МОТИВИ към присъда №15 от 12.04.2018 година по
НОХД №1654 по описа на Районен съд - гр.Монтана за 2017 година.
Районна прокуратура -
гр. Монтана е внесла обвинителен акт против М.С.С. –. роден на xxxгxxx,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx за
това, че на 05.07.2017г. в гр. Монтана, като извършител в съучастие с Г.Д.Г.
и. М.Б.К., по хулигански подбуди, причинил телесни повреди на повече от едно
лице - средна телесна повреда на А.И..А. - закрита черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в тежко мозъчно сътресение с изпадане в състояние на безсъзнание и.
контузия на меките тъкани на черепа и. контузия на меките тъкани на лицето,
които увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота с оздравителен период един месец и. половина и. лека телесна повреда на Д.И..
Й. - разкъсно контузна рана и. оток в окосмената част на главата;
разкъсно-контузна рана тип „аркада” с оток и. кръвонасядане челно; оток и.
кръвонасядане клепачите на ляво око и. лява ушна мида; оток и. кръвонядане на
носа с кръвотечение от същия; оток, кръвонасядане и. драскотини на гръдния кош;
охлузване на ляв лакът; двойно ивицовидно кръвонасядане с драскотини над десен
лакът; охлузване на ляв лакът, представляващи временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с оздравителен период 14 дни–. престъпление по
чл.131, ал.1, т.4 и. т.12 във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.130, ал.1 и. ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия като намира същото за доказано. Счита,
че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и. от
събраните в съдебната фаза такива по категоричен начин се доказва, че именно
подсъдимият е автор на извършеното престъпление. В заключение пледира да бъде
постановена осъдителна присъда, с която съдът да признае подсъдимия за виновен,
като му наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от
три годинИ. Предлага още приобщеното по
делото веществено доказателство-скейтборд да бъде върнато на негови собственик Д.И..
Й..
Частният обвинител А.И..А. се явява лично и. със
знанието и. съгласието на неговия баща |И..А.И.. чрез упълномощеният му
повереник адвокат И..Н. - САК, която се присъединява към становището на
държавния обвинител относно доказаността на обвинението и. вината на дееца.
Също намира, че съдът следва да признае подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление и. изразява съгласие с
предложеното от прокурора наказание по вид и. размер.
В съдебната фаза на наказателното производство
подсъдимият М.С.С. се явява лично и. чрез упълномощен защитник –. адвокат
И..С. xxx. В пледоарията си пред съда защитникът изразява становище, че
обвинението не е доказано по категоричен и. несъмнен начин и. моли съдът да
постанови оправдателна присъда,
като излага подробни доводи в тази насока.
Подсъдимият М.С.С., в своята лична защита и.
последна дума предоставя на съда да прецени каква присъда да му постановИ.
Съдът след като прецени доводите на страните,
събраните по делото доказателства по отделно и. в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.С.С.
не е осъждан за извършени престъпления от общ характер. Има наложено
административно наказание по реда на чл.78а от НК - глоба в размер на
1 000.00 лева, по АНД № xxxx /2014 г. по описа на PC-град Несебър за извършено престъпление
по чл. 343б, ал.3 от НК. В хода на съдебното следствие е представено писмено
доказателство –. писмо изх. № 94-М-117/28.08.2017г. на ТД на НАП-Велико
Търново-офис Монтана, от което е видно, че това наказание е изпълнено на
27.03.2015г.
Предвид това, че е изпълнено
наказанието и. съгласно Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. Д. № 4/85г, Пленум
на ВС, т.4 от наказателна
отговорност по чл. 78а НК могат да се освобождават и. лицата,
които са осъждани, но са реабилитирани, ако е изтекла една година от изпълнение
на административно наказание по чл. 78а НК. Ето защо
съдът прие, че вредните последици от наложеното наказание по чл.78а от НК по
АНД № xxxx /2014г. са заличени към 28.03.2016г.
Подсъдимият М.С. xxx. Не реализира трудови доходи, като
за неговата издръжка и. тази на брат му, който също е студент се грижи майка
му. Баща му е починал.
Подсъдимият М.С.С. и.
лицата (осъдените) М.К. и. Г.Г. са приятелИ.
Районна прокуратура град
Монтана е обвинила подсъдимия С., че е извършил процесното деянието, като
съизвършител в съучастие с М.К. и. Г.Г..
Досъдебното производство е
водено срещу тримата, но по отношение на последните двама е приключило по реда
на чл.381 и. сл. от НПК с определение от 21.08.2017г, с което е одобрено
споразумение по НОХД № 1389/ 2017г по описа на Районен съд –.гр. Монтана.
На 05.07.2017г.
вечерта около 19.00 часа осъденият Г.Г. бил с малката си дъщеря в парк
„Слънчевата градина” в град Монтана, в близост до
съораженията за каране на скейтборД. В парка имало както други хора, така и.
малки
деца. По същото време на едно от съоръженията със скейборд се движел свидетелят Д. Й..
Последният, при движението си, не успял да избегне
детето на осъдения
Г., което се намирало на мястото, като го закачил и. двамата падналИ. Осъденият Г., след като изправил
дъщеря си, се нахвърлил с думи върху падналия
младеж.
Осъденият Г.Г. позвънил по мобилния
телефон на осъдения М.К.. Свидетелят Д. Й. пък позвънил на телефон 112 и. съобщил за
инцидента.
Осъденият Г., при обаждането си до
осъдения М.К. заявил, че детето му е бутнато в „Слънчевата градина”, а седем
или осем човека са го били нападналИ. Подсъдимият С. в този момент бил с осъдения
К. и. така узнал за случилото се. Той бил в приятелски отношения и. с двамата и.
с оглед така полученото обаждане решил да отиде на мястото –. парк „Слънчевата
градина” и. да види какво е състоянието, както на детето, така и. на неговия
приятел Г.Г.. Подсъдимият С. тръгнал със собствения си автомобил. Със собствен
автомобил тръгнал и. осъдения М.К.. Там имало множество хора, в това и. число и.
младежи и. деца. Първоначално Г.Г. и. М.К. провели разговор със свидетеля Д. Й.,
с цел изясняване на ситуацията, още повече че вече било известно, че последният
е извикал полиция по телефон 112. Разговорът обаче не се развил добре и.
възникнало очевидно спречкване по повод предишния инцидент. При това спречкване,
част от младежите, в това число свидетелите А.А. и. Д. Й. се сбили с Г.Г. и. М.К..
По време на провеждане на разговора между Г.Г. и. М.К.
със свидетеля Д. Й., подсъдимият М.С.С. бил на разстояние на няколко метра. Виждайки,
обаче, че осъденият М.К. е бил повален на земята от няколко човека, подсъдимият
С., воден от мотива да помогне на своя приятел, се включил в боя. В резултат,
обаче на масовото сбиване, са нанесени телесни повреди на А.А. и. Д. Й..
Нараняване от масовия бой получил и. подсъдимия М.С..
На досъдебното производство е назначена съдебно - медицинска експертиза изпълнена от вещо лице Р.А.-съдебен
лекар в МБАЛ –. гр.Враца на свидетеля Д. Й., от заключението на която се
установява, че същият е получил следните наранявания - разкъсно контузна рана и.
оток в окосмената част на главата; разкъсно-контузна рана тип „аркада” с оток и.
кръвонасядане челно; оток и. кръвонасядане клепачите на ляво око и. лява ушна
мида; оток и. кръвонядане на носа с кръвотечение от същия; оток, кръвонасядане и.
драскотини на гръдния кош; охлузване на ляв лакът; двойно ивицовидно
кръвонасядане с драскотини над десен лакът; охлузване на ляв лакът,
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
оздравителен период 14 дни - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК /л.192-193 от ДП/. Съдът изцяло възприема това заключение, като обективно
и. компетентно дадено, а още повече и. не оспорено от страните по делото.
На ДП е назначена съдебно - медицинска
експертиза изпълнена от вещо лице Р.А. xxx на свидетеля А.И..А. /л.188 -189 от
ДП/, от заключението на която е видно, че са причинени следните увреждания -
закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в тежко мозъчно сътресение с
изпадане в състояние на безсъзнание и. контузия на меките тъкани на черепа и.
контузия на меките тъкани на лицето, които увреждания са довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период един месец и.
половина и. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и. страдание - средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и. лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание на
14.11.2017г. се установи, че същият е изпълнил тази експертиза само по писмени
доказателства. Личен преглед не е извършвал на пострадалия. За заключението си
вещото лице е използвало и. показанията на свидетелката Д. Д., дадени на
08.07.2017г. Вещото лице в съдебно заседание бе категорично, че „ ... не
смятам, че едно не медицинско лице, описало състоянието на детето, може да даде
такова обяснение, както е записано дословно, може да даде такова. Описала е
безсъзнателното състояние дословно така, както би трябвало да изглежда. Такова
едно състоя е безсъзнателно, както е описано. Има и. малко медицински данни все
пак...”.
Предвид горното и. като съобрази разпоредбата
на чл.153 от НПК съдът е счел, че следва да бъде назначена повторна разширена
съдебно - медицинска експертиза, в която да участва вещо лице съдебен лекар и.
вещо лице невролог.
От заключеното на вещите лица доцент Б.С. и. И..Д. се
установява, че в представените материали от делото и. медицинската
документация, включително и. служебно изисканата от съда такава –. копие от
образно изследване /скенер/ на името на свидетеля А. са намерени данни, че при
инцидента станал на 05.07.2017г., лицето А.И..А. на 16г, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е
получило следните увреждания: Травма в областта на главата с натъртвания и.
травматичен оток в дясната тилна област на главата и. сътресение на мозъка.
Увреждания от такъв характер се получават по механизма на удар/и./ с или върху
твърд/и./ тъп/и./ предмет/и./ и. добре отговарят да са получени по време и.
начин посочен от пострадалия и. свидетелите при инцидента станал на 05.07.2017
г. Натъртванията и. травматичният оток са от естество да му е причинено БОЛКА И.
СТРАДАНИЕ, а сътресението на мозъка е увреждания, което е от естество да води
до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
От документацията към делото е видно, че А. има
промени в главния мозък преди черепно мозъчната травма (ЧМТ),
изразяващи се в „арахноидни кисти”. Те са стари образувания, което убедително
личи от приложеният скенер направен половин година (05 януари 2018 - виж
приложението) преди инцидента с ЧМТ. Няма данни защо е проведено това
изследване, но КТ на главният мозък се прави при сериозни неврологични
оплаквания. На КТ на мозък (05.07.2017) се описват: „...арахноидална
киста с диаметър 26 мм...”. Този размер е съществен и. може да има свързана с
него симптоматика.
В никой от проведените прегледи и. изследвания
приложени към делото няма данни за огнищна неврологична симптоматика и. огнищни
увреждания на мозъчната тъкан. Това, заедно с представените описания на
свидетели показва, че става въпрос за мозъчно сътресение. Сравнително
леката ЧМТ на 05.07.2018 г., е основание за добра прогноза за ЧМТ без
последствия. Наличието на установените преди инцидента промени на главния мозък
с вероятната самостоятелна (собствена) симптоматика са отделен неврологичен
проблем, който подлежи на проследяване и. евентуално допълнително изясняване.
В представената медицинска документация за проведеното
лечение в МБАЛ „Д-р Стамен И..”xxx има отразени данни, че при направеното след
приемането му в лечебното заведение образно изследване - компютърна томография
/КТ или скенер/ на глава и. главен мозък от 05.07.2017г. е поставена диагноза
„интра-ветрикуларна хеморагия”, което представлява наличие на кръв във
вентрикулната система на мозъка. На пострадалият не е проведена лумбална
пункция за изследване на ликвор за потвърждаване на наличието на кръв в
ликворните пространства и. оценка на давността на хеморагията. Един ден
по-късно е проведено контролно КТ изследване на главен мозък от (07.07.2017г.) и.
е отразено, че е налице „резорбция на хеморагичните колекции на нивото на
вентрикулната система” и. „оскъден САХ” /наличие на кръв под меките мозъчни
обвивки/. Тези параклинични /лабораторни/ данни говорят за минимален кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки и. във вентрикулната система /мозъчните стомахчета/
- увреждане което е от естество да води до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
В представената медицинска документация за проведеното
лечение в Клиниката по Неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД - гр. София, А. е
изписан с диагноза „Контузио церебрИ. Хеморагия субарахноидалис травматика,
хеморагия интравентрикулорум минима. Контузио ет хематома субкут. регио
окципиталис декс. капитис. Водещата диагноза „Нараняване на мозъка” не
съответства на описаният в същата епикриза нормален неврологичен статус (с
липса на огнищна симптоматика) и. данните от КТ на главния мозък (11.07.2017)
„... не се установяват огнищни и. травматични промени в мозъчния паренхим...”.
Неврологичният статус и. компютърната томография на мозъка в неврохирургичната
клиника и. при всички останали прегледи и. изследвания съответства на мозъчно
сътресение.
В представената Неврологична консултация подписана от
д-р Р. К. от II Невр. к-ка/ II НО на МБАЛНП „Св. Наум” гр.София към
гореописаните диагнози има отразена и. диагноза „Посттравматичен
дискоординационен и. цефалгичен синдром” /комплекс от субективни оплаквания и.
неврологична симптоматика /вкл. пристъпно главоболие, вестибуларни смущения,
нестабилност при ходене/, вазомоторни смущения и. др. Такова състояние може да
се прояви след закрита черепно-мозъчна травма /каквато травма е получил
пострадалия/ и. е от естество да води до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕ
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
В експертното си заключение вещите лица по отношение
загубата на съзнание сочат следното: Загубата на съзнание е временен клиничен
симптом, който не може да бъде обективизиран инструментално или лабораторно
след като премине. Данните на свидетелите обичайно са непълни, неточни,
противоречиви, субективни или невернИ. Затова ако състоянието на загуба на
съзнание не е наблюдавано от опитни медицински лица не може да се приеме
категорично. В представените по делото протоколи за разпит на свидетелите
данните, по отношение на загубата на съзнание, са непълни и. противоречиви - в
повечето от свидетелските показания се твърди, че пострадалият е бил в
безсъзнание, без да се определи за колко време. В част от свидетелските
показания се твърди, че макар и. да не е бил напълно контактен, пострадалият е
извършвал целенасочени движения, отварял е очи и. се е опитвал да борави с
телефона си, т.е. няма сигурни данни вследствие на травмата на главата и.
сътресението на мозъка пострадалият да е изпадал в пълно безсъзнателно
състояние /до степен кома/, като описаното състояние на пострадалия отговаря на
състояние след сътресение на мозъка с променящо се степенно стеснение
(помрачение) на съзнанието свързано с астеновегетативен синдром, което е от
естество да му е причинено ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕ ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА.
От представената медицинска документация няма отразено
по време на приемането му и. на престоя му в лечебните заведения пострадалият
да е бил или да е изпадал в пълно безсъзнателно състояние /до степен кома/,
което да води до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
В представените материали по делото и. медицинската
документация не се намират данни за настъпили усложнения на посочените
увреждания, както и. данни за други увреждания водещи до разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалия.
В съдебно заседание от 12.04.2018г. вещо лице д-р Д.
взема становище, че при сътресението на мозъка има вакуумни нарушения в мозъка.
Няма наранявания, а е дадена направо диагноза кръвоизлив на мозъка, но не е
правена пункция, която да покаже наистина има ли кръв и. кога. И. от вида на
това изследване може да се определи дали е прясна, дали е стара. Вещо лице доц.
С. го допълва, че „...Отговорните специалисти не са направили тези изследвания,
защото не са намерили необходимост....Независимо, че пише бомбастична
диагноза...”.
Според вещо лице д-р Д. при изслушването му в
съдебното заседание се установява, че от съдебно - медицинско естество е важно
количеството кръв и. от това количество кръв, вече се преценява дали има
опасност или не е за живота и. здравето на лицето. Тук става въпрос за
минимално количество, което води до временно разстройство на здравето, не опасно
за живота.
Съдът изцяло възприе експертното заключение на вещите
лица С. и. Д. по повторната комплексна съдебно медицинска експертиза, като
обективно и. компетентно дадено. Тези вещи лица са с дългогодишен опит и.
доказан професионализъм. Липсва други доказателства, които да оборят изразените
им констатации и. които да поставят под съмнение техните изводи във връзка със
здравословното състояние на пострадалото лице.
Първоинстанционното производство е протекло
по предвидения в чл.371 т.1 НПК алтернативен процесуален реД. Пред съда страните са изразили съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват
съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. В съдебното
производство е разпитан единствено свидетеля Д.И..И...
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни,
писмени и. веществени доказателства и. доказателствени средства приобщени
посредством предпочетената съкратена съдебна процедура, както и. от разпитания
в хода на съдебното производство свидетел.
В
хода на съдебното производство подсъдимият депозира обяснения пред съда, в
които не се признава за виновен по обвинението. Същият не оспорва факта, че на
датата на обвинението е бил на мястото, но твърди, че не е удрял А.А., а с него
се е запознал едва на делото.
Съдът
възприема обясненията на подсъдимия като правдиви в частта, относно това, че на
процесната датата осъденият М.К. е получил обаждане от осъдения Г.Г., че са
отишли в „Слънчевата градина”, както и. че там е станало сбиване между Г., К. и.
други лица. Съдът приема за достоверно и. това, че в началото подсъдимият С. не
е участвал в разговора и. е стоял на страна и. едва след падането на земята на
осъдения К. същият е решил да се намесИ. В тази им част обясненията му се
потвърждават и. от останалите гласни и. писмени доказателства и. доказателствени
средства. В тази насока са и. свидетелските показания на всички разпитани в
хода на наказателното производство свидетелИ.
В
останалата част твърденията на подсъдимия, че не е удрял свидетеля А.А. съдът
възприема като изолирани, не подкрепящи се от останалите гласни доказателства и.
ги кредитира единствено като негова защитна позиция.
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А.А., И.. И.. И..И.. И..
И.. А. И.. Т. Г., К. П. Н. К. Б. Б. И.. И.. Т. М. И.. М. Д. Д. –. П. П. П. Н. С.
М. Н. Р. К. К. А. и. С. Я., обективирани в нарочни протоколи, както и. тези,
депозирани в хода на проведеното съкратено съдебно следствие от страна на свидетеля
Д.И.. относно факта на нанасяне на удари от страна на подсъдимия М.С. на
публично място и. пред множество хора. По отношение на това обстоятелство са
налице достатъчно на брой гласни доказателства, поради което същото следва да
бъде прието от съда за безспорно доказано.
Спрямо
изнесените твърдения в показанията на свидетелите Д.И.. А.А., А. И.. Б. Б. Д. Д.,
Т. М. и. И.. И.. че пострадалият А.А. е бил изпаднал в безсъзнателно състояние,
вследствие на нанесените от подсъдимия удари, съдът намира, че същите не следва
да бъдат кредитирани като обективни и. достовернИ. Освен че изхождат от лица, част
от които са пряко заинтересовани от изхода на настоящето наказателно
производство, показанията им се оборват с категоричност от назначената в хода
на съдебното следствие разширената съдебно - медицинска експертиза.
Изпадането
на пострадалото лице в безсъзнателно състояние е бил субективно възприет от
свидетелите факт, който обаче по медицинските критерии не е бил осъществен.
Вещите лица изчерпателно са изготвили и. защитили своето заключение, с което се
оборва констатацията на страните по обвинението, че пострадалият А.А. е били
изпаднал в безсъзнателно състояние, опасно за неговия живот и. здраве.
Ето защо
показанията на цитираните свидетели, в частта им относно твърденията, че А. е
бил с опасност за живота, не следва да бъдат възприети като правдиви и.
подкрепящи обвинителната теза на прокурора.
Изложеното
налага извода, че всички свидетелски показания, депозирани в хода на
досъдебното и. съдебно производство допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото относно събитията, предшестващи и. съпътстващи извършване
на деянието. Показанията на свидетелите в кредитираните им части са логични,
последователни и. непротиворечиви, кореспондират помежду си и. взаимно се
допълват и. се подкрепят от писмените доказателства и. доказателствени средства.
По
отношение на писмените доказателства, относими към здравословното състояние на
пострадалите лица съдът намира, че доколкото същите са били предмет на анализ
от страна на вещите лица, следва да бъдат ценени като достоверни и. подкрепящи
се от гласните такива. Приобщените справки за съдимост и. справка –.
характеристика следва да бъдат ценени на плоскостта на смекчаващи и. отегчаващи
отговорността обстоятелства на дееца.
Съдът изцяло кредитира
и. извършената на досъдебното производство съдебно видеотехническа и. лицево –.
идентификационна експертиза, изпълнена от вещото лице Б. Б., (арг.
л.177 –. 186 от ДП). Заключението на експерта по никакъв начин не променя
установената от съда фактическа обстановка, затова и. не следва да се излагат
подробни мотиви относно това заключение, тъй като същото е обективно,
всестранно и. пълно и. още повече не оспорено от страните в процеса.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя и. от заключенията на вещите лица - вещо лице Р.А.,xxx изготвил съдебно –.
медицинската експертиза на свидетеля Д. Й., както и. вещи лица доц.Б.С. и.
доктор И..Д. по назначената повторна разширена съдебно –. медицинска експертиза
на свидетеля А.А..
Съдът
намира, че събраните в хода на досъдебното производство писмени и. веществени
доказателства и. доказателствени средства са приобщени по съответния
процесуален ред на съкратената наказателна процедура по чл.371 т.1 от НПК.
При така приетото за
установено от фактическа страна, съдът счита че подсъдимият М.С.С. е осъществил
от обективна и. субективна страна състава на чл.131 ал.1 т.4 и. т.12 във връзка
с чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
От експертното заключение на вещи лица доц.Б.С. и. доктор И..Д.
по назначената повторно разширена съдебно –. медицинска експертиза на свидетеля
А.А. се установява, че същият е получил телесно увреждане от типа на травма в областта на
главата с натъртвания и. травматичен оток в дясната тилна област на главата и.
сътресение на мозъка. Натъртванията и. травматичният оток са от естество да
му е причинено болка и. страдание, а сътресението на мозъка е увреждания, което
е от естество да води до временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Предвид това съдът призна подсъдимият М.С.С. за НЕВИНОВЕН, за това да е
причинил на същата дата и. място средна телесна повреда на А.И..А., а именно
закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в тежко мозъчно сътресение с
изпадане в състояние на безсъзнание и. контузия на меките тъкани на черепа и.
контузия на меките тъкани на лицето, които увреждания са довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период един месец и.
половина и. го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото обвинение в извършване на
престъпление по чл.131, ал.1 т.4 и. т.12 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с ал.1
във вр. с чл.130, ал.1 и. ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Съдът го призна за
виновен още, че на същата дата и. място е причинил лека телесна
повреда на Д.И.. Й. - разкъсно контузна рана и. оток в окосмената част на
главата; разкъсно-контузна рана тип „аркада” с оток и. кръвонасядане челно;
оток и. кръвонасядане клепачите на ляво око и. лява ушна мида; оток и.
кръвонядане на носа с кръвотечение от същия; оток, кръвонасядане и. драскотини
на гръдния кош; охлузване на ляв лакът; двойно ивицовидно кръвонасядане с драскотини
над десен лакът; охлузване на ляв лакът, представляващи временно разстройство
на здравето, неопасно за живота с оздравителен период 14 днИ.
При определяне на правната квалификация
на деянието съдът съобрази кредитираното,
като вярно заключение на вещите лица по повторната разширена съдебно - медицинска
експертиза и. съдебно медицинската на вещо лице р.А. по отношение на свидетеля Й.,
че нанесените на пострадалите А.А.
и. Д. Й. травматични
увреждания, се явяват леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.131 ал.1 т.4 от НК
по отношение на подсъдимия М.С., съдът прие за доказан с оглед на
обстоятелството, че е причинил телесни увреждания на две лица- свидетелите Д. Й.
и. А.А..
Квалификацията на престъплението при
условията на т.12 на чл. 131, ал.1 от НК
се определя от обстоятелството, че деянието е извършено по хулигански подбудИ.
Тази квалификация е налице, тъй като същият е целел чрез причинените телесни повреди
на пострадалите да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на морала и. към човешката личност. Според Постановление № 2/1974г.
на Пленума на ВС, изменено и. допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987г.,
хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото, чрез които се
изразява брутална демонстрация против установения ред и. с които се изразява
открито висока степен на неуважение към личността. Съдът намира, че процесното
деяние се отличава с такива особеностИ. В посоченото постановление изрично се
приема, че при причиняване на телесна повреда по чисто личен мотив може да е
налице хулиганство, ако действията са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и. изразяват явно неуважение към обществото.
Безразборното нанасяне на удари от подсъдимия
С. и. другите две осъдени лица К. и. Г., върху което лице им е в обсега
категорично изключва наличието на личен мотив при извършването на деянието. Тяхното
поведение е израз на физическо и. възрастово превъзходство и. то в нарушение на
общоприетите законови и. морални норми на поведение.
В този смисъл е и. Постановление № 2 от
29.06.1974 г. на Пленума на ВС по н.Д. № 4/1974 г.; Решение № 65/08.03.2010 г.,
по н.Д. № 718/2009 г., І н.о., НК, Решение № 47/22.04.2013 г. на ВКС по н.Д. №
2349/2012 г., І н.о., НК, Решение № 487/2012 г. на ВКС, ІІ н.о., НК и. др.
Действително, в случая повод за нанасянето на побоя е било спречкването по-рано
същия ден между осъдения Г.Г. и. свидетеля Д. Й.. Съдебната практика обаче
приема, че хулиганските действия не са несъвместими с чисто личните; тяхното
съчетаване е психологически възможно. Поводът също така е незначителен, поради
което деянието следва да се счете за извършено по хулигански подбуди, тъй като
при хулиганството съдържанието на умисъла често надхвърля личния мотив и. пряко
преследваната цел /Решение № 487/2012 г. на ВКС, ІІ н.о., НК/.
Квалификацията по чл.20 ал.2 от НК е налице
по отношение на подсъдимия С., тъй като деянието е извършено от три лица, които
са участвали пряко в самото изпълнение на престъплението, т.е. всеки един от тримата
се явява съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Досъдебното производство е водено срещу тримата, но по
отношение на М.К. и. Г.Г. е приключило по реда на чл.381 и. сл. от НПК с
определение от 21.08.2017г, с което е одобрено споразумение по НОХД № 1389/
2017 г. на РС-Монтана.
Според правната теория и. константната
практика на ВКС, налице е съизвършителство и. общност на умисъла, когато
съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или поотделно, или единият в
отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните действия, при
което видът на пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този момент /в
т. см. Решение № 352/1994 г. на ВКС, І н.о., НК; Решение № 545/2011 г. на ВКС,
ІІ н.о., НК и. др./. По делото безспорно са налице данни и. доказателства, че в
инцидента са взели участие и. тримата, което води до квалифициране на деянието
като извършено в съучастие.
В тези случаи също така дори не е
необходимо да се детайлизират поотделно действията на всеки един от
съучастниците /в т. см. Решение № 356/2011 г. на ВКС, І н.о., НК/, като всички
отговарят за общия съставомерен резултат.
Причините за извършване на престъплението се
свеждат до несъобразяване и. незачитане на обществените отношения и. правото на
неприкосновеност на човешкото здраве, както и. ниската правна култура.
Направените възражения от защитата на
подсъдимия за цялостното отсъствие на хулигански мотив съдът намира за
неоснователни по следните мотиви:
В конкретния случай, от обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия С. с активни действия,
изразяващи се в нанасяне на ударИ. Престъплението е извършено и. по хулигански
подбудИ. Безспорно между подсъдимия и. пострадалия А. не е имало каквито и. да
е предишни взаимоотношения, които да индицират възможен „личен мотив” за
нанасяне на удара. Такъв не е имало и. по отношение на пострадалия Д. Й.. Дори и.
да се възприеме противното, извършване на действия при наличие на лични подбуди
не обуславя отпадането на хулиганския мотив, тъй като престъплението може да
бъде извършено и. при евентуален умисъл.
На следващо място –. признакът „хулигански
подбуди” е особеност от субективна страна и. е налице, когато посредством
увреждането телесната неприкосновеност на пострадалия деецът цели да покаже
явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и. незачитане на
личността, което по правило изключва наличието на личен мотив. В конкретния
случай, подсъдимият С. е действал с ясното съзнание, че инициирането на
конфликт и. нанасянето на удар по тялото на пострадалия, респективно
пострадалите на детска площадка в оживено време, при наличието на други
граждани, безспорно представлява нарушаване на обществения ред, т.е. –. на
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и.
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Безпричинната
агресия от страна на мъж на 23 години спрямо тийнейджър на 16 години
(значително по-млад от него) е явна демонстрация на превъзходство и. незачитане
на установения реД. Действията на подсъдимия са съвсем явен израз на унижение
към пострадалия, като подсъдимия ясно е съзнавал, че същите ще станат достояние
на всички намиращи се в близост и. по този начин ще предизвика възмущението им,
но въпреки това ги е извършил. Установеният правов ред в страната не може да
търпи такова унизително и. пренебрежително отношение към личността на отделния
гражданин и. към обществения ред, като цяло, още повече имайки предвид, че се
касае за посегателство осъществено на място, където играят малки деца, които
също неминуемо са станали свидетели на агресията. В случая се засяга далеч не
само личността на пострадалия, но се засяга и. то грубо, самият обществен ред,
включително усещането у обществото за държавност.
С инкриминираното си поведение подсъдимият С.
показва изобщо на обществото, че той не е обвързан с неговите правила на
поведение, че няма да се съобразява с него, демонстрирайки пренебрежително
отношение към съществуващите обществените порядкИ. Нарушението на обществения
ред в случая е именно грубо. Демонстрацията срещу установения ред е брутална,
без подсъдимия да покаже изобщо свян в тази насока, без да се церемонИ. Същият
директно е нападнал пострадалият, без да му даде възможност за защита. Чрез
тази демонстрация се нарушава важен държавен и. обществен интерес във връзка с
необходимостта у гражданите да съществува усещане за държавност, усещане за ред
и. сигурност, за върховенство на закона и. за равнопоставеност на субектите пред
него. Изразеното от подсъдимия неуважение към обществото е явно. То не буди
никакво съмнение предвид безцеремонността на неговите действия и. определено е
израз на висока степен на открито неуважение към личността (по смисъла на
указанията по т. I. 2 от ППВС № 2/1974 г.).
Поради всичко, посочено по-горе, съдът счита,
че в случая, манифестираното поведение от подсъдимия С., правилно е било
квалифицирано от Районна прокуратура –. гр. Монтана, като извършено по
хулиганските подбудИ.
При извършване на престъплението подсъдимия С.
е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл. От интелектуална страна
същият е съзнавал, че нанасяйки удари на пострадалия, респективно на други лица
неминуемо ще му причини неприятни физически усещания (болка). Съзнавал е и. че
действията му ще станат достояние на гражданите, намиращи се на детския кът,
както и. че по този начин грубо ще наруши обществения ред и. ще изрази явно
неуважение към обществото. От волева страна –. подсъдимият е искал причиняването
на болка на пострадалия, както и. грубото нарушаване на обществения реД. Подсъдимият
е съзнавал противообществения характер на своите действия и. че посредством тях
демонстрира явното си неуважение към обществото и. към отделната личност,
причинявайки безпричинно телесно страдание.
По наказанието.
Съдът, като обсъди внимателно и.
личността на подсъдимият М.С. счете, че същият не е с висока степен на
обществена опасност –. същият е студент и. макар освобождаван веднъж от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК е изпълнил своевременно
наказанието, като съгласно Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. Д. № 4/85г,
Пленум на ВС, т.4 вредните
последици от наложеното наказание по АНД № xxxx /2014г. са заличени към
28.03.2016г.
При определяне на наказанието
на подсъдимия С. за извършеното от него престъпление, съдът прецени: степента
на обществената опасност на конкретното деяние, която не е висока. Макар да се
касае за телесни повреди, които макар и. да са леки са довели до накърняване
телесната цялост на пострадалите, то този факт е включен като квалифициращ
белег в състава на чл.131 т.4 от НК и. не може да бъде отчетен като отегчаващ.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява с оглед
данните за личността му, като невисока както и. подбудите за извършване на
престъплението не обуславящ определяне на високо по размер наказание.
Смекчаващи вината
обстоятелства за подсъдимият е чистото му съдебно минало и. обстоятелството, че
е действал в желанието си да защити свой приятел –. осъдения М.К..
Отегчаващи вината
обстоятелство - няма.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимият С. за престъплението по чл. 131, ал.1, т.4
и. т.12 във вр. чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК съдът счете, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК. За деянието се предвижда наказание лишаване от
свобода до три годинИ. Престъплението е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и. макар и. освобождаван от наказателна
отговорност по Раздел IV на Глава VIII от НК, вредните последици са заличени по
силата на настъпилата реабилитация по право. С деянието си не са причинени
съставомерни имуществени вредИ.
При определяне на размера на
глобата съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, факта, че е студент и. че за
него полага грижи единствено майката, тъй като другият родител е починал.
Предвид това, съдът приема, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание към минималния
размер на предвиденото в нормата на чл. 78а от НК и. определя размера на
наказанието ГЛОБА в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
Съдът
постанови вещественото
доказателство 1 брой скейтборд, приет в Районен съд Монтана с приемно
предавателен протокол от 02.10.2017г. да се ВЪРНЕ на правоимащото лице- Д.И.. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, след влизане на присъдата в
законна сила.
Съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия М.С.С. да заплати по сметка на ОД на МВР
град Монтана направените в досъдебното производство разноски в размер на 90.00 /деведесет/
лева за експертизи съдебно- медицински и. съдебно видеотехническа и. лицево –.
идентификационна експертиза, а по сметка на Районен съд –. гр.Монтана сумата от 52.00 /петдесет и. два/ лева
разноски за вещо лице по изпълнените съдебно- медицински експертизи от вещо
лице Р.А. Н. и. сумата от 576.52 /петстотин седемдесет и. шест лева и. 52 стотинки/
лева за изпълнената повторна разширена съдебно медицинска експертиза от вещи
лица доцент доктор Б. Б. С. и. доктор И..Д.И.. както и. по 5.00 /пет/ лева
държавна такса за всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата сИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: