РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Кюстендил, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520102108 по описа за 2023 година
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,ЕИК ******,седалище
и адрес на управление на дейността-гр. С., бул.“Д-р П. Д.“№ **,офис сграда
Лабиринт,ет.*,офис *,чрез юрисконсулт Г. Г.,съдебен адрес-горният, е
предявило против Е. М. С.,ЕГН ********** от с.Гр.,Кюст.област,ул.“Здр.“№
**, искове да бъде установено по отношение на ответника,че същия му дължи
сумите,както следва: 20 258,40/двадесет хиляди двеста и петдесет и осем и
четиредесет/лева,представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ******/26.03.2021 год.,представляваща частично претендирана
главница за периода от 15.05.2021 год.до 15.04.2031 год.; 1479,64 /хиляда
четиристотин и седемдесет и девет и шестдесет и четири/лева договорна
лихва за периода от 15.05.2021 год.до 15.05.2022 г.;2 477,29 /две хиляди и
четиристотин и седемдесет и седем и двадесет и девет/ лева,обезщетение за
забава,считано от 15.05.2022 год.до датата на депозиране на заявлението в
съда,изключая периода от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г.вкл.,ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете и
обстоятелствата,на които се основават,поради което моли за отхвърлянето
им.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
На 26.03.2021 год. между ответника като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А“клон България като КРЕДИТОР,бил сключен
договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ
потребителски кредит,издаване на кредитна карта EMLN-******* /л.6-13/,от
съдържанието на който се установява,че кредиторът поел задължението да
предостави на ответницата по посочената в чл.1 банкова сметка сумата от 20
000 лв. в заем,която последната се задължавала да върне за срок от 10 години
при условията на погасителният план,част от съдържанието на договора-
главницата,застрахователна премия от 7752,00 лв.,такса ангажимент от 400,00
лв.,на 120 броя погасителни месечни вноски,всяка в размер на 294,76
лв.,обща стойност на плащанията от 35 371,20 лв.,при годишен процент на
разходите /ГПР/-7,41% и лихвен процент от 6,72 % годишно. В чл.2 от
Договора е предвидено,че размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя,посочен
в застрахователния сертификат,а сумата,посочена в поле „Застрахователна
премия“ е разделена на равен брой вноски,съответни на броят в поле
погасителен план и е част от всяка месечна погасителна вноска,ккато и това
че договора се сключва при фиксиран годишщен лихвен процент.С клаузата
на чл.26 от договора страните приели,че кредиторът може да прехвърли
вземанията си по договора на всяко трето лице по негова преценка и без
предварително съгласие на длъжника,а в частта на договора
„Удостоверявания“ ответницата декларирала,че е получила по банковата си
сметка заемната сума.Няма доказателства,че договорът не е подписан от
някоя от страните по него.
От сертификат EMLN-*****/26.03.2021 год./л.17-19/ се установява,че
ответницата е застрахована по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана
защита“ и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга“Второ
2
медицинско мнение“ от посочените в сертификата застрахователи,при ОУ
/л.19-27/,от съдържанието на които се установява,че застрахователният
период е равен на срока на кредита,или месечен,че конкретните
периоди,начин на изчисляване и размерът на застрахователната премия се
посочват в застахователния сертификат за сключена застраховка и начинът на
плащане на премията.
На 19.08.2019 год. между кредитора и ищцовото дружество бил сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) /л.41-42/, по
силата на който, кредиторът като ПРОДАВАЧ се съгласил да прехвърля на
ищцовото ТД като КУПУВАЧ ,вземания от свои длъжници,съгласно
ежемесечни приложения № 1.Видно от приложение № 1/14.09.2021 г./л.44-
46/е,че кредиторът е прехвърлил на ищцовото ТД и вземанията си от
ответницата.Продавача по рамковия договор,видно от представеното
пълномощно /л.47/ упълномощил купувача да известява от негово име
длъжниците на продовача за прехвърлените вземания,като видно от
уведомителни писма от 14.09.2021 год./л.48/ и 03.05.2022 год.,е че
съдържанието им има информативен характер относно цесията,страните по
договора, и размерът на задължението,като съдържат и покана за доброволно
плащане.Няма данни и доказателства горните писма да са станали достояние
на ответницата преди датата на депозиране на исковата молба в съда,като
опитът за връчването им чрез ЧСИ М. Дж. е удостоверен като неуспешен на
20.05.2022 год./л.50/.
На 31.07.2023 год.ищецът депозирал пред РС-Кюстендил заявление по
чл.410 ГПК и от приложеното в цялост ч.гр.д.№ 1662/2023 год.КРС се
установява,че по същото са издадени разпореждане и заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 755/02.08.2023 год.,относимо за
страни,суми и основания идентични с тези в настоящото производство.
От експертно закл.вх.№ 2078/19.02.2024 год./л.104-111/,изп.от в.л.М. В. се
установява това,че : 1.На 26.03.2021 год. на ответницата е преведена сума в
размер на 19600 лв.,като в тази по ИМ е включена и сумата от 258,40
лв.,представляваща дължаща се застрахователна вноска за четири месеца по
64,60 лв.В устно пояснената част на заключението в съдебното заседание на
27.02.2024 год. вещото лице уточнява,че сумата от 400,00 лв.представлява
уговорената по кредита такса ангажимент,която реално банката не е превела
3
на ответницата;2.Дължащата се възнаградителна лихва за периода от
15.05.2021 год.до 156.05.2022 год. е сумата от 1 479,64 лв.,а от тогава до
01.08.2023 год.- 2 909,80 лв.;3.Сумата от 2 657,63 лв. представлява
обезщетението за забава за времето от 15.05.2022 год. до датата на депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК.;4.Законната лихва за забава върху
главницата,считано от 15.05.2022 год.до 01.07.2023 год. възлиза на сумата от
3 124,11 лв
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по
същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:
По допустимостта на исковите претенции:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност
произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта
на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за
допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При разминаване
в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се
стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се
създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В
конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е
налице, искът е предявен съобразно указанията на заповедния съд по ч.гр.д.
№ 1662/2023 г. на КРС и в срока за това действие, поради което съдът приема,
че искът е допустим.
По основателността на претенцията:
4
Видно от приетите по делото писмени доказателства, е това, че между
ответницата като длъжник и трето-неучастващо по делото лице като
кредитор-„„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“клон България ,е
възникнало облигационно правоотношение, чийто правопораждащ
юридически факт е сключеният на 26.03.2021 год. между тях договор за
потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски
кредит,издаване на кредитна карта EMLN-1843981 14.08.2020 г.Досежно
недействителността на последния, ответната страна, е навела съвкупност от
доводи, които настоящият състав не споделя.
Този договор носи подписи на страните по него,като възражението на
ответницата,че не го е подписала е неоснователно,тъй като не е подкрепено от
доказателства,като например графологическа експертиза.Възраженията на
ответницата за нищожност на договорни клаузи за възнаградителна
лихва,поради прекомерност на уговорената, не се установява от
съдържанието на договора-лихвеният процент е 6,72 % и той не нарушава
добрите нрави,не е прекомерен,не надвишава 30%,поради което не е
нищожен.
В случая настоящият договор, представлява такъв за потребителски
кредит, чиято легална дефиниция, чл. 9, ал.1 от ЗПК определя, на положение,
при което „…кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане…“. Посочената дефиниция идва да
покаже, че договорът за потребителски кредит може да се сключи като реален
такъв (когато предоставянето на заемната сума е част от сключването на
договора, а не от изпълнението на същия и реално, след сключването му,
доколкото сумата е предоставена, за кредиторa не се пораждат задължения). В
този смисъл договорът е сключен като едностранен. Няма пречка обаче
договорът да бъде сключен и като консенсуален – тогава когато „кредиторът
се задължава да предостави на потребителя кредит“. В този именно случай,
предаването на заемната сума няма да е елемент от фактическия състав по
сключване на сделката, а ще бъде такъв от изпълнението й. Тоест, ще се
породи задължение за кредитора, след сключване на договора, да предаде
заемната сума в държане на ответника. В този смисъл, поради пораждане на
5
задължения и за двете страни, характеристиката на договора ще бъде като на
двустранен такъв.Установи се от декларативната част на договора,както и от
експ.з-ние на в.л. В.,прието като обекстивно и неоспорено от страните,че
кредиторът е превел 19600,00 лв. от заемната сума по посочената банкова
сметка,а с разликата от 400,00 лв. е удържал като уговорена такса
ангажимент,т.е съгласно уговореното в т.2 от договора.При това положение
съдът счита,че относно главницата кредиторът е изправна страна в
правоотношението и нему са се дължали главницата и възнаградителната
лихва,платими при условията на погасителният план,инкорпорипан като част
от съдържанието на самият договор.
Противно на изложеното от ответната страна, в процесния договор е
посочен размерът на кредита,лихвен процент,който е постоянен,ГПР,брой
погасителни вноски и размерът им,падежни дати, първа и последна дата на
погасителните вноски,поради което съдът приема,че са спазени изикванията
на специалният закон за потребителският кредит.
Договорът отговаря на изизкванията на чл. 11, ал.1, т.9 и 9а: Според тази
разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа, освен друго, и – според т. 9 - лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти, а според т. 9 а - методика
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
В договора обаче ясно е посочен фиксиран лихвен процент от 6,72
процентни пункта. Така, при положение, че лихвеният процент е фиксиран,
не се е следвало посочване в договора на условия, процедури и други
обстоятелства, визирани в тази законова разпоредба.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
6
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.В случая, в процесния договор за паричен
заем е посочен процент на ГПР от 7,41 %, с което формално изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В същото време обаче, от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР – в клаузите на
договора/т.3/ е посочено само, че ГПР е изчислен с начална дата-тази на
договора и съобразно допусканията, че годината има 350 дни и договорът е
валиден за целия срок и всяка от страните ще изпълнява точно задълженията
си, но това не е достатъчно, за да бъде спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като е следвало да бъдат описани конкретно взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по точно тази сделка, сключена с ответника.
7
Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 7,41 % не отразява
реалния ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а
именно застрахователната премия, която съгласно легалната дефиниция на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В посочената
разпоредба се предвижда, че "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В случая, застрахователната премия несъмнено
представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да
бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на
кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора
за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е
била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се
ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски,при което
с нейното добавяне действителният ГПР по договора за кредит става
значително по-висок от обявения в него и несъмнено надхвърля законово
регламентирания максимум от 50 %. В случая, при просто математическо
изчисление става ясно, че сборът на уговорените възнаградителна лихва и
застрахователна премия /15 371,20 + 7752,00/ надхвърля над 100% от размера
на предоставената заемна сума (20 000 лв.), поради което е очевидно, че ГПР
надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
– арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че макар
предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения
в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който
8
предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването
на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Тази част от договора е от съществено значение за интересите на
потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, а за целта е необходимо те да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит. Поради тази причина неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на
основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в
договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.В този смисъл и решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
2024/2022 г., I т. о., ТК, решение № 60186 от 28.11.2022 г. на ВКС по т. д. №
1023/2020 г., I т. о., ТК, решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3620/2021 г., III г. о., ГК и решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 3855/2021 г., IV г. о., ГК ,приемат , че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск или иск по реда на чл. 422 от ГПК на договорно
основание за установяване съществуване или присъждане на дължими суми
по договора, с решението си съдът следва да установи, на основание чл. 23 от
ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска
до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД.
При това положение длъжникът,кредитополучателят,дължи връщане
само на чистата стойност на кредита,т.е сумата от 19 600,00 лв.,тъй като няма
9
доказателства ответникът да е платила каквато и да е било сума по
кредита,изрично и по главницата.Следва да се отбележи,че съгласно експ.з-
ние на вещото лице М.В. в исковата претенция касателно главницата се
включва освен размерът на главницата от 20 000,00 лв. и сума за дължима
застрахователна премия за 4 месеца,т.е сумата от 258,40 лв.,която не се дължи
на ищеца.На първо място няма доказателства,че ищецът ,респ.праводателят
му е сключил застраховка,тъй като застрахователен договор като
доказателство не се представя,а представеният сертификат не е равнозначен
на договор,по който банката кредитор е действала като посредник,респ. като
застраховащ в полза или не на ответникът по делото.Дори и да се приеме
извод,че застраховатевлният сертификат доказва сключването на
застрахователен договор,то съдът счита,че предложената на
кредитополучателя застраховка има типично съдържание на допълнителна
гаранция за отпускащата кредит финансова институция срещу риска от
непредвидени финансови затруднения на кредитополучателя /чл. 456 КЗ/ и се
сключва за негова сметка след предварителното му писмено съгласие за това /
чл. 382, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 443, ал. 1 КЗ/. Макар по делото да не се доказва,
че това застраховане е било оповестено като условие на кредитирането,
безспорно се установява, че застрахователната премия е била начислена към
погасителните вноски и че последните включват и премията за
застраховането на финансовия риск на кредитора. Допълнителното плащане
на премията не е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР
/7,41 %/, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин
на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19 ал.1
ЗПК. Уговорената застраховка в полза на застраховащия се кредитор, но за
сметка на застрахования длъжник, не може да се квалифицира като
изключение по чл. 19 ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван
разход, действителния ГПР би бил значително завишен. При това положение
кредитополучателят е нямало как да знае, че вноските му включват и премии,
които не са отразени като разход в ГПР. Нещо повече тази застраховка
прехвърля тежестта от оценката на риска от кредитора към длъжника, което е
в противоречие със ЗПК и европейското законодателство. Оценката на риска
на конкретна кредитна експозиция включва както оценката на
кредитоспособността на клиента (потребителя), така и изчисляване на сумата,
която Банката следва да задели като провизии /резерви/ за покриване на
10
потенциалната загуба от предоставения необезпечен кредит. Заделените от
Банката провизии са функция на размера на предоставения кредит и срока на
кредита. Оценката на риска се извършва преди сключването на договора за
кредит и докато оценката на кредитоспособността на потребителя се
извършва за всички подали искане за кредит, то изчисляването на
провизиите, които банката следва да задели и разходите за администриране на
тези провизии
(не за администриране на кредита) се оценява едва след одобрението на
потребителя, към дата на сключването на договора. Съгласно чл. 8, параграф
1 от Директива 2008/48, в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че при условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото
цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на
точно тази цел, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в
областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в
редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури
на всички потребители в Съюза високо и равностойно ниво на защита на
техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. Следователно кредиторът преди
да вземе решението дали да отпусне искания кредит винаги извършва
преценка за рисковете от отпускането му на конкретния потребител.
Ответницата не дължи и сумата от 400,00 лв.,включена в главницата като
такса ангажимент.В тази част уговорката е нищожна.Това е така по следните
мотиви. Според чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
11
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит – чл. 10а, ал. 4 ЗПК. От граматическото тълкуване на
двете цитирани разпоредби следва, че таксата се дължи за конкретно
действие на кредитора. В процесния случай обаче таксата се дължи срещу
"бездействие" на кредитора – да не променя лихвения процент. Срещу нея не
се предоставя никаква услуга. На практика, срещу плащането на тази такса
потребителят получава "ангажимент" за добросъвестно изпълнение на вече
договорени условия. Клаузата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 20 ЗЗП, тъй като срещу заплащането на таксата потребителят не получава
услуга и тъй като не е уговорена индивидуално, е нищожна по смисъла на чл.
146, ал. 1 ЗЗП.За яснота на изложението-договора представлява стандартен
текст и няма доказателства да е имало предварителни преговори за
сключването му,т.е да е индивидуално договорен.
Досежно възраженията на ответника по повод извършената цесия:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с рамков договор за цесия,
ведно с приложение № 1 към него, представляващо неразделна част от
договора, като за извършването й било изпратено уведомление до ответника,
за което обаче липсват доказателства да е получено.
Не е спорно по делото, че процесното вземане е предмет на сключения
договор за цесия, индивидуализирано посредством посоченото приложение,
представляващо неразделна част от него и по този начин включено в обхвата
на рамковия такъв за извършеното прехвърляне на вземания.
Спорно е на първо място надлежното съобщаване на цесията на ответника
по делото.
Във връзка с горното следва да се посочи, че по правило с договора за
прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице,
като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе
действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
12
от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор
и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния
договор.
В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на
длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно
чл. 235 ал.3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията
да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария
кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно
действие.
При тази правна постановка, настоящият състав намира, че ответницата
С. е надлежно уведомена за извършената цесия в хода на процеса
посредством връчването на уведомлението за това като приложение към
исковата молба.Съдът отчита и обстоятелството, че ищцовото дружество е
надлежно упълномощено от цедента да уведомява длъжниците за станалото
прехвърляне на вземанията, поради което и считано от посочената дата
цесионният договор е породил действието си и спрямо ответника в
настоящото.
В допълнение следва да се посочи, че липсата в приложение № 1 към
рамковия договор за цесия, на посочване цената, на която е изкупено
вземането, се явява ирелевантно за действителността на цесията. Това е така,
доколкото уговарянето на цената, на която ще се изкупи вземането не е
елемент от фактическия състав на договора, и по конкретно - плащането й е
елемент от изпълнението на същия, но не и от сключването му и не влияе на
действителността му.
Поради изложеното исковете ще се уважат часдтично за размер от 19
600,00 лв. за главницата и ще се отхвърлят за останалите.Поради уважаване
на част от установителните искове произнасяне по предявените при условията
на евентуалност осъдителни искове съдът не дължи.
По разноските
С оглед резултата по делото и при липса на доказателства за
разноски,сторени от ответницата,такива,съобразно уважената част от
исковата претенция ще се присъдят на ищеца.
13
Предявени са искове общо за сумата от 24 673,03 лв.,а са уважени за
19600 лв.,представляващи 79,43%.
Съобразно посоченият процент разноски се присъждат за заповедното и
настоящи производства.В първото ищецът е сторил разноски от 534,31
лв.,при което съдът ще му присъди 424,40 лв.В настоящото производство
ищецът е платил за държавна такса сумата от 503,27 лв.,а за възнаграждение
на в.л.В.-300,00 лв.Съдът определя и възнаграждение от 100,00 лв. за
осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт/ конкретно
съобрази това,че делото не представлява фактическа и правна сложност и
представителят не взима лично участие в проведените 2 съдебни
заседания/.Така в настоящото производство от общо 803,27 лв. съдът ще
присъди на ищеца 638,04 лв.,или общо за двете производства 1062,44 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. М. С.,ЕГН
********** от с.Гр.о, Кюст.област, ул.“Здр.“№ **, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,ЕИК ******,седалище и адрес на
управление на дейността-гр. С., бул.“Д-р П. Д.“№ **,офис сграда Л.,ет.*,офис
*,сумата от 19600/деветнадесет хиляди и шестотин/ лева,представляваща
главница по договор за потребителски кредит № EMLN-18483981/26.03.2021
год.,сключен между Е. С.,с посочени данни,като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.клон България,ЕИК
******,като КРЕДИТОР,ведно със законната лихва върху същата,считано от
31.07.2023 год. до окончатнелното й изплащане И ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове за сумите,както следва: за сумата
от 400,00/четиристотин лева/ представляваща такса “ангажимент“ по договор
за потребителски кредит № EMLN-*****1/26.03.2021 год.,сключен между
ПОСОЧЕНИТЕ ЛИЦА,като представляваща част от главницата и сумата от
258,40/двеста и петдесет и осем и четиредесет/ лева,представляваща
застрахователна премия по горният договор за кредит, 1479,64 /хиляда
четиристотин и седемдесет и девет и шестдесет и четири/лева договорна
лихва за периода от 15.05.2021 год.до 15.05.2022 г. и 2 477,29 /две хиляди и
четиристотин и седемдесет и седем и двадесет и девет/ лева,обезщетение за
14
забава,считано от 15.05.2022 год.до датата на депозиране на заявлението в
съда,изключая периода от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г.вкл
ОСЪЖДА Е. М. С.,ЕГН ********** от с.Гр.,Кюст.област,ул.“Здр.“№
**,ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,ЕИК ******,седалище и адрес на управление на дейността-
гр. С., бул.“Д-р П. Д.“№ **,офис сграда Л.,ет.*,офис *,сумата от 1062,44
/хиляда шестдесет и два и четиредесет и четири/лева,представляваща
сторените от последното разноски по ч.гр.д.№ 1662/2023 г. по описа на РС-
Кюстендил и настоящото,съобразно уважената и отхвърлена част от исковите
претенции.
Решението подлежи на обжалване с въззизвна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,на ищеца по
реда на чл.50,ал.5 ГПК на електронният адрес по исковата молба.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
15