Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на втори април през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като
разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. №16032/ 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК с искане съдът да признае за установено, че ответниците дължат при условията на
солидарност на ищеца вземането по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 45461/2018 г.
по описа на СРС, 120-ти с-в, а именно сума в размер на 32 500 лева,
представляваща действителната дължима до 20.06.2018 г. - първа вноска по
договор за покупко-продажба на 2 дяла от капитала на „Ф.17“ ООД, ведно със
законната лихва от 10.07.2018 г. до изплащане на вземането.
ИЩЕЦЪТ- Д.К.Д. с
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А.Н.Д. твърди, че на 20.12.2017 г. е
сключил с ответниците предварителен договор за покупко-продажба на дялове от
капитала на „Ф.17“ ООД с ЕИК********, по силата на който той е поел
задължението да продаде на ответниците 2 дяла (на всеки един от двамата по един
дял) общо за сумата от 65 000 лева (или по 32 500 лева за всеки един от тях), а
ответниците са се съгласили и задължили да закупят дяловете за тази цена, като
изплатят същата на две равни вноски от по 32 500 лева (или по 16 250 лева всеки
един от тях) - първата вноска най- късно до 20.06.2018 г. и втората вноска
най-късно до 20.12.2018 г. Навежда, че на същата дата са сключили и окончателни
договори с нотариална заверка, с които той е прехвърлил на ответника М.Г. 1 дял
от капитала на „Ф.17“ ООД /рег. № 9484 по описа на нотариус К.Б./ и на
ответника Ц.Н. 1 дял от капитала на същото дружество /рег. № 9482 по описа на
нотариус К.Б./, с което е изпълнил задължението си да прехвърли дяловете,
предмет на предварителния договор. Посочва, че основава претенцията си на
предварителния договор, тъй като сключените впоследствие договори за покупко –
продажба на дялове от търговското дружество са симулативни, за доказването на
което разполага с обратни писма, предвид което уговорената в тях продажна цена
следва да се замени с тази от предварителния договор. Излага, че ответниците не
са изпълнили своето задължение за заплащане на първата вноска от цената за
прехвърлените дялове в срок, поради което той поискал издаването на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Заявлението му било уважено и в негова полза
била издадена заповед за изпълнение от 17.07.2018 г. от СРС, 120-ти състав г.
по ч.гр.дело № 45461/2018 г. В предвидения срок ответниците подали възражения
срещу заповедта, поради което намира, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - Ц.Н.Н. с
ЕГН **********, не представя отговор на исковата молба в законоустановения
срок.
ОТВЕТНИКЪТ- М.Г.Г.,
ЕГН **********, чрез назначения му особен представител, оспорва иска по
основание и размер. Твърди нищожност на предварителния договор, евентуално
твърди, че отношенията между страните се уреждат от сключения окончателен
договор, от който е видно какъв е последният уговорен между страните размер на
дължимата продажна цена. Оспорва твърдението, че с представеното по делото
обратно писмо се доказва наличието на симулативност на окончателния договор.
Посочва, че то не отговаря на изискванията за обратно писмо. Твърди, че не е
налице солидарна отговорност на ответниците. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната
съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените с исковата молба
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 45461/2018 г. по описа на СРС, 120-ти с-в; изпълнителен
лист от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 45461/2018 г. по описа на СРС, 120-ти с-в; разпореждане
от 18.10.2018 г. по ч.гр.д. № 45461/2018 г. по описа на СРС, 120-ти с-в и съобщение
за връчването му, както и приложеното по делото заповедно производство (ч.гр.д.
№ 45461/2018 г. по описа на СРС, 120-ти с-в)- се установяват обстоятелствата,
изложени в исковата молба, обуславящи заведения от ищеца иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, както и неговата допустимост.
Видно от предварителен договор за покупко-продажба
на дялове от капитала на търговско дружество от 20.12.2017 г. с нотариална
заверка на подписите рег.№ 9479/20.12.2017 г. на Нотариус К.Б., рег.№ 043 в НК; ищецът Д. е сключил с
ответниците Ц.Н.Н. с ЕГН **********, и М.Г.Г.,
ЕГН **********, предварителен
договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Ф.17“ ООД с ЕИК********,
по силата на който той е поел задължението да продаде на ответниците 2 дяла (на
всеки един от двамата по един дял) общо за сумата от 65 000 лева (или по 32 500
лева за всеки един от тях), а ответниците са се съгласили и задължили да
закупят дяловете за тази цена, като изплатят същата на две равни вноски от по
32 500 лева (или по 16 250 лева всеки един от тях) - първата вноска най- късно
до 20.06.2018 г.,а втората вноска най-късно до 20.12.2018 г.
Представени
са договор от 20.12.2017 г. с нотариална заверка на
подписите рег.№9482/20.12.2017 г. на Нотариус К.Б., рег.№ 043 в НК; и договор
от 20.12.2017 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 9484/20.12.2017 г. на
Нотариус К.Б., рег.№ 043 в НК; от които е видно, че в изпълнение на
прадварителния договор страните са подписали окончатлни такива, с които ищецът е прехвърлил на всеки от
ответниците по един дял от капитала на дружеството, в които договори е посочена обаче друга цена за прехвърлянето на собствеността - по 26
лева за всеки един от прехвърлените дялове.
В тази
връзка с исковата молба ищецът представя Обратно
писмо от 20.12.2017 г. подписано от страните по делото -Д.К.Д. и Ц.Н.Н.; и Обратно писмо от 20.12.2017 г. подписано от
страните по делото -Д.К.Д. и М.Г.Г.; от което е видно, че сключените впоследствие договори за покупко
– продажба на дялове от търговското дружество са симулативни, като в обратните писма е посочено,
че уговорената в тях продажна
цена следва да се замени с тази от предварителния договор.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на вземането, е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и съдът следва да го уважи.
Съображенията за това са следните:
В производството по чл.422 от ГПК взискателят следва
да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си
срещу вземането.
Ищецът,
който твърди положителни факти, пораждащи спорното право, следва да проведе
пълно и главно доказване на твърденията си съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 от ГПК. Ако такова доказване не бъде осъществено, ищецът следва да понесе
неблагориятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, като съдът приеме недоказания факт за неосъществил се. Пълното главно
доказване изисква създаване на абсолютна достоверност в истиността на
фактическото твърдение, т.е. такова убеждение, което изключва каквото и да е
съмнение в съществуването на твърдяните факти в действителността.
Такова
доказване от ищеца е проведено по делото.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗД всяка от страните по един договор трябва да изпълни своите задължения по
него точно. В случая оспорването на ответниците се свежда само до това какъв е
действителният размер на цената по договора, която се задължили да платят срещу
насрещно прехвърлените им от ищеца дружествени дялове - дали тази, уговорена в
предварителния договор между тях, или другата - посочена в окончателния такъв. Съдържанието на изявленията, направени
от всяка една от страните в двата договора си противоречат, което противоречие
се преодолява напълно с изявленията, направени от същите тези страни в
обратното писмо, съставено между тях, в което се съдържа изрично изявление за
наличие на действителна и симулативно изразени воли в сключените между тях два
договора. От този писмен документ става ясно, че действителната цена, дължима
от купувачите срещу прехвърляне на собствеността на продаваемите дружествени дялове
от капитала на „Ф.17" ООД, е тази, посочена в предварителния договор между
тях /рег. № 9479/20.12.2017 г./, а не тази, посочена в окончателните договори
/рег. № 9486/20.12.2017 г. и per. № 9488/20.12.2017 г./,
която се явява привидна такава. Следователно действителната обща воля на
страните, изрично изявена от всяка една от тях в обратното писмо, е била
дружествените дялове да се прехвърлят срещу обща цена в размер на 65 000 лв и
съобразно тази обща воля следва да се разрешат създадените правоотношения между
тях. В хода на съдебното производство пред настоящата
съдебна инстанция не е оспорена автентичността на
положените подписи под това обратно писмо или на самия документ, поради което конкуренцията
относно очевидното противоречие на двата различни договора, с един и същ
предмет, сключени между страните, се разрешава в полза на прикритото
съглашение, постигнато с предварителния договор на осн. чл.17, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.26, ал.2 предл. пето от ЗЗД (обявяващо привидните договори за нищожни).
С оглед на това съдът приема,
че действителната обща воля на страните е била цената на прехвърлените дялове
да бъде 65 000 лв.
Възраженията на ответниците в писмените отговори на
исковата молба останаха недоказани. С оглед на така очертания предмет на спора
не са правнорелевантни обстоятелствата относно финансовото състояние на
дружеството, съотношението на неговите активи и пасиви, защото цената на
дружествените дялове е предмет на свободно договаряне. Ирелевантни са и
твърденията за евентуални заеми давани на дружеството от единия от ответниците,
тъй като това са отношения между този ответник и дружеството „Ф.17" ООД, а
не между ищеца, в качеството му на продавач на дялове, и купувачите на тези
дялове.
Неизпълнението на задълженията от
ответниците е отрицателен факт, който се твърди от ищеца и ответниците следваше
да ангажират доказателства за плащане. По правилото на чл.154, ал.1 от ГПК те носят
тежестта да установят твърденията си. Такива няма събрани по делото, а по
правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме
недоказаните факти за неосъществили се. Поради това съдът приема за безспорно
установено неизпълнението на задълженията на ответниците по процесния договор.
С оглед изложеното съдът приема, че задължението за
процесната сума е валидно възникнало и вземането на ищеца спрямо ответниците
съществува. Искът се явява основателен и като такъв следва да се уважи. Всички възражения в отговора на
ответника, чията тежест на доказване е негова, в производството останаха
недоказани.
Искът с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК се
явява основателен и съдът следва да го уважи.
По претенцията за разноски:
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК само
ищецът има право на разноски, такова искане е релевирано-представен е и
списък на основание чл.80 от ГПК, поради което и съдът го присъжда- 4650лв.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника Г. за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от сумата в размер на 2000 лв.
Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и отговаря на
изискванията на Закона за адвокатурата и Наредба № 1 за адвокатските
възнаграждения, още повече, че на самия особен представител също е определено
възнаграждение в размер на 2 000лв.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл.422 от ГПК по отношение на Ц.Н.Н. с ЕГН **********,***,
и М.Г.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
че ДЪЛЖАТ на Д.К.Д., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адв. А.Н.Д., при условията на
солидарност
вземането по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д. № 45461/2018 г. по описа на СРС, 120-ти с-в, а именно сума
в размер на 32 500 лева, представляваща
действителната дължима до 20.06.2018 г. - първа вноска по договор за покупко-продажба на 2 дяла от
капитала на „Ф.17“ ООД, ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до изплащане
на вземането, заедно с разноски по делото в размер на 1 670 лева, представляващи държавна такса в размер на 650 лева и адвокатски хонорар в размер
на 1 020 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПКЦ. Н.Н. с ЕГН **********,***, и М.Г.Г., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплатят на Д.К.Д., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адв. А.Н.Д., сумата от 4650лв.,
представляваща направените разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: