РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 12 февруари 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 15 януари 2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна А.
При
секретаря Веселка Младенова, след като изслуша докладваното от съдията гр.д.271/19г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл.422 от ГПК
Производство
по реда на чл.238 ГПК
Ищеца
„***“ЕООД е предявил иск срещу П.Ц.Г., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422 ГПК за признаване
за установени, че дължи сумите по издадена заповед по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д.1891/18г. по описа на ЛРС. Претендира се заплащане и на направените разноски
по заповедното и по исковото производството.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е
постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.
Ищецът
твърди, че депозирал в ЛРС заявление по чл.410 ГПК против длъжника П.Г./ответник
по настоящето дело/. Въз основа на това било образувано ч.гр.д. 1891/18г. и
била издадена заповед по чл.410 ГПК № 1230 от 17.09.2018г., връчена при
условията на чл.47,ал.5 ГПК. Поради изложеното в законния 1-месечен срок
ищцовото дружество е депозирало иск против ответника по реда и условията на
чл.422 ГПК.
В
с.з. ищеца е подал писмена молба, делото да се гледа в негово отсствие, като
поддържа иска и моли да бъде уважен изцяло, евентуално ако са налице предпоставките
на чл.238 ГПК – да се постави неприсъствено решение.
Ответника
призован по реда на чл.41,ал.2 ГПК не се явява,не изразява становище по иска,
не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като прецени, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – майката на ответника е получил преписа от исковата молба и
приложенията към нея, поела е ангажимент и задължение да предаде същата на
ответника. Същият в срока по чл.131 ГПК, не е представил отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждането му в отсъствието
на негов представител, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването на негов представител в първото заседание
по делото, както и че е
налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни
с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва
върху процесните процесната искова сума, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ответника
дължи плащане и на направените от ищцата разноски в този процес, и в заповедното производство, тъй като с
поведението си е дал основание за него.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК,
Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П.Ц.Г. с ********** дължи на „****“ЕООД с ЕИК *** сумата от сумата 2645,44 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и пет лв., 44 ст.), от които главница 2176,11 лв., договорна лихва
за периода от 20.04.2017 год. до 10.11.2017 год. – в размер на 344,88 лв., такси по тарифа – 0,00 лв., мораторна
лихва за периода 01.08.2017 – 26.05.2018 год. – в размер на 124,45 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението, 06.06.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.Ц.Г. да заплати на „***“ЕООД
сумата 252,91 разноски по
заповедното производство, представляващи платена държавна такса – 52,91 лв. и
юристконсултско възнаграждение 200 лв., както и сумата от 412.91 лв. по
настоящето исково производство, от тях 360 юристконсултско възнаграждение и 52.91
лв. ДТ.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: