Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2021г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна
Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 20705 по описа за 2019 г. на РС-Варна,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Е. –
П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** – * срещу Г.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 400.60 лева, представляваща стойността на
потребена и незаплатена ел. енергия за периода от 24.12.2018 г.
до 26.02.2019 г. за обект с абонатен № *** и с клиентски № ***, находящ се в ***,
за която сума са издадени фактура № **********/13.02.2019 г. и **********/27.02.2019 г. и сумата в общ
размер от 2./ 10.70 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка
фактура, за периода от 02.03.2019
г. до 10.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.07.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5160/04.07.2019 г. по ч. гр. д. №
10414 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление
по реда на
чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение,
като издадената заповед е връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази
връзка у ищеца се породил правният
интерес да предяви настоящия иск.
Сочи се, че ответникът е
клиент на „Е. – П. П.” АД за посочения обект, като отношенията между страните
се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
„Е. – П. П.” АД, по силата на които потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия. Ищецът е доставил на ответника
посоченото количество ел. енергия. Ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане на същата и е в забава.
По същество се моли за
уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се и сторените в
исковото производство разноски.
В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, в който се изразява становище за допустимост на предявените искове.
Оспорват се същите като неоснователни. В отговора се оспорва учредената между
страните облигационна връзка, като се твърди, че ответникът не е портебител на
ел. енергия. Оспорва се реалността на доставеното количество ел. енергия.
Оспорва се размерът на предявените искове. Твърди се, че представените писмени
доказателства са вторични документи, съставени от ищеца, поради което чрез тях
не може да се установи по несъмнен начин исковата претенция. Оспорва се начинът
на измерване и отчитане на процесното количество електроенергия, както и
годността на СТИ.
По същество моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното открито съдебно
заседание ищецът, действащ чрез юрк. П.И., поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован
за същото съдебно заседние, чрез адв. И.К. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност
и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
По делото
е присъединено ч. гр. д. № 10414/2019 г. по описа
на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав, от което е видно, че е подадено заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответницата
за процесните суми. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 5160/04.07.2019 г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. В предвидения в процесуалния
закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията
си.
Приети като
доказателства по делото са следните
фактури за начислена стойност на ел. енергия за имот с кл. № *** за адрес на потребление: ***, а именно
фактура № **********/13.02.2019 г. за периода от 24.12.2018 г. до 23.01.2019 г. на стойност 297.59 лева и фактура № **********/27.02.2019 г. за периода от 24.01.2019 г. до 26.02.2019 г. на стойност 103.01 лева.
Представено и приобщено по
делото е и справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца.
Приети са на л. 13 и следв. от делото ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД.
Видно от приобщения договор за наем
на недвижим имот от 04.12.2017 г. ответницата е наела процесния имот на адрес ***.
Наемодателят е дал изричното си съгласие ответницата да встъпи в договорните
отношения с ищеца, като е депозирано и изрично заявление от страна на
ответницата за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД при ОУ за процесната къща на
горепосочения адрес.
По делото са ангажирани и протоколът
за последваща метрологична проверка на електромер № 11459p-Е-20/007.03.2017 г. и констативен протокол №
11244425 от 13.04.2017 г.
От ангажираното експертно заключение
по ССчЕ, което вещото лице поддържа в хода на о.с.з., се установява, че общото
задължение за консумирана ел. енергия за периода на фактуриране от 13.02.2019
г. до 06.03.2019 г. възлиза на 400.60 лева, а мораторната лихва възлиза на
10.70 лева. Количествата ел. енергия отчетени по фактурите са правилно
остойностени съобразно увтърдените от ДКЕВР за съответния период цени.
От приобщеното експертно заключение по СТЕ се
установява по несъмнен начин, че процесното количество ел. енергия в размер на
1 918 kwh е отчетено от средство,
специално създадено да отчита потребяваната електроенергия – електромер. А след
като то е регистрирано от уреда, това означава, че то е и доставено до обекта
на потребление. Крайното заключение на вещото лице е, че количеството ел.
енергия, начислено в двете фактури може реално да бъде доставено и потребено от
абоната, с оглед пропускателната способност на комутационните проводници в
таблото – 6 квадратни метра и тази на присъединителното съоражение –
електромер. Констатира се още, че количествата ел. енергия отразени в Справката
за консумирана ел. енергия и във фактурите са правилно остойностени, съгласно
увтърдените от КЕВР за периода цени. Не е извършена корекционна процедура, като
начислените количества ел. енергия са само и единствено от редовно снети
показания на електромера.
От допълнителната СТЕ се установява,
че процесният електромер е бил в срок на метрологична годност в периода на
доставка на процесното количество ел. енергия, а именно от 24.12.2018 г. до
26.02.2019 г.
В хода на о.с.з. вещото лице
поддържа както основното, така и допълнителното заключение.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните,
а и се установява от приетите писмени
доказателства, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните
суми, която е връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен
в законоустановения преклузивен
срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му
за ищеца.
За да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи
по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на предявените искове:
твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел.
енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е
извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната
стойност, че посоченото количество е измерено от средство за търговско
измерване, което е от одобрен тип. Следва да установи претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в
забава/ и размер.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите
вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното да докаже
изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.
Не е спорно по делото, че процесната къща на адреса
в *** е присъединена към електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 4 от ОУ на ищцовото дружество, които
по арг. от чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ обвързват ответницата, имайки предвид, че
писмено и изрично е заявила, че иска да се присъедини към договора за продажба
на ел. енергия, включително и към ОУ, потребител на електроенергия е физическо
лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа. Потребителското качество на ответницата, оттам и наличието на договорно
правоотношение между страните се установява по несъмнен начин от представения
договор за наем, сключен между ответницата и Димчо Янчев, както и от депозираното
съгласие от страна на наемодателя ответницата да встъпи в продажбеното
правоотношение с ищцовото дружество и подаденото заявление за продажба на ел.
енергия, което е в пълен унисон с чл. 17, т. 3 вр чл. 12, ал. 1 от ОУ.
Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че
ответницата е потребител на електроенергия, не е достатъчно за опровергаване на пасивната материална
легитимация. От страна на Г.Т. не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата
на нейно име партида за този имот,
за отчуждаване на правото на
собственост върху него или за
учредяване на право на ползване
на друго лице, факти които
по несъмнен начин биха отрекли
твърденията на ищеца, които освен че не са опровергани, се и установяват посредством приобщените
по делото писмени доказателства, които в своята съвкупност обуславят единствения възможен извод за потребителското качество на ответницата, като изключват всяка друга възможна
версия.
Договорът за
предоставяне на електроенергия е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент
от фактическия състав при сключването му. В конкретния
случай облигационното правоотношение е учредено по силата на
общите правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Общите условия на доставчика.
Ето защо вързаженията в отгорова на исковата молба
за липса на облигационна връзка между страните са несъстоятелни и не се
споделят от съда.
Изправността на ищеца, т.е. реалното предоставяне
на процесните количества електроенергия до ползвания от ответницата имот, които
са измервани и отчитани от електромер, който е от одобрен тип и в срока си на
метрологична годност, по несъмен начин се констатира от приобщеното по делото
експертно заключение по СТЕ, което съдът кредитира, като компетентно изготвено,
пълно, ясно и неоспорено от страните, което обуславя несъстоятелността на
възраженията на ответницата и в тази насока.
Размерът на предявените граждански притезания също
е доказан. Видно от заключението по ССчЕ, на което съдът дава вяра, имайки
предвид, че е пълно, ясно, кореспондиращо с останалите доказателства по делото,
се установи по категоричен начин, че паричната стойност на доставеното
количество ел. енерги за периода от 24.12.2018 г. до 26.02.2019 г. възлиза на
400.60 лева, като количествата ел. енергия, отчетени в счетоводните документи
/фактури/ са правилно остойностени, съобразно увтърдените от КЕВР за съответния
период цени, като този факт се потвърждава и от вещото лице по СТЕ.
Констатира се също, че паричните вземания са
станали изискуемо и ответницата е изпаднала в заба, респективно за потребената
ел. енергия за м.12.2018 г., считано от 01.03.2019 г., а за м.01.2019 г.,
считано от 20.03.2019 г., като за
периода от падежа на всяка фактура до 10.06.2019 г. размерът на мораторната лихва
възлиза общо на 10.70 лева, видно от експертното заключение по ССчЕ.
Ето защо съдът намира за несъстоятелни възраженията
на ответницата и касателно недоказаността на размера на исковете.
С оглед на горното, съдът
приема, че в рамките на процесния период между страните
е съществувала валидна облигационна връзка по продажбено правоотношение
за посочения в исковата молба обект с предмет 1 918 квтч ел. енергия за периода от
24.12.2018 г. до 26.02.2019 г., чиято обща левовова равностойност възлиза на
400.60 лева.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща стойността
на използваната в имота ел. енергия. Това задължение произтича
и от общите разпоредби на покупко-продажбата по ЗЗД, съобразно които купувачът е длъжен да плати това,
което е закупил.
Крайният извод на съда е, че ответницата дължи сумите по издадените
в съответствие с чл. 18а, ал. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия
фактури за редовни отчети, което обуславя уважаването
на предявения иск досежно главницата изцяло. Основателността на главното
вземане мотивира съда да уважи и акцесорните претенции за мораторна лихва и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 03.07.2019 г. до окончателното погасяване на вземането.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в хода на
заповедното и настоящото специално исково производство съдебно-деловодни
разноски, чийто общ размер възлиза на 1030.00 лева, от които:
- разноски по ч. гр. д. № 10414
по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав – 25.00 лева за
държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото исково производство –
75.00 лева за държавна такса, 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
300.00 лева за депозит за особен представител, 150.00 лева за депозит за вещо
лице по ССчЕ, 330.00 лева за депозит за вещо лице по СТЕ.
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в
отношенията между страните, че Г.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Е. – П. П.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** – * сумите, както следва: 1./
400.60 лева /четиристотин лева и
шестдесет стотинки/, представляваща стойността на потребена и незаплатена
ел. енергия за периода от 24.12.2018 г. до 26.02.2019 г. за обект с абонатен № ***
и с клиентски № ***, находящ се в ***, за която сума са издадени фактура №
**********/13.02.2019 г. и
**********/27.02.2019 г. и сумата в общ размер от 2./ 10.70 лева /десет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за
периода от 02.03.2019 г. до 10.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.07.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 5160/04.07.2019 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10414
по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, Г.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е. – П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** – * сумата в общ размер на 1 030.00
лева /хиляда и тридесет лева/, от които:
- разноски по ч. гр. д. № 10414
по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав – 25.00 лева за
държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото исково производство –
75.00 лева за държавна такса, 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
300.00 лева за депозит за особен представител, 150.00 лева за депозит за вещо
лице по ССчЕ, 330.00 лева за депозит за вещо лице по СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: