото на СГС, се установява, че пощенска пратка, съдържаща писмо с посочения номер, е получено от „ГБС – И.С.” АД на 29.09.2014 г.
По делото е прието заключението на изготвената от вещото лице Д.Д.А. съдебно-техническа експертиза, в което е направен извод, че падналите в кв. С. за месеците май и юни 2013 г. валежи са обичайни за сезона и се явяват един път на пет години. Експертът е констатирал, че през този период има само три дни, в които валежите са били по-съществени, като падналото количество валежи не представлява пороен дъжд. Според вещото лице съгласно утвърдения линеен график между страните по договора за строителство по-голямата част от изкопните работи и полагането на канализационните тръби е следвало да бъдат извършени през месеците април и май, когато валежите са били около нормата. С оглед на това и вещото лице е заключило, че няма причинно следствена връзка между валежите и забавата при изпълнението на СМР. При разпита си в съдебно заседание, проведено на 16.12.2015 г. този експерт уточнява, че посредством изградения дренаж дъждовните води се отвеждат в пълна степен, като ако е по-голямо количеството те се отвеждат за повече време. Заявява, че при двусменна работа на строежа строителните работи е можело да се изпълнят в срок независимо от метеорологичните условия.
По делото е изготвена и втора съдебно-техническа експертиза от вещото лице Е. Ц., която прави извод, че отделните подобекти на процесния строеж имат свързани елементи между тях. Дренажите, които са изпълнявани на отделните обекти са свързани, поради което и не е било възможно целият дренаж на обекта да служи за строителен дренаж по време на изпълнение на СМР, тъй като не е бил заустен в съществуващата канализация или дренаж и извежда водата по време на строителството. Доколкото в обхвата на улиците, по които се изпълнява канализацията и водопровода, се намират съществуващи подземни мрежи и съоръжения на подземната инфраструктура – газопроводни, електропреносни и телефонни, които представляват опасна зона при извършване на строителство, в плана за безопасност и здраве, който е неразделна част от проекта, е записано, че не следва да се работи в дъждовно и мокро време. С оглед на това в заключението си този експерт изразява становище, че валежите оказват влияние и върху качеството на изпълняваните строително-монтажни работи и пречат на изпълнението им – при мокро време не могат да се изпълняват следните видове работи, които е трябвало да се извършват на обекта – изкопи, доставка и полагане на тръбите, бетонови работи, направа на ревизионни шахти, обратни насипи, пътни работи и др. По време на валежи могат да се изпълняват само следните работи: доставка на тръби и разваляне на асфалтова настилка. Вещото лице е направило краен извод, че в дните 23.05-24.05.2013 г., 31.05 – 02.06.2013 г., 05.06 – 08.06.2013 г., 11.06- 15.06.2013 г. е била налице обективна невъзможност за изпълнение на СМР, която е в причинно следствена връзка с падналите валежи.
В производството е прието и заключение на изготвена експертиза от вещо лице Л.Б. –специалист към НИМХ – БАН. В него е посочено, че средната многогодишна стойност на сумарния валеж за периода 23 май – 15 юни е 69 л/м2, а измерената сума на валежите за периода 23 май – 15 юни 2013 г. в кв. С., гр. С. е 75 л/м2, т.е. по-висока с 6 л/м2 или с 10 %. От метеорологична гледна точка валежите, които се отклоняват от средната многогодишна стойност с около 20 %, се счита, че са в рамките на нормата, поради което и експертът приема, че тези паднали в периода 23 май – 15 юни 2013 г. в кв. С. са в рамките на нормата. Средният брой на дни с валежи за периода 23 май – 15 юни за 30 години е 10, а за периода 23 май – 15 юни 2013 г. дните с валежи са 16. Вещото лице е посочило, че валежите са били предимно в следобедните часове и през нощта, като в изследвания период е имало няколко дни с регистрирани гръмотевични бури, придружени от краткотрайни проливни валежи – 22.05.2013 г., 31.05.2013 г., 04.06.2013 г., 07.06.2013 г., 10.06.2013 г., 11.06.2013 г., 12.06.2013 г., 13.06.2013 г., 14.06.2013 г. и 15.06.2013 г. В разпита си в съдебно заседание, проведено на 04.05.2016 г. вещото лице е посочило, че високата интензивност на валежите за посочените дни е в рамките на нормалните явления, които са характерни за пролетта.
От заключението на изготвената тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че при строителство на инфраструктурни обекти и особено на външни ВиК мрежи се извършват СМР, изразяващи се в изграждане на тесни и дълбоки изкопи, направа на дренаж от баластра, полагане на подложен бетон, направа на пясъчна основа за полагане на тръби, полагане на самите тръби, извършване на оборотни насипи, трамбоване на пластове и направа на пътна настилка, както и изграждане на различни видове шахти и други съоръжения. Всички тези видове МР, съгласно строителните правила и норми, както и според технологичните изисквания за такъв тип строежи, изискват същите да бъдат изпълнявани в сухо време, тъй като водата и степента на овлажняване оказват пряко влияние върху изпълнението на изкопните видове работи, на обратния насип и на пътната настилка. Ето защо е направен извод, че в дните, в които е установено наличие на валежи, които са 14 на брой, не е било възможно изпълнение на договорените между страните СМР, поради което е налице причинна връзка между падналото количество валежи и невъзможността за изпълнение на СМР в дните 23.05.2013 г. – 24.05.2013 г., 31.05.2013 г. – 02.06.2013 г., 05.06.2013 г. – 08.06.2013 г., 11.06.2013 г. – 15.06.2013 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени с
исковата молба, предмет на разглеждане в
производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение,
дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. За да бъде
същата уважена, на първо място следва да се прецени дали от представените
доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по
силата на която ищецът да е поел
задължение да извърши твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, а
ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер от 268 336, 01 лв.
По делото не е
спорно, че между С.О.,
като възложител, и „ГБС – И.С.” АД, като изпълнител, са
възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за изработка. Това
е видно и от
приетия като доказателство в
производството писмен договор от 25.03.2013 г., който е
подписан от двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за
сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора за
изработка, а именно за вида на работа, която изпълнителят „ГБС – И.С.” АД се задължава да извърши, представляваща
изграждане на пет главни канализационни клонове в кв. С. и подмяна на
съществуващите водопроводи, попадащи по трасетата им, както
и за размера на възнаграждението,
което възложителят С.О. се задължава да заплати за извършената работа.
За да възникне задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение, обаче, освен постигане на съгласие между страните по основните елементи на договора за изработка, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя.
Между страните в производството не е спорно, че изпълнителят „ГБС – И.С.” АД е извършил в пълен обем уговорените строителни дейности по изграждане на канализационните клонове и подмяна на съществуващите водопроводи в кв. С., гр. С., както и че по работата на са констатирани яви недостатъци и тя е приета от възложителя С.О. съгласно чл. 264 ЗЗД. На настъпването на тези факти се позовава ищецът в исковата молба, като тяхното осъществяване не се оспорва от ответника, който възразява единствено, че работата е изпълнена в срок, но не оспорва, че тя е извършена от изпълнителя в съответствие с поръчаното и няма явни недостатъци.
След като по делото се доказа, че между страните е сключен договор за изработка, че ищцовото дружество е извършило възложената му работа по изграждане на пет главни канализационни клонове в кв. С. и подмяна на съществуващите водопроводи, попадащи по трасетата им, както и че тя е надлежно приета от възложителя С.О., то в тежест на последния е възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение, което възлиза в общ размер на 828 940, 44 лв. с ДДС, както е посочено в издадената за това фактура № 5335/ 24.01.2014 г., която е подписана от представители и на двете страни по сделката и следователно доказва съгласието им за размера на дължимото възнаграждение. Не е спорно, че ответникът е погасил част от това свое задължение в размер на 560 604, 43 лв. преди предявяване на иска. Спорно е обаче дали останалата част от това задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 268 336, 01 лв. е изпълнено от възложителя, който твърди, че го е погасил чрез извършено извънсъдебно прихващане между него и вземането, което има към изпълнителя „ГБС – И.С.” АД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението за извършване на уговорената работа, което се твърди да е възникнало също по силата на процесната сделка за изработка. Ето защо и в настоящото производство съдът следва да се произнесе дали в полза на ответника С.О. е възникнало вземане за неустойка срещу ищеца в размер на 268 336, 01 лв.
За да се направи извод, че е възникнало вземане за неустойка в случая, освен установените по делото факти, че между страните по спора е сключен процесния договор за изработка, както и че по него в тежест на „ГБС – И.С.” АД е възникнало задължение за извършване на уговорени по вид и количество строително –монтажни работи, следва да бъдат доказани и обстоятелствата, че е налице виновно неизпълнение в срок от страна на това дружество на така поетото от него задължение, както и че в съдържанието на процесната сделка е налице валидна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение в срок на задължението за извършване на възложената работа.
При тълкуване на волята на страните, изразена в съдържанието на сключения договор от 25.03.2013 г., се установява, че те са уговорили срок, в който изпълнителят следва да изпълни своето задължение за извършване на всички строително-монтажни работи по изграждане на петте главни канализационни клонове в кв. С. и подмяна на съществуващите водопроводи, попадащи по трасетата им, в степен, при която да бъде съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, който срок е до 86 календарни дни от подписването на първия протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура /чл. 10, ал. 1 от договора/. Доказа се, че те са постигнали съгласие и за това, че изпълнението в срок на това задължение ще бъде обезпечено с неустойка по чл. 30 от договора, която ще служи и за обезщетяване на кредитора при забавеното изпълнение от купувача на това негово задължение.
По делото е представен протокол за откриване на строителна площадка за процесния строеж, който е съставен на 08.04.2013 г., от която дата следва да се приеме, че започва да тече 86-дневният срок, до който „ГБС – И.С.” АД следва да извърши всички строително-монтажните работи по изграждане на канализационните клонове, които са необходими за издаване на констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа в кв. С.. Той изтича на 03.07.2013 г., до който момент ищецът е следвало да престира, за да се приеме, че е изпълнил точно основното си задължение по договора за изработка. Настъпването на уговорения между страните падеж на това задължение и непрестирането на дължимия резултат на него поставят длъжника в забава.
Страните в производството не спорят и относно обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора за изработка да завърши строежа в уговорената степен на завършеност, която се изисква съгласно нормативната уредба, за да бъде подписан един от документите, които се съставят в процеса на строителство съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /Наредбата/, а именно акт обр. 15, на падежа, който, както беше посочено, е настъпил на 03.07.2013 г., а след това - на 19.07.2013 г., когато е подписан и констативен акт обр. 15 за процесния строеж. Ето защо следва да се заключи, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение на „ГБС – И.С.” АД на задължението му, възникнало по силата на чл. 1 от договора от 25.03.2013 г. Дружеството-изпълнител е в забава от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 04.07.2013 г., която е продължила до 19.07.2013 г.
С оглед установеното забавено изпълнение на ищеца на задължението му за извършване на уговорените строително-монтажни работи, съдът следва да разгледа направеното от тази страна възражение, че забавата не може да му се вмени във вина, тъй като се дължи на обективни събития, представляващи паднали валежи в дните 23.05.2013 г. – 24.05.2013 г., 31.05.2013 г. – 02.06.2013 г., 05.06.2013 г. – 08.06.2013 г., 11.06.2013 г. – 15.06.2013 г., които са необичайни за сезона и са в екстремно високи количества и които са направили невъзможно изпълнението на строителни работи за срок от общо 14 дни.
Доколкото договорът за изработка от 25.03.2013 г. по своя характер е търговска сделка, то възражението за наличието на обективна невъзможност, освобождаваща длъжника от отговорност следва да се разгледа при съобразяване на приложимата норма на чл. 306 ТЗ, в която е предвидено, че длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, когато то е причинено от непреодолима сила, която е опредЕ. като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
При тълкуване на посочената разпоредба и при съобразяване на практиката на ВКС, постановена в тази връзка по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. по описа на ВКС, I т.о., съдът счита, че за да е налице непреодолима сила, която да е основание за освобождаване на длъжника от отговорност за неизпълнение на негово договорно задължение, в производството следва да се установи осъществяването на следните елементи от фактическия състав на чл. 306 ТЗ, а именно: 1) настъпване след сключване на договора на обективно събитие; 2) това събитие да има извънреден характер; 3) събитието да е непредвидимо или непредотвратимо, както и 4) наличие на причинна връзка между събитието и неизпълнението от ответника на негово договорно задължение. Установяването на тези обстоятелства в процеса съгласно правилото на чл. 154 ГПК е поставено в доказателствена тежест на страната, която се позовава на непреодолимата сила, която в случая е ищеца „ГБС – И.С.” АД.
От представената по делото справка, съставена от Националния институт по метеорология и хидрология, се установява, че в периода от 08.04.2013 г. до 03.07.2013 г., в който изпълнителят по процесния договор за изработка е следвало да изпълни задължението си за извършване на строителните работи по изграждане на главните канализационни клонове и водопроводи в кв. С., е имало дни с валежи, които са: 23.05.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 2 л/м2, 24.05.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 6 л/м2, 31.05.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 1 л/м2, 01.06.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 4 л/м2, 02.06.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 6 л/м2, 05.06.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 3 л/м2, 08.06.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 1 л/м2, 11.06.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 7 л/м2, 12.06.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 19 л/м2, 13.06.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 4 л/м2, 14.06.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 9 л/м2, и 15.06.2013 г., когато са паднали валежи в количество от 11 л/м2.
Съдът намира, обаче, че описаните природни явления, които имат обективен характер, не представляват нито непредвидимо събитие, нито непредотвратимо такова, поради което и не могат да се квалифицират като непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, като съображенията за това са следните:
Непредвидимостта на събитието, която характеристика следва да е налице, за да бъде определено то като непреодолима сила, е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му.
За да се прецени дали валежите в количествата, в които са отчетени за периода м. май 2013 – м. юни 2013 г. в района на кв. С., гр. С., са непредвидимо събитие, следва да се отговори на въпроса дали те представляват обичайно метеорологичните явление за това време на годината или не. За да направи извод по този въпрос, съдът взема предвид заключението на изготвената от вещото лице Л.Б. съдебно-техническа експертиза, което кредитира изцяло, доколкото е мотивирано, задълбочено и дадено при прилагане на специалните знания на експерта за характерните метеорологичните явления, каквито съдът няма. От него се установява, че срокът, в който е следвало да бъде изпълнено строителството по процесния договор, е обхващал топлото полугодие на годината, за което е характерно да се наблюдават проливни локални валежи, придружени с гръмотевични бури и понякога градушки с малка продължителност във времево отношение. Вещото лице е анализирало данните за средната многогодишна стойност на сумарните валежи за района на кв. С., гр. С., където е следвало да се изпълни строежа, за периода от 23 май до 15 юни и е констатирало, че падналите валежи в този район за същия период през 2013 г. са само с 10 % над тази средна норма, което е основание да се приеме, че те са в количество, което е обичайно за този период от време. В експертизата е посочено, че средният брой на дните с валежи за същия този период за 30 години е 10, като през 2013 г. те са били 16, т.е. с 6 дни повече.
След като природните явления, които са настъпили за времето от 24.05.2013 г. до 15.06.2013 г. и които представляват паднали валежи, включително и проливни такива, са обичайни за този периода от годината – сезоните пролет и лято, в който страните са уговорили, че следва да се извърши процесния строеж, като количеството на тези валежи е в рамките на нормата, а дните, през които те са наблюдавани са само с 6 дни повече от средния брой на дните с валежи за това време от годината за период от 10 години, то следва да се заключи, че тези събития са от такова естество, че биха могли да бъдат предвидени при сключване на договора, особено и при съобразяване на факта, че изпълнителят по него е търговец, който дължи полагане на грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ в изпълнение на своите задължения.
Грижата на добрия търговец изисква от длъжника да положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин /чл. 63, ал. 2 ЗЗД/, предвид на обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване от него на дейност по занятие. Ето защо и в случая следва да се приеме, че изпълнителят на строежа е могъл и е трябвало да предвиди, че е възможно през пролетните и летните месеци на годината да падат валежи, които са характерни за тези сезони явления и съответно да препятстват възможността му да извършва каквито и да е строителни действия, за времето, в което са налице. Тези обстоятелства е трябвало да бъдат отчетени от него още към момента на сключване на договора за изработка с ответника, и с оглед на тях той е следвало да определи и да договори крайния срок за извършване на възложения му строеж. Следователно падналите валежи в периода от 24.05.2013 г. до 15.06.2013 г. представляват събития, които са предвидими за ищеца към момента на сключване на процесната сделка.
При извършване на преценката дали падналите количества валежи са събитие, което притежава другата от алтернативно предвидените в чл. 306, ал. 2 ТЗ характеристики, за да бъде определено като непреодолима сила, а именно непредотвратимост, съдът съобразява практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. по описа на ВКС, I т.о. В това решение е посочено, че непредотвратимостта на събитието се изразява в това, че последиците му не могат да бъдат преодолени от длъжника при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението, която е тази по чл. 302 ТЗ, като възможността за преодоляване на последиците се преценява и при съобразяване на това имало ли е действия, които длъжникът е можело да извърши, за да бъде постигнат този резултат, както преди и по време на настъпване на събитието, но също така и след него.
В случая се установява, че последиците от падналите валежи през 14 дни от общия срок, до който страните по процесния договор са уговорили, че възложената на изпълнителя работа е следвало да бъде извършена, се изразяват в невъзможност през тези дни да се изпълняват строително-монтажните работи, които са необходими за изграждането на канализационни клонове и подмяна на съществуващите водопроводи. Това се доказва от изводите, направени от вещите лица, изготвили тройната съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло като напълно мотивирани и направени при прилагане на специалните знания на експертите в областта на строителството и на водоснабдяването и канализацията. С оглед на тези последици и при съобразяване на критериите, изведени в цитираната практика на ВКС, следва да се прецени дали събитието, което се твърди че представлява непреодолима сила, е непредотвратимо.
На следващо място, за да определи дали е имало действия, които длъжникът би могъл да извърши, за да предотврати тези последици, съдът взема предвид изводите, направени от две от вещите лица, работили по допуснатите в производството съдебно-технически експертизи – от вещото лице Д.А. и от вещото лице В.Н.. Първият от двамата експерти заявява по време на разпита си, проведен в съдебно заседание на 16.12.2015 г., че въпреки валежите и невъзможността да се изпълняват строителните дейности в тези дни, изпълнителят е можел да организира работата си така, че да завърши строителството в уговорения срок, като въведе двусменен режим на работа, който е възможен и с оглед на това, че се касае за период от годината, през който дните са най-дълги и могат да бъдат изпълнявани СМР-та през по-дълъг период през деня. В тази насока са и изводите на вещото лице В.Н., който в изготвеното от него заключение посочва, че всеки опитен строител е длъжен да съобрази лошото време и да вземе мерки за преодоляване на последиците му, като ускори процеса на работа в сухо време, включително и при преминаване към сменен режим на работа.
При съобразяване на изводите, направени от вещите лица А. и Н., съдът приема, че грижата на добрия търговец, който се занимава по занятие със строителство, какъвто е ищеца, включва освен съобразяване на възможността да има дни с валежи през пролетта и лятото, които са обичайно метеорологичните явление, а също така и осигуряване на възможност при нужда да предприеме действия по изпълнение на повече строително-монтажни работи в сухите дни, за да може да бъде компенсирана невъзможността за работа през дните с валежи, при което строежът да бъде завършен в уговорения с възложителя срок за това, включително чрез ангажиране на допълнителна работна сила и преминаване към двусменен режим на работа. Изводът на посочените двама експерти, че такава организация на работата е била възможна в случая, както и че при предприемането й изпълнителят е можело да завърши изработването на главните канализационни клонове и подмяна на водопроводите в кв. С. в рамките на уговорения с процесния договор за строителство срок, не се опровергава от нито едно друго доказателство. Заключение в обратната насока не е направено от нито едно от останалите вещите лица, назначени от съда, като по делото няма представени и други доказателства, установяващи противното.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че при полагане на дължимата в случая грижа на добрия търговец, „ГБС – И.С.” АД е можел да предотврати последиците от падналите валежи през 14-те дни от периода, през който е следвало да завърши възложената му от С.О. работа, като извърши действия по ускоряване на процеса на изпълнение на отделните СМР през останалите сухи дни от този период, които са 72 на брой, поради което и тези валежи не могат да се квалифицират като непредотвратимо събитие.
След като падналите валежи в дните 23.05.2013 г. – 24.05.2013 г., 31.05.2013 г. – 02.06.2013 г., 05.06.2013 г. – 08.06.2013 г., 11.06.2013 г. – 15.06.2013 г. не представляват нито непредвидимо, нито непредотвратимо събитие, то същите не могат да се квалифицират като непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, поради което и изпълнителят по договора за изработка от 25.03.2013 г. отговаря за допуснатата забава в изпълнение на задължението да изгради пет главни канализационни клонове и да подмени съществуващите водопроводи в кв. С., гр. С., която забава е продължила за периода от 04.07.2013 г. до 19.07.2013 г. Както беше посочено, размерът на обезщетението, което неизправната страна дължи в случая е отнапред уговорено с неустоичната клауза на чл. 30 от договора. Тя е в размер на 0,5 % от стойността на общия размер на възнаграждението, уговорено по чл. 2 от договора, за всеки просрочен ден, като за установения в случая период на забава възлиза на 252 551, 54 лв.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че по делото се доказа, че за С.О. е възникнало вземане към „ГБС – И.С.” АД, с което твърди да е извършила извънсъдебно прихващане, което е такова за получаване на неустойка за забава в размер на 252 551, 54 лв.
За да настъпи погасителният ефект на
прихващането, когато то се извършва извънсъдебно, както се сочи да е станало в
настоящия случай, следва да бъде установено, освен че за двете страни са
възникнали парични вземания, също така и че тези вземания са изискуеми и ликвидни.
Едно вземане е ликвидно тогава, когато е установено по основание и размер с
постановено между страните съдебно решение или неговото възникване и размер са
безспорни в отношенията между страните.
В случая се установява, че паричното вземане,
което С.О. има към ищеца „ГБС – И.С.” АД за получаване на неустойка е спорно
между страните по това облигационно отношение, както към момента, в който ответникът
е отправил изявлението за прихващане – 26.09.2014 г., така и в хода на процеса,
поради което и с него не е могло да се извърши извънсъдебно прихващане. Ето
защо и направеното от С.О. изявление, обективирано в писмо с № 0403-12/148/
26.09.2014 г., не произвело погасителния ефект, предвиден в нормата на чл. 104,
ал. 2 ЗЗД, по отношение на предявеното с иска по чл. 266 ЗЗД вземане.
В процеса, обаче, от страна на ответника е
заявено и процесуално възражение за прихващане между вземането на ищеца по
предявения главен осъдителен иск, и вземането, което той има към този правен
субект, за получаване на неустойка за забава по чл. 30 от договора от
26.03.2013 г. След като се доказа, че такова вземане за неустойка в размер на
252 551, 54 лв. е възникнало в полза на С.О. срещу ищцовото дружество, то направеното
в процеса възражение за прихващане е основателно и задължението, предмет на
предявения иск по чл. 266 ЗЗД за заплащане на сумата от 268 336, 01 лв., следва
да се счита погасено до размера на 252 551, 54 лв. с извършено прихващане с
насрещно задължение на ищеца към ответника за заплащане на неустойка за забава
по чл. 30 от договор за изработка от 26.03.2013 г., дължима за периода от
04.07.2013 г. до 19.07.2013 г. С оглед на това ответникът остава да дължи на „ГБС
– И.С.” АД сумата от 15 784, 47 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извършена работа по договор за изработка от 26.03.2013 г., до който размер
предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи, а за разликата над
тази сума до размера от 268 336, 01 лв. да се отхвърли, като погасен чрез
прихващане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа е парично, поради което и при забава в изпълнението му се дължи обезщетение в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С чл. 5, ал. 2 от договора за изработка, сключен на 25.03.2013 г., страните са уговорили срок, в който С.О. следва да изпълни задължението да заплати възнаграждение за извършената и приета работа и той е до 10 дни от одобрение от възложителя на издадената фактура за окончателното плащане.
Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
В случая срокът за заплащане на дължимото възнаграждение, част от което възлиза на процесната сума от 268 336, 01 лв. започва да тече от 24.01.2014 г., на която дата фактурата за дължимото възнаграждение за окончателно извършената работа по договора от 25.03.2013 г. е подписана от представител на възложителя С.О., с което действие е изразена воля за нейното одобряване. Уговореният срок за изпълнение изтича на 03.02.2014 г. и следователно ответникът е изпаднал в забава изпълнението на това задължение считано от 04.02.2014 г. Доколкото не се доказа задължението за заплащане на възнаграждение в размер на 268 336, 01 лв. да е погасено преди предявяване на иска, включително и чрез извършено извънсъдебно прихващане, то следва да се приеме, че забавата продължава до датата на подаване на исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело – 19.03.2015 г. Размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода, за който се претендира, който е от 05.02.2014 г. до 10.03.2015 г., определен от съда на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 29 809 лв. Това прави предявеният акцесорен иск основателен за пълния предявен размер и период.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 19 265, 80 лв., от които сумата от 11 925, 80 лв. – платена държавна такса, сумата от 2 340 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица и свидетели, сумата от 5 000 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт в размера, който се претендира и който е по нисък от дължимия, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на разпоредбата към момента, в който е осъществено процесуалното представителство на ищеца, както и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на разпоредбата към края на устните състезания пред настоящата инстанция. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2 946, 20 лв.
На С.О. се дължат разноски в общ размер на 11 206 лв., от които сумата от 850 лв., представляваща платен депозит за възнаграждение на вещо лице, и сумата от 10 356 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. При съобразяване на размера на отхвърлената част от иска поради уважено възражение за прихващане, се налага изводът, че на ответника се дължат разноски в размер на 9 492, 34 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски на двете страни, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 6 546, 14 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. С., ул. „**” № **, ДА ЗАПЛАТИ на „ГБС – И.С.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 266 ЗЗД сума в размер на 15 784, 47 лв. /петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща неплатена част от възнаграждението, дължимо по договор за изработка, сключен на 25.03.2013 г., за извършена от „ГБС – И.С.” АД работа по изграждане на пет главни канализационни клонове в кв. С., гр. С. и подмяна на съществуващите водопроводи, попадащи по трасетата им, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.03.2015 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 29 809 лв. /двадесет и девет хиляди осемстотин и девет лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 268 336, 01 лв., начислено за периода от 05.02.2014 г. до 10.03.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 266 ЗЗД за разликата над сумата от 15 784, 47 лв. до пълния предявен размер от 268 336, 01 лв. поради извършено прихващане на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената работа, дължимо по договора за изработка, сключен на 25.03.2013 г., със задължението на „ГБС – И.С.” АД да заплати на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на С.О. сума в размер на 252 551, 54 лв. /двеста петдесет и две хиляди петстотин петдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на изпълнителя за извършване на възложената работа по изграждане на пет главни канализационни клонове в кв. С., гр. С. и подмяна на съществуващите водопроводи, попадащи по трасетата им, дължима за периода от 04.07.2013 г. до 19.07.2013 г., съгласно чл. 30 от договора за изработка, сключен на 25.03.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от С.О.
срещу „ГБС – И.С.” АД възражение за прихващане на вземането
на „ГБС – И.С.” АД към С.О. за заплащане на възнаграждение за извършената
работа по договора за изработка, сключен на 25.03.2013 г., с насрещно вземане
на С.О. към „ГБС – И.С.” АД за
заплащане на сумата над 252 551, 54 лв. до пълния заявен размер от 268 336, 01
лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението
на изпълнителя за извършване на възложената работа по изграждане на пет главни
канализационни клонове в кв. С., гр. С. и подмяна на съществуващите
водопроводи, попадащи по трасетата им, дължима съгласно чл. 30 от договора за
изработка, сключен на 25.03.2013 г., както и за периода 03.07.2013 г.
ОСЪЖДА „ГБС – И.С.” АД да заплати на С.О. сума в размер на 6 546, 14 лв. /шест хиляди петстотин четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: