№ 6175
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110110994 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба от длъжника М. С. М., подадено на 12.11.2024г., за допълване на
постановеното разпореждане от 09.10.2024г., с което производството по делото е прекратено и
заповедта за изпълнение е обезсилена. Иска се в полза на длъжника да се присъдят разноски за адв.
възнаграждение в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по искането – „Софийска вода“ АД, е подало отговор, с който оспорва
искането, като се позовава на липсата на правна и фактическа сложност на делото. Възразява, че
съдът не е обвързан и от минималните прагове, предвидени в НМРАВ, съгласно решение на СЕС
по дело C – 438/2022г. Освен това в закона нямало изискване за мотивиране на възражението по
чл.414 ГПК, за подаването на което е поискано присъждане разноски, а подаването на същото било
само формална предпоставка в развиване на заповедното производство в състезателно и
двустранно производство.
Съдът след като взе предвид искането по чл.248, ал.1 ГПК, становището на ответната
страна и доказателствата по делото, намира следното :
Искането е подадено в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което е
допустимо.
С разпореждане от 09.10.2024г. на основание чл.415, ал.5 ГПК съдът е прекратил
производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Съдът е пропуснал да
се произнесе по искането за присъждане на разноски, направено с възражението по чл.410 ГПК.
В заповедното производство при прекратяване на делото длъжникът има право на разноски по
арг. на чл.78, ал.4, вр. чл.81 ГПК. В случая с подаденото възражение по чл.414 ГПК е направено
искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за плащане
на адвокатското възнаграждение.
От ответната страна по искането е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Разноските за платено адв.
възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200 лева съгласно чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), в размер, предвиден
1
по Наредбата, при писмена консултация. Макар съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г.
размерите на възнагражденията, определени в НМРАВ, не са обвързващи за съда, те могат да
служат за ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение,
като в случая съдът не намира основание да се отклонява от така посочените минимални размери в
НРМАВ. Размерът на възнаграждението на длъжника в заповедното производство не се определя
по начина, предвиден в нормата на чл.7, ал.7, ал.2 НМРАВ. Изрично в нормата на чл.7, ал.7
НМРАВ е посочено, че в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал.2 на чл.7. При това следва, че нормата на чл.7, ал.7 НМРАВ е
приложимо само за „издаване“ на заповед за изпълнение, т.е. спрямо заявителя, който е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и съответно е неприложимо спрямо длъжника
относно подаване на възражение по чл.414 ГПК. Това разрешение е съобразено с обстоятелството,
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да отговаря на изискванията на
редовна искова молба (арг. чл.410, ал.2 ГПК), а възражението срещу заповедта за изпълнение се
подава по образец, връчван на длъжника заедно със заповедта за изпълнение, и за него не се
изисква обосновка. Отделно от това следва, че се посочи, че възражението по чл.414 ГПК
единствено препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение, като длъжникът не е задължен
да изчерпи възраженията си срещу предявените права, а разполага с възможност да разгърне
правото си на защита в исковото производство при подаване на отговор на исковата молба в срока
по чл.131 ГПК. От изложеното следва, че обемът на предоставяната правната помощ и съдействие
при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и при подаване на възражение по
чл.414 ГПК не е равностoен и затова не може да бъде остойностяван по еднакъв начин.
Предвид горното разпореждането от 09.10.2024г. следва да се допълни, като на длъжника се
присъдят разноски от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК разпореждане от 09.10.2024г. по гр.д. № 10994 по описа
за 2024г. на СРС, 64 – ти състав, като ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ал.2 и 3, да плати на
основание чл.78, ал.4 ГПК на М. С. М., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Лавеле“ №
32, офис 8 – адв. С. Митева, сумата от 200 лева – разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2